за втората природа

Обичам да си правя разходки, подтикван от първичното, но внимавам да го правя бавно. Щото а се забързам, и се разщъкват и вторичното, докато влеза в адаптация гледам корен шести от четиресеиненамсиколко дванайсти, вече се дзвери в околния пейзаж. Давам дзаден по тангентата и очаквам връщането на минус третичното мое аз, което има анфинитет към споменатите разходки, за да получа максимално удоволствие от момента. Така се нагаждам към всичко, и живота се оказа наистина удовлетворително занятие!

луд опорна точка нема