Парадокс

Най-простите неща не се случват, защото са прекалено прости за да се случат.

Това е така защото колкото е по-просто едно нещо, толкова по-малко енергия изисква за да се случи, а това означава че изисква много специфична форма на енергия.

А колкото е нещо по-сложно толкова по-често се случва и за по-дълъг период от време.

Всички прости неща за които сме мечтали не са се случили.

Вечен живот. Простота, създаваш едни същества и те са вечни. А не все нови и нови изроди, за да ги мъчиш и убиваш.

Да искаш да си някъде където харесваш. Прекално е просто и затова никога не се сбъдва. Ако искаш да си сред хора и да те харесват си грозен, ако искаш да си сред природата си слаб.

Да искаш една любов. От това по-просто и тъпо няма. Обаче никъде го няма толко просто. Къде къде по-сложно е да не те харесват и ти да не харесваш защото си грозен или има по-готини.

Да искаш една професия и да умееш нещо. Или можеш много или не можеш нищо. То и като можеш много хич не е просто да можеш много.

Извънземните да кацнат на Земята. Колко е просто. А те все са някъде там и ни се подиграват и то все по-сложно.

Всеки да получава колкото иска. Или да иска колкото ще получи. Прекалено е просто за да е истина.

Прекалено просто е и да си съвършен и да не си болен.
Прекалено просто е да си красив.
Прекалено просто е да си умен, но не във всичко а в това което мечтаеш
Прекалено просто е и да мечтаеш прости неща и затова само сложните мечти се сбъдват.

Прекалено простото не става. Прекалено бързо е. Не може да го имаш. Не можеш.
Прекалено сложното пък все закъснява и все не ти се получава, а отнема повече време отколкото искаш.,

Отнема повече и от душата ти , която я нямаш. Защото душата е прекалено проста и не можеш да я имаш.
Няма любов.

Браво! Добър текст.

Не е точно моя мироглед, но е мн. добре и провокативно написано.

прав или изправян

Най-простите неща не се случват, защото са прекалено прости за да се случат.
или сме прекалено прости, за да ги видим, че се случват...