Времето днес

Понеже обичам, много обичам да вали, а времето днес е точно по Богомил Райнов,
ви поздравявам с това:

Отиде си. Небето се разплака,
скръбта приведе старите ели,
и вятърът засвири сред букака.
С две думи, времето се развали.

Камината във стаята запуши
и скръб, и дим очите насълзи.
Стоя и зъзна и с досада слушам
как псето срещу вятъра ръмжи.

Така се всичко мигом измени:
боровете са сякаш непознати,
далечните мъгливи планини
така изглеждат чужди в тишината.

Стоят с прозорци заковани хижите
и няма цветни рокли, песни, смях;
с език студен мъглите само лижат
поляната, де нявга с теб седях.

Отивам си. Какво сега ще диря
сред този край, де пада мракът чер
и само мокри клони дирижират
на вятъра дивашкия концерт?

Ето - свърши се лятото,
сякаш не го е имало.
На припек е приятно, но
никак това не стига ми.

Всичко бленувано жадно,
което бе постижимо
право в ръката ми падна,
но днес това не ми стига.

На халост нито доброто,
нито злото ще пропадне.
Свети цялата природа,
но за мен това е малко.

Животът взе ме под опека
и ме спасяваше щом трябва.
И винаги бе с мен късмета,
но и това ми беше малко.

И нито клонка не се счупи,
и нито лист не се подпали.
Денят измит, бе страшно хубав,
но и това ми беше малко.
+++

И Разбира се...

[линк]
+++

Чакай да ти наводня още малко дъждовната тема:

Лятото си тръгва гузно
като вечен изневерник.
Птиците ще го одумват
миг преди да го последват.

Лятото си тръгва гузно,
крадешком назад поглежда.
А небето се притулва
и заплака безутешно...

+++

И стигнах до извода, че всеки край съдържа в себе си възкресение.
Ето например сега майката природа вече е заченала с лятото, което точно след само една човешка бременност ще се роди отново.

+++

Дъждът е най - любимото ми природно явление.

Какво му трябва на моряка?
- вода която да се пие,
жена която да го чака
и заедно да казват - Ние.

прав или изправян

[линк]

стихотворението е хубаво

Посочи ми коафьора си, за да ти кажа какъв си!

набутвам се с пролетен дъжд [линк]

И колкото да гледам и да се взирам
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира.
Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих Сушата...
А защото хвърлях камъни по всички изворни места...
И на вред се разпилявах
И на дребно се раздавах без да се пестя...
Дъжд! Дъжд няма да вали.
Не ти се вярва? Не ти се вярва?
За капчица сърцето те боли.
Но дъждът го няма,
няма го цветът на Любовта.
Но вече е време,
вече е крайно време да завали.
Само някакъв си час,
някаква си минута само
от Големия Дъжд ме дели.
Затова е този вик към облаците,
и това проклятие, и този страх.
Облаци, мечти от дъжд или от прах,
проклинам ви и ви обичам като първи грях.
Дъжд!

След пороя в Пловдив се срутил покрива на НАП-а.

Демек дошло е данъчното циганско лято:)

прав или изправян

Тя и пролетта ще пукне, живот и здраве ние да не,... но всяко нещо по реда си.

Преди нея е зимата. Ето:)))

Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена -
иде време за горест, иде мраз несъмнено.
А сърцето на лятото още кърви.

По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза. Жадуван. Дочакан.
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон
А сърцето на лятото още боли.

С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнището и потърсва кибрита.
Синьо светва слана. Скрежът влиза в горите.
А сърцето на лятото още тупти.

На мъглите през мрачното млечно море
завърни се отнякъде. Излъжи ме: навеки ...
Една ябълка матова донеси отдалеко.
И сърцето на лятото няма да спре.

Калин Донков

прав или изправян

Та както казват (приписвано на майка Тереза, amongst others) - повече сълзи са проляни подир сбъднати молитви, нежели по несбъднатите...

А пълният оригинален текст на Димитър Василев, попадал ли ти е?
...

Въх... ама това да не е цитатьорска тема? - пепел ми на клавиашмурата.

прав или изправян

Дааа, "няма нищо по-хубаво от лошото време" по Богомил Райнов, но и Чандлъровия Филип Марлоу все е мокър от дъжда, посмачкан, пийнал от сутринта въобще, дъждът е много криминално нещо... освен, че е и леко тъжно и унило, но най-вече поетично:-))

О дъжд, о дъжд обилен и печален...
О дъжд, о дъжд обилен и печален
- по тротоарите танцуваща вода!
Пиян, разголен, волен, вакханален,
но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.
О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал!
О весел плач! И танец под разхълцани цимбали!
И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял
дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали!
И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен,
по тротоарите танцуваща вода!
Вечерен дъжд, понесен в танец шумен
над катафалка черен на града.
Гео Милев

В дъжда

Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците...

О, колко весел е дъжда,
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.

Пеньо Пенев
1955

Дъждът

Дъждът вали от вечерта зелен и остър...
Върху дървета и цветя на моя остров.

Върху изсъхналия дом, с плесници мокри,
гаси комина мълчешком на моя покрив.

Вали - прекрасен и жесток, и наркотичен.
Вали от чашата на Бог - и не изтича.

Вали от ангелски сълзи. От рог на дявол.
По керемидите пълзи... И по ръкава.

Вали... Боли... От зли игли... Невероятен!
От вечерта дъждът вали с ефект обратен.

Дъждът вали от вечерта. И ето - вижте...
Разпали пак във мен жарта. Като огнище.

Избухват огнени стрели от всяка капка.
Във теб вали, във мен вали надежда кратка.

От ада на самия рай вали прилежен.
До край вали. И този край е неизбежен.

Последна струйчица... Амин! И нежни локви...
И пушещият пак комин на моя покрив.

Недялко Йорданов

Страхотен тоз дъжд! Дай още такива картинки, плз!

Точно такова нямам повече - това го изрових от преди няколко години от фейса ми, но ето подобни, дано да изляза...

Хех, вярно било, мислих, че се майтапиш.
Дошло е ... сега ще зачестят писмата за бързо събиране

Тенкс.

There will come soft rains and the smell of the ground,
And swallows circling with their shimmering sound;

And frogs in the pools singing at night,
And wild plum trees in tremulous white,

Robins will wear their feathery fire
Whistling their whims on a low fence-wire;

And not one will know of the war, not one
Will care at last when it is done.

Not one would mind, neither bird nor tree
If mankind perished utterly;

And Spring herself, when she woke at dawn,
Would scarcely know that we were gone.

Sara Teasdale


===========

Ще паднат тихи дъждове и мирис на земя,
и лястовици ще кръжат със трепкащи крила.

Ще пеят жаби цяла нощ из топлите блата,
и храстите ще зашумят, потънали в цветя.

И птички с огнени пера ще литнат на възбог —
ще чуруликат весело на някой стълб висок.

И никой нищичко не ще спомене за война —
забравена ще бъде тя, ненужна вещина…

И нито птица, ни дърво не ще пролей сълза,
ако човешкият род изчезне навсегда.

И пролетта… когато пак пристигне пролетта,
не ще познае, че от нас веч няма ни следа.

(превод от Марсиански хроники, Р. Бредбъри)

Изпреварването на магаретата не носи слава. Marcus Valerius Martialis

Здрастиии!

Страхотен превод... кой е преводачът?

Изля се и тук.
Чувам как никнат гъбите
по ливадата.

Не ми е попадал, давай ако го имаш.

Естествено, че е цитатьорска темата. Стихотворението е на Богомил Райнов

Твое?

преводачът на романа е никола милев.
понеже в книгата не е указано друго, предполагам, че и преводът на стихотворението е негов.

Изпреварването на магаретата не носи слава. Marcus Valerius Martialis

дъжд пролетен,
но те не забелязват,
че тя затворено чадърчето държи
и все така унесени приказват.

бузон

Изпреварването на магаретата не носи слава. Marcus Valerius Martialis