Да ви покажа ... :)

Ако не сте виждали бай Ганьо Сомов.

Загледах се сега, едно момче е споделило снимки на Казанлък от преди 100-120 години. Около 250 стари кадри на хора и сгради. Между тях и този господин, роден в Енина през 1850 година.
Оказва се, че истинския Ганьо Сомов не е търгувал с розово масло, а е бил обикновен пазвантин /бодигард, пазач/.
Неговите родители имали три починали деца и както народните традиции повеляват го оставили на пътя и трябвало да вземе името на първия който го видел. Така дошло и името, защото първия, който го намерил се казвал Ганьо. Разправят, че животът му бил низ от весели до абсурдни случки.
Веднъж решил да краде мома от Крън и с негови приятели отишли в къщата по тъмно грабналия и право при попа в Енина. Когато махнали покривалото с което я криели се изненадали, че вместо красива мома отвлекли една баба. Веднага я върнали в Крън, но историята се разпространила бързо в двете села.

Извън комичните истории Сомов бил голям герой. Едър и силен мъж той станал един от първите четници в Енина по време на Руско –турската война. През 1977 година в Енина имало хиляди бегълци от Стара Загора и Казанлък. Тогава турския башибозук атакувал селото, но четата успяла да даде необходимото време хората да си скрият в Стара планина и така станал един от героите. Сомов бил и много състрадателен, веднъж той потеглил от Габрово към Енина с три хляба и парче сланина, но по пътя срещнал гладно семейство с деца от Енина и дал своето ядене.

С Алеко Константинов Ганьо Сомов се срещнал на изложение в Чикаго. Срещата им била само за няколко часа, но достатъчно дълга за да стане Ганьо първообраз на прочутия герой Бай Ганьо. Енинецът бил на изложението като пазач на един от щандовете на прочути казанлъшки розопроизводители. Сомов не разбирал, какво си говорят хората покрай него, защото английски не знаел, с Алеко Константинов обаче провел дълъг разговор.

Дейва, помислих си била на нудистки плаж.

Тц, най-много монокини га бех млада

Не я знам тази Енина, Казанлъшката. Имам един прятел от Еница, село близо до Червенбряг. Не сме се чували и виждали от кажи-речи 1/4 век. Висок, сух, мълчалив, изтукан, с брада и изпито лице като селски Христос. Изключително ненатрапчив и учтив мъж, с тънко чувство за хумор и в т.ч. самоирония. Нищо общо с бае ни Ганя.

Сега се сетих, че наскоро коментирах в друг клуб Ганьо Балкански и по-точно хипотетичното му чувство за авто-ирония, по повод твърдения, че нацията ни не е узряла като цяло за национална самоирония.

А истинският Алеков херой не е ли от Свищов?

Не, не е от Свищов.
Ей, този от снимката е.
Село Енина се намира на 3-4 километра Североизточно от Казанлък. На още толкова от Енина пък, на запад, е гр. Шипка. В подножието на Балкана.
Всички знаем как бай Ганьо с мускалите с розово масло гони трена на гарата. Сега разбрах и аз, че не е бил от местните чорбаджии розопроизводители.

Чорбаджия-розотърговец е бил Дочоолу-калоферец,с кантора в Цариград.Нямал семейство,обичал младите уроспета и комара.За една нощ губи на комар къщата си,днес туристическа спалня "Тинтява",гр.Калофер.
Интересен пример на писмо на прототип до автор е на Хр.Македонски до Ив.Вазов,в което го известява,че все пак не е слуга,а Спиро Македонски загива с Хаджи Димитър.

"А истинският Алеков херой не е ли от Свищов? "
Може и аз да съм героят на Алеко, ако това имаш предвид..
Но не съм, щото и аз съм мързелив като теб, а Ганьо на Алеко е работохолик-тоя не спира нито за миг да работи това което е..
Срамота е че не познаваш основните черти на националния си образ.

Освен това съм мизерен..ще ме видиш ти мен в банята, ама друг път..

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!