Надеждност

Колеги, в националното приложение на БДС EN 1993-3-2 попаднах на следния текст: ЗАБЕЛЕЖКА: Трябва да се има предвид, че в ЗУТ има седем категории на надеждност за строежите и следва да се съпоставят с класовете на надеждност от този стандарт. Класовете са си като в БДС EN 1990 RC1 (ниска) до RC3 (висока надеждност).

Срещали ли сте някъде нормирано обвързане на категориите на строежите по ЗУТ и категориите по надеждност/последствия по БДС EN 1990? И също, в ЗУТ не са ли само 6 категории?

Theory is practical

Е как не си чел ЗУТ-а ?
1-ва до 6-та категория строежи - за електората
7-ма категория - бункери за ЦК на БКП

Думата "надеждност" в ЗУТ я няма. Така че, вероятно става дума за
категоризацията на строежите и съответната Наредба.
Наистина категориите са шест.
Обвързване на категориите по ЗУТ и надеждността се въведе в
сеизмичните норми от 2007 г. и сега действащите от 2012 г.

Споменаване на категориите от ЗУТ в националните приложения
на еврокод има в 1993-4-3 за тръбопроводите, а също както казваш и
за комините в 1993-3-2.

ql^2/8

Да питам и аз за една надеждност
1. Фланцеви съединения колона - ригел, болтова връзка М24 8.8
Обикновено съединение, не е високоякостно с триене.
Затягането на ръка ли е - или с динамометричен ключ.
Изобщо трябва ли да се контролира момента на затягане - и къде го пише ?
2. Същото важи и анкерните болтове колона - фундамент .

Най-надеждния отговор може да бъде даден тук:

[линк]

[линк]



Theory is practical

БДС EN 1090-2:2008+А1
8.3 Натягане на ненапрегнати болтове
Свързаните компоненти трябва да са събрани в пакет, така че да са в плътен
контакт. При съставни елементи от листова стомана с дебелина t >= 4 mm и за
профилна стомана с t >= 8 mm, при условие че не е предписано плътно
прикрепване, по краищата се допускат междинни луфтове с максимален размер
до 4 mm. В средата на съединението трябва да е осигурен плътен контакт.
Всяко болтово съединение трябва да е натегнато поне до обиране на хлабините
в съединението, като се обръща специално внимание за избягването на
пренатягане, особено при къси болтове и болтове М 12. Процесът на натягане трябва да е
осъществен последователно за болтовете в група, като се започне от най-коравата
част на съединението и постепенно се достига до частта с най-малка коравина.
За постигането на еднакво плътно притяган е на болтовете може да се наложи
повече от един цикъл на натягане.

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Най-коравата част на плочите, свързващи поясите при челно
съединение на I сечение (съединение с накладки), е обикновено в средата на
групата свързващи болтове. Най-коравите части на съединенията с челна
фланцева плоча при I сечение се намира обикновено непосредствено до поясите
на сечението.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Терминът "плътно притегнато състояние" като цяло се разбира
като състояние, което се постига с усилията на един човек, който използва гаечен
ключ с нормален размер без удължаващо рамо, или може да е определено като
точката (при механизирано затягане), при която гайковертът започва да затяга
с удар.

ql^2/8

Eй мерси, както винаги си железен.
Въпросът се оказа както предполагах, Не проектантски - а технологичен, т.е. ПИПСМР.
БДС EN 1090-2:2008+А1
Изпълнение на стоманени конструкции и конструкции от алуминиеви сплави. Част 2: Технически изисквания за стоманени конструкции
Строителя да си купува стандартите от БИС и да ги чете, и без туй взема чували с пари
Иначе ми викаше че на друг обект му били предписали да завива с 270 кг сила на динамометричен ключ и т.н.
Казах чу че болтовете не са високоякостни да предават чрез триене на плочата.
Обикновени болтове - Предават само опън и срязване.

Само това не го разбрах ? М:
Всяко болтово съединение трябва да е натегнато поне до обиране на хлабините в съединението, като се обръща специално внимание за избягването на пренатягане, особено при къси болтове и болтове М 12.
1. Каква е мярката за пренатягане ? /с динамометричен ключ може да стане само по-лошо - да пренатегнем болтовете?/
2. Кои болтове са къси ?- /те във фланцевото съединение май всички са къси/
3. Що пък само за болтове М12 ?

Като стана въпрос за срязване - още един въпрос за болтовете :
Още в българските норми НПСК си пише резбата на болта да не влиза в пакета.
Какъв е смисъла на това изискване ?
За фланцевите болтове това е много трудно изпълнимо - а за анкерните болтове е невъзможно !
Може би - да не се смачка резбата от срязващата Q-сила ?
При фланцевите болтове резбата няма да се смачка, щото има опорно столче на ригела към колоната - което поема Q-силата.
При анкерните болтове - ако има чеп под базата за Q-силата добре, ако няма смачква се резбата.
И като се смачка резбата - какво, според мене Нищо ?

Пренатягане е да се създадат пластични деформации в болта.
Болтовете, които за които работната дължина е по-малка от
3-4 пъти диаметъра са къси. М12 е най-малкият конструктивн
болт и с нормална човешка сила има опасност да бъде пренатегнат.
Ако резбата навлезе в пакета носимоспособността на срязване
се смята с намалено (нето) сечение плюс допълнителен коефициент за
по-крехките стомани.

ql^2/8

Някой има ли да сподели въпросния стандарт на български.
Ето го на англииски:
Линк за сваляне: [линк]
Благодаря!

Пренатягане е да се създадат пластични деформации в болта. ???
Пак опираме до отчитане !
Как да го разбереш дали си на пластични или еластични деформации
Т.е. винаги май трябва да се работи с динамометричен ключ
Което пък трябва някой да казва с колко кила да завива
Щом има пренатягане - значи има и недонатягане
Което е еднакво вредно

Стандартът на български е в папка EC в абв:
[линк]

ql^2/8

Благодаря

Прочетох малко повече и намерих връзката междуду категории в ЗУТ и класове в Еврокод, тя е дадена в националните норми:

- Класовете по значимост в Наредбата за земетръс (Таблица 2) са взети като дефиниция от Еврокод 1998-1 (Таблица 4.3) и са обвързани с различни категории по ЗУТ.

- Класовете по значимост в Еврокод 8-1 (Таблица 4.3) са обвързани с класовете по последици в Еврокод 1990

- Приложение 1 на Наредбата за въздействията диференцира категории по предназнчение/последствия със същите дефиници като тези в Приложение Б на Еврокод 1990.

Нямаше да е зле тези връзки да се дефинират и в националните приложения на 1990 и 1998-1, но и така става.

Theory is practical

За съжаление тази връзка е едностранна, т.е. българските норми цитират Еврокод, очаче Еврокод не цитира никъде (поне аз не съм намерил) и не прави никаква връзка с категориите по ЗУТ. Това позволява сгради 1-ва и 2-ра категория по ЗУТ да се смятат в Еврокод с коефициент на значимост 1.0, което според мен не е правилно.

__________
Първо се запознай с Manual.
structures-steel-seismic.blogspot.com

Коефициент на значимост за основни въздействия ли?

Можем ли да погъделичкаме КИИП да направи тълкуване и да го прати на МРРБ като предложение за допълнение на националните приложения?

Theory is practical

Ще говоря с колегите като се събере националната секция - или в националните приложения, или в самата наредба за прилагане на Евркодовете.

__________
Първо се запознай с Manual.
structures-steel-seismic.blogspot.com