Заръмя

още на тръгване от София.

И продължи през целия път.

Севлиево изглеждаше като след някой женски, американски ураган - вода, в която плуват листа и цветове от дърветата. На село също беше поваляло доста.

Слязохме от колата, па се запътих към дворния таковата - три часа път, простатата алармира... По едно време чувам - мяукане. Ама детско едно такова. Кога погледнахме - "софиянката" се окотила в лозето. Четири мокри мишки - мяукат като за последно. Кашон, мека и топла постелка, хакнахме и майката първескиня при тях, па ги затворихме в лятната кухня с мисълта - дано не са се простудили и оцелее барем едно.
Към 6 и нещо ме събуди потопът. Вали, гаче са се отворили небесата като за последно.
И четирите изсъхнали, сучат, май ще оцелеят.
Вече се вижда и какви са на цвят. Две чисто бели и две бели, със светлокафява гърбове. Красавци!
И цял ден - вали, вали , вали....
Към пет следобед и на мухите им писна, и взеха да бръмчат между капките.... Дали ще спре някой ден а?

И по пловдивско е така.
Сега си изключих осветлението в двора, защото някъде има проблем и като вали ми изключва дефектнотоковия предпазител. 6 години така и не откриха къде е проблема.

пп. можеш ли да снимаш котетата и да ги покажеш?

Ти как разбра, че са красавци, а не красавици?

И да не спре ... какво ... наспИ се ...
Тихо, кротко, цяла неделя

Много добре си го написал.

Георги Джагаров
ДЪЖД

Вали дъжд, вали, над пътища прашни вали, вали над жълти ливади и ниви,
над скали и усои и над голи бърда, над хора нещастни, над хора щастливи,
над мислите мои и плува надолу към бездните букови листи, трева и дрипи,
и окапали съчки.
Дъжд вали, вали
и земята се буди,
земята се чисти от всичко ненужно и гнило.
Дъжд вали и облива с прохлада света необятен и тръпен,
вали и на хладни вълни по лицето ми пада, в гърдите ми капе.
Вали дъжд, аз дълго се вглеждах за него, аз чаках, страхувах се и плаках,
аз чаках, чаках през дни мразовити и нощи свирепи долавях шума му, страхувах и плаках с протегнати шепи.
Дъжд вали,
ах, нека вали,
да измие, да снеме от моите плещи праха на лъжи, заблуди
и златното семе, заспалото семе под лявата гръд,
да събуди.

Винаги съм харесвал дъжда.
Тук не падна и капка.
Молитва за дъжд трябва.

прав или изправян

С тези четири, колко стават общо?

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

За откриване на такъв проблем трябват специалисти, а такива не останаха.

Бих ги снимал, ама съм си изградил суеверие, че животно дето го снимам не оцелява.
Сестрата тия дни кат си дойде ще ги снима и тогаз.

Като пораснат - ша са самоопределят.

Едно от най-хубавите му стихотворения.
И една чудесна песен.
Мерси.

9.

Ок.

Като ще се бомбардираме с цитати, ето едно стихотворение за дъжд от предпоследната глава на култовата "Марсиански хроники" на Рей Бредбъри. Не е ясно чие е, може би на самия Бредбъри:

Ще паднат тихи дъждове и мирис на земя,
и лястовици ще кръжат със трепкащи крила.
Ще пеят жаби цяла нощ из топлите блата,
и храстите ще зашумят, потънали в цветя.
И птички с огнени пера ще литнат на възбог —
ще чуруликат весело на някой стълб висок.
И никой нищичко не ще спомене за война —
забравена ще бъде тя, ненужна вещина…
И нито птица, ни дърво не ще пролей сълза,
ако човешкият род изчезне навсегда.
И пролетта… когато пак пристигне пролетта,
не ще познае, че от нас веч няма ни следа.

~~~
Пълно слънчево затъмнение, 21.08.2017

ето и молитвата:

[линк]

Тази седмица съм отпуска... така, както вали май никъде няма да ходя ами ще си стоя у дома ще чета и ще го ударя на спане. Сега си търся онлайн книжка да си дръпна, понеже ме мързи да отхвърча до мола да си купя. Ама такъв мързел ме е налегнал... страшна работа.

Мерси.:)


Димитър Василев

Молитва за дъжд
И колкото да гледам, да се взирам,
пустинното небе тежи над мен като безплодна лира.
И вече не за дъжд-
дъждът е най-добрия сън на мойта младост- да,
вече не за дъжд, за облаче се моля, да хвърли сянка в този задух.
Дъжд няма да вали.
Разбираш ли: дъжд няма да вали!
Не ти се вярва?
За капчица сърцето те боли.
Езикът навлажнява напуканите устни.
В очите блика последната влага.
Пресъхват всички извори- природни и изкуствени .
И повече живот като че ли не ти се полага.
От дъното на твоите артезиански кладенци се вдига прах
Облаци!
Проклинам ви.
И треперя от страх.
А с мен и градът на моята младост се задушава (под едно небе без надежда). Запустели улици.
Стъкла, ослепели от прах
Изсъхнали треви, алеи,
които все в самотата извеждат.
Коли, Коли- детски играчки,
които бълват дим,
които се прегряват,
пръскат се сърцата им стоманени.
И ние в старостта летим.
И ние поначало сме измамени.
Ах, пътя!Пътя!
Кой ще ми върне тласъка?
Кой ще ми даде инерцията загубена?
Само затова, че небето в мен е престанало да блика.
Само за това, че от дъното на моите артезиански кладенци
двадесетгодишното слънце ме вика.
Облаци- мечти от дъжд или от прах!
Проклинам ви.
И ви обичам като първи грях .
А с мен и земята на моята любов
ви проклина и чака.
Момчешки рани се отварят сякаш.
Водата на язовирите не стига
да ги промием. Тревата на ливадите
не стига да ги превържем.
Отварят се браздите на мечтите
и семето непокълнало- се показва.
Ще го изкълват врабците на времето.
И ще продължи да зее любовта ми като празна пазва.
Господи!
Наказвай ни с глад,
но не и с безплодие!
Ние чакаме да покълнем поне още един път.
Ние искаме да разцъфнем поне още един път
И да люшнем клас поне още един път.
И да налеем зърно което, ако щат,
и враните да изкълват.
Затова в този вик към облаците
И това проклятие
И този страх.
Не че небето в мен е празно
не че реките в мен са мъртви
Не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри
улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих сушата
А защото не попълних всички язовири
А защото не опазих струните на всички лири.
А защото хвърлях камъни по всички изворни места
И навред се разпилявах
И на дребно се раздавах
без да се пестя.
Но вече е време,
вече е крайно време да завали.
Само някакъв си час,
някаква си минута само
от големия дъжд ме дели.
Усещам го по миглите си (изсечени от вулканична лава).
Вкусът на дъжд,
вкусът на цвят и зеленина
ме опиянява.
И аз сиплащам данъците за дъжда.
И аз си плащам застраховките за риска.
И в очите с по една звезда
впрягам вдъхновението
и плуга натискам.
И дочувам как над мойта бразда
всеотдайните сълзи се плискат.

прав или изправян

Марсианските хроники не съм чел. Самата му проза на Бредбъри обаче често е поезя.

Сега като те прочетох и се сетих, че съм писал нещо за дъжда, в случая вдъхновено от съклубарката Тартариан[ц]айс. :)

Песничка за дръпнатото момче
и момичето с дръпнати очи

Небето рони крокодилски сълзи и
аз знам добре, че хич не го е еня.
И чакат ме задачите несвършени,
а все една от тях ще свърши мене.

Долавям ултрасоникови писъци
на същества прикрити под чадъри,
забързани към свойто вечно никъде:
- объркани, загрижени, кахърни…

Аз знам, че утре слънце ще изгрее и
внезапно всичко ще се промени:
тела ще крием със защитни кремове
зад тъмни цайси – своите очи.

Да, най-вероятно - днес ще се разминем.
Не виждаща ще крачиш с дъждобрана.
Но моля ти се утре намигни ми,
а по-напред свали за миг Рейбана.

прав или изправян

Ха ха...

Всички ме плашехте с това, че в Англия много вали.

Тук климатът много повече ми харесва отколкото е в Бг-то.

Успешните хора са тези, които изграждат успешни навици!

Събудих се към 6, в 7:30 станах, че да наглеждам малкия докато баба му изкара добитъка на паша.
Минавам още сънен през лятната кухня за нещо, котката лежи. Викам и - как е мацко?
Тя си повдига двата крака, които се падат отгоре в момента, показвайки ми сучещото котило и ми казва мяу. С поглед и интонация, които говорят "Ето на, виж, всичко е наред. Нали е наред?"

парцаланка, тоест, ная се казва вече, дето младежът намери и прибра преди една година
гледай в какво се превърна онова жалко и окаяно същество...

е, слепичка е с едното оче, но е мила, красива и обичлива и следва сина ми като куче
а когато той излезе, плаче и виси до вратата да го чака




не разговарям с тези без R1a1 маркер

Аз пък виж какво гостенче си намерих на прозореца в офиса сутринта. Прилепче. Голямо колкото орех и половина. Сигурно го е сварило светлото преди да си намери обратния път за вкъщи и се е свило в моето ъгълче.
Заградих го с един капак от кашон от коприна хартия, за да не го намерят котките и хукнах по други дела следобяд. Дано сега по тъмното да си е отишло. Надявам се утре като ида просто да го няма.

Не познавам по слънчева приветлива страна с мек и типъл климат от Англия и аз се изненадах предвид това,което съм чувала.