Дами!?
17 отговора
0 прегледа
Заключена
Re: Дами!?
Избрах си метла стегната като пред излитане, спортен тип метла, и ето:
Метла № 2: Вещица по убеждение
На Вас явно няма да Ви е никак по вкуса, ако Ви объркат с чистачка или домакиня, но и не сте готови също да се откроявате в тълпата. Стотици години инквизиция не минават току-така!
Метла № 2: Вещица по убеждение
На Вас явно няма да Ви е никак по вкуса, ако Ви объркат с чистачка или домакиня, но и не сте готови също да се откроявате в тълпата. Стотици години инквизиция не минават току-така!
Re: Дами!?
Теб съм та срещал.
Илюстратор на Приказки
Перото на шапката се бе накривило,оправих го и влязох.
Видът на къщата отвън ме бе подготвил за това което е вътре.Погладих мустаците си ,но не се огледах в огледалото покрай което мернах с периферното зрение,че минавам.
В тази приказка не бе важно как изглеждам,затова и не си синтезирах нова външност.Идвах от една Приказка с много проблеми ,и бях доста нервен.
-Ооо....!! Кого виждам? /престори се на изненадана тя/
-Котаракът в чизми!Нима си дошъл да ме развеселяваш?
Наглед бе съвсем обикновенна вещица,очилата и бяха паднали надолу по носа , плетеше нещо а един котарак мъркаше в краката и.
-Да те почерпя? /протегна кутия сиропирани прилепови крилца/.Отказах и отпуснах погледа си да се разхожда по стените на стаята.
Бях уморен.Преди толкова обичах работата си,а сега когато вече мога да работя със собствена Машина ,и съм един от най търсените Илюстратори -се хващам понякога да се чувствам празен.
Да се чувства празен е най страшното за един Илюстратор в чиито способности обществото е инвестирало толкова много.
От най древни времена това е и най опасната ,но и най важна професия.
Всичко започнало преди хиляди години с откриване на Машината на Времето.Пробивът че времето не съществува ,че няма минало,настояще и бъдеще,а всичко е сега,че световете са с поливалентни разклонения към други възможни светове съществуващи едновременно успоредно с осмислянето им.
Че всеки един човек живее в собствен свят чието движение към други светове наричано преди това "бъдеще" зависи само от неговите мисли.
Машината на Времето сложи веднъж завинаги точка в спора материализъм-идеализъм.Светът беше Нечий сън,интерактивен,с отворен код.Сън в който можеш да участваш на равна нога с Първосънуващия.Щом те има,значи някой те е измислил ,някой те е сънувал дори за миг.Ти си създаден.Изсънувано ти е минало и бъдеще.Ставаш част от пулсиращ цветен холограмен сън в който всяка точка има право на безброй посоки в своята свобода да сънува себе си.Едно грамадно Кубче на Рубик където Всичко е вързано със всичко,и то въпреки или поради Абсолютната свобода да лети с Въображението си.
Кой може да сънува Всичко Това и днес е загадка.За човека овладял силата да създава светове подвластни на други физични закони които той би могъл да изфантазира ,на светове независими ,недокосващи се ,съществуващи по начин който отхвърля съществуването на други и поради това безкрайни -гледани отвътре,и липсващи гледани отвън.Това бяха Приказки!
Хиляди години след създаването на Машината на времето която бе само едно допотопно транспортно средство между световете по права линия,бе създадена и първата Машина на Приказките.Машина която не придвижваше,не бе тротинетка!Тя създаваше светове,създаваше Приказни светове.Тя създаваше Приказки.Но машината бе инструмент,фантазията на човека бе горивото потребно на машината.Мъдростта слезе от сцената на възвеличаваните човешки достойнства.Излезе Фантазията.
Бог бе Фантазьор!Човек искаше да е като Баща си.
Фантазьорите станаха най дефицитната стока,но и критериите пред тях бяха издигнати до висините.Единици получаваха лиценз,а без лиценз никоя банка не би инвестирала огромните средства в поръчката на една Машина.
С времето кастата на Висшите Фантазьори се капсулира като затворено общество което дефакто управляваше всички Приказки,имаше право да създава нови по желание ,нахвърлян общ сюжет и финансиране от страна на съществуващи вече персонажи.Триумвирата на "Приказните Трима" одобряващ всеки проект прибираше до 90% от крайната цена за Авторско право за Съзидание ,за амортизационни отчисления за конкретната машина.
Да си Фантазьор вече бе Бизнес! Голям Бизнес и Власт.
Вещицата както всички други вещици знаеше защо съм там.Не изглеждаше притеснена,въпреки че малко са артистите които не се смущават от погледа на режисьора.Всъщност тази Приказка не бях я илюстрирал аз.
Даже преди няколко дена за пръв път прочетох Главния и сценарий.Клиента имаше десетина забележки и претенции за преилюстроване на някои главни тенденции които не бяха отбелязани като съществени в сценария,а почваха да придърпват във себе си все повече движения.Нищо необичайно,често срещаната практика -разглезен клиент да почне със закъснение да жали за парите си ,и да търси постфактум да се заяжда за дребни или дори несъществуващи на практика отклонения.Досадна част от работата.
Никой не можеше да прекрачва от Приказка във Приказка.Нямаше как да стане,нямаше и защо.Само през Машината можеше да се влиза във вече жива приказка или в репетиция за още не създадена.За един Илюстратор обаче това си беше ежедневен изнурителен труд.
Подритнах котарака който се бе присламчил до мен и мъркайки се триеше в калните ми чизми.Нито това че аз бях двуметров котарак с голяма черна шапка,нито шпагата ми го притесняваха.За миг си помислих ако не бе котарак а котка дали също бих я подритнал,но зашлевих тази глупава случайна мисъл която не отчиташе факта че съм тук по работа а не да си мисля глупости.
Извадих скицника и започнах да го настройвам към тактовата честота на тази Приказка.В дясно на полето на екрана пробягваше сценария и всички препоръки давани от творческият колектив при обсъжданията преди и след генералната репетиция.
-Как се казваш? /попитах вещицата ,която наплиташе с удивителна бързина нещо което не знаех какво е ,но плетката определено беше "английски ластик"/
-Тинора /отвърна ми тя като ме стрелна с поглед за който мога много да разказвам /
-Хубаво име!
Илюстратор на Приказки
Перото на шапката се бе накривило,оправих го и влязох.
Видът на къщата отвън ме бе подготвил за това което е вътре.Погладих мустаците си ,но не се огледах в огледалото покрай което мернах с периферното зрение,че минавам.
В тази приказка не бе важно как изглеждам,затова и не си синтезирах нова външност.Идвах от една Приказка с много проблеми ,и бях доста нервен.
-Ооо....!! Кого виждам? /престори се на изненадана тя/
-Котаракът в чизми!Нима си дошъл да ме развеселяваш?
Наглед бе съвсем обикновенна вещица,очилата и бяха паднали надолу по носа , плетеше нещо а един котарак мъркаше в краката и.
-Да те почерпя? /протегна кутия сиропирани прилепови крилца/.Отказах и отпуснах погледа си да се разхожда по стените на стаята.
Бях уморен.Преди толкова обичах работата си,а сега когато вече мога да работя със собствена Машина ,и съм един от най търсените Илюстратори -се хващам понякога да се чувствам празен.
Да се чувства празен е най страшното за един Илюстратор в чиито способности обществото е инвестирало толкова много.
От най древни времена това е и най опасната ,но и най важна професия.
Всичко започнало преди хиляди години с откриване на Машината на Времето.Пробивът че времето не съществува ,че няма минало,настояще и бъдеще,а всичко е сега,че световете са с поливалентни разклонения към други възможни светове съществуващи едновременно успоредно с осмислянето им.
Че всеки един човек живее в собствен свят чието движение към други светове наричано преди това "бъдеще" зависи само от неговите мисли.
Машината на Времето сложи веднъж завинаги точка в спора материализъм-идеализъм.Светът беше Нечий сън,интерактивен,с отворен код.Сън в който можеш да участваш на равна нога с Първосънуващия.Щом те има,значи някой те е измислил ,някой те е сънувал дори за миг.Ти си създаден.Изсънувано ти е минало и бъдеще.Ставаш част от пулсиращ цветен холограмен сън в който всяка точка има право на безброй посоки в своята свобода да сънува себе си.Едно грамадно Кубче на Рубик където Всичко е вързано със всичко,и то въпреки или поради Абсолютната свобода да лети с Въображението си.
Кой може да сънува Всичко Това и днес е загадка.За човека овладял силата да създава светове подвластни на други физични закони които той би могъл да изфантазира ,на светове независими ,недокосващи се ,съществуващи по начин който отхвърля съществуването на други и поради това безкрайни -гледани отвътре,и липсващи гледани отвън.Това бяха Приказки!
Хиляди години след създаването на Машината на времето която бе само едно допотопно транспортно средство между световете по права линия,бе създадена и първата Машина на Приказките.Машина която не придвижваше,не бе тротинетка!Тя създаваше светове,създаваше Приказни светове.Тя създаваше Приказки.Но машината бе инструмент,фантазията на човека бе горивото потребно на машината.Мъдростта слезе от сцената на възвеличаваните човешки достойнства.Излезе Фантазията.
Бог бе Фантазьор!Човек искаше да е като Баща си.
Фантазьорите станаха най дефицитната стока,но и критериите пред тях бяха издигнати до висините.Единици получаваха лиценз,а без лиценз никоя банка не би инвестирала огромните средства в поръчката на една Машина.
С времето кастата на Висшите Фантазьори се капсулира като затворено общество което дефакто управляваше всички Приказки,имаше право да създава нови по желание ,нахвърлян общ сюжет и финансиране от страна на съществуващи вече персонажи.Триумвирата на "Приказните Трима" одобряващ всеки проект прибираше до 90% от крайната цена за Авторско право за Съзидание ,за амортизационни отчисления за конкретната машина.
Да си Фантазьор вече бе Бизнес! Голям Бизнес и Власт.
Вещицата както всички други вещици знаеше защо съм там.Не изглеждаше притеснена,въпреки че малко са артистите които не се смущават от погледа на режисьора.Всъщност тази Приказка не бях я илюстрирал аз.
Даже преди няколко дена за пръв път прочетох Главния и сценарий.Клиента имаше десетина забележки и претенции за преилюстроване на някои главни тенденции които не бяха отбелязани като съществени в сценария,а почваха да придърпват във себе си все повече движения.Нищо необичайно,често срещаната практика -разглезен клиент да почне със закъснение да жали за парите си ,и да търси постфактум да се заяжда за дребни или дори несъществуващи на практика отклонения.Досадна част от работата.
Никой не можеше да прекрачва от Приказка във Приказка.Нямаше как да стане,нямаше и защо.Само през Машината можеше да се влиза във вече жива приказка или в репетиция за още не създадена.За един Илюстратор обаче това си беше ежедневен изнурителен труд.
Подритнах котарака който се бе присламчил до мен и мъркайки се триеше в калните ми чизми.Нито това че аз бях двуметров котарак с голяма черна шапка,нито шпагата ми го притесняваха.За миг си помислих ако не бе котарак а котка дали също бих я подритнал,но зашлевих тази глупава случайна мисъл която не отчиташе факта че съм тук по работа а не да си мисля глупости.
Извадих скицника и започнах да го настройвам към тактовата честота на тази Приказка.В дясно на полето на екрана пробягваше сценария и всички препоръки давани от творческият колектив при обсъжданията преди и след генералната репетиция.
-Как се казваш? /попитах вещицата ,която наплиташе с удивителна бързина нещо което не знаех какво е ,но плетката определено беше "английски ластик"/
-Тинора /отвърна ми тя като ме стрелна с поглед за който мога много да разказвам /
-Хубаво име!
Редактирано от tirtirlin на
Re: Дами!?
няма пък да те питам...какво е станало после...: )))
После ? После ти беше баба в една друга приказка, и са втурнах да та спасявам.
Случайна среща!
Пътеката случайна,
минутата-нетрайна!
Едва ли ти
случайно ме поглеждаш,
като надали
случайно
те поглеждам аз.
За мен
навярно ти си мислиш,
за теб естествено
е да си мисля аз!
Мисълта по теб превръща
другите ми мисли-
в ненужен облак
от мисловна прах.
Одобрително
аз зная ме поглеждаш,
и моят страх прочита - глад!
Желая страстно хоризонта!
А ти тъй мразиш си глада!
. . . . . . . . . . . . . .
Горски пътеки
Свирках си безгрижно безгрижната мелодия, когато онемях!
Части от мелодията застинаха във въздуха като скреж в безтегловното пространство.
Стоеше на два метра пред мен изправена на два могъщи крака, а туловището по никой начин не изглеждаше като нещо хранено с боровинки.
Имаше вид на боец предвкусващ поредната си победа. На мястото на едното и око стоеше забита част от еленови рога, явно беше пострадала отдавна и рогата бяха срастнали с черепа.
Здравото око ме гледаше хладно и безчувствено: безчувствено, но гладно.
Рядко съм се чувствал толкова харесван.
Преди да си помисля, и вече катерех близкия бор с учудваща дори себе си ефективност.
Мечката обаче изглежда не веднъж беше оттренирала този въпрос, защото дистанцията се скъсяваше.
Рогата понякога се оплитаха в боровите клонки и това я забавяше.
С всеки клон нагоре ловкоста ми се усъвършенстваше, а мислите ми си идваха една по една на местата си.
Стигнах върха, но мечката видимо твърдо бе решила да обядва и не личеше да е склонна лесно да променя решението си.
Сетих се колко работа имам за вършене, не можех да се оставя да бъда изяден! Не и точно днес!
Скочих на върха на съседния бор, този ход я изненада, ясно се почувства разочарованието и. Изрева грозно и бързо взе да слиза надолу.
Започна да се катери по новия ми бор като издаваше нервни, гладни, заканителни възгласи.
Мислех отново да скоча на другия бор, но тя ме изненада - беше вече по средата на дървото, където ствола беше значително по тънък и гъвкав.
Със неочаквана сила и рязкост заклати бора и аз изненадан изпуснах клона падайки надолу.
Разминахме се на една педя разстояние и видях добре начинът по който ме погледна единственото око.
Тупнах в един мравуняк и не можах да строша нищо, даже съм благодарен на стотиците охапали ме мравки.
В този момент наистина се нуждаех от тонизиране.
Награбих предишния бор с чувството че предстоящото изкачване вече ми се е случвало.
Тя тъкмо пухтеше надолу по съседния бор.
Личеше и че нямаше да се откаже, гората беше толкова голяма, а обядът бях само аз, бях тук и сега.
Никога до сега не бях се чувствал толкова търсен и желан. В нейните мисли най вероятно бях и вкусен - това доста ме ласкаеше, но скромността ми не ми позволи да се възгордея.
И изведнъж! И двамата го видяхме едновременно! Лесничей с униформа и пушка! Мечката тъкмо тичаше към моя бор, когато се спря явно за да расъждава (не си спомням дали се почеса по темето).
Преследването я беше видимо отегчило, може би не бе виждала пушка и това не я плашеше, а и лесничеят бе замръзнал уплашен и най-вероятно бе забравил да диша.
Понечих да му махна за да се скрие, но бях забравил че точно тази ръка ме държеше за клона ... и падах ... с болка се сетих че мравуняк имаше само под другия боррррррррр!!! Болеше!!! Много болеше!!! Многоооо!!!
Ядосах се на цялата случка! На мечката! На мечките! На боровете! На горите! На дефицита на мравуняци!
Изръмжахххх!!! Всичко животинско в мен, влагано в милионите години назад и скрито нейде в мен от еволюцията, изригна в един зверски рев.
Събрах устрема на цялата българска армия, щурмувала Одрин, и хукнах с озверели очи и нечовешки рев към видимо изненаданата мечка и все така не дишащия лесничей.
Мечката не помръдваше, а и не и оставих време за да и протекат някакви мисли-скочих и се увесих с две ръце за това което е било нявга еленови рога, те се счупиха и това същество което ме владееше започна да ръга мечката с парчето еленов рог, удивително приличащо на кинжал.
Яростта и бързината на ударите в сърцето бе толкова голяма, че тя се свлече с глухо ръмжене, сподавено от нахлулата в гърлото кръв на пътеката.
Бързо се успокоих, погледнах часовника - закъснявах! Оправих си възела на вратовръзката, плеснах два шамара на лесничея, който все така не дишаше, взех му пушката и се затичах. Гората бе голяма, а вече закъснявах!
Забравих да се представя в началото - аз съм ловецът, който изважда бабата на Червената шапчица от търбуха на вълка, нищо че сега още ловният сезон е закрит, а и не съм си платил за ловния билет още от миналата година. SMS който получих от госпожица Шапчицата преди час бе зов за помощ и затова сега тичах като на пожар, или за да бъда абсолютно точен - като за баба.
Обаче ми е писнало от тия автори, този епизод с мечката мисля до скоро го нямаше(?) - правят си к’вото искат и всичко на наш гръб. Че и все смели ни докарват, я да дойдат тук да им се изпоти един път задника, та да видат как се живее в приказка, и то героично.
После ? После ти беше баба в една друга приказка, и са втурнах да та спасявам.
Случайна среща!
Пътеката случайна,
минутата-нетрайна!
Едва ли ти
случайно ме поглеждаш,
като надали
случайно
те поглеждам аз.
За мен
навярно ти си мислиш,
за теб естествено
е да си мисля аз!
Мисълта по теб превръща
другите ми мисли-
в ненужен облак
от мисловна прах.
Одобрително
аз зная ме поглеждаш,
и моят страх прочита - глад!
Желая страстно хоризонта!
А ти тъй мразиш си глада!
. . . . . . . . . . . . . .
Горски пътеки
Свирках си безгрижно безгрижната мелодия, когато онемях!
Части от мелодията застинаха във въздуха като скреж в безтегловното пространство.
Стоеше на два метра пред мен изправена на два могъщи крака, а туловището по никой начин не изглеждаше като нещо хранено с боровинки.
Имаше вид на боец предвкусващ поредната си победа. На мястото на едното и око стоеше забита част от еленови рога, явно беше пострадала отдавна и рогата бяха срастнали с черепа.
Здравото око ме гледаше хладно и безчувствено: безчувствено, но гладно.
Рядко съм се чувствал толкова харесван.
Преди да си помисля, и вече катерех близкия бор с учудваща дори себе си ефективност.
Мечката обаче изглежда не веднъж беше оттренирала този въпрос, защото дистанцията се скъсяваше.
Рогата понякога се оплитаха в боровите клонки и това я забавяше.
С всеки клон нагоре ловкоста ми се усъвършенстваше, а мислите ми си идваха една по една на местата си.
Стигнах върха, но мечката видимо твърдо бе решила да обядва и не личеше да е склонна лесно да променя решението си.
Сетих се колко работа имам за вършене, не можех да се оставя да бъда изяден! Не и точно днес!
Скочих на върха на съседния бор, този ход я изненада, ясно се почувства разочарованието и. Изрева грозно и бързо взе да слиза надолу.
Започна да се катери по новия ми бор като издаваше нервни, гладни, заканителни възгласи.
Мислех отново да скоча на другия бор, но тя ме изненада - беше вече по средата на дървото, където ствола беше значително по тънък и гъвкав.
Със неочаквана сила и рязкост заклати бора и аз изненадан изпуснах клона падайки надолу.
Разминахме се на една педя разстояние и видях добре начинът по който ме погледна единственото око.
Тупнах в един мравуняк и не можах да строша нищо, даже съм благодарен на стотиците охапали ме мравки.
В този момент наистина се нуждаех от тонизиране.
Награбих предишния бор с чувството че предстоящото изкачване вече ми се е случвало.
Тя тъкмо пухтеше надолу по съседния бор.
Личеше и че нямаше да се откаже, гората беше толкова голяма, а обядът бях само аз, бях тук и сега.
Никога до сега не бях се чувствал толкова търсен и желан. В нейните мисли най вероятно бях и вкусен - това доста ме ласкаеше, но скромността ми не ми позволи да се възгордея.
И изведнъж! И двамата го видяхме едновременно! Лесничей с униформа и пушка! Мечката тъкмо тичаше към моя бор, когато се спря явно за да расъждава (не си спомням дали се почеса по темето).
Преследването я беше видимо отегчило, може би не бе виждала пушка и това не я плашеше, а и лесничеят бе замръзнал уплашен и най-вероятно бе забравил да диша.
Понечих да му махна за да се скрие, но бях забравил че точно тази ръка ме държеше за клона ... и падах ... с болка се сетих че мравуняк имаше само под другия боррррррррр!!! Болеше!!! Много болеше!!! Многоооо!!!
Ядосах се на цялата случка! На мечката! На мечките! На боровете! На горите! На дефицита на мравуняци!
Изръмжахххх!!! Всичко животинско в мен, влагано в милионите години назад и скрито нейде в мен от еволюцията, изригна в един зверски рев.
Събрах устрема на цялата българска армия, щурмувала Одрин, и хукнах с озверели очи и нечовешки рев към видимо изненаданата мечка и все така не дишащия лесничей.
Мечката не помръдваше, а и не и оставих време за да и протекат някакви мисли-скочих и се увесих с две ръце за това което е било нявга еленови рога, те се счупиха и това същество което ме владееше започна да ръга мечката с парчето еленов рог, удивително приличащо на кинжал.
Яростта и бързината на ударите в сърцето бе толкова голяма, че тя се свлече с глухо ръмжене, сподавено от нахлулата в гърлото кръв на пътеката.
Бързо се успокоих, погледнах часовника - закъснявах! Оправих си възела на вратовръзката, плеснах два шамара на лесничея, който все така не дишаше, взех му пушката и се затичах. Гората бе голяма, а вече закъснявах!
Забравих да се представя в началото - аз съм ловецът, който изважда бабата на Червената шапчица от търбуха на вълка, нищо че сега още ловният сезон е закрит, а и не съм си платил за ловния билет още от миналата година. SMS който получих от госпожица Шапчицата преди час бе зов за помощ и затова сега тичах като на пожар, или за да бъда абсолютно точен - като за баба.
Обаче ми е писнало от тия автори, този епизод с мечката мисля до скоро го нямаше(?) - правят си к’вото искат и всичко на наш гръб. Че и все смели ни докарват, я да дойдат тук да им се изпоти един път задника, та да видат как се живее в приказка, и то героично.
Редактирано от tirtirlin на
Re: Дами!?
Браво бе, 5! 
Метла № 5: Вещица с голяма оригиналност
Само като чуят името Ви, инквизиторите започват нервно да заекват. Заради Вас са спрели Кръстоносните походи и е започнала великата Френска Революция. Вие сте истинският корен на всички беди и злини. Но също сте и красиво цветенце в градината на Създателя. Животните Ви обичат предано, а хората Ви избягват (и с право!). Враговете Ви ценят, а приятелите Ви се боят от Вас. О-хо-хо!
Метла № 5: Вещица с голяма оригиналност
Само като чуят името Ви, инквизиторите започват нервно да заекват. Заради Вас са спрели Кръстоносните походи и е започнала великата Френска Революция. Вие сте истинският корен на всички беди и злини. Но също сте и красиво цветенце в градината на Създателя. Животните Ви обичат предано, а хората Ви избягват (и с право!). Враговете Ви ценят, а приятелите Ви се боят от Вас. О-хо-хо!
Re: Дами!?
Ааааааахахахаха!!!
Метла № 5: Вещица с голяма оригиналност
Само като чуят името Ви, инквизиторите започват нервно да заекват. Заради Вас са спрели Кръстоносните походи и е започнала великата Френска Революция. Вие сте истинският корен на всички беди и злини. Но също сте и красиво цветенце в градината на Създателя. Животните Ви обичат предано, а хората Ви избягват (и с право!). Враговете Ви ценят, а приятелите Ви се боят от Вас. О-хо-хо!
Много се чудих обаче между тая и другата, та не знам...
Метла № 9: Вещица с големи странности
Вие сте така тайствена и прикрита, че дори не знаете какво може да очаквате от самата себе си. Впрочем, Вие не се считате за вещица. Всичко от само себе си (аха!) се чупи, изгаря, взривява и се превръща в жаби. Виж ти съвпадение!...
* ^ * ^ *
Метла № 5: Вещица с голяма оригиналност
Само като чуят името Ви, инквизиторите започват нервно да заекват. Заради Вас са спрели Кръстоносните походи и е започнала великата Френска Революция. Вие сте истинският корен на всички беди и злини. Но също сте и красиво цветенце в градината на Създателя. Животните Ви обичат предано, а хората Ви избягват (и с право!). Враговете Ви ценят, а приятелите Ви се боят от Вас. О-хо-хо!
Много се чудих обаче между тая и другата, та не знам...
Метла № 9: Вещица с големи странности
Вие сте така тайствена и прикрита, че дори не знаете какво може да очаквате от самата себе си. Впрочем, Вие не се считате за вещица. Всичко от само себе си (аха!) се чупи, изгаря, взривява и се превръща в жаби. Виж ти съвпадение!...
* ^ * ^ *
Re: Дами!?
Метла № 3: Недисциплинирана вещица
Тази метла е истинско отражение на Вашата прическа. Както нейните сламки стърчат на всички страни едновременно, така и енергията се излъчва от Вас – без особен разбор и контрол. Внимавайте да не попаднете в полето на собствения си магически безпорядък! За да не се разлетите на парчета!
Днес наистина леко ми стърчаха кичури коса, ама чак пък да се разлетя на парчета от недисциплинираност.
По-скоро метлата ще хвърчи на една страна, а аз - на друга. И после от бяс и метлата ще направя на парчета.Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
