Вярно ли е, че
87 отговора
0 прегледа
Вярно ли е, че
хора, които са по-малко чувствителни, успяват повече в работата и в живота? Днес си говорихме по този въпрос с един доктор - кардиолог по специалност и съпругата му и докторът е на мнение, че успелите са с притъпена чувствителност, някои дори до степен на дебилност. Имал за пример доста от пациентите си и ги наблюдавал от години какъв тип нервна система имат и дали са чувствителни и това какво са постигнали в живота.
От друга страна, аз съм чела, че хора с психопатни черти на характера са тези, които движат света, но не знам дали са много подвластни на чувствата си.
Какво мислите за твърдението на доктора?
От друга страна, аз съм чела, че хора с психопатни черти на характера са тези, които движат света, но не знам дали са много подвластни на чувствата си.
Какво мислите за твърдението на доктора?
Re: Вярно ли е, че
От друга страна, аз съм чела, че хора с психопатни черти на характера са тези, които движат света, но не знам дали са много подвластни на чувствата си.
Ми като не знайш, вземи, че прочети, толкоз е просто, нали обичаш да четеш уж... Дори и любимите ти източници като брадва-мрадва, блиц-млиц, в случая могат да ти подскажат нещо като за теб. Чела била, че психопатите били управлявали света (в какъв ли източник точно това го пише точно по този начин), а не е чела и чувала, че психопатите имат проблем с емоционалността, респективно чувствителността.
Психопатът е човек, който няма съвест, съзнателност, но не защото му липсва интелектуалният капацитет да разбере разликата между редно и нередно, а защото липсва емоционалната връзка с когнитивността, мислите и т.н. Някои от характеристиките на това включват поразителна липса на съпричастност, липса на загриженост за другите хора, възприемане на другите хора просто като предмети. Когато нормални хора обработват емоционален материал, има голяма активация на части от мозъка, предназначени за емоционалното реагиране на събитията и отговарящи на емоционалността. При нормални хора може да се различи емоционално наситено от неутрално събитие, но при психопатите това е невъзможно. Части от лимбичната зона и части на мозъка, отговарящи за емоционалността като цяло – хипокампус, амигдала – при психопатите не функционират.
Ми като не знайш, вземи, че прочети, толкоз е просто, нали обичаш да четеш уж... Дори и любимите ти източници като брадва-мрадва, блиц-млиц, в случая могат да ти подскажат нещо като за теб. Чела била, че психопатите били управлявали света (в какъв ли източник точно това го пише точно по този начин), а не е чела и чувала, че психопатите имат проблем с емоционалността, респективно чувствителността.
Психопатът е човек, който няма съвест, съзнателност, но не защото му липсва интелектуалният капацитет да разбере разликата между редно и нередно, а защото липсва емоционалната връзка с когнитивността, мислите и т.н. Някои от характеристиките на това включват поразителна липса на съпричастност, липса на загриженост за другите хора, възприемане на другите хора просто като предмети. Когато нормални хора обработват емоционален материал, има голяма активация на части от мозъка, предназначени за емоционалното реагиране на събитията и отговарящи на емоционалността. При нормални хора може да се различи емоционално наситено от неутрално събитие, но при психопатите това е невъзможно. Части от лимбичната зона и части на мозъка, отговарящи за емоционалността като цяло – хипокампус, амигдала – при психопатите не функционират.
Re: Вярно ли е, че
Напълно съм съгласен с това твърдение на доктора.Аз например ако бях чувствителен човек с оглед на тези беди и нещастия които ми се изсипаха след 2004та година провалът на следването ми, психическото заболяване, безпаричието през повечето от годините и надебеляването сигурно трябваше да се гръмна.Отдавна още през 1992ра аз констатирах че емоциите са голям враг на човека и трябва да бъдат притъпени за да може човек да успее в живота или поне да оцелее.Така че докторът всъщност е напълно прав.
И още нещо
Нещо повече - този лекар твърди, че тези дебилни хора подсъзнателно копират жестове и мимики от чувствителните, за да могат да успешно да заблуждават относно чувствителността си. Един вид, имат някакъв подсъзнателен механизъм да манипулират чрез заучени жестове и изражения.
Re: Вярно ли е, че
През 90те години бях супер чувствителна натура но впоследствие животът ме смачка и станах безчувствен.Отделно откакто през октомври 2007ма ми стана ясно че не мога да завърша висшето си образование и повече не мога да имам успешен личен живот и по други причини гледам на животът и на проблемите повече философски и леко отколкото по друг начин.
Отдавна още през 90те години имах чувството че някаква външна свръхестествена сила ме обработва в животът да стана безчувствена машина и се опитва да ми моделира психиката организирайки ми непрекъснати емоционални погроми.
Отдавна още през 90те години имах чувството че някаква външна свръхестествена сила ме обработва в животът да стана безчувствена машина и се опитва да ми моделира психиката организирайки ми непрекъснати емоционални погроми.
Re: И още нещо
В отговор на:Нещо повече - този лекар твърди, че тези дебилни хора подсъзнателно копират жестове и мимики от чувствителните, за да могат да успешно да заблуждават относно чувствителността си. Един вид, имат някакъв подсъзнателен механизъм да манипулират чрез заучени жестове и изражения.
Също абсолютно вярно твърдение!Типичен пример съм аз на работата ми особено на новия тъп обект.Непрекъснато съзнателно и несъзнателно копирам жестове и мимики и ангажирано социално поведение относно проблеми на хора в сградата които изобщо ни най-малко не ме вълнуват.Като че ли 10-15-20 години след началото ми на борбата ми срещу емоциите съм успял да роботизирам психиката си.
Навремето през пролетта на 1995та у нас идваха на гости двама руснаци, единият служил 20 години във вътрешни войски на КГБ и другият участвал за 18 месеца във войната във Афганистан и шеф на подготовката на отряд Алфа по източни бойни изкуства, той се казваше Игор.Тогава аз споделих с него това мое виждане че се боря с емоциите си но той каза че няма да успея и че битката с емоциите е загубена и човек не може да се бори срещу тях.Всъщност сега след повече от 20 години след това особено ако живееш еднотипно в едно и също ежедневие можеш в значителна степен да си с притъпени емоции.
Отделно от това аз съм на мнение че човек в днешно време особено ако е млад мъж просто не може да оцелее в този живот ако той е емоционален.Ако млад мъж е емоционален това значително повишава рискът от самоубийство, от убийства на други хора които ти пречат или най-малкото от чести психически сривове и депресии.Още по-лошо е ако млад човек е много амбициозен и чувствителен, тогава житейската катастрофа на практика му е сигурна и само въпрос на време.
Re: Вярно ли е, че
Де да знам как да го нарека това, че се ограничавате само за мъже и парцали. С моите приятелки си говорим на всякакви теми, много зависи от настроението. Децата често присъстват също. Пък за парцали май с нито една не си говорим, за прически също. За мъже - много рядко, може би защото всичко вече сме обсъдили в миналото и няма какво да си говорим за тях.