за чл.62

Чл. 62. При конструиране на колоните съгласно табл. 7.1 от приложение № 7 се допуска снаждане на надлъжната армировка в крайните сечения на колоните. В този случай разстоянието на стремената в участъка на снаждане на надлъжната армировка се приема не повече от шест пъти диаметъра на надлъжната армировка.

това гласи чл. 62 от Наредба РД 02 - 20 - 02 от 2012 година за проектиране на сгради и съоръжения в сеизмични райони.

Въпросът ми е, кои са тези крайни сечения дали колоната в зоната на първи и последен етаж или долния и горния край на колоната в рамките на един етаж.
И ако е втория вариант (долния и горния край на колоната в зоната на етажа) то предписанията на таблицата която се цитира в този текст за разстоянията между стремената в зоната на снаждане не се ли обезмислят, защото 6ф винаги е по-малко от 10ф (8ф)

Крайните сечения са горе и долу на колоната. Не се обезсмисля 8ф/10ф, защото не снаждаш във всяко крайно сечение - например ще снаждаш във всяко сечение при пода на етажа или ще снаждаш някъде в средата, може би ще снаждаш с муфи или няма да снаждаш изобщо (1-2 етажа сграда, сглобяеми колони и т.н.).

Theory is practical

Според мен не се обезмислят, защото зоната снаждане може да не съвпада с критичната зона. Това е и случаят, в който разстоянията м/у стремената са според табл. 7.1. Когато снаждането е в критичната зона на колоната, разстоянието между стремената е не повече от 6Ф.