"Tя се събужда"
9 отговора
0 прегледа
"Tя се събужда"
За четене...може и без коментар...
George Duke - Born To Love You
<a target="_blank" href="[линк]
">[линк]
</a>
[линк]
Заравяйки по навик пръсти в косите му, внезапно си спомни колко обожаваше начина, по който той боготвореше тялото и преди години. Но днес… днес едвам намираше утеха в тази сласт. Ах, ако само можеше мъжът и да докосва по същия начин и сърцетои, ако можеше… ако можеше да усеща нея, а чрез нея и дълбочината на онова величествено Божествено присъствие, в което самата тя се бе превърнала. И всъщност, както заключи тя накрая – което винаги е била. И вече чувстваше, живееше тази реалност, с всяка фибра от тялото си. Ах, ако можеше само мъжът и да види и да се преклони пред съвършенството на цялата и женска красота, далеч надхвърляща очертанията на перфектните и форми, очи, коси…
Така е, скъпи приятелю. Колкото по-осъзната става жената за своята истинска природа, толкова повече, често пъти, желаниетои да бъде усетена и почитана като истинска Богиня се засилва. Тя вече знае, че е! А ти, ти знаеш ли го? Можеш ли в сърцето си да почувстваш онова, което остава скрито за очите? В един етап от развитието си, тя желае да обожаваш тялото и: „Ето ме, виж колко съм красива!”. В следващия, тя желае и нейното мнение и поприще да бъдат оценени: „Аз съм интелигентна и успяла жена. Изслушвай ме, зачитай мнението ми, подкрепяй ме!”. И идва ден, в който тя достига до онази осъзнатост и прозрение – за всичко, което тя Е. Разбулената Изида, от плът и кръв. Водена от силата на една далеч надхвърляща тялото и кариерата и любов, осъзнатата жена е най-голямото предизвикателство в живота ти, а мигът на срещата ви – съдбоносен. „Аз съм Силата на Живота. Аз съм Любов и Светлина. Ела и ме вземи, мъжо, ако ти стиска!”…
Една по-малко осъзната жена ще потиска съкровените трепети на сърцето, за да се почувства нужна и желана от мъжа. Ще се бори за вниманието му, дори когато той не се интересува от нея, с надеждата, че един ден той ще отвърне на всичките и усилия с любов. Усеща, че той би могъл някога да я обича, но сякаш още не може или не знае как. Още малко от нейна страна, още малко търпение, и ще получи тази обич… или пък… не? Ще се страхува да не го уплаши, ще се страхува да не го загуби, ще живее в тиха болка и страдание, ще скрива величието си, за да не накърнява мъжкото Его. Ще търпи всичките му недостатъци, ще го величае фалшиво. Ще лъже и себе си, и него. Ще има отчаяна нужда да бъде обгрижвана, да не остане сама, защото не вярва в себе си. И ако така изглежда твоята жена – работи с нея, my friend, ти знаеш как. Помогни и да си спомни коя е, не се възползвай от страховете и объркаността и. И двамата можете да дадете толкова много повече, както един на друг, така и на света.
Една по-осъзната жена може да избере да се дистанцира от най-дълбоките желания на сърцето, избирайки сигурността на независимостта и самодостатъчността. Изморена от проби и грешки, изморена от неумението на мъжа да покори сърцето и, да открие онази любов, за която мечтае. И докато тя все още копнее за силата и дълбочината на тази любов, нейните цели, приоритети и фокус са другаде. Може да избере или да живее сама, или с мъже, които я докосват само на повърхността, с тях е безопасно. С които чертае „разумни граници” и „свободни пространства”. С които минимизира възможността за болка и разочарование. Намира някаква утеха – в музика, в кариера, в срещи и пътувания с приятелки. Заглушава онзи гласец, който и повтаря, че нещо липсва и винаги ще липсва. И ако така изглежда твоята жена – работи с нея, my friend, ти знаеш как. Разтвори отново сърцето и. Разбий измислените и граници. Спечели отново довериетои. Върни отново вярата и в любовта. Отдай и се напълно, за да се отдаде и тя. И ако не го направиш, тя ще развие много силна мъжка полярност, а дори може да стане и по-мъж от теб самия. Това е безкрайно опасно и за двама ви, моля те, не и го позволявай. Не и ти…
И ето, един ден ТЯ се събужда. И захвърля всички рамки и ограничения. Свободна е, жива е, чувстваща е… себе си е… себе си… както никога преди. Осъзнава толкова ясно, че успехите и самодостатъчността и не могат да заглушат гласа на сърцето, просто не могат. Копнее, по-силно от всякога, да бъде проникната и отворена отново, да предаде целия контрол и да позволи на любовта да я обладае изцяло. Желанието и да се отдаде като чиста любов е по-силно от това някой друг да се грижи за нея, по-силно от това да бъде независима… по-силно от всичко… И тогава Богинята в нея ще призове Бога в теб – могъщ, дълбок, страстен, силен и безстрашен… и може би няма да се задоволи с нещо по-малко от това, защото ще си е спомнила кои сте вие и кои винаги сте били. А може би, дори когато ти я нараняваш, тя ще продължава да живее като Любов и Светлина, защото вече не може да бъде нещо различно, защото това означава… да бъде истински Жива. И ако така изглежда твоята жена – работи със себе си, my friend, ти знаеш как… Работи и не заспивай, Олимп е за двама.
Автор: Димитър Хаджиев
[линк]
George Duke - Born To Love You
<a target="_blank" href="[линк]
">[линк]
</a>
[линк]
Заравяйки по навик пръсти в косите му, внезапно си спомни колко обожаваше начина, по който той боготвореше тялото и преди години. Но днес… днес едвам намираше утеха в тази сласт. Ах, ако само можеше мъжът и да докосва по същия начин и сърцетои, ако можеше… ако можеше да усеща нея, а чрез нея и дълбочината на онова величествено Божествено присъствие, в което самата тя се бе превърнала. И всъщност, както заключи тя накрая – което винаги е била. И вече чувстваше, живееше тази реалност, с всяка фибра от тялото си. Ах, ако можеше само мъжът и да види и да се преклони пред съвършенството на цялата и женска красота, далеч надхвърляща очертанията на перфектните и форми, очи, коси…
Така е, скъпи приятелю. Колкото по-осъзната става жената за своята истинска природа, толкова повече, често пъти, желаниетои да бъде усетена и почитана като истинска Богиня се засилва. Тя вече знае, че е! А ти, ти знаеш ли го? Можеш ли в сърцето си да почувстваш онова, което остава скрито за очите? В един етап от развитието си, тя желае да обожаваш тялото и: „Ето ме, виж колко съм красива!”. В следващия, тя желае и нейното мнение и поприще да бъдат оценени: „Аз съм интелигентна и успяла жена. Изслушвай ме, зачитай мнението ми, подкрепяй ме!”. И идва ден, в който тя достига до онази осъзнатост и прозрение – за всичко, което тя Е. Разбулената Изида, от плът и кръв. Водена от силата на една далеч надхвърляща тялото и кариерата и любов, осъзнатата жена е най-голямото предизвикателство в живота ти, а мигът на срещата ви – съдбоносен. „Аз съм Силата на Живота. Аз съм Любов и Светлина. Ела и ме вземи, мъжо, ако ти стиска!”…
Една по-малко осъзната жена ще потиска съкровените трепети на сърцето, за да се почувства нужна и желана от мъжа. Ще се бори за вниманието му, дори когато той не се интересува от нея, с надеждата, че един ден той ще отвърне на всичките и усилия с любов. Усеща, че той би могъл някога да я обича, но сякаш още не може или не знае как. Още малко от нейна страна, още малко търпение, и ще получи тази обич… или пък… не? Ще се страхува да не го уплаши, ще се страхува да не го загуби, ще живее в тиха болка и страдание, ще скрива величието си, за да не накърнява мъжкото Его. Ще търпи всичките му недостатъци, ще го величае фалшиво. Ще лъже и себе си, и него. Ще има отчаяна нужда да бъде обгрижвана, да не остане сама, защото не вярва в себе си. И ако така изглежда твоята жена – работи с нея, my friend, ти знаеш как. Помогни и да си спомни коя е, не се възползвай от страховете и объркаността и. И двамата можете да дадете толкова много повече, както един на друг, така и на света.
Една по-осъзната жена може да избере да се дистанцира от най-дълбоките желания на сърцето, избирайки сигурността на независимостта и самодостатъчността. Изморена от проби и грешки, изморена от неумението на мъжа да покори сърцето и, да открие онази любов, за която мечтае. И докато тя все още копнее за силата и дълбочината на тази любов, нейните цели, приоритети и фокус са другаде. Може да избере или да живее сама, или с мъже, които я докосват само на повърхността, с тях е безопасно. С които чертае „разумни граници” и „свободни пространства”. С които минимизира възможността за болка и разочарование. Намира някаква утеха – в музика, в кариера, в срещи и пътувания с приятелки. Заглушава онзи гласец, който и повтаря, че нещо липсва и винаги ще липсва. И ако така изглежда твоята жена – работи с нея, my friend, ти знаеш как. Разтвори отново сърцето и. Разбий измислените и граници. Спечели отново довериетои. Върни отново вярата и в любовта. Отдай и се напълно, за да се отдаде и тя. И ако не го направиш, тя ще развие много силна мъжка полярност, а дори може да стане и по-мъж от теб самия. Това е безкрайно опасно и за двама ви, моля те, не и го позволявай. Не и ти…
И ето, един ден ТЯ се събужда. И захвърля всички рамки и ограничения. Свободна е, жива е, чувстваща е… себе си е… себе си… както никога преди. Осъзнава толкова ясно, че успехите и самодостатъчността и не могат да заглушат гласа на сърцето, просто не могат. Копнее, по-силно от всякога, да бъде проникната и отворена отново, да предаде целия контрол и да позволи на любовта да я обладае изцяло. Желанието и да се отдаде като чиста любов е по-силно от това някой друг да се грижи за нея, по-силно от това да бъде независима… по-силно от всичко… И тогава Богинята в нея ще призове Бога в теб – могъщ, дълбок, страстен, силен и безстрашен… и може би няма да се задоволи с нещо по-малко от това, защото ще си е спомнила кои сте вие и кои винаги сте били. А може би, дори когато ти я нараняваш, тя ще продължава да живее като Любов и Светлина, защото вече не може да бъде нещо различно, защото това означава… да бъде истински Жива. И ако така изглежда твоята жена – работи със себе си, my friend, ти знаеш как… Работи и не заспивай, Олимп е за двама.
Автор: Димитър Хаджиев
[линк]
Редактирано от makeover на
в отговор на Green Light
#5
А какво е сексът?
Какво е сексът?
Сексът е естествен физиологичен процес, който започва с въздишки, минава през стенания и завършва с прозявка.
~~~
« ... агънцетата ... »
Сексът е естествен физиологичен процес, който започва с въздишки, минава през стенания и завършва с прозявка.
~~~
« ... агънцетата ... »
Пояснение към материала /личен поглед/
Моето събуждане
Тази статия четох внимателно и проникновено няколко пъти, снощи и тази сутрин. С един прочит няма да стане. Няма да бъде достатъчно разбрана.
Към Хубавка...не мисля, че ще загубим мъжката аудитория Достатъчно интелигентните мъже наоколо много добре разбират за какво става дума...макар и шеговито да наричат автора -"предател"
...или прикрито да завоалират философията си с обръщане и заспиване, докато тя се пробужда
Тази статия преди години нямаше да я разбера, но сега тя минава през мен специално като отражение на живота ми досега. Както имаме навик да споменаваме тук...емпиричен опит:)))
Минах през първата фаза-много , много отдавна, когато исках да бъда нужна и желана от мъжът-голямата ми любов от периода 20-30 години. Не успях...не успяхме, защото явно той не работеше правилно с мен/както казва автора/...явно не е знаел как, ние бяхме почти набори, гледаше си кариерата, развиваше се в своите си интересности...аз бях просто отстрани...о да, нормално може би за този възрастов период. Чувствах се самотна и търсеща защо се случва това, защо не ме разбира и отчаяно се надявах да ме види и усети и между нас да има посвещение ...цели 8 години...накрая всичко се разми във времето и пространството. Свързването изчезна...остана любовта и спомена.
Периода на по-високото осъзнаване също не ме пропусна. Бях ентусиазирана и взела животът си изцяло в свои ръце, без да се отказвам от мъжете разбира се...но и без да залагам особено на връзките и последващ брак дори, освен ако не ме устройваха чисто егоистично и задоволяващи природните ми и битови потребности. Дълбоко у себе си усещах, че не е това, не ме задоволява точно така да бъде, но удоволствието и самочувствието от собствените успехи свързани с работа, признание, организиране на мои си идеи за живот и развитие, желание да имам и реализиране на мечтата за второ дете в по-късна възраст ми запълваха в голям процент ежедневието...бях по своему щастлива...това бе периода 30-тата до към 45-тата година.
Липсите ги имаше...явно мъжете/мъжът до мен не е работил достатъчно с мен/по автора/...не са знаели може би как...едно е хубавото, че не развих крайна мъжка полярност:))))...не зациклих -там!
Периодът 47-50 бе странен...като в безтегловност. Просто маркирах света около ми, взаимотношенията със съпруг...пак маркирани, просто защото нищо не търсех и си казвах: толкова си може човекът...карах по инерция без да изисквам нищо в повече от него, спрях и да работя по връзката, защото...ами защото не виждах смисъл. Човекът си бе щастлив във фалшивият си "безоблачен" балон...жена, работа, дете, храна, кола, посрещнат-изпратен, изгладен, изпран, задоволен, приел ме за даденост...какво повече:) Няма лошо, някои имат нужда предимно и само от това...не ги осъждам, казах...всеки с моженето си, не можеш да искаш някой да надскочи себе си:)...емоционално се отдалечих оставайки в семейството обаче, аз имах "приятели"-мигрената, пременопаузата, валериана и валидола, цигарите, завишените килограми и потъване в размислите си.
Периодът от началото на 50-те ми години ...мдаммм, интересно стана:)...депресията изби...всичко се задълба, разрушавах себе си-панически атаки, неясни симптоми, обърканост...едвам работех и се движех. Гледах детето как расте и си казвах, нямам право да го лиша от себе си...надявах се това да е спасителната сламка. Мъжът до мен продължаваше да НЕ работи с мен...на моменти мислех, че той просто ме предпочита такава-болна и наникъде но в услуга на бита в дома.
И тогава, след като с целите си вътрешни сили исках промяната, но не смеех да я предизвикам...промяната сама ме намери...по нета появи се човек от миналото, с който имахме кратка емоционална връзка-сам ме намери. Появи се с писма, с изслушване, анализ, разбиране ...без да се видим...само писма, безкрайни писма...и тогава започна моето събуждане. Изписах/изговорих всичко натрупано за последните 15 години, огледах се в огледалото и си казах...трябва да се върнеш физически към себе си, не само душевно...започвай от днес! Имах стимул:)...това разбуждане бе нелек и не кратък период...почти година на катарзис, борба с онова, което ме дърпаше да се върна в лоното на рутината, вината дори на моменти, несигурността от това накъде отивам.. В един момент след 10 месеца човекът изслушвал ме, както и аз него изчезна от ефира...страдах...така и не се видяхме, знам жив и здрав е и нека е така и за в бъдеще. Тогава разбрах, че е пратен от Съдбата неслучайно...за да ме разтърси и изведе от съня с любов, да ме изчисти от наркотика на ентропията. И тогава мислено му благодарих, това си беше ангел пратен в точния момент, който аз разпознах, защото има случаи, когато може и да не разпознаеш знаците...това добре, но не знаех как да продължа без патеричката:)))
Но гледайки се в огледалото виждах себе си вече с други очи...харесвах се повече от всякога...спомних си коя бях! На моменти пак загубвах леко равновесие, търсейки удобството на патеричката, но бързо го преодолявах. Знаем, човек като се събуди не скача веднага от леглото...иска се малко адаптация към реалността отново.
У дома /мъжът/ нещо ме гледаше подозрително, но мълчеше...явно си мислеше-женски настъпващ климактериум, ще я търпя някак си...това, което не видя бе моето пробуждане.
Поразсънена вече си казах-залавяй се с Живота отново и прави това, което и както го искаш-няма време. Да става каквото ще! И започнах...всичко по точки, както ми се искаше-смяна на гардероба, контакти със зареждащи приятелки, усмивка и удоволствие от това да пръскаш отново светлина. И работата потръгна по друг начин...но все още липсваше нещо...ТОЙ!
И в един момент се появи...случайно. Важното е, че вече се бях научила да разбирам знаците и да не изпускам нито един миг възможност.
И тогава стана РЕВОЛЮЦИЯТА! И тогава се почувствах напълно събудена, свободна и самостоятелна отново. Този човек не изискваше от мен невъзможното, не ме ограничаваше, не ме ползваше, нямаше очаквания-знаеше ситуацията ми и я приемаше, просто ме БОГОТВОРЕШЕ...раздаваше се, отдаваше се, посвещаваше ми се...така бях и аз към него.
ТОЙ се беше научил да работи не с мен, а със себе си!
Това продължава и до сега...
У дома...ами като в революционна обстановка, на въпросът дали съм влюбена отговарях-влюбена съм в ЖИВОТА!...мъжът ми премина през всички нива на падение и постепенно балансиране...може би. Издържах:)...давам му шанс да се събуди и той. Надявам се да му се получи. Виждам, ч ес еопитва да работи СЪС СЕБЕ СИ! Ако не му се получи, ще разпиша онези документи
Това обаче е дълъг процес-израстването и разбуждането...за мен е важно само да има тишина и спокойствие около ми в домът...засега се получава някак си, все пак има тинейджър наоколо:))...човек трябва да прояви и разум и не пълни с егото си излишно пространството.
Та с този мой опит исках да покажа верността на статията и нека писателят е пощаден и не е "предател" в мъжките очи:)
Това е прозряната и описана реалност!
А това е чудесно...че някой "събуден" го е направил!
Сега на почти 54 години съм така/снимката/ и се чувствам по-добре от всякога...знам, че постването на снимки се приемат от някои превратно, но за мен това е научно доказателство за това как изглежда жена, която се е събудила и се харесва и се обича и най-важното е обичана за момента без условности от събуден човек!...и е минала през своят си ад...а след като го е видяла вече не желае да се върне пак там назад в него! Само живот и здраве да има!
Знаете ли, някои пари дават за да им се разкаже нещо мотивиращо и да ги усмихне...аз го направих безплатно и с удоволствие, защото тук сме си "свои"...ако някой го зареди положително разказчето ми, ще се радвам!
Благодаря за вниманието...извинете дългичко май се получи
[линк]
Тази статия четох внимателно и проникновено няколко пъти, снощи и тази сутрин. С един прочит няма да стане. Няма да бъде достатъчно разбрана.
Към Хубавка...не мисля, че ще загубим мъжката аудитория
Достатъчно интелигентните мъже наоколо много добре разбират за какво става дума...макар и шеговито да наричат автора -"предател"...или прикрито да завоалират философията си с обръщане и заспиване, докато тя се пробужда
Тази статия преди години нямаше да я разбера, но сега тя минава през мен специално като отражение на живота ми досега. Както имаме навик да споменаваме тук...емпиричен опит:)))
Минах през първата фаза-много , много отдавна, когато исках да бъда нужна и желана от мъжът-голямата ми любов от периода 20-30 години. Не успях...не успяхме, защото явно той не работеше правилно с мен/както казва автора/...явно не е знаел как, ние бяхме почти набори, гледаше си кариерата, развиваше се в своите си интересности...аз бях просто отстрани...о да, нормално може би за този възрастов период. Чувствах се самотна и търсеща защо се случва това, защо не ме разбира и отчаяно се надявах да ме види и усети и между нас да има посвещение ...цели 8 години...накрая всичко се разми във времето и пространството. Свързването изчезна...остана любовта и спомена.
Периода на по-високото осъзнаване също не ме пропусна. Бях ентусиазирана и взела животът си изцяло в свои ръце, без да се отказвам от мъжете разбира се...но и без да залагам особено на връзките и последващ брак дори, освен ако не ме устройваха чисто егоистично и задоволяващи природните ми и битови потребности. Дълбоко у себе си усещах, че не е това, не ме задоволява точно така да бъде, но удоволствието и самочувствието от собствените успехи свързани с работа, признание, организиране на мои си идеи за живот и развитие, желание да имам и реализиране на мечтата за второ дете в по-късна възраст ми запълваха в голям процент ежедневието...бях по своему щастлива...това бе периода 30-тата до към 45-тата година.
Липсите ги имаше...явно мъжете/мъжът до мен не е работил достатъчно с мен/по автора/
...не са знаели може би как...едно е хубавото, че не развих крайна мъжка полярност:))))...не зациклих -там!
Периодът 47-50 бе странен...като в безтегловност. Просто маркирах света около ми, взаимотношенията със съпруг...пак маркирани, просто защото нищо не търсех и си казвах: толкова си може човекът...карах по инерция без да изисквам нищо в повече от него, спрях и да работя по връзката, защото...ами защото не виждах смисъл. Човекът си бе щастлив във фалшивият си "безоблачен" балон...жена, работа, дете, храна, кола, посрещнат-изпратен, изгладен, изпран, задоволен, приел ме за даденост...какво повече:) Няма лошо, някои имат нужда предимно и само от това...не ги осъждам, казах...всеки с моженето си, не можеш да искаш някой да надскочи себе си:)...емоционално се отдалечих оставайки в семейството обаче, аз имах "приятели"-мигрената, пременопаузата, валериана и валидола, цигарите, завишените килограми и потъване в размислите си.
Периодът от началото на 50-те ми години ...мдаммм, интересно стана:)...депресията изби...всичко се задълба, разрушавах себе си-панически атаки, неясни симптоми, обърканост...едвам работех и се движех. Гледах детето как расте и си казвах, нямам право да го лиша от себе си...надявах се това да е спасителната сламка. Мъжът до мен продължаваше да НЕ работи с мен...на моменти мислех, че той просто ме предпочита такава-болна и наникъде но в услуга на бита в дома.
И тогава, след като с целите си вътрешни сили исках промяната, но не смеех да я предизвикам...промяната сама ме намери...по нета появи се човек от миналото, с който имахме кратка емоционална връзка-сам ме намери. Появи се с писма, с изслушване, анализ, разбиране ...без да се видим...само писма, безкрайни писма...и тогава започна моето събуждане. Изписах/изговорих всичко натрупано за последните 15 години, огледах се в огледалото и си казах...трябва да се върнеш физически към себе си, не само душевно...започвай от днес! Имах стимул:)...това разбуждане бе нелек и не кратък период...почти година на катарзис, борба с онова, което ме дърпаше да се върна в лоното на рутината, вината дори на моменти, несигурността от това накъде отивам.. В един момент след 10 месеца човекът изслушвал ме, както и аз него изчезна от ефира...страдах...така и не се видяхме, знам жив и здрав е и нека е така и за в бъдеще. Тогава разбрах, че е пратен от Съдбата неслучайно...за да ме разтърси и изведе от съня с любов, да ме изчисти от наркотика на ентропията. И тогава мислено му благодарих, това си беше ангел пратен в точния момент, който аз разпознах, защото има случаи, когато може и да не разпознаеш знаците...това добре, но не знаех как да продължа без патеричката:)))
Но гледайки се в огледалото виждах себе си вече с други очи...харесвах се повече от всякога...спомних си коя бях! На моменти пак загубвах леко равновесие, търсейки удобството на патеричката, но бързо го преодолявах. Знаем, човек като се събуди не скача веднага от леглото...иска се малко адаптация към реалността отново.
У дома /мъжът/ нещо ме гледаше подозрително, но мълчеше...явно си мислеше-женски настъпващ климактериум, ще я търпя някак си
...това, което не видя бе моето пробуждане.
Поразсънена вече си казах-залавяй се с Живота отново и прави това, което и както го искаш-няма време. Да става каквото ще! И започнах...всичко по точки, както ми се искаше-смяна на гардероба, контакти със зареждащи приятелки, усмивка и удоволствие от това да пръскаш отново светлина. И работата потръгна по друг начин...но все още липсваше нещо...ТОЙ!
И в един момент се появи...случайно. Важното е, че вече се бях научила да разбирам знаците и да не изпускам нито един миг възможност.
И тогава стана РЕВОЛЮЦИЯТА! И тогава се почувствах напълно събудена, свободна и самостоятелна отново. Този човек не изискваше от мен невъзможното, не ме ограничаваше, не ме ползваше, нямаше очаквания-знаеше ситуацията ми и я приемаше, просто ме БОГОТВОРЕШЕ...раздаваше се, отдаваше се, посвещаваше ми се...така бях и аз към него.
ТОЙ се беше научил да работи не с мен, а със себе си!
Това продължава и до сега...
У дома...ами като в революционна обстановка, на въпросът дали съм влюбена отговарях-влюбена съм в ЖИВОТА!...мъжът ми премина през всички нива на падение и постепенно балансиране...може би. Издържах:)...давам му шанс да се събуди и той. Надявам се да му се получи. Виждам, ч ес еопитва да работи СЪС СЕБЕ СИ! Ако не му се получи, ще разпиша онези документи
Това обаче е дълъг процес-израстването и разбуждането...за мен е важно само да има тишина и спокойствие около ми в домът...засега се получава някак си, все пак има тинейджър наоколо:))...човек трябва да прояви и разум и не пълни с егото си излишно пространството.
Та с този мой опит исках да покажа верността на статията и нека писателят е пощаден и не е "предател" в мъжките очи:)
Това е прозряната и описана реалност!
А това е чудесно...че някой "събуден" го е направил!
Сега на почти 54 години съм така/снимката/ и се чувствам по-добре от всякога...знам, че постването на снимки се приемат от някои превратно, но за мен това е научно доказателство за това как изглежда жена, която се е събудила и се харесва и се обича и най-важното е обичана за момента без условности от събуден човек!...и е минала през своят си ад...а след като го е видяла вече не желае да се върне пак там назад в него! Само живот и здраве да има!
Знаете ли, някои пари дават за да им се разкаже нещо мотивиращо и да ги усмихне...аз го направих безплатно и с удоволствие, защото тук сме си "свои"...ако някой го зареди положително разказчето ми, ще се радвам!
Благодаря за вниманието...извинете дългичко май се получи
[линк]
Re: Пояснение към материала /личен поглед/
Снимката ти е супер! Ама останалото е много, ама много гОла вода.
Не мисля, че имаме нужда от някой световнонеизвестен писач да резюмира житието-битието и аспирациите ни. Може да се пробва при 20-1-2-3 годишните, и то при тези, дето се ограничават с четене на Космополитън или, де да знам кое е вървежно в БГ, Блитц?
Не мисля, че имаме нужда от някой световнонеизвестен писач да резюмира житието-битието и аспирациите ни. Може да се пробва при 20-1-2-3 годишните, и то при тези, дето се ограничават с четене на Космополитън или, де да знам кое е вървежно в БГ, Блитц?