Цъфнала липа!

Разхождам се днес, в почивка от работата, из Сомервил (предполагам името на градчето е от старите български поселници, нарекли Палатка и Копане и Аце и Каралайна и Кензас и Небраска, в случая или щото в околните блата е имало сомове, или някой се бил изнервил, или нещо си), край Бостон (където Бай Пешо Колумбов си бил забучил Бостуно), и ме лъхва ухание, което мигновено ме върна в детските ми години. Познато ми е, но не мога да го определя! Спрях и се заоглеждах. Бегъл вятърен полъх, и уханието ме обля, като струя от горе. Вдигам поглед над главата ми - и виждам обилни гъсти букети от липови цветове, наситено-жълти, и ухаят ли ухаят!

Не бях мирисал цъфнала липа от 1974, в България, или от 1978, в Германия (не си спомням, за Германия, но календарно и географски е възможно). По Америка, и после по Тексас, съм се разминавал с цъфнали липи или календарно (бил съм в места с липи - ако е имало такива - когато не са цъфтяли), или географски (липи не са виреели изобщо). Значи, след кръгло 40 години уханието се разбуди от спомените ми. Бях чел че мозъкът има паметен център в който миризмите биват помнени и скачвани с други спомени - но днес го изпитах на живо, и то с ухание което, пак да кажа, не бях мирисал толкова десетки години.

До като се въртях под липата, съзерцавах цветовете, че и ги снимах, за да ги изпратя до децата, да видят що е то липов цвят, няколко минувачи внимателно ме заобикаляха. Май си мислеха че съм леко врътнал, с такова вглъбение да оглеждам дърво.

Навремето имах един чичо, братовчед на майка ми в Пловдив. По някаква причина сме ходили у тях на гости през май. Тогава за пръв път разбрах как ухаят акациите. Целият Пловдив ухаеше. Не знам има ли сега акации там.
За липите Стара Загора е градът май.
Не знам защо сега не ги садят тези дървета. Сигурно цапат повече. Също като любимите ми черници. Ета, върви ли моето кандидат-дръвче?


Най обичам да чета, ама не мога.

Тук от две седмици цъфтят, обаче само фалшивите. Миришат различно. Истинските, белите липи, с наситените жълти цветове и хубавата липова миризма, засега ги няма, ще чакаме още някой и друг ден.
Имаме няколко дървета от тях до блока и като цъфнат, се усеща навсякъде.

Да! Миризмите особено от детството връщат във времето.
И аз съм се улавяла, че действат така.
Миризмата на чая от липа, запарен в чайник моментално ме изстрелва в къщата на баба и тя оживява пред очите ми.

Също и някоя стара песен, която си слушал отдавна и в определен момент.

Главните букви крепят правописа, а правилата клуба.

Страхотно ми се върза с "Джанки в Манхатън" на Хасан Ефраимов, не може да не си го чел.
Някакъв калейдоскоп ми е в главата.
Твоята липа, джанките и селяниновото - бъдете добре, българи в чужбина, дано да сте успешни, спокойни и щастливи всички там.

Това е един от най-прекрасните аромати. В нашия квартал Лозенец има много липи и миришат. Близо до нас имаше и няколко акации, които също миришат прекрасно, както и други казаха тук.
Но при Демокрацията тихомълком ги отсякоха една по една, сещате се защо: "Немало къде да се паркира на тротоарите".

~~~
Пълно слънчево затъмнение, 21.08.2017

доскоро всяка година пусках тема за уханието на липите
в началото на юни цяла България е вее липови воали - божествен аромат е
нашата улуца е цялата в липи, дворът - и той


са съжаление много хора са алергични към липовия аромат


не разговарям с тези без R1a1 маркер

Прекрасно написано

В двора ми имам огромен стар бъз, висок е около 10 метра, може би е на 40-ина години. Сега прецъфтя, но допреди месец всичко ухаеше на него в радиус поне 100 метра.

Замениха го кремовете. Белите имат много силна миризма и също се усещат отдалеч, особено когато са повечко, като отдалеч в техния смисъл е 10-ина метра.

в австрия има поговорка: "видиш ли бъз, спри и му се поклони"


не разговарям с тези без R1a1 маркер

Лишен съм от такива яки усещания и мъдри заключения...липите винаги са били до мен, а не ми е минавало наум че може да ми липсват...до мен от години в двора ми..на работа-в градината две огромни... в съседите още една огромна... в къщи винаги имам липов цвят за чай...но за съжаление го пия най-много 5 пъти годишно...а е толкова приятен аромат.. замисли ме...в дворната си градина, естествени треви, имам над 30 полезни билки, познавам ги...но за мое съжаление не се възползвам от тях.. може би в някой друг живот..

Утре ще сваря 80л. отвара от липов цвят и ще се изкъпя с нея..не съм пробвал става ли хубава ракия..но тази идея светкавично в момента ме превзе..сега е момента и ще пробвам.. отивам да чета в гугъл някой пробвал ли е преди мен

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Охооооо...я ги виж ти нас българите кви ги вършим с ароматите
[линк]

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

По шосето за Витоша, към края на Бояна, расте много бъз. Отивали сме до там нарочно, за да го берем. Шилото прави разни магии от него и знае как да го обработи. Освен сироп, от който, разреден с вода, стават много ароматни, прозрачни сокове, прави и много гъст, тъмно син сироп, който бил много лековит и ме започва с една лъжица от него всяка сутрин.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

чувала съм че и мед от бъз се прави

точно


не разговарям с тези без R1a1 маркер

В София, а може би и навсякъде в България, чакаме пролетта наред с миризмата на люляк. Лятото пък, с миризмата на липа.
Отраснах с тази миризма целогодишно. В махалата липите бяха строени от двете страни на улиците. Знаеха се по-добре миришещите липи и първо тях обирахме. Като деца, налазвахме ги всеки след обед, вместо да спим. Така отървавахме задължителното следобедно спане. Нарамвахме еднодневките и ги връщахме натъпкани. Майка ми постилаше гардероба в тяхната спалня с вестници и разстилаше набраната липа върху вестниците. Докато не се събереше липа за цяла година чай за всички ни, брането не спираше. Цялата къща се изпълваше с липов аромат и всеки ден се започваше с пиенето на чай със закуската.
В дворът ни растеше най-силно и приятно миришещата липа в махалата. За съжаление беше толкова висока, без клони до към десетия метър, че не се и опитвахме даже. Къщата ни (три етажна) правела сянка на липата, докато короната на дървото не се издигнала над нея, да стигне слънчевите лъчи още от изгрев, та до залез.
Това е едно от нещата сборът от които ни прави българи и ни дърпа обратно, където и да се намираме по света. Тези, които по една или друга причина не се връщат, държат спомените за родните места не избеляващи до края на живота си.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Срам ме е да ти кажа, но след като си преболедува от пренасянето в саксия, дръвчето беше опасено от котката. Изяде му връхчетата на най-нежните филизи гадината. Сега е преместено на недостъпно място, пуснало е нови филизчета и прилича по-скоро на храстче Жилаво същество, куча марка е, ще стане черница от него

За липите ... В момента в Пловдив цъфтят масово.
В Казанлък също Аз почти 24 часа вече, празнувам със съученици от гимназията 30 години от завършването. Нощеска, едната ми приятелка, която повече от 20 години живее в Лондон, ей така като като автора на темата, танцуваше ритуално под една цъфнала липа.

е много актуална. И като тема, и като липа

В София из целия град има страшно много липи, цели улици и булеварди дори с липи... Повечето от тях не са от вида, който има оня толкова силен, задушевен аромат, предизвикващ много силен емоционален отговор, пълен със спомени, за който ти говориш и за който май има място в съзнанието на всеки българин:-))

Обаче една да има от вида със силен аромат, се усеща и привлича обонянието от километри. Но и дори да не са от този вид, липите си имат своя специфичен аромат, който като сме го вдишали веднъж в детството, никога повече не го забравяме...

Това е така и от нервно-физиологична гледна точка, защото с обонянието е свързана първичната несъзнавана емоция - онази, която ни кара да проявим редица рефлекси, отнасяни към първата сигнална система, свързана с оцеляването при "заплаха", както и при регистирането на телесен комфорт и удоволствие.

Също с обонянието е свързана лимбичната система, която от своя страна освен с него е свързана и с дълготрайната памет. Затова и в случая ароматът на липа веднага извиква на асоциативен принцип верижни спомени от детството или от първия момент, в който човек е вдишал този аромат...

Има и други такива "паметни аромати", които могат за всеки отделен човек да се различават като комплекс, но и да се повтарят при голяма група от хора... Например, за мен подобни аромати освен този на липов цвят са миризмата на дюли, от онези силно ароматните, които се поставяха в стаите да мирише на дюля дори през зимата. Също споменът за миризмата на точно определен сорт круши, печени чушки и патладжан, варена царевица, ошав и пр...

Снощи, като слязох от колата пред къщата на село и ме удари веднага аромата.

Стара Загора, да!

Там ежегодно се провежда Празникът на липите, който започва от края на май и продължава до средата на юни и се отбелязва с множество градски културни събития, посветени на цъфтежа на липите.

А днес там се провежда местен референдум на който ще се решава бъдещето на парк „Бедечка“, където са разположени над 300 дка зелени площи с редки дървесни видове, включително и Стария чинар на над 700 години, емблематичен за града. И ако на референдума се реши на мястото на парка да се изгради нов квартал, всички те ще бъдат застрашени.

На вота старозагорци ще отговарят на въпроса:

На вота старозагорци ще отговарят на въпроса:

„Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“, по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Ив. Вазов“, от север – алеята към предприятие „Труд“, и юг – ул. „Христина Морфова“? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк за сметка на бюджета или активи на община Стара Загора“.

Площад Славейков