Книгоразпространението
69 отговора
0 прегледа
Re: Книгоразпространението
Тази се бъзика с нас. Описала е цялата ни икономика и свободният ни демократичен пазар...и ни заблуждава че става дума за книгите...
"На ви сега линк без коментар, да видите как се мъча"
Що се мъчиш напразно, оставила ти е графите за доходите ни и покупателните ни възможности и за книги.. ...пледирай плагиатствуващо като ползваш дори и официалните статистики на статистиците...ще ни разбиеш отвсякъде...какво се чудиш!
Книги, книги, книги,..ами който не си плати тока е откачен, А?
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
"На ви сега линк без коментар, да видите как се мъча"
Що се мъчиш напразно, оставила ти е графите за доходите ни и покупателните ни възможности и за книги.. ...пледирай плагиатствуващо като ползваш дори и официалните статистики на статистиците...ще ни разбиеш отвсякъде...какво се чудиш!
Книги, книги, книги,..ами който не си плати тока е откачен, А?
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
Re: Книгоразпространението
по време на големите заледявания през януари по една от телевизиите гледах среща с Розмари де Мео по повод книгата й "Стопанката на Господ"
погледнах и в нета, там прочетох и отвореното писмо, и разни други неща - представянето на книгата, срещите й с баби и дядовци, за дипломната й работа на тема „Българското обредно наричане като терапия“, даже самата себе си зове "наречница"
Не съм си купила книгата, но тук-там има цитати от нея
Колкото до тайните на книгоразпространението - винаги ми се е струвало парадоксално наличието на толкова много нови книги на пазара и твърде малкото им купуване - изглежда потребността от четене намалява бързо
Не знам, дано да греша, дали имаме Закон за книгата като регулатор на дейността на издатели и разпространители
погледнах и в нета, там прочетох и отвореното писмо, и разни други неща - представянето на книгата, срещите й с баби и дядовци, за дипломната й работа на тема „Българското обредно наричане като терапия“, даже самата себе си зове "наречница"
Не съм си купила книгата, но тук-там има цитати от нея
Колкото до тайните на книгоразпространението - винаги ми се е струвало парадоксално наличието на толкова много нови книги на пазара и твърде малкото им купуване - изглежда потребността от четене намалява бързо
Не знам, дано да греша, дали имаме Закон за книгата като регулатор на дейността на издатели и разпространители
Re: Книгоразпространението
"Не знам, дано да греша, дали имаме Закон за книгата като регулатор на дейността на издатели и разпространители"
Какво ти е домиляло за закони?
Закони си имаме предостатъчно, не се прилагат, за какво са ни още закони?
Нима няма закон да не крадат депутатите?
Има и за книгите и за кривите краставици има..
Освен това електроната информация надминава по бързина тази на книгите...е има и носталгия по времето, но информацията също като нас се променя..ни зная дали електрониката ще замени напълно книгата, но със сигурност зная че съвсем скоро всички ще забравят какъв е вкусът от истинската книга, а може и да се отвратят от него...
Младите сега не харесват млякото да им мирише на крава или яйцата да им миришат на кокошка..а доматите ако нямат вкус на зелена тиква то не са вкусни вече... кофти примери но показателни..няма да стане със закон
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
Какво ти е домиляло за закони?
Закони си имаме предостатъчно, не се прилагат, за какво са ни още закони?
Нима няма закон да не крадат депутатите?
Има и за книгите и за кривите краставици има..
Освен това електроната информация надминава по бързина тази на книгите...е има и носталгия по времето, но информацията също като нас се променя..ни зная дали електрониката ще замени напълно книгата, но със сигурност зная че съвсем скоро всички ще забравят какъв е вкусът от истинската книга, а може и да се отвратят от него...
Младите сега не харесват млякото да им мирише на крава или яйцата да им миришат на кокошка..а доматите ако нямат вкус на зелена тиква то не са вкусни вече... кофти примери но показателни..няма да стане със закон
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
Re: Книгоразпространението
За месец и половина вече има две издания и две допечатки.
и още... перифразирам.... никой не знае колко допечатки.....
Нали има агенция ISBN в НБКМ? Там има информация, поне официална, колко е тиражът, кое издание, какви допечатки...И всеки автор може да получи тази информация.
Питам, колко от издателите и авторите спазват и Закона за депозита? Защото и законът и броят за тиража, на практика, са в полза на автора, но колко го разбират?
Е, издателят може и да послъже, но то е като... краварят, издои 100 л мляко пък официално каже, че са 50 л)) И се чуди що утре не го ебават, а то щото е дребен производител))
Но чак такива бестсеръли, за които да си заслужава да крият тиражи))
А, иначе, ставаш нещо като Гранитски и си свиркаш, нямаш проблеми с продажбите)))
и още... перифразирам.... никой не знае колко допечатки.....
Нали има агенция ISBN в НБКМ? Там има информация, поне официална, колко е тиражът, кое издание, какви допечатки...И всеки автор може да получи тази информация.
Питам, колко от издателите и авторите спазват и Закона за депозита? Защото и законът и броят за тиража, на практика, са в полза на автора, но колко го разбират?
Е, издателят може и да послъже, но то е като... краварят, издои 100 л мляко пък официално каже, че са 50 л)) И се чуди що утре не го ебават, а то щото е дребен производител))
Но чак такива бестсеръли, за които да си заслужава да крият тиражи))
А, иначе, ставаш нещо като Гранитски и си свиркаш, нямаш проблеми с продажбите)))
в отговор на RujaKaramfilova
#8
Re: Книгоразпространението
Нашето. Когато една книга е почти готова, пращам формуляр по мейл и те ми връщат ISBN, когато книгата е готова депозираме бройките според тиража на гърба на Народната библиотека. Това го правим със всяка книга, която ще излиза на пазара (понеже има автори, които просто сами си раздават книгите и не искат ISBN)
Re: Книгоразпространението
Перфектна реклама си е направила с това писмо Розмарито, евала!
По мазола ме настъпи с тази тема! Много болезнено изживявам драмата с книгоразпространението! А като става дума за книга с поезия, то не е драма, а трагедия. Едните мафиоти, (разбирай големите издателства) си работят с другите мафиоти от книгоразспространението и авторите духат супата.
За дребните извън матрицата на книжарниците само пътувания, срещи с читатели, четения по барове и паланки спасяват положението. И всички бг пощи, куриерски фирми и пр. да са живи и здрави! Те са истинските апостоли на съвременната българска литература!
Много скъпо удоволствие е създадеш книга и да я реализираш на хартиен или електронен носител. А и куп знания и опитности по управлението на проекта се искат. Набутваш се с пари, после не можеш да продадеш достатъчно книги за да си върнеш инвестицията и така. Кеф цена няма. На четенията като се съберат много хора повечето млади и като ръкопляскат и ти се радват и знаеш че нямат пари да купуват и пак е готино! Днеска подариш на един, утре на друг и накрая книгите свършили.
По мазола ме настъпи с тази тема! Много болезнено изживявам драмата с книгоразпространението! А като става дума за книга с поезия, то не е драма, а трагедия. Едните мафиоти, (разбирай големите издателства) си работят с другите мафиоти от книгоразспространението и авторите духат супата.
За дребните извън матрицата на книжарниците само пътувания, срещи с читатели, четения по барове и паланки спасяват положението. И всички бг пощи, куриерски фирми и пр. да са живи и здрави! Те са истинските апостоли на съвременната българска литература!
Много скъпо удоволствие е създадеш книга и да я реализираш на хартиен или електронен носител. А и куп знания и опитности по управлението на проекта се искат. Набутваш се с пари, после не можеш да продадеш достатъчно книги за да си върнеш инвестицията и така. Кеф цена няма. На четенията като се съберат много хора повечето млади и като ръкопляскат и ти се радват и знаеш че нямат пари да купуват и пак е готино! Днеска подариш на един, утре на друг и накрая книгите свършили.
Редактирано от shshtt на
Re: Книгоразпространението - Нов начин
Книгосъюзът в Харков е продал за опаковъчна хартия 182 пуда и 6 фунта книги,
издадени от Народния комисариат по земеделието за разпространяване в селата.
Освен това лавкаджиите са продавали по 4 рубли за пуд изданията на Съюза на
украинските писатели „Плуг“.
Рабкор
В склада за книги нямаше жив купувач и продавачите стърчаха унило зад тезгяхите. Звънчето издрънча и се появи гражданин с разперена като ветрило рижа брада. Той каза:
— Здрасти…
— Мога ли да ви помогна? — попита го зарадван продавачът.
— Ами ще искаме на гражданина Лермонтов съчинението — каза гражданинът и леко хълцукна.
— Пълното събрание ли ще обичате?
Гражданинът се позамисли и отговори:
— Пълното. Едно петнайсе–двайсе пуда.
На продавача му щръкна перуката.
— Прощавайте, ама то цялото тежи към пет фунта, не повече!
— Ний туй го знаем — отговори гражданинът, — често го купуваме. Загърнете ми петдесетина екземплярчета. Ваште момчета да ги изнесат, мен отвън ме чака каруцар.
Продавачът се стрелна по дървената стълба и отгоре, от последната лавица доложи почтително:
— За съжаление са останали само пет екземпляра.
— И–их, жалко — ядоса се купувачът. — Ех, дайте барем пет.
Ами тогава, драги, доизкусури ми с „Историята на света“.
— Колко екземпляра? — попита радостно продавачът.
— Бе претегли половин стотачка…
— Екземплярчета?
— Пудчета.
Всички продавачи се измъкнаха от книжните си бърлоги и лично завеждащият предложи на купувача стол. Продавачите засноваха по стълбите като моряци по реите.
— Вася! Лавица петнайсета. Смъкни „Световната“, всичката, една да не остане. Ще желаете ли с подвързия? Твърда корица с позлатени винетки.
— Не ни трябва — отговори купувачът. — Подвързиите не ни вършат работа. Ние гледаме само хартията да е лоша.
Продавачите пак се слисаха.
— Щом искате лоша — съобрази най–сетне един от тях, — мога да ви предложа съчиненията на Пушкин, издание на Народния комисариат по земеделието.
— Пушкин няма да свърши работа — отговори гражданинът, — той е с картинки, а те са корави. Виж, от Наркомземовското ми завий четири–пет пуда, да го опитам.
След известно време лавиците се опразниха и лично завеждащият издаде на купувача фактура. Момчетата изнасяха, запъхтени, пакетите с книги. Купувачът плати с шумолящи бели банкноти по десет рубли и каза:
— До приятна нова среща.
— Позволете един въпрос — обърна се почтително завеждащият, — сигурно сте представител на голям склад?
— На голям — отговори с достойнство купувачът, — селда продаваме. Моето уважение.
И си тръгна.
Михаил Булгаков
издадени от Народния комисариат по земеделието за разпространяване в селата.
Освен това лавкаджиите са продавали по 4 рубли за пуд изданията на Съюза на
украинските писатели „Плуг“.
Рабкор
В склада за книги нямаше жив купувач и продавачите стърчаха унило зад тезгяхите. Звънчето издрънча и се появи гражданин с разперена като ветрило рижа брада. Той каза:
— Здрасти…
— Мога ли да ви помогна? — попита го зарадван продавачът.
— Ами ще искаме на гражданина Лермонтов съчинението — каза гражданинът и леко хълцукна.
— Пълното събрание ли ще обичате?
Гражданинът се позамисли и отговори:
— Пълното. Едно петнайсе–двайсе пуда.
На продавача му щръкна перуката.
— Прощавайте, ама то цялото тежи към пет фунта, не повече!
— Ний туй го знаем — отговори гражданинът, — често го купуваме. Загърнете ми петдесетина екземплярчета. Ваште момчета да ги изнесат, мен отвън ме чака каруцар.
Продавачът се стрелна по дървената стълба и отгоре, от последната лавица доложи почтително:
— За съжаление са останали само пет екземпляра.
— И–их, жалко — ядоса се купувачът. — Ех, дайте барем пет.
Ами тогава, драги, доизкусури ми с „Историята на света“.
— Колко екземпляра? — попита радостно продавачът.
— Бе претегли половин стотачка…
— Екземплярчета?
— Пудчета.
Всички продавачи се измъкнаха от книжните си бърлоги и лично завеждащият предложи на купувача стол. Продавачите засноваха по стълбите като моряци по реите.
— Вася! Лавица петнайсета. Смъкни „Световната“, всичката, една да не остане. Ще желаете ли с подвързия? Твърда корица с позлатени винетки.
— Не ни трябва — отговори купувачът. — Подвързиите не ни вършат работа. Ние гледаме само хартията да е лоша.
Продавачите пак се слисаха.
— Щом искате лоша — съобрази най–сетне един от тях, — мога да ви предложа съчиненията на Пушкин, издание на Народния комисариат по земеделието.
— Пушкин няма да свърши работа — отговори гражданинът, — той е с картинки, а те са корави. Виж, от Наркомземовското ми завий четири–пет пуда, да го опитам.
След известно време лавиците се опразниха и лично завеждащият издаде на купувача фактура. Момчетата изнасяха, запъхтени, пакетите с книги. Купувачът плати с шумолящи бели банкноти по десет рубли и каза:
— До приятна нова среща.
— Позволете един въпрос — обърна се почтително завеждащият, — сигурно сте представител на голям склад?
— На голям — отговори с достойнство купувачът, — селда продаваме. Моето уважение.
И си тръгна.
Михаил Булгаков
Общо взето е права, обаче
Общо взето е права. Да погледнем първо голямата картина, big picture, както обичат да казват западняците. От около 15 години се наблюдава силно увеличаване на броя на писатели, издатели и печатари и намаляване на броя на ... читателите. Това от гледна точка на хартията. Обачи и в Интернет положението е аналогично. Нароиха се графомански сайтове, които също са форма на безплатни и/или платени издателства. Още преди няколко години успях да преброя над 20 парчета графомански сайтове! Без да броим личните ел. магазинчета на авторите, като това на Розмарито. Това явление е потресаващо, понеже българинът традиционно е запален читател. За съжаление се оказа, че освен читател, във всеки българин дремеше и вече хич не дреме и ентусиазиран издател и разпространител.
Когато Розмарито каза за тия 15% на автора, аз не си представях, че е чак толкова вълчо за нетвърде ценните книги. Аз също съм автор (съавтор) на книга, но учебник за ВУЗ и сметката при нас е следната. От крайната цена изчезват 20% ДДС, няма начин, отиват в абстрактното и анонимно лице наречено Държавата. От останалото отиват 25% комисионна за книжарницата и това е. Е, финално трабва да се плати и ДОД, т.е. да се махнат 40% присъщи разходи и да се платят 10% на остатъка, т.е. чисто за авторите остават цели 59%. Така сме се договорили.
Накрая нещо ми направи много лошо впечатление: на цели две места в отвореното писмо е написано "за авторът". Явни грешки не от небрежност и бързане, а от незнание. След предлог не може да има подлог! Колко лесно за запомняне правило за това пусто членуване! Авторката донякъде е извинена заради западняшкото си име, но пък иначе писателка! Не съм търсил други правописни грешки, но може би има.
~~~
«Последователите на Хермес Трисмегист са от Сириус.»
Lucky Eva
Когато Розмарито каза за тия 15% на автора, аз не си представях, че е чак толкова вълчо за нетвърде ценните книги. Аз също съм автор (съавтор) на книга, но учебник за ВУЗ и сметката при нас е следната. От крайната цена изчезват 20% ДДС, няма начин, отиват в абстрактното и анонимно лице наречено Държавата. От останалото отиват 25% комисионна за книжарницата и това е. Е, финално трабва да се плати и ДОД, т.е. да се махнат 40% присъщи разходи и да се платят 10% на остатъка, т.е. чисто за авторите остават цели 59%. Така сме се договорили.
Накрая нещо ми направи много лошо впечатление: на цели две места в отвореното писмо е написано "за авторът". Явни грешки не от небрежност и бързане, а от незнание. След предлог не може да има подлог! Колко лесно за запомняне правило за това пусто членуване! Авторката донякъде е извинена заради западняшкото си име, но пък иначе писателка! Не съм търсил други правописни грешки, но може би има.
~~~
«Последователите на Хермес Трисмегист са от Сириус.»
Lucky Eva
Редактирано от Phillip на
Re: Общо взето е права, обаче
Колко е хубаво, че не знаем как са писали нашите почти и баш-класици! Щото като четеш една готова книга, минала през 100 коректори и редактори с времето, друго си е! Къде ти тия помияри днешните да са писатели?! Не е и не мое да бъде това нивгаш!
П.П. За поезия в книжарниците искат 40-50%, корицата е най-скъпото нещо в процеса и е на твърда цена според зависи кой е художника, издателите спекулират яко с цените на печата и го надуват с комисионната си, но той не е проблем, предпечата е около лев на страница, авторския хонорар е 0, така че като се самофинансираш пак си на кяр и минусът е по-малък. Е, тези които нямат скрупули и срамове биха могли и да се прежалят и да тръгнат на просия за спонсори, аз не мога, многу мъ е срам.
П.П.-2. Как можах да забравя?! И редакторът е пачка колкото художника! Е, ако не си с връзки и не са ти приятели тия, разбира се.
П.П. За поезия в книжарниците искат 40-50%, корицата е най-скъпото нещо в процеса и е на твърда цена според зависи кой е художника, издателите спекулират яко с цените на печата и го надуват с комисионната си, но той не е проблем, предпечата е около лев на страница, авторския хонорар е 0, така че като се самофинансираш пак си на кяр и минусът е по-малък. Е, тези които нямат скрупули и срамове биха могли и да се прежалят и да тръгнат на просия за спонсори, аз не мога, многу мъ е срам.
П.П.-2. Как можах да забравя?! И редакторът е пачка колкото художника! Е, ако не си с връзки и не са ти приятели тия, разбира се.
Редактирано от shshtt на
Re: Книгоразпространението
В този клуб доста хора недолюбват циганите. Е по същия начин аз съм склонен да обобщавам и да недолюбвам няколко нашенски професии.
"книго/веснико-разпространителите" са една от тези групи. читав човек в този бранш почти не съм видял, като почнеш от издателите, един от които се подвизаваше в тия клубове и ми се повдига като се сетя за него, като минем през антикварите, които изкупуват скъпи книги за жълти стотинки (мои приятели, много интелигентно и образовано семейство бяха закъсали преди време за пари и си продавали някои от дублиращите се книги и ми разказваха за това и презрителното отношение на антикварите към тях), после същото се продава по 50-100 лв. и нагоре.
За книгоразпространителите розмари го е написала, няма какво да добавя.
Авторите графомани също си имат трески за дялане, но там съм много по-склонен да кажа "хора всякакви". Докато сред търгашите на книги не се сещам за някой, който да не е поне малко мошеник. Дребен или едър.
---
"книго/веснико-разпространителите" са една от тези групи. читав човек в този бранш почти не съм видял, като почнеш от издателите, един от които се подвизаваше в тия клубове и ми се повдига като се сетя за него, като минем през антикварите, които изкупуват скъпи книги за жълти стотинки (мои приятели, много интелигентно и образовано семейство бяха закъсали преди време за пари и си продавали някои от дублиращите се книги и ми разказваха за това и презрителното отношение на антикварите към тях), после същото се продава по 50-100 лв. и нагоре.
За книгоразпространителите розмари го е написала, няма какво да добавя.
Авторите графомани също си имат трески за дялане, но там съм много по-склонен да кажа "хора всякакви". Докато сред търгашите на книги не се сещам за някой, който да не е поне малко мошеник. Дребен или едър.
---
Re: Общо взето е права, обаче
Когато Розмарито каза за тия 15% на автора... Аз също съм автор (съавтор) на книга
Пробвай някой ден да издадеш нещо учебникарско в сериозно издателство, примерно Springer, MIT Press, или Elsevier и виж тогава колко % ще останат за теб
---
Пробвай някой ден да издадеш нещо учебникарско в сериозно издателство, примерно Springer, MIT Press, или Elsevier и виж тогава колко % ще останат за теб
---
Re: Книгоразпространението
Ако от нещо би могъл да печели тоя клуб, то това на 100% е книгописането, книгоиздаването и книгоразпространението.
Уни - редактор.
Лира - художествено и естетско оформление.
Ламби ще финансира.
Хубавка ще осчетоводява.
Предпечатари - поне двама.
Пи-Ари - да се обадят ...
Маркетинг, реклама и пласмент, от всекиго по малко.
Предоставена търговска площ също.
Лъки Ева ще каже точната дата, на която да се пусне произведението на пазара.
А творци?!
Творци, наспорил Господ!
Уни - редактор.
Лира - художествено и естетско оформление.
Ламби ще финансира.
Хубавка ще осчетоводява.
Предпечатари - поне двама.
Пи-Ари - да се обадят ...
Маркетинг, реклама и пласмент, от всекиго по малко.
Предоставена търговска площ също.
Лъки Ева ще каже точната дата, на която да се пусне произведението на пазара.
А творци?!
Творци, наспорил Господ!
Редактирано от eta d на
в отговор на graywind-193231
#18
Какво сравнение! Много добре знам, Крильо!
Знам! Конкретно, може би най-снобското научно издателство, Routledge им се откъсва от сърцето 2 (два) процента за автора.
Но издаването на книга в подобно издателство и на изброените от теб има съвсем друга стойност, то е равностойно на пропуск за Рая (б.а. научния).
Докато издаването в кое да е нашенско издателство е равностойно на хвърчилото на баба ми.
~~~
«Последователите на Хермес Трисмегист са от Сириус.»
Lucky Eva
Но издаването на книга в подобно издателство и на изброените от теб има съвсем друга стойност, то е равностойно на пропуск за Рая (б.а. научния).
Докато издаването в кое да е нашенско издателство е равностойно на хвърчилото на баба ми.
~~~
«Последователите на Хермес Трисмегист са от Сириус.»
Lucky Eva
Re: Какво сравнение! Много добре знам, Крильо!
да, човек капитализира по други начини като издаде там :)
за нашите не е съвсем така, има и по-сериозни, жанет примерно, сиела, евентуално биха могли да продадат нещо с името си може би, не знам.
във всеки случай с развитието на интернет културата силно се надявам да им дойде края на всички издателства (вкл. престижните) и да останат само печатари и другите специалисти по веригата - редактори, коректори, предпечат и т.н.
---
за нашите не е съвсем така, има и по-сериозни, жанет примерно, сиела, евентуално биха могли да продадат нещо с името си може би, не знам.
във всеки случай с развитието на интернет културата силно се надявам да им дойде края на всички издателства (вкл. престижните) и да останат само печатари и другите специалисти по веригата - редактори, коректори, предпечат и т.н.
---