Тревожност

44 отговора 0 прегледа
#1

Тревожност

Група британски учени... и т.н.
Обявявам днешния ден за Ден на климатика, баси.

Отговор
в отговор на Crrafterr #2

Re: Тревожност

не знам...това weightless ме докарва до рев и суицидни мисли
както и гласът на таря турунен


не разговарям с тези без R1a1 маркер
Отговор
в отговор на Crrafterr #3

Re: Тревожност

Когато светците маршируват


И ако някой не се сеща кое точно е парчето, което всъщност е ползвано и като запалянковска песен:
[линк]

Редактирано от oberleutnantRzevski на

Отговор
в отговор на tartarianeyes #4

Re: Тревожност

Мен пък ме изнерви.

Отговор
в отговор на Crrafterr #5

Re: Тревожност

Аз се лекувам с басейна.
Независимо в коя част на денонощието е, се гмуркам за охлаждане на страстите.
Сега пак отивам да гася емоциите. И ти и един друг нервен клубар събудихте чувства у мен!
Споко. Няма да ви притеснявам.
Обичам силни и умни мъже.
Моята слабост.

Отговор
в отговор на UnicaDonna #6

Re: Тревожност

пък трябвало да ни замъгли до степен да заспим...
а де


не разговарям с тези без R1a1 маркер
Отговор
в отговор на tartarianeyes #7

Re: Тревожност

Вие не знаете какво се случва с вас - учените са го казали - спите, а сънувате и бълнувате, че не ви се спи

Отговор
в отговор на MilaO6 #8

Re: Тревожност

Аз обаче знам какво се случва с мен. Много често срещано явление да си спя и в ума да ми е песен. Тази нощ доста дълго време ми звучеше Little By Little на Ролинг Стоунс. Чак до сутринта. Май ставах за тоалетна и после пак ми звучеше. Викам си ......ставам сутринта, и първата работа, докато му е още в ума, да проверя дали ми е звучала във верния key. Да не е било верната песен, но в различна тоналност, я sharp, я flat. Ако не и повече. Намира, я в тубата и за мое учудване в точната тоналност съм бил. А сега де ?


Ето песента, които от вас са на повечко възраст може да си я спомнят, беше издадена на 45 оборота в България, заедно с Tell me.
[линк]

here I am
Отговор
в отговор на Crrafterr #9

Re: Тревожност

Добрютро :)
Май преди 2-3-4 години писах за нея тук. Спомням си, че бая изнервени слушатели имаше.

Отговор
в отговор на crystalkyle #10

Re: Тревожност

Помниш ли откъде дойде това "добрютрю"? Според мен от сериала "Ало, ало" ("'Allo 'Allo", 1982 - 1992), който вървя у нас някъде след 2001 г. и чийто дублаж на български бе рядко добър.

Отговор
в отговор на MilaO6 #11

Re: Тревожност


анджък
и на всичкото отгоре точно на уни и на мен ще кажат какво да чувстваме


не разговарям с тези без R1a1 маркер
Отговор
в отговор на Koftia #12

Re: Тревожност

Много често срещано явление да си спя и в ума да ми е песен.

съвсем същото е и при мен
само че при мен една песен се задържа по няколко дни...
няма отърваване

е така последно фиър ъф дъ дарк на мейдън
брее... измъчи ме
уж спиш, спиш, а тя си върви
как ли се обяснява това


не разговарям с тези без R1a1 маркер
Отговор
в отговор на Crrafterr #13

Re: Тревожност

точно - ало, ало..

този сериал у нас се зяпа най-малко 2 пъти годишно


не разговарям с тези без R1a1 маркер
Отговор
в отговор на Crrafterr #14

Re: Тревожност

Че кога така бързо напредна съвременната ни наука-НЕВРОНАУКА.
Не знаех че сме завършили психологията и че учените станаха толкова много.
Какво чета за невронауката, ами тя била интердисциплинарна наукащото, за пръв път я чувам..то имало и когнитивна невронаука, и транслационна невронаука, ... има вече и наука физикохимия...и геобиология...лошата новина е че все още няма геобиологична астрологоматематиконеврохимеофизична наука. А си мислах че само ние тук сме откачени, пък те е учените много напревнали в изучаването на науките.. нищо де, те учените отдавна даваха признаци че са откачени..и заради тях и ние, ние тези които искахме и вярвахме само на научни доказателства---доживях:

Ама и новинарите не падат по- назад от нас
""Невронауката откри песен, намаляваща тревожността с 65%""

Кликвам, то не било песен, а мелодия от звуци
Слушам слушам, разделям звуците и ги сумирам математикофизически и изведнъж нервите ми осъзнават нервнобиологично че общият звук на мелодията е същият като на църковната камбана близо до нас-селската..

Втората ми научна мисъл беше че трябва да съдя невроучените за Плагиатство от на дядо ми камбаната...и за това че са замърсили чистотата..или да ги остава на Бог-и да се радвам че все още не са Го открили, и да ни кажат как се пее в песен..

Обявявам цялата година за година на климатика..

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
Отговор
в отговор на Crrafterr #15

Re: Тревожност

Чак сега забелязах че учените били британска група, това потвърждава изписаното от мен за тях.. британските учени са най- учени. Те са създали песен без певец, предназначена за глупец

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
Отговор
в отговор на Crrafterr #16

Re: Тревожност

Не знаех, лепнала съм го някъде без да се замислям (добрютрото де).
Иначе за Уейтлесс, а и други подобни медитативни и пр. практики. Не съм убедена, че на тоя етап разполагаме с достатъчно достоверни методи за проучване на влиянието на музиката, определени честоти, ритми, комбинации и пр.; на мен по-скоро ми е интересно как различните хора реагират, защото при "неподготвените" (не-йоги, не-медитиращи и пр.) субекти по-важна роля сякаш играе нагласата, дали искаш да използваш нещо, нещо като патеричка в случая, нещо като автосугестия; има елемент на избор как да реагираш (ура, вали! уфффф, вали...). Т.е. реакцията не е като при анестезията, щеш не щеш, ама се отцепваш.

Редактирано от crystalkyle на

Отговор
в отговор на Crrafterr #17

Re: Тревожност

Преводачката на "Ало-то" ми е приятелка - Златна Костова:-))) Изключителен преводач-професионалист!! Преводач е и на "Приятели", и на "Женени с деца", и на много други филми, поезия и проза... Дълги години беше и журналист в "Свободна Европа"... Преди 2-3 години доведе в България екипът артисти на "Ало, ало" на София филм феста

Отговор
в отговор на MilaO6 #18

Re: "Апропо, "добрютро-то"

е не само фраза от "Ало, ало", но я е заела от там и я превърна в своя дежурна фраза за поздрав:-)))

[линк]

Отговор
в отговор на crystalkyle #19

Re: Тревожност

Влиянията на звуците върху човешката душа и върху физическото тяло са отдавна доказан факт. Науката е доказала отдавна, че животните Чуват звуци които ние не чуваме...и често тези звуци са преплетени и с тези звуци които чуваме. Гърленото ръмжене на лъвът, едва чуваното от това на крокодила създават страх и заплаха за другите животни..вече се ползват уредчета кучегони, издаващи звук който ние не чуваме и кучетата изпадат в страх..трепетите на звукът създават трепети и в телата ни, от там и чувства, на някои песни плачем на други ни танцуват сами краката.. от звук може да оглушеем и дори и да умрем..за да кажеш ти на това че все още не е доказано че звукът влияе на телата ни..
..може би искаше да кажеш че науката не е изследвала напълно тази област, но пък науката коя област е изследвала напълно?

А онова за патерицата е Вяра..и яко действа

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
Отговор
в отговор на MilaO6 #20

Re: Подробности за превода на "Ало-то"


- Разкажи за по-интересните моменти от процеса на превеждане.

- Първият момент, който има значение за мен, е моментът на харесване на материала. Ако не го харесам - няма да мога да го преведа. Част от харесването е запознаването с автора, с епохата, в която е живял, с произведенията му, с езика му, със стила му. Следващият етап е потапянето в неговата атмосфера и възможно най-голямо приближаване до него. Целта е да се докарам до неговото състояние, когато е създавал въпросния текст, т.е. да го създам отново, само че да спазвам ограниченията, да не излизам от рамките, които авторът е поставил. В този смисъл преводът е по-трудното изкуство, защото пак е творчески процес, авторство, само че подчинено на ограниченията на автора. Това с особена сила важи за поезията в рима и за каламбурите, които са “ висш пилотаж ” в превода. Много е сладко! Много. Та за “ Ало! Ало! ” - голямо мислене падна и голямо потапяне. Особено за полицай Крабтрий, който е напълно и наново измислен. Понякога не ми се вярва, че ми се е случило това! При този вид преводи за дублаж има едно допълнително усложняващо нещата условие - текстът, който ще произнесе нашият актьор, трябва да е точно толкова дълъг (по срички), колкото и текстът на героя му, т.е. нито да остава нашият да “ каканиже ” след като оригиналният е млъкнал, нито пък да млъква, а зрителят да чува отдолу още непокрита английска реч. Като се съберат всички условия, виждаш, че доста малко пространство ти е оставено да се развихриш... За това много малко хора, уви, си дават сметка. А иначе всички се радват, когато всичко е наред. Това му е лошото на добрия превод - че не му личи. Смее си се зрителят невинно, тече му всичко от просто по-просто и естествено и не си дава сметка, че преводачът го е мислил това, мислил дни на ред, за да го пусне такова изшлайфано и просто, все едно ей сега ти е застанало на езика!

Странно е, че някои моменти от работата по даден превод ги помня, други - не, сякаш съм била в унес. Това го разбирам, когато седна да гледам филма или да чета книгата като всеки обикновен зрител/читател. Тогава има цели пасажи, които не помня да съм чела, или превеждала - съвсем са ми нови. Мисля си, че това са били пасажи, които не са ме затруднявали и съм ги минала бързо. Другите, които са ми били денонощно в главата, ги помня много добре, защото първо: спирам на тях и докато не ги “ преборя ” не продължавам нататък, и второ - с тях са свързани много справки и много разсейвания - за да не съм вкопчена в текста и двата езика да си пречат: отивам на пазар, занимавам се с някаква домакинска работа, върша някакви неща съвсем автоматично, а през това време мозъкът ми ще се пръсне. В такъв момент въобще не е възможно да оставя мисълта някъде - напъвам, напъвам, като раждане е. И изведнъж спирам и се сещам, че... О, ами то е идиом! А-ха! О, я ги виж ти, колко са хитри! Ами да! Браво! В този момент пред мен и зад мен набиват спирачки коли и чувам: “ А бе, патко застреляна, кьорава ли си?! ”, “ Къде, бе, мойто момиче, къде си тръгнало така?! ” и разни такива - най-често доста по-груби. Виждам аз, че съм насред булеварда, а светофарът е червен за мен... Обаче нямам търпение да се върна и веднага да седна да го напиша! Такава радост, толкова съм го мислила! Толкова съм горда!..

Докато превеждам, напълно потъвам в текста. Дълбая, разчепквам го, разнищвам го и още по на дребно... Не знам какво става. Не мога да спра. Не мога да спя. Искам да стигна до края и после да го оставя да престои. Да мине малко време и да го зачета с нови очи. И когато вече седна да гледам филма и стигам до любими трудни моменти или пък те ми се появяват изневиделица, защото вече съм забравила за тях, си казвам: “ Е, не! Това ако трябва сега да го преведа - няма да мога! ” Радвам се на преводите си като на чужди, много им се възхищавам!


Отговор