Интересен казус
11 отговора
0 прегледа
в отговор на UnicaDonna
#2
Re: Интересен казус
Според мен правилно е второто. Множеството българи пишАТ вярно
Правилото е като при въпроса на Привет. Сказуемото се съгласува с подлога. Подлогът е българи - те пишат вярно.
Правилото е като при въпроса на Привет. Сказуемото се съгласува с подлога. Подлогът е българи - те пишат вярно.
в отговор на zdravets21
#3
Re: Интересен казус
Според мен правилно е второто. Множеството българи пишАТ вярно
Честно казано - в първия момент и аз помислих така... (това е от един друг клуб). Бих го употребила точно ката. Даже направих забележка, защото беше написано по другия начин. Обаче пък не бях сигурна...
А защо, примерно, подлогът да не е "Множеството"? "Множеството пише така" - "Българите пишат така" - а кой решава, когато са двете заедно, КОЕ ТОЧНО е подлогът?
БВП млн лв:
1980 = 25 791
2015 = 88 571
Честно казано - в първия момент и аз помислих така... (това е от един друг клуб). Бих го употребила точно ката. Даже направих забележка, защото беше написано по другия начин. Обаче пък не бях сигурна...
А защо, примерно, подлогът да не е "Множеството"? "Множеството пише така" - "Българите пишат така" - а кой решава, когато са двете заедно, КОЕ ТОЧНО е подлогът?
БВП млн лв:
1980 = 25 791
2015 = 88 571
в отговор на UnicaDonna
#4
Re: Интересен казус
... а кой решава, когато са двете заедно, КОЕ ТОЧНО е подлогът?
Вероятно и двете изречения са правилни и всеки решава за себе си.
Прочетох за несъгласуваното определение и попаднах на сходен пример:
Кола грънци - счупи се, ясно е, че се е счупила колата.
Кола грънци - счупиха се, тук се разбира, че са се счупили грънците.
Тези примери могат да станат точно като нашите и да се питаме коя от двете думи е подлог: Колата грънци (тя) се счупи. Колата грънци (те) се счупиха.
Има и друг подобен пример, макар че не става дума за подлог: Купихме бутилка вино и я изпихме; Купихме бутилка вино и го изпихме. И двете изречения са правилни, защото:
Двете тясно свързани помежду си съществителни пазят своята относителна самостойност и в едни случаи може да изпъкне едното, а в друг случай - другото съществително в зависимост от това, кой от означените два предмета се откроява в съзнанието ни.
Много хубав въпрос. Радвам се, че го зададе. Мислех си, че няма с какво повече да се изненадаме, но ти ме опроверга.
Вероятно и двете изречения са правилни и всеки решава за себе си.
Прочетох за несъгласуваното определение и попаднах на сходен пример:
Кола грънци - счупи се, ясно е, че се е счупила колата.
Кола грънци - счупиха се, тук се разбира, че са се счупили грънците.
Тези примери могат да станат точно като нашите и да се питаме коя от двете думи е подлог: Колата грънци (тя) се счупи. Колата грънци (те) се счупиха.
Има и друг подобен пример, макар че не става дума за подлог: Купихме бутилка вино и я изпихме; Купихме бутилка вино и го изпихме. И двете изречения са правилни, защото:
Двете тясно свързани помежду си съществителни пазят своята относителна самостойност и в едни случаи може да изпъкне едното, а в друг случай - другото съществително в зависимост от това, кой от означените два предмета се откроява в съзнанието ни.
Много хубав въпрос. Радвам се, че го зададе. Мислех си, че няма с какво повече да се изненадаме, но ти ме опроверга.
в отговор на zdravets21
#5
Re: Интересен казус
Но ако приемем, че в посочените примери става дума за словосъчетания, при които едната дума е главната, а другата - подчинена, тогава главната би трябвало да е подлог. И сказуемото да се съгласува с нея.
Например, мисля, че е коректно да се напише/изговори така:
Стадо биволи вървеше към реката.
А не:
Стадо биволи вървяха към реката.
Струва ми се, че главната дума е ,,стадо". А съществителното след него го доизяснява, разширява го смислово.
Първо: едно стадо може да се състои от слонове, газели или други животни.
Второ: в случая дори първото не е важното, а че стадото отива към водата. Затова сказуемото е в 3л., ед.ч., а не в мн.число.
Сетих се за друг пример:
Връзка репички е нужна за салатата.
А не:
Връзка репички са нужни за салатата.
В посочените примери е ясно коя е главната дума. Това имам предвид. И затова правилният правопис трябва да е един.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
Например, мисля, че е коректно да се напише/изговори така:
Стадо биволи вървеше към реката.
А не:
Стадо биволи вървяха към реката.
Струва ми се, че главната дума е ,,стадо". А съществителното след него го доизяснява, разширява го смислово.
Първо: едно стадо може да се състои от слонове, газели или други животни.
Второ: в случая дори първото не е важното, а че стадото отива към водата. Затова сказуемото е в 3л., ед.ч., а не в мн.число.
Сетих се за друг пример:
Връзка репички е нужна за салатата.
А не:
Връзка репички са нужни за салатата.
В посочените примери е ясно коя е главната дума. Това имам предвид. И затова правилният правопис трябва да е един.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
в отговор на zdravets21
#6
Re: Интересен казус
Има и друг подобен пример, макар че не става дума за подлог: Купихме бутилка вино и я изпихме; Купихме бутилка вино и го изпихме. И двете изречения са правилни
Но вярното е:
Изпуснахме бутилка вино и я счупихме.
А не:
Изпуснахме бутилка вино и го счупихме.
Второто изречение не звучи граматически добре, въпреки че, смисълът е напълно ясен. Счупила се е бутилката, а не виното. То може само да се разлее в случая.
Може би и в дадения от теб пример, правилното е:
Купихме бутилка вино и го изпихме.
Защото пием това, което съдържа бутилката. Нищо, че в разговорната реч се използват и двата варианта, с еднакъв смисъл.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
Но вярното е:
Изпуснахме бутилка вино и я счупихме.
А не:
Изпуснахме бутилка вино и го счупихме.
Второто изречение не звучи граматически добре, въпреки че, смисълът е напълно ясен. Счупила се е бутилката, а не виното. То може само да се разлее в случая.
Може би и в дадения от теб пример, правилното е:
Купихме бутилка вино и го изпихме.
Защото пием това, което съдържа бутилката. Нищо, че в разговорната реч се използват и двата варианта, с еднакъв смисъл.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
Re: Интересен казус
От примера с виното, за разлика от този със стадото, се вижда как съгласуването със сказуемото може да стане и с думата, която не е главната, но както казваш ти, зависи как ще бъде възприета в конкретните изречения.
Като се замисля, явно има значение и самият глагол, защото той понякога не се връзва с даденото съществително. А именно, даден подлог не може да извършва съответно действие.
Виното не може да се счупи. Бутилката - да.
Бутилката не може да бъде изпита (самата тя, стъклото). Виното - може.
Обаче, стадото може да върви, както и животните, от които е съставено.
Множеството (ако е от хора) може да извършва действието писане, както и българите в частност.
Малко объркано стана, но се опитвам да си обясня откъде идва колебанието при писането на изречения, включващи подобни словосъчетания.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
Като се замисля, явно има значение и самият глагол, защото той понякога не се връзва с даденото съществително. А именно, даден подлог не може да извършва съответно действие.
Виното не може да се счупи. Бутилката - да.
Бутилката не може да бъде изпита (самата тя, стъклото). Виното - може.
Обаче, стадото може да върви, както и животните, от които е съставено.
Множеството (ако е от хора) може да извършва действието писане, както и българите в частност.
Малко объркано стана, но се опитвам да си обясня откъде идва колебанието при писането на изречения, включващи подобни словосъчетания.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
Re: Интересен казус
Малко объркано стана, но се опитвам да си обясня откъде идва колебанието при писането на изречения, включващи подобни словосъчетания
Нормално е да има колебания, защото и двата варианта са правилни, но на някого единият му изглежда верен, а другият - грешен.
Примерите, които съм посочила, са от една граматика, затова шрифтът е различен. Променила съм много малко неща, за да са сходни с нашите изречения. Там подробно е обяснено за бутилката и виното, за чашата и кафето и т.н. Ясно е, че става дума за съдържанието в бутилката и в чашата, но е правилно както изпихме я бутилката, така и изпихме го виното; изпих я чашата и изпих го кафето.
Намерих примери, подобни на изреченията на Уни тук:
.3.4.5 Съгласуване: събирателни съществителни
1. Когато групата на подлога включва събирателно съществително (ято, стадо,
тълпа, шепа, група, отбор) и съществително в множествено число, сказуемото може да
бъде както в ед.ч., така и в мн.ч.:
◊ Група депутати взеха участие в преговорите. (Но и: Група депутати взе
участие в преговорите.)
◊ В преговорите взе участие група депутати. (Но и: В преговорите взеха
участие група депутати.)
◊ Вчера се появи ново ято щъркели. (Но и: Ново ято щъркели се появиха
вчера.)
◊ Ново ято щъркели се появиха вчера. (Но и: Вчера се появи ново ято
щъркели.)
2. Същото правило е в сила и когато съществителното част като подлог е в
съчетание с друго съществително в множествено число:
◊ По-голямата част от студентите посещаваха тези лекции. (Но и: По-
голямата част от студентите посещава тези лекции.) - стр.31.
Повтарям се, но наистина се радвам, че Уни зададе въпроса. Научих нови неща.
Нормално е да има колебания, защото и двата варианта са правилни, но на някого единият му изглежда верен, а другият - грешен.
Примерите, които съм посочила, са от една граматика, затова шрифтът е различен. Променила съм много малко неща, за да са сходни с нашите изречения. Там подробно е обяснено за бутилката и виното, за чашата и кафето и т.н. Ясно е, че става дума за съдържанието в бутилката и в чашата, но е правилно както изпихме я бутилката, така и изпихме го виното; изпих я чашата и изпих го кафето.
Намерих примери, подобни на изреченията на Уни тук:
.3.4.5 Съгласуване: събирателни съществителни
1. Когато групата на подлога включва събирателно съществително (ято, стадо,
тълпа, шепа, група, отбор) и съществително в множествено число, сказуемото може да
бъде както в ед.ч., така и в мн.ч.:
◊ Група депутати взеха участие в преговорите. (Но и: Група депутати взе
участие в преговорите.)
◊ В преговорите взе участие група депутати. (Но и: В преговорите взеха
участие група депутати.)
◊ Вчера се появи ново ято щъркели. (Но и: Ново ято щъркели се появиха
вчера.)
◊ Ново ято щъркели се появиха вчера. (Но и: Вчера се появи ново ято
щъркели.)
2. Същото правило е в сила и когато съществителното част като подлог е в
съчетание с друго съществително в множествено число:
◊ По-голямата част от студентите посещаваха тези лекции. (Но и: По-
голямата част от студентите посещава тези лекции.) - стр.31.
Повтарям се, но наистина се радвам, че Уни зададе въпроса. Научих нови неща.
Редактирано от zdravets21 на
в отговор на zdravets21
#9
Re: Интересен казус
Благодаря за информацията!
Понякога много съм се чудила как да пиша подобни изречения, за да не допусна грешка.
Спомням си, че веднъж се двоумях във форума дали да напиша: глутницата кучета ме нападна или глутницата кучета ме нападнаха.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
Понякога много съм се чудила как да пиша подобни изречения, за да не допусна грешка.
Спомням си, че веднъж се двоумях във форума дали да напиша: глутницата кучета ме нападна или глутницата кучета ме нападнаха.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
в отговор на UnicaDonna
#10
Re: Интересен казус
Множеството българи пишЕ вярно
или
Множеството българи пишАТ вярно
Всъщност, няма да се съглася и с двете ти предложения:
Множеството българи не пишем вярно!
За съжаление...
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
или
Множеството българи пишАТ вярно
Всъщност, няма да се съглася и с двете ти предложения:
Множеството българи не пишем вярно!
За съжаление...
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
в отговор на UnicaDonna
#11
Re: Интересен казус
Това може да се разглежда като въпрос от синтаксиса на българския език или по-точно съгласуваност на подлог и сказуемо по число...
Подлог в единствено число, а сказуемо в множествено число.
- В езиковата практика се срещат случаи, при които подлогът е в единствено число, а сказуемото е в множествено число. Това става, когато подлогът е събирателно или абстрактно съществително, когато е съставен от събирателно и конкретно съществително или пък е дума, която означава част от цяло.
- Когато подлогът е съставен от събирателно съществително в единствено число и конкретно съществително в множествено число, сказуемото може да се съгласува по число и с едното, и с другото в зависимост от това, кое от тях изпъква по-силно при дадени обстоятелства.
Обикновено сказуемото в единствено число, когато събирателното съществително в единствено число има по-абстрактен характер, членувано е или има свое определение, или пък е свързано с конкретно съществително след него чрез предлога от. Критерият в този случай е семантичен и формално-граматичен, но той е абсолютен, затова в практиката се срещат противоречиви явления, но в общи линии съгласуването се подчинява на изтъкнатата закономерност и се отнася до събирателни съществителни, като бригада, брой, взвод, връв, върволица, група, дружина, ято, шепа, прах и много други.
- Това синтактично съгласуване, при което сказуемото се съгласува с абстрактно съществително по число, ако то граматически е определено, се закрепва в книжовната практика и под влияние на руски език, където то е постоянно явление, тъй като сказуемото не може да се съгласува по число с конкретно съществително, което е в родителен падеж ( группа туристов). Но наред с него в българският език сказуемото се съгласува в разглежданите случаи и с конкретно съществително в множествено число.
Тази тенденция да се съгласува сказуемото не с абстрактното, а с конкретното съществително все повече се разширява и е във връзка с аналитичния характер на нашия език, при който логическото съгласуване играе определена роля, особено ако абстрактното съществително е твърде избледняло в семантично отношение.
Следователно правилно е сказуемото да се съгласува с конкретното съществително от подлога, а не с абстракното или събирателното съществително.
Т.е. в конкретния случай по-правилно е да се пише:
Множеството българи пишАТ вярно.
Възможно е обаче и второто изписване: "Множеството българи пишЕ вярно", тъй като според правилото събирателното съществително от подлога "множеството" е членувано.
Подлог в единствено число, а сказуемо в множествено число.
- В езиковата практика се срещат случаи, при които подлогът е в единствено число, а сказуемото е в множествено число. Това става, когато подлогът е събирателно или абстрактно съществително, когато е съставен от събирателно и конкретно съществително или пък е дума, която означава част от цяло.
- Когато подлогът е съставен от събирателно съществително в единствено число и конкретно съществително в множествено число, сказуемото може да се съгласува по число и с едното, и с другото в зависимост от това, кое от тях изпъква по-силно при дадени обстоятелства.
Обикновено сказуемото в единствено число, когато събирателното съществително в единствено число има по-абстрактен характер, членувано е или има свое определение, или пък е свързано с конкретно съществително след него чрез предлога от. Критерият в този случай е семантичен и формално-граматичен, но той е абсолютен, затова в практиката се срещат противоречиви явления, но в общи линии съгласуването се подчинява на изтъкнатата закономерност и се отнася до събирателни съществителни, като бригада, брой, взвод, връв, върволица, група, дружина, ято, шепа, прах и много други.
- Това синтактично съгласуване, при което сказуемото се съгласува с абстрактно съществително по число, ако то граматически е определено, се закрепва в книжовната практика и под влияние на руски език, където то е постоянно явление, тъй като сказуемото не може да се съгласува по число с конкретно съществително, което е в родителен падеж ( группа туристов). Но наред с него в българският език сказуемото се съгласува в разглежданите случаи и с конкретно съществително в множествено число.
Тази тенденция да се съгласува сказуемото не с абстрактното, а с конкретното съществително все повече се разширява и е във връзка с аналитичния характер на нашия език, при който логическото съгласуване играе определена роля, особено ако абстрактното съществително е твърде избледняло в семантично отношение.
Следователно правилно е сказуемото да се съгласува с конкретното съществително от подлога, а не с абстракното или събирателното съществително.
Т.е. в конкретния случай по-правилно е да се пише:
Множеството българи пишАТ вярно.
Възможно е обаче и второто изписване: "Множеството българи пишЕ вярно", тъй като според правилото събирателното съществително от подлога "множеството" е членувано.
Re: Интересен казус
Възможно е обаче и второто изписване: "Множеството българи пишЕ вярно", тъй като според правилото събирателното съществително от подлога "множеството" е членувано.
Точно за това си помислих още преди да го прочета при теб - на базата на самата тема, доста стара... (откъде я изкопа??
)
И аз си помислих - ЩОМ "множествоТО" е членувано - правилно е да се счита, че ТО е подлогът. И тогава сказуемото трябва да се съчетае с нето.
Защото, според мен, "Множеството българи" е просто друг начин, заместител, за да се напише "Множеството ОТ БЪЛГАРИ". По-съкратен, по-разговорен, но все пак - ЗАМЕСТИТЕЛ. И тогава напълно ясно става кое е подлогът всъщност.
Точно за това си помислих още преди да го прочета при теб - на базата на самата тема, доста стара... (откъде я изкопа??
)
И аз си помислих - ЩОМ "множествоТО" е членувано - правилно е да се счита, че ТО е подлогът. И тогава сказуемото трябва да се съчетае с нето.
Защото, според мен, "Множеството българи" е просто друг начин, заместител, за да се напише "Множеството ОТ БЪЛГАРИ". По-съкратен, по-разговорен, но все пак - ЗАМЕСТИТЕЛ. И тогава напълно ясно става кое е подлогът всъщност.