Любиша Самарджич!

Поклон пред светлата му памет! [линк]

Уф, язък. Усещах го като наш човек.

[линк]

На сърце ми беше ...
Усещах го като да не остарее никога.
Жалко!

Да почива в мир!

Внезапно ще отлетят птиците.
Нашата улица ще осъмне без слънце.
Човек ще изпрати любимата жена
и дълго ще остане сам на вятъра.

Някога всеки поема по пътя на живота.
На раздяла само сърцето прошепва:
Ще се върна!

Гледам непознати лица…
всеки от тях може да съм аз
Гледам как се целуват и плачат.
Тръгват на път с надежда.
Аз оставам сам.

Гледам с очи на малчуган,
и детството се връща
под угасналите лампи на перона.
Ех, пуста младост каква си!

Гледам и искам да запомня всичко.
Небето, камъка, полета на птица.
Гледам и като притворя очи
виждам ни заедно в далечен свят.

Гледам безкрайните равнини
и поздравявам те мой роден край,
земьо моя
Ти ще ме чакаш.
Едничка ти!

Да си вземем сбогом!
И кои знае къде…
И кои знае кога…

...Наш си беше, поне беше лице от моето детство...
[линк] ей ги тука с Коста Цонев...

Добър актьор и добър приятел на България беше.

Светла му памет.
Кефеше ме...

R.I.P.

Успешните Бизнесмени са тези, които изграждат успешни Бизнес навици!

...така,така,точно така и аз... като да не остарее никога, той така и не остаря до последно,де...

Да, никой не е вечен явно... дори и този безкрайно мил човек...

какво сиртаки,а?