Five O'Clock

и не бива да е тъжна, щото не е.. ...а е само Път и Развитие...не е нито добро нито зло, не е вина или грях-Тя е Ред и Закони, Път и Развитие...Да! Красива тема, точно на мястото си и във времето си. Съвършено, достойно за Възхищение..тъгата, копнежът и меланхолията, чувствата и емоциите настрана, ако искаме да видим цялата картина...!

ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО

Тези поучения са за ония,
които не познават опасностите на нисшите психически сили...

Като стане равнодушен към външния свят, ученикът трябва да намери “Повелителя" на своите чувства, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзиите.
Умът е великият убиец на Реалното.
Ученикът трябва да надвие убиеца.
Защото - когато собственият му образ стане за
него така недействителен, както са недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще различи Единия, вътрешния звук, който убива външния.
Тогава само ~ не по-рано ще напусне той областта на лъжовното и ще встъпи в царството на истинното.
Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.
Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка.
Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.
Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.
И тогава ще се обърне към вътрешния слух...
...
Ако разцъфващата твоя душа се вслушва в тревогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи ~ подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен Бог недостоен
ковчег,

Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.


На хиляда един, и той ще е обявен за луд, и не всички луди са един на хиляда!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Има едно малко селце,

ама кметът построил стена около него

и като си пийне повечко, извхърля по някой случаен жител, който има нещастието да му се изпречи.

Щото селото било "частна собственост".

И в това малко селце,

много обичат да гледат футбол.

Но и много се карат, защото едни са от кафявия отбор, други от розовия.

И жителите най-обичат да излязат на площада и да изкрещат по нещо, което ги вълнува

Примерно "идват черните да ни изнасилят"

Или "иван е боклук и изневерява на жена си"

Или нещо друго

А после да се обидят като почнат да викат селяните и да се дърлят помежду си.

И да изчезнат

Най-обичат да се делят селяните в това село и да се драчат.

Да се делят на такива дето ходят в селската кръчма и такива дето не ходят,

И на каквото още се сетиш.

---