Ските в Алпите

Навремето тук ме светнахте какво и как да избера като почивка за ски. Бяхте, както винаги, на ниво. Нут, Гъркинята, Крафтъра споделиха идйени места, а 741 направо ми помогна с букването. Аз пък обещах че ще разкажа. Който обещава, трябва да изпълнява, това е част от кодекса ни, на мен, на папата, Бойко Борисов, Тръмп, тия хора.

Ето, значи, bitte:

Откровено казано, каквито са реакциите на един българин в България, такива са и на австрийските Алпи. Можете да се чувствате подготвени. Така като се поогледате тука и ще речете точно същото, каквото бихте казали и като се поогледате там. За да не ви звуча енигматично, ще дам пример. Първите три дена след пристигането в Австрия на човек малко му залепва релето и едничката реакция на която е способен е „ебаси майката!“ от душа и сърце. Погледнеш пистата, качиш се на лифта, пиеш бира, огледаш се за кенеф и само това си викаш- ебаси, викаш си, чудото, да му се невиди, ебаси, риш, нещото! Което между нас казано си го викаш и тук. Особено като търсиш кенеф или па се наредиш за лифта. Чувството наистина е различно, но реакцията е точ в точ същата.
Имаше една продавачка в магазин в Берлин навремето дето, а мръднеш нещо докато разглеждаш, а тя тича да го подрежда. Австрийците са същите, ама подреждат не магазините ами всичко въобще. Подреждат дървета, огради, трева, дворове, улиците си подреждат улица по улица, а като се качиш горе на пистата, тия подредили и снежинките.
Така. За първите три дена нищо не мога да кажа, минали са някак си, аз нищо не помня, а да питам децата и Бейби ме е срам. На четвъртия ден си затворих устата и се оказа че сме в едно супер малко село. А на бас, че не може да се сетите как се казва. Еми „Малко село“ се казва- Kleindorf. Имат въображение колкото левия ми пантоф тия, ама готини. Етаж от къща ни дадоха. До нас коне, крави, кози, патици се появиха по едно време. Голям кеф. Австрийски животни, подредени и възпитани. На конете и на кравите опашките им в една линия- на раз пасат конете, на два – кравите. Патиците вървят по средата на пътя, ако има сини автомобили, заобикалят от ляво, червените – от дясно, а автобусчето за скиорите кара отзад. За зелените коли няма регламент и един шофьор просто отби от пътя и изчака да се махнат всички патета или каквото там бяха и чак тогава потегли. Никога не съм виждал по-разстроен човек.
Къщичката в която бяхме беше като нарисувана, аха да си отхапеш от нея. Хазяйката обаче, според мене, беше наясно с това. Тия, вика си сигурно, ще ми изядат къщата като стой та гледай, и за да се размине гледаше да сме преяли. Курабийки, разни сладки, тва онова, викам- недей, моля ти се, бе госпожа, ще се гътна вече, спри се, ама тая не разбира от български. Само се смее и носи ли носи, не знам как оживях.
От къщата до Мьолталер- тва е там където са пистите (Mölltaler Glacier) има няма 8 километра по едно излизано просто пътче, така че ние си ходихме с нашата кола. Падна сняг една нощ, да ви разправям. Един българин много се вълнува от пътната обстановка- как ли ще работят снегорините, дали ще има закъсали, пясъка ще стигне ли, изобщо наясно сме с трудностите и сме подготвени. А то - на сутринта тва пътче не сняг да има по него, ами тук таме беше мокро, бе?! Викам на Бейби, Бейби, викам, тия идиоти са турили реотани под асфалта. Иначе не може да е. Като се върнахме от пистата беше вече изчистено даже миниатюрното пътченце (в миниатюрното селценце) което водеше към нашият вход. Лъснато, очертано, гладка черна лента сред снежни преспи и бели дървета. Луда работа.
Иначе имаше автобусчета абсолютно безплатни, което тормози българската душа - безплатно пък не знаеш за какво да го ползваш. Аз една нощ сънувах че се возя и не мога да го накарам да спре, спри бе, викам, а шофьора- не мога, вика, трябва един резервоар бензин да изразходя иначе ще си го носиш. Молих му се, молих се, и се събудих. Но това беше наполовина заради безплатния кошмар, наполовина заради преяждане. Не мога да си легна нормално, търкулвам се и едвам дишам и така заспивам, как няма да имам кошмари. Една нощ сънувам че Бейби се превръща във вампир или нещо, беше тъмно, в някаква разрушена черква, тя пада първо и аз докато викам – Бейби, Бейби, тя започва да се вдига, превръща се във вампир и ме ръга с лакет в ребрата. Какво, викам има, защо ме ръгаш? Хъркаш, вика! Хъркал съм?! Тя ако знае тя кво прави…
Горе на ските и паркинга безплатен, моля ти се. За там кошмари не съм сънувам, обаче ви казвам, тва някой самоковлия луди пари може да направи ако ги вземе тия паркинги. Както и да е. А от паркинга, седнете та да не паднете- влакче през един тунел с 45 градуса наклон, те води до пистите. Ламби ми го рече още навремето че е така, но от дън душа бях убеден, че преувеличава. Пробили планината, направили тунел, вкарали влак и прас те ти булка писти на един километър по-високо. Отиваш до тях за 8 минути! Тва Терминатора като ми го каза отначало, викам, сине, язък ти и за курсовете и за немската гимназия, и за претенциите, цел живот, викам, го учиш тоя език и пак не го научи. Как ще се качим за 8 минути на един километър, бе? Нали ще ни се спукат тъпанчетата?
Ама на. Не се спукаха.
Ските ли? Ски нямаше, то това не са ски. Това е летене като птица в небето. Тия хахавели направили снега като масло намазан и ти литваш от върха на пистата сред море от бели върхове и по някое време като ти се прииска, кацваш долу. После пак и пак, и пак. Тия писти ги правят по следния начин- един австриец минава рано сутрин докато си хапва сандвича, и с ножа от масата заглажда тук таме снега, след него жена му с малка четчица обира две три непослушни снежинки и после ние караме.
За гледката искам да кажа нещо, но не мога. Представете си вълни, не, плиски си представете, едно море от плиски замръзнало и поръсено с пудра захар. Или не- акулови зъби, едни безкрай пред теб до хоризонта и отвъд бели, искрящи под слънцето акулови зъби и човек като ги гледа си мисли че е птица. Пък и дет ви викам после литва…
Е, много ясно че минахме под въжетата и покарахме малко в неутъпканото, това няма нужда да ви го казвам, аз да не съм австриец. Ако нямаше въжета хич нямаше и да се сетя, ама те оградили всичко, сложили табели и картинки- не минавай, опасно, забранено, ще паднеш. Айде, бе?! После си търсих ските час и половина, ама много важно. Нали ги намерих.
А, да не забравя- оказа се, че знам немски. Идва например някой сервитьор, бута ти менюто и ти казва нещо. Например- Фур щунзен гефюрст?
Я, викам му аз с ясен глас, данке и винаги, без изключение ми носят точно това което искам. Даже понякога аз не знаех че съм го искал точно това, но в последствие се оказва че греша. На мен понеже ми се приказваше, добавях, „гросе, клайне или шнТцел“, а веднъж рекох, „унд айне клайне бирен фюр майне фрау“, децата веднага избягаха от масата и не се върнаха, обаче сервитьорката даже не мигна и ми донесе бира.
Та това са австрийските Алпи. Хубаво беше. Но свърши. Последният ден теглих един шут на изостанала патица на пътя, взехме си довиждане с хазяйката и си тръгнахме.
Ревах до Белград.

Та това са австрийските Алпи. Хубаво беше. Но свърши. Последният ден теглих един шут на изостанала патица на пътя, взехме си довиждане с хазяйката и си тръгнахме.


Душата ми напълни с тва дето си шутирал патицата. Да се не отпуска ! да е нащрек, в кондиция и в добър рефлекс.

Гъскооо.. ! Булгар ! Булгар !

Много готино и ултраНЕцитатьорско!

П.П. Я да видим как ще ми седи новата сигнатура?

~
«На конете и кравите опашките им в една линия.На раз пасат конете,на два кравите.»
GreenLight

"На мен понеже ми се приказваше, добавях, „гросе, клайне или шнТцел“, а веднъж рекох, „унд айне клайне бирен фюр майне фрау“, децата веднага избягаха от масата и не се върнаха, обаче сервитьорката даже не мигна и ми донесе бира. "



много хубаво си разказал!
чак и на топлолюбивите да им се доходи на ски.

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

Голям талант си, браво, благодаря!
Изкефи ме максимално, а и ти завидях за маслото, по което си се "возил" на ските. То това не е каране, а си е возене))

Давай линкове за къщичката, където много се яде))

Примрях си от кеф,
обаче отивам да си блъскам главата в стената що не ги научих тези ски, мамка му!
Искам и аз да им правя сечено на австрийците по пистите.

що не ги научих тези ски, мамка му!
Какво ти пречи? Ако имаш два крака, можеш, колкото за сеченото

Ей това не ми харесва у немците и австрийците... подредено, стегнато, цветя навсякъде, даже горичките им са стилизирани... как така няма едно криво дърво някъде да ми направи впечатление... направо ме хваща депресията... трудно, да кажа непоносимо ми е такава подреденост във всичко. Това съвсем откровено. Иначе се радвам, че си си изкарал хубаво, накарал си се ски на хубави писти. Аз със ските свърших курса... вече не ми носят тази наслада, която ми носеха преди 15-ина години. Много добро описание... еваларката.

супер

Браво, много шармантно разказано, с невероятно тъъъничко чувство за хумор, точно толкова тънко, че ме държа ухилена през цялото време, докато четях! Хареса ми определено и образно си представих всичко, което сте преживели!

Напълни ми сърцето!
Пак да идеш на хубави места!
И пак да разкажеш!

Това е най-готеният фидбек, който съм чела!

а като се качиш горе на пистата, тия подредили и снежинките.

Джером К.Джером пасти да яде пред теб

Грийни, мислите провокирани от твоето писание, доведоха до много червенина по бузите ми и леко овлажняване на кожата(вегетативни реакции), сори....срам ме е, ама пиши малко по кофти, де... пиши по тъпо, тромаво, забрави хумора някъде...цунк по нослето от мен, много кефиш...

Поезия, да.

WALL·E

Егати скицата си ти!
Разгеле, че сте се прибрали, да не се мъчите повече.
Много зли тия австрийци, значи. Аз още не съм карала там, обаче моята рода толкоз да си ги наплашили, че от зор всяка година ходят. Скромна група от трийсетина човека. Като дойде зимата и изпадат в делириум: бързо, бързо, събирайте партекешите, резервирайте тутакси, шаш и паника, австрийците, патките, къщите, снега, мани, мани... Точно като теб ги занизват.
Ха, добре прибрал се!

Сега е ред да отидеш в Банско, та да те приземят малко, че гледам си литнал в небето .
Както винаги, на ниво, Грийн!Много кефско, още повече, че съм била в онзи снежен алпийски рай, точно както си го описал! И гостоприемство, и ядене (ох, как обичам печено свинско джоланче...), и бирата, и сървиса, и тиролските песнички и всичко е на ниво. Който е отишъл веднъж, спира да говори за "уникалното, невероятно Банско", дето никъде по света го нямало.

Страхотен разказ, толкова се смях, толкова добре си го написал, ти си талант човече!!!!! Наистина си талант, публикувай книга, това трябва да остане за поколенията!!!

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

всъщност не разбирам с какво банско е по-добро от боровец
освен че на банско времето винаги е гадно

даже и кухнята са я развалили, вместо бански манджи предлагат разни американски измишльотини, се едно съм се завлекъл в банско да ям салата цезар