Как е добре да се живее?

Привет на всички!

Този въпрос, мисля, си струва да се зададе. Отдавна зная този въпрос от книгите на Кастанеда. Но да оставим Кастанеда и дон Хуан настрана...

Човек се учи. От малък - до много дълго, все се учи на нови неща. В началото на големи хапки, с времето, все по-малки...

Човек първо иска, после се учи, прави, постига и отминава нататък...

Човек може да изпита много различни усещания...

В някакъв момент човек започва да разбира(дали в този живот или в друг, все някога го разбира), че не може да научи всичко, да изпита всичко, да отиде навсякъде..., защото просто времето му на тази Земя е твърде малко за всичко.

В този момент, човек добива мъдрост и започва да избира от многото неща...

Човек не спира да иска, но способността му да учи намалява с времето на живеене.

Човек разбира, че дори да е запазил духа си млад, тялото му следва други закони и започва да усеща времето или по-скоро умората...

И така човек попада в задънена улица, той казва: Нищо няма смисъл! Всичко е лъжа!

... защото това е, на което се е научил. Това е знаел, това правил.


Съществуването е много сложно. За мен, дори невъобразимо. Определено има връзка между това какво се прави и какво се получава. Какво правим, означава как живеем.

Дон Хуан казва, че има само един правилен начин да се живее. Този начин е изнамерен след проби и грешки в продължение на, може би, хиляди години от хора, чието осъзнаване е завидно днес...

И какво от това?!...

Знаете ли, запознах се с идеята, че човек може да живее по два начина на тази Земя. По план и по своя воля. Първото е лесно, включва много прераждания и благополучния край е гарантиран, след.... колкото там време. По втория начин е трудно и нищо не се знае. Така действат магьосниците.

Та така.

Нещата се случват!

Това го възприемам по-скоро, като реторика, отколкото, като покана за дискусия - просто споделяш свои мисли и открития. В този дух, реших да цитирам* тук подобно споделяне на един приятел от преди два дни, може пък някой да открие синхроничност:

"Пътя- това е път на разума, на разбирането, на осъзнатостта, на медитацията. Това не е път на вярата, а път на виждане на самата истина. Вярата само скрива невежеството, но не ни избавя от него. Вярата е лъжлив подход, който ти прилагаш върху себе си, но това не е трансформация.
Хората, които се смятат за религиозни са само вярващи, а не религиозни. Те нямат никаква представа, никакво разбиране, никакво виждане за същността на нещата.Те не знаят какво правят, те не знаят какво мислят. Те само повтарят шаблони, традиции, мъртви думи, клишета, цитати казани някога. Те не могат да знаят, това истина ли е или не. Никой не може да е уверен в нещо, докато не осъзнае сам себе си.
Но за да следва Пътя, човек трябва да е бунтар. Бунтът- това е цветът на неговото същество,това е неговото изразяване.
Всичко се ражда и умира.
Когато ти разбереш това, ти си се издигнал над отчаянието.
Крачи!
Вселената не е толкова странна, колкото си я представяме, тя е странна повече отколкото можем да си я представим."
Н.С.

*цитатът е в оригинален вид, без редакция

От личен опит знам че най добре да се живее по план, но да си въобразяваш че е по своя воля.

Кой не е минал през това?!

Нещата се случват!

Бездната на самоилюзията е най дълбоката от всички бездни, в нея може да падаш цял живот.

Хм, изборът да живееш по план чия воля е?

Трудно е да се обясни. Може би най-добри примери са двата вида сънуване, нормално и осъзнато. В първия случай според обстоятелствата, във втория според решенията, които сънуващия взима, знаейки, че сънува.

Нещата се случват!

по план ? по чий план ?
по собствена воля ?
че ние нямаме собствена воля.
поне докато не изтрием онова гадно нещо в мозъка ни, дето цял ден и нощ ни бърбори най различни глупости.

единствено нещо е да се съгласяваш и да действаш, също че това е твоя план, при все че много добре знаеш, че не е твой.
контролирано безумие.
и да не ти пука какъв ще е изхода.
всичките ни битки вече са спечелени.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

А пък изборът да живееш по своя воля по чия воля е?

Именно.

Реално никой не живее само по план, само според обстоятелствата или само според желанията си. Ние живеем и по трите начина, а степента ни на осъзнатост определя доколко можем да извличаме полза от действията си в тези три начина. Кое е правилното? Според мен, за всеки човек и във всеки момент има само едно правилно действие - и то е това действие, което укрепва духа му най-много. И за всеки човек, и във всеки един момент, това действие е различно. Може да е следване на план, промяна според обстоятелствата или следване на желание. Човек трябва или сам да се научи да уцелва правилното действие, или може да разчита на нагуал, ако има такъв под ръка. За мен най-интересно е взаимодействието с нагуали/учители, които не знаят, че са такива. Много е лечебно. ^_^

Определено има връзка между това какво се прави и какво се получава. Какво правим, означава как живеем.

Трябва да се добави, че действията произтичат от мислите.

Няма значение какво знае човек като информация. Няма значение опита, който притежава. От значение е само какви мисли формират вътрешния диалог в момента. Мисловния процес е от решаващо значение за действията и от там за живота на човека. Човек може да реши дали да мисли и за какво да мисли. От това зависи на какво ще посвети времето и живота си.

Хигиена на мисленето.

Нещата се случват!

Добре е да се живее по начин, по който никой не ти дава съвет, акъл, премъдрост и наклон на гениталиите как е добре да се живее. Път със сърце ! Може и с дробчета с лук, отвреме-навреме !

Organic SEO NinJah

За да слезем да "играем" на тази планета (този конструктор), космическата ни душа/висшия аз или както там всеки избира да го нарича (мен най ми харесва токовото ядро) метафорично казано - приема правилата му, подписва споразумение да забрави от къде идва (само така може да се играе тук по начина, по който е възнамерил създателя му). Но забравата е само малка част от целия договор, идея има, но за да я види едно съзнание "отгоре", връзката с ядрото подлежи на пречистване. А за пречистване този конструктор предлага изключително разнообразие от подходи.

Останалото е интерпретация, човешкото осъзнаване е просто конфигурация на част от цялата ни енергия... още при слизането тук - тази част от енергията ни която слиза преминава процес на "претопяване" (най-близката дума до това което всъщност се случва) за да осъзнава според правилата на конструктора...

shhhh

най целебното е да не мислиш.
нулираш се.
изчистваш се.
после на така опразненото от бърборене и мислене място идва нещо ново.
и го запълва.
щото няма празно.
никъде.

най правилните , по скоро безупречните действия идват от тишината.
пробвай.
не боли.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

'къФ план ?
никой не знае със сигурност дали следващите 15 сек. ще е жив.
планове правят само наивните , щото не знаят, че да действаш без план е безупречно.

спомни си разказа на ДХ за човека, който научил, че след 5 , или колкото там беше, дни ще умре.
и тръгнал да бяга.
бягал, бягал, накрая стигнал в абсолютно непознат град, на непознат пазар и най накрая седнал да почине.
в този момент неговата смърт се показала зад ъгъла и кротко му казала - е, хайде де, най после дойде при мен.
та такива ми ти работи.



"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Знаете ли, запознах се с идеята, че човек може да живее по два начина на тази Земя. По план и по своя воля. Първото е лесно, включва много прераждания и благополучния край е гарантиран, след.... колкото там време. По втория начин е трудно и нищо не се знае. Така действат магьосниците.

амии..., ти да не мислиш че магьосниците живея извън оня План?
и те по Плана я карат

за мен е по-скоро като във волейбола- топките(нещата) идват към теб и твоята работа е да ги отиграеш по най-добрия начин, така че да не се губи точка.
Това е, - отиграването на всичко което дойде. Дон Хуан му казва "да посрещаш всичко като предизвикателство". Според ситуацията - някой път плонжираш да спасяваш, някой път забиваш, друг път просто подаваш на трети и т.н. и т. н., варианти много. Всеки път, когато отиграваш не по най-добрия да духа ти начин - си загубил точка.

Император Хуанди:

Чувал съм, че в древни времена хората са доживявали до дълбока старост. Днес дори петдесетгодишен човек изглежда вече като развалина. С какво е свързано това - с промяната на условията за живот или вината е в самите хора?


Лекарят Цибо:

В древността хората са живеели в съответствие с Дао, Висшия Закон. Те спазвали правилата на взаимоотношенията между Ин и Ян, водели въздържан, прост и редовен живот. Били здрави и телом, и духом, поради което можели да доживяват до стогодишна възраст. Днес хората пият спиртни напитки като вода, често са крайно невъздържани, търсят все нови и нови удоволствия - затова едва доживяват до петдесетте. Според учението на мъдреците, за да се избегнат извратените фън -(патогенните външни въздействия), хората трябва да водят прост и спокоен живот. Така цялата енергия на човека се запазва в "резерв" и осигурява на тялото неуязвимост към болестите. За да пребивава в покой сърцето, мъдрецът трябва да се въздържа от желания; допустима е умората на тялото, но умората на духа - никога. Ако живее в подобна простота, и днес човек може да доживее до сто години.


Хуан ди (наричан Жълтият император) е митичен китайски владетел и герой, един от Тримата повелители и Петимата императори, един от първите владетели на територията на Китай. Счита се, че е управлявал от 2697 – 2597 пр.н.е. или 2696 – 2598 пр.н.е. (Wikipedia)

Нещата се случват!

Император Хуанди:

Чувал съм, че в древни времена за излекуване на болните е било достатъчно да се изпълнят култовите обреди на поклонение пред боговете. Сега ние използваме акупунктура, фармацевтични препарати и (въпреки всичко) понякога болните не се излекуват. Защо се случва така?

Лекарят Цибо:

В древността нашите предци са живеели в обкръжение на (хищни) животни - налагало се е усърдно да се трудят, но (затова пък) не са познавали нито (ненужните) желания, нито грижите; животът им е бил извънредно прост. Дълбочината на проникване на извратената енергия е била незначителна. По тази причина не им е била нужна нито акупунктура, нито фармацевтични препарати. Сега различни страхове и грижи непрекъснато ни "гризат отвътре" и затова работата изтощава нашето тяло. Дори да заболеем от някое обикновено заболяване, неочаквано откриваме, че то започва да се развива неблагоприятно, а после става неизлечимо.

Нещата се случват!

Може би така...

За енергията

Нещата се случват!