Една тема

Ама ти да не искаш да ме запознаваш с нея.

аз досега не съм срещнал жена, която да се доближава до моето интелектуално ниво.

Ясно, изнерви се. Няма да има диалог.

Хм, леко е плашеща визията за комбинацията от вашите таланти и житейски умения... Но знае ли се?! - току виж се разгори една искра, една взаимна катализа се случи между вас - и твоите таланти вземат, че изплуват на повърхността, а нейните инстинкти за живот възкръснат - пък аз ще поставя основите на един сватовнически бизнес... мдааа...

LuciferMorningStar

Нали помага на другите. Не може ли и на мен да помага и да ми е приятел.

Блъди, прочети ме бавно: Тя на никого не е в състояние да помогне. Тя има нужда от помощ. Покрай заболяванията си и психо стреса има проблеми с краткосрочната памет. Ако не си води дневник, няма да помни какво сме си говорили вчера.
Готов ли си да й бъдеш приятел? Да се грижиш за нея? Да я закриляш? Знаеш ли какво да направиш в случай, че получи епилептичен пристъп?

LuciferMorningStar

И аз имам проблеми със запомнянето и затова не разбрах каква е приятелката ти.

Ок. Не искаш да й бъдеш приятел и да й помогнеш. Разбрах. :)

LuciferMorningStar

точно, че мъжете вземат решения подвластни на емоциите. :)))

Някак си «интуитивно» ми идва да възразя на такава една обобщавка, обаче - като се разрових из всезнаещият и/нет се оказа, че по-добре да не избързвам:

Ако сте се чудили защо мъжете винаги си мислят, че са прави, вече не е нужно дори да спорите с тях. Aмерикански учени откриха връзка между високите нива на тестостерон и склонността на мъжете да упорстват и да мислят, че са прави по време на спор, дори когато грешат, съобщи «Дейли мирър». «Това, което открихме, беше, че групата, стимулирана допълнително с тестостерон, по-­бързо взима прибързани решения при трудна за отсъждане ситуация, когато първоначалното предположение обикновено е погрешно», обясни професорът по поведенческа икономика Колин Камерър, който е част от екипа. «Тестостеронът или потиска процеса на умствена проверка на работата на човек, или подсилва интуитивното усещане, че определено е прав», добави той. За целите на изследването учените разделиха участниците в две групи, като в едната хората приеха допълнително тестостерон. След това доброволците трябваше да решават математически задачи. Онези, които бяха допълнително стимулирани, имаха по­-голям процент грешни отговори ­ с 20 % повече от другата група. Доброволците, които преминаха тестостеронова стимулация, сигнаха до неправилните отговори по­бързо и, след като им беше съобщено, че грешат, отне известно време да стигнат до верните резултати. Но вината не е тяхна, цитира изданието.


хах и оле:) !

прав или изправян

Е, хормоните си казват думата. Но аз често се връщах на стихчето и заместиха думата риза/и с няколко други думи. И получих прозрение, че поетите верно се докосват до истината "интуитивно"

А хитростта е ума на глупака.

Ти спомена карма, аз рекох да вкарам оптимизъм. Тежък е случая на твоята приятелка, дано да намери сили и път, да не тъпче на едно място/колело.

А хитростта е ума на глупака.

Добре те разбирам.

А хитростта е ума на глупака.

Да, дано.
Но има нещо друго в нейния път или пътя на душата й. Не знам. Първо много се разстроих от това, което се случва с нея - от това повтаряне на едно и също. Сега ми се струва, че ако загуби и остатъците от наследените материални придобивки, няма да има друг избор освен да промени нещо. Та - може и да е за добро всичко - погледнато от по-широка перспектива.

LuciferMorningStar

Тя материалните придобивки не ги цени, дава ги срещу нещо, което иска и търси. Не търси там, където трябва. Абе някои хора не разбраха ли нещо толкова важно- на тях обичайният човешки път е отказан. Те трябва да работят в друга посока- осъзнаване, израстване. Колкото и да искат да застанат на широкият път, щом не става, значи животът ги води към друг бряг, спасение. Хората сме много, много корави глави.

А хитростта е ума на глупака.

Колкото повече любов има в един човек, той толкова по не се скъпи да я отдава - и на грешните, и на недостйните - според кого, нали...
Вярвам, че ще й се случи някой самодив като в стихчето на Нерв - в крайна сметка.

LuciferMorningStar

С риск голям ще се изкажа. Че има любов в нея е безспорно, но тя не я дава. Тя иска да получи любов, но не и се дава, точно защото тя трябва нещо да отключи и преодолее. Изхождам от своя живот и от моите болести. Усетила съм много истини, интуитивно, но преди това, че и сега си продължава, съм минала през адски мъки. Благодарение обаче на моето търсене, аз вече усещам лекота в мен. Точно затова и коментирам с теб това, което сподели. Защото знам какво се иска от нея, тя трябва да посегне към духовното и ще си намери учители, ще избере път. Знам, че в някои хора има изключително много любов на събрана, но те са се само затворили и в същото време търсещи. Има го това, хем затворени, хем търсят. Всеки трябва да си намери преградата, която го спъва. А това става само при стремеж за познание, и след това идват други неща. Здравето много ясно показва скритите неща, няма какво да се отричат фактите, че нещо трябва да счупим, за да потече.
И едно от нещата, с които задължително трябва да се раздели е илюзията, че тя е добра. Не, тя не е. Но не ми се обяснява повече, едва ли е важно.
А хитростта е ума на глупака.

Отлично разбирам какво казваш. Благодаря.

LuciferMorningStar

Току що попаднах на това във фейсбук. Струва ми се точно по темата и съвсем достоверно:

ЩАСТЛИВА ПО РОЖДЕНИЕ
Усмихвам се във всички трудни случаи.
Усмихвам се и в радостни вълнения.
Не чакам щастието да се случи,
защото съм щастлива по рождение.
На другите откъсвам щом потрябва,
(споделям го, от малка тъй съм свикнала.)
Понякога насила ме ограбват,
но аз отново в Щастие пониквам.
До мене оцеляват само силните.
И с честност обещанията тестваме.
За храбрите съм просто утрин мила.
Страхливите сами изчезват лесно.
Усмихвам се със пламъче на устните.
Зад мене всичко минало изстива.
За Днес живея, с времето препускам.
А утре как какво? Ще съм щастлива!
LAUREANA

Какво повече да се каже за комуникацията.

LuciferMorningStar

Жените са хаотични само на повърхността. Под нея са удивително логично устроени и еднакви, в много по-голяма степен от мъжете. И като казвам "логично устроени" имам предвид точно това, а не че им се отдава логиката.

И не правильно думать, что есть чьим-то богом обещанный рай...

Увод:
Помня един комикс от сп. «Дъга».

На първата картинка се виждаха двама първобитни (пещерни) човеци, които се млатят и единият успява да фрасне другия по капацината.
После комиксът показваше как на пострадавшия му излиза цицина право нагоре от чурурата, като малка вертикална антенка .
След това - както става често и в живия живот - побойниците се умириха и (може би поради липса на фейсбук, ютюб и тям подобни, а защо не и от изконната човешка графомания) оня с цицината започна да позира, а другият да го рисува.
Примитивната рисунка се появи върху повърхността на една гола вертикална скала или да е било - по-големичък камък.
Изображението беше само контури - човешка фигура с цицина. Дали бе издълбано в камъка или просто очертано с креда, керемиде или друго тебешироподобно писАло и аз не знам.

На последната картинка от комикса бяха изобразени - научен колектив разискващ откритието на първобитната рисунка. Един учен, вероятно ръководителят обясняваше как явно извън земна цивилизация е посещавала Земята и навярно именно това паметно събитие е било овековечено в синкретичното изкуство на първоботните хора - изображение на извънземен астронавт със скафандър на главата.

Изложение:
Както се казва една картинка струва 1000 думи. Не намирам комикса, още по не ме бива в рисуването. Та се наложи да глаголствам и опредметявам.

Искам да кажа, че това е още една версия на тезата, че често е загуба на енергия да се пита публиката - какво аджеба е искал да каже автора.
Веднъж създадено, всяко нещо има склонност да се еманципира от твореца. Еле човекът. И още повече, ако има подходяща публика да го възприема според собственити моментни трептения.

Заключение:
В случая с ризите, заинтригувах се дали си сменила с нови в рима (напр. кризи, мизи, визи(и) и т.н) :))).
Донякъде неведоми, донякъде предвидими са ручеите на съзнателното и подсъзнателното. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме:).

прав или изправян