Хинап

Хайде, стига сте се яли помежду си. Яли ли сте хинап? Опитах този плод за пръв път тази година и то свеж, през есента. Хареса ми много. Подариха ми го обран, като ми казаха, че може да се яде и изсушен или пък на чай. Прибрах го в една кутия и го забравих. Сега се присетих за него и се оказа невероятно хубав и като изсушен плод, като фурмата е, но без тази характерна сладост на захаросаната фурма, като изсушена сладка кайсия, като лято, затворено около продълговата костилка, дълъг топъл и сладък ден в средата на зимата.
Кажете ми за нещо необичайно, нетрадиционно, дето не го знаете от деца, нещо, което може да ни расте под носа, а пък да не подозираме за него. Искам хинап, всяка година, по малко, по хапка, по глътка, обаче да си е наше, да живее тук, да расте тук... пропускаме толкова неща, които са под носа ни, ще е жалко:)

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)

Има вековно хинапово дърво в двора на Бачковския манастир.
Ето го в центъра на снимката, веднага след шадравана в центъра на двора, срещу входа на църквата То е със ситни плодове. Слагат го в ракията монасите. Веднъж един ми разказва, че започнат ли да го берат, значи зимата е дошла
Виждала съм малко дръвче с огромни плодове, колкото малка кайсия, в т.нар. ботаническа градина, в двора на проф. Серафимов в бургаското село Велика, до Приморско. Беше преди пет-шест години, дано са живи и здрави семейсрвото и "фермата" им за кактуси.

В двора на село имаме малко дръвче, но не е давало плод още

А от детството, каквото и да е, все е скъпо.

ПП: май не се вижда изображението, ето:
[линк]

В двора на село имаме малко дръвче, но не е давало плод още

Може да е двуполово, тоест, двудомно, цветовете еднополови.

Не го знам колко полово е Ще го наблюдавам как се държи тая пролет.
Дръвчетата бяха две, едното от разсадник, другото от семка (или костилка, не знам кое е по правилно). Едното мама реши, че ще го "мести на по-хубаво място" преди две години, но на него не му хареса и изсъхна. Кое точно остана, не знам, но не ражда ...

Не съм била в Бачковския манастир, не можах да го видя точно там, защото нещо ми се бъгна браузерът и не ми показва снимките. Виж как по манастирите се отглеждат такива нетрадиционни дръвчета, така бях учудена от магнолията в Троянския манастир:)!
Но това дръвче, хинапът, от което са набрани моите плодове, наистина е изумително, мъничко едно такова, не знам колко годишно, може би 6-7, не по-високо от 1,50-1,80 но за първа година така отрупано с плод.

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)

Това дърво, от което са плодовете, е само. Няма такова дърво подобно наблизо. Действието е в някъде в Добруджа:) А пък отрупано беше.

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)

Може да е двуполово, тоест, двудомно, цветовете еднополови.

А може и нЕкой джендър да е!

По нашия край е много разпространено. Но не знам защо му викаме финап.

Не се сещам нещо изненадващо, но ако имаш някаква връзка със село - едно от наистина хубавите ястия, които помня от детсвото си е хубавият домашен катък. Селата на майка и татко са само на 5 км едно от друго - в предбалкана. Катък се прави от овче мляко и то когато е най гъсто - преди овчичките да спрат да дават мляко и да започнат да отделят за бъдещите си рожби. т.е. някъде септември. В съда с преснака се слага буца сирене - слага се в стая (соба) с относително постоянна температура и се бърка на често. Готовия катък се ползва като топеничка с хлебец и печен пипер. Разправяха, че един дядо, навремето посрещал цяра у дома си. Яли катък и царят си облизал прустите. От тогава му викали Катъчко. На дядото. Не на царя.

ПП

Нещо, което скоро научих (косвено свързано с темата) е че освен стандартните ни вкусови усещания солено, сладко, горчиво, кисело, люто имало и умами - усещане, предизвикано от свободните глутамати, които най-често се съдържат във ферментирали и отлежали (залежали) храни и в хранителната добавка мононатриев глутамат.

Казват че произвежданата по изкуствен начин добавка натриев глутамат се среща в много от полуготовите храни - като бульончета и др. и в много от продуктите на веригите за бързо хранене. Имало слабо изразен наркотичен ефект (, както впрочем и захрата) и затова колкото и биг-мака да изядеш - все си гладен.

Както и да е - някак си парадоксално е, че сладникавият вкус на смърт и гниене може да е така примамлив и водещ едва ли не до зависимост.

прав или изправян

Не съм имала баба и дядо на село, имах леля и чичо, но не помня да са гледали овце или крави. Ходех с баба ми на гости, но пък си спомням старите кошери за пчели, конусовидните, от плетена ракита ли е било, върба ли е било, но във формата на конус. Много хубав мед върху прясно изпържени содени питки, това ми е споменът от детството.
Обаче този хинап ми възбуди любопитството, виж как не само тук на изток, но и в Бачковския манастир вирее добре, това е страхотен плод, защо не го знаем? Суши се добре, без специални изисквания, вкусен, сладък... странно.
Иначе за вкусовите рецептори, не зная за теб, но аз променям любимите си вкусове с времето, умирах за сладки неща преди време, сега напротив - обичам солени, ферментирали дори неща, кисело зеле - хахахаха, кой би предположил, кисели краставички, туршия, ей такива неща:))) .... Това дали е вкусът на смъртта?

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)

Джендър. Точка.
Туй ша е
По някоя нова конФеКция са е повело дръвчето, няма какво друго

Недейте така, може да си е транс дръвчето, дайте му време да се осъзнае:)

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)

Чета от теб за хинап, даваш линк, отваря се Бачковският манастир, спирам да чета, казвам си-идиоти.

Ебаси загубата

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

Отваряй си очите и гледай
Ебаси, не ебаси, тва е положението, пиша от телефон ... Пак, че пиша ... Щото много вече и не пишат ... А и от утре Клубът е ВИП, чистачът каза ... Колкото, толкова

Какво от утре, не разбрах...съжалявам че не ти предложих вчера..
Вината е моя , че пропуснахме...моля да ме извиниш...
Най обичам през телефон

Ако утре все още пишем ще се разберем.
Сега, лека нощ!

Лека и на теб.. заспивам щастлив, че хубава жена като теб ми го пожела.. нека ми завиждат.. и ще те сънувам.. щото съм силно чувствителен към такива чувства и пожелания...
Трудно ще заспя възбуден, но че се далеч вината не е твоя...

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

Знам го като финап. Имаме на село такова дръвче. Аз лично го обичам като не е озрял напълно - леко шаренки са плодчетата / зелено и кафяво/. Хубаво, че не са те карали да си го береш сама. Клонките му са много бодливи, а плочетата едни... с размер на маслина. Винаги като го бера съм изподрана

Голям фен съм му станала на тоя х(ф)инап, и пресен и изсушен:) Аз го видях дръвчето, вярно, не съм го брала, но пък не ми се видя много голямо или бодливо, по-скоро като дървовиден храст. Догодина ще ти споделя опит:)

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)