Многоуважаемите

Именици!
Светло ви име!

Како Гърки, персонални цунки!

Живи, здрави и наздраве!

Казват, че на Гергьовден всяка капка дъжд била жълтица. Тук поваля, поизми и разхлади

В Балкана поваля, през прохода Твърдица по новия път ни заваля и долу за 2 минути - град, но спря както започна.Сега проливно вали , покрай Антон))

ЧИД на parvaty, всичко най й желая!

На всички места, които се споменават в темата, съм ходила. Къде е това село около Елена, което си заслужава да се отиде? В Елена съм ходила 3 пъти, минавала съм през прохода и през Твърдица, а от другата страна, на тръгване от Елена, щяхме да отседем в Лясковец, но имаше 2 хотела и двата адски мизерни и отидохме да спим в Арбанаси, там е средно по 40 лв. на човек на вечер и то в много прилична стая, с всякакви екстри. В Арбанаси сме отсядали и друг път, а в Търново съм ходила сигурно над 10 пъти.

Ама вярно ли си ходила в Търново?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

В България почти няма град, където да не съм ходила. Аз много пътувам. Сещам се само за Разград.

И в гр. Белене ли си ходила?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

[линк]

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

Посетихме го набързо като идвахме при тебе. И в Лом и в Козлодуй съм ходила. В Козлодуй като студентка, имахме състудент от Крушовица, който имаше апартамент в Козлодуй.

В България почти няма град, където да не съм ходила. Аз много пътувам. Сещам се само за Разград.

Първо - ти благодаря, защото благодарение на това ти твърдение първо - научих колко точно градове има в България - 257, и второ - за хиляден път се зарадвах, че живея в епохата на интернета.

Второ - ако още не си го направила - ето ти страницата, на която има списък на всички български градове. Прегледай го и кажи честно дали наистина си ХОДИЛА ВЪВ всички градове в България.

("Ходила" за мен означава поне 4-5 часа да си се разхождала из града и да си видяла забележителностите му, и да си ЗАПОМНИЛА посещението си до степен - във всеки момент да ти се изправя пред очите това, което си видяла и да го свързваш с името на дадения град, а не да си джътнала транзит от единия му край до другия)

Ако го потвърдиш - те признавам 100% за пътешественик стил "Опознай Родината, за да я обикнеш!"

ПП - също, ако си посетила 50% от градовете, но НАИСТИНА си спомняш всичко, което си видяла в тях и го свързваш с името на града - те признавам за човек с ИЗКЛЮЧИТЕЛНА памет (за възрастта си)

Леле, бях приготвила един пост вчера за именниците, на лаптопа бях, а защо не е заминал - не знам!

Ще пробвам да го повторя: ЧЕСТИТО НА ИМЕННИЦИТЕ ПОБЕДОНОСЦИ И ОТ МЕН, и им желая от сърце да намушкат всеки змей, който им се изправя на пътя!

Посетила съм почти 98 % от големите градове и сигурно 75 % от малките. Е, има и някои като Крън например, него го чувам за първи път. През целия си живот доста съм пътувала из цяла България. Бяхме планирали да ходим тези дни до Елхово, но на мъжа ми му е минал автомобил през стъпалото и сега се възстановяра, слава Богу, че няма нищо счуено, но иначе травмата не е малка, от около 10на дни е. В Ямбол съм ходила 2 пъти, но в Елхово не съм.

А това градче Крън се оказва доста интересно и трябва да се посети при първа възможност. Гледам, че е близо до Казанлък, там съм ходила няколко пъти, но Крън някак ми е избягал от погледа, дори може би сме минавали покрай него. Ще трябва да се посети и той. Гледай какво откривам за него:

Крън
България42.6667° с. ш. 25.3833° и. д.Крън
Координати: 42.666667° с. ш. 25.383333° и. д. |
БългарияОбласт Стара Загора
Общи данни
Население 3 387 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,75 km²
Надм. височина 439 m
Пощ. код 6140
Тел. код 04338
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 40292
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
- кмет Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
- кмет Крън
Теменужка Люцканова
(ГЕРБ)
Крън в Общомедия
Крън е град в централната част на България. Той се намира в Община Казанлък, област Стара Загора, на 4 километра северно от град Казанлък.


География
Град Крън се намира в подножието на Стара планина, в долината на Тракийските царе. Крън се намира в полите на планината, близо до не много висок хълм, където преди векове се издигала Крънската крепост, наричана днес „Калето“.

Има насаждения на маслодайни рози и лавандула.

История

Златна погребална маска на знатен тракиец, открита край Крън
Основаният от римляните град Крън, през средновековието е бил важна за страната военна крепост и мощен град. Бил е център на деспотство, към което са принадлежали земите на днешните общини: община Павел баня, община Казанлък, община Гурково, община Николаево. В края на XIII и началото на XIV век там управлява деспот Алдимир, който е брат на цар Георги I Тертер.

По време на турското нашествие затварящия проходите към Северна България град Крън смело се отбранява и дълго време остава непревземаем и обсаден. Според легендата турците се видяли в чудо докато не прекъснали водопровода захранващ града. Умиращите от жажда българи били принудени през нощта, когато изгрявала луната, да отворят портите за да отидат до близкия кладенец. Те знаели, че щом луната е изгряла турците няма да ги нападнат. И наистина станало така. На турският пълководец се наложило да използва хитрост. Той наредил да бъдат събрани стадата от кози от близките села и на рогата им да бъдат завързани запалени свещи. Вечерта стадата били подгонени край планинските била. Като видяли светлината зажеднялите българи решили, че луната скоро ще изгрее и отворили портите. Така турците нахлули в града. Въпреки храбрата защита градът е бил превзет. Смята се, че някои от гражданите са се спасили в близката пещера Мечката. Може би те са основали намиращото се сега наблизо село Асът /блатиста месност/ или сегашния град Крън, който е кръстен на легендарната крепост.

Историята на Крън е доста богата. За това повлиява стратегическото положение на селището разположено в центъра на България и намиращо се в подножието на непроходимия Балкан. Там докъдето са стигали пътищата преминаващи през планинските проходи. Село Асът дава много известни и неизвестни герои. Сред тях е и най-младата опълченка 15-годишната Станка. Изкачила се на връх Шипка с руските войски и български опълченци за да отстоява свободата на отечеството.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) по нареждане на турския султан селата през които имало вероятност да преминат руските войски трябвало да бъдат избити. Така станало и с Асът. Турските войници затворили селяните в един двор с високи довари (близо до днешната черква) и точели ятаганите за да ги колят. Сред затворените били предимно майки с деца и възрастни хора – всички онези които не са могли да избягат в планината. Сред тях била и Станка. Както тя разказва по-късно селото било спасено само благодарение на настъпващите руски войски. На мястото пристигнал турски конник, който казал: „москов гелди“ – московецът идва. Това било достатъчно – турските войници яхнали конете и избягали. Така селото било спасено.

15-годишното момиче от Крън (Асът) участва в боевете на връх Шипка. На Орлово гнездо тя пренася и превързва ранените носи джепане и вода на бойците. Среща се очи в очи със смъртта. В сравнение с настъпващата многобройна турска армия на върха русите и българските опалченци са шепа хора. Както разказва Станка за да не разберат за това турците опълченците обикаляли върха за да създадат впечатлението че са много. Небето над връх Шипка дни наред е червено от артилерийсият обстрел и пожарите на близките села.

Ева, не можеш да ме убедиш, че имаш ярки индивидуални спомени за 200 града. Бих ти го доказала, но, имайки се предвид темата ми за Стани богат - ми е ясно, че не мога. Остава на твоята съвест да си признаеш пред себе си, че доста преувеличаваш.

Уни, аз наистина много съм пътувала и обичам да пътувам. Само като пресметнеш 5-6 години ежедневни командировки, нямам ден в София, ежедневно пътувах само в провинция. Отделно пътуваме и винаги, когато можем. Някои градове ги познавам доста добре, които се е налагало да посещавам често. За мен е важно да имам някакво впечатление. Отделно, че като ми кажат някаква посока или град, и в главата ми се избистря веднага как се стига до там, какви са пътищата, горе-долу знам какво къде се намира, какво е и т.н. Един вид, в главата си сглобявам пътищата и селищата из България. Може и някой друг да е пътувал доста, но едва ли колкото мен. Пък и да е, значи си приличаме. Ружа май е пътувала доста. Като тръгнем да си правим планове с мъжа ми за някакво пътуване, се оказва, че почти няма посока, по която не сме ходили и се оказва доста трудно да измислим нова дестинация, където никога не сме били. Искаме да научаваме нови местности и селища, това ни кефи.

Това, което ми описваш, ме възхищава наистина, защото аз не съм такъв човек, макар и да пътувах много навремето. Предпочитам да си стоя вкъщи, да си гледам телевизия и да си работя... работата ми е само в София.

Впрочем, човек понякога научава какво му харесва чак когато започне да го прави по неволя.

При мен така беше с шофирането. Не знам защо, когато бях малка, бях убедена, че не ставам за тази дейност и дори нямах стремеж да се науча. То навремето и не беше нито въпрос на престиж, нито чак толкова належащо. Чак когато зад граница се оказахме в плен на капризите на единствения шофьор в групата - при една "ваканция" се принудих да запиша курсове, взех книжка от раз, първата година шофирах почти насила.. оттам нататък се отприщих някак, и вече шофирането ми стана толкова любимо, че съм се сраснала с него и не мога и ден да прекарам без да ходя някъде с кола, макар и на по-къси разстояния. Колкото и да е нервно из София карането - аз се чувствам добре, успокоявам се и се чувствам сигурна, когато съм си в колата. Оказах се издържлива и на дълги разстояния - карала съм по 24 часа със спирки само за тоалетна. Не ползвам НИКАКЪВ градски транспорт, не съм се качвала на софийско метро още, линиите на трамваи и тролеи, и автобуси ИЗОБЩО не ги знам, нито спирките... Това нямаше да се случи, ако принудително не трябваше да започна шофирането.

Аз съм се качвала 3 пъти в метрото. Спирките и аз не ги знам, защото в автобус съм се возила сигурно пак 3 пъти за последните 10 години.

Ти си телец, неподвижен слънчев знак, така че е обяснимо за мен, че предпочиташ да си по-статична, аз съм с най-подвижния слънчев знак - близнаци - подвижен въздух, който се стреми да проникне навсякъде, меркурий/менталността/ също ми е в близнаци, което ми дава стремеж към подвижност, отделно имам луна/моментните емоции/ във втория по подвижност знак - риби и асцендент/изгряващият знак/ в дева - пак ми е в подвижен знак. Няма начин да не ми се отразяват и да намирам своите търсения и удоволствия в движението и пътуванията. На мен животът ми минава на колела.

Междудругото телец и близнаци са в близост и не бих се учудила и ти да имаш нещо в близнаци - я меркурий, я венера.

Коментар във фб

The Welsh, whose national symbol is the Red Dragon, have mixed feelings about this day.