Страх ли ви е

от оная с косата?
Мислите ли понякога за Смъртта?
Какви въпроси си задавате?

Аз мисля, че не се страхувам какво ще се случи с мен. Единствените ми притеснения са, да не би евентуално да оставя някаква неуредица или неразбория след себе си, която деца и близки да са длъжни да оправят. Ще ми се да са ми "чисти сметките", един вид. Чисто физически страхове май нямам ...

Не. Никак не ме е страх. Готова съм да я посрещна. Правя всичко възможно да не оставям неуредици след мен.

Единственото, което ме притеснява е да не боли и да не товаря близките си именно с болест и протакане на физическия край.
Ако си отида като татко, в съня си, или по друг начин, но от раз-да идва, не ми пука.

Но има време де, нека да отгледам внуците и правнуците първо.

Аз мисля, че колкото по-млади сте - толкова по-малко ви е страх от...нея. Нека сме живи след 30 години - бих искала да ви чуя пак по въпроса...

За мен изречение "Не ме е страх от смъртта" е или незрялост, или поза. Мигар не ви е страх, че няма да се събудите и няма да виждате вече любимите си хора? НИКОГА ВЕЧЕ? Няма да се радвате на успехите им и да им помагате в беди?

НЕ ВИ ВЯРВАМ.

Просто май не можете да си го представите...

Нищо лично.

БВП млн лв:
1980 = 25 791
2015 = 88 571

Разбира се, че нищо лично.
Не се опитвам да позирам, Уни.
Но е ... неизбежно. И трябва да си даваме равносметки отвреме навреме.
А по отношение на "няма да се събудите и няма да виждате вече любимите си хора" - имам индикации да съм сигурна, че близките ми починали присъстват трайно и ефективно в моя живот, макар и не по познатия ни физически начин. Това е друг аспект на темата ...

Горе-долу и аз така.
Да боли, мен не ме притеснява. Колко да е. Пък и ... за последно.

Аз от как се помня, често си мисля за смъртта от най-различни ъгли, страни, аспекти и въобще темата за смъртта винаги ме е занимавала. Мисля, че разбирам какво има предвид някой, когато каже, че не се страхува от смъртта. Само че, смятам, че подобна убеденост за липса на страх от смъртта за мен означава по-скоро, че такъв човек не познава, не се е замислял и не е разгледал или не се е замислял и не се е сблъсквал с всички аспекти на смъртта. Така, например, има един аспект на смъртта, който условно може да се нарече "мистичен". Предполагам, че този аспект по принцип не е достъпен за всички хора. Мистичното чувство или преживяване по отношение на смъртта не е точно страх, но е много силно и разтърсващо...

Не, не ме е страх, но не желая да умра с физическа болка.
Страхувам се какво ще стане след смъртта ми, но решение нямам. Дългове също няма да оставя. За последното също съм мислила и се стремя всичко да е ” пито- платено”.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

А аз мисля, че те треска лека депресийка, предвид и някои други писания напоследък...това другарски го казвам!

Я да се Флюбиш изпепеляващо ти пак, сега, на тази възраст, да те питам няма да те е страх ли?...страх до не знам къде, страх от това, че ти е толкова гот, а може внезапно да свърши...всяка минута ти е ценна.

По този повод една хубава мисъл, която срещнах: "Влюбен си, когато реалността е по-хубава от сънищата"

А представи си сега в подобно състояние да дойде оная с косата, в реала...ужас ...голям ужас

[линк]

Другарски го казваш, другарски го приемам, 1:1
Неотдавна ти казах и аз, каквото дойде - ще го посрещнем, добре дошло, само да дойде ...

То само няма да дойде, предизвикай го

пусни барем един фиш

[линк]

Възможно е. Трудно е да се обхванат всички аспекти.
Ти какво знаеш за мистичното чувство? Имаш конкретни преживявания ли?

Сега то по принцип няма как да се знае или дори узнае всичко за всички аспекти на смъртта, че и на всички останали значими неща от нейния ранг, като живота, любовта например и прочее... До някои неща само се докосваш леко и смътно, за други изведнъж получаваш прозрение, без да си имал каквато и да е лична опитност, трети ти се появяват като далечен отзвук на отминали събития...

Едно от най-важните ми лични прозрения за смъртта е, че тя е т.н. "убиквитетно" явление - сложно понятие, което означава - вездесъщ, не можещ да се локализира във времето и пространството, притежаващ двойствена (квантова) природа.
По-голямата част от относителните понятия като живот, смърт, любов, щастие притежават свойството "убиквитет". Двойствената (квантовата, убиквитетната) природа на смъртта можем да обясним по следния начин: смъртта (също и животът) съществува като вездесъща сила с вълнов (цялостен) характер от една страна, а от друга се проявява и дискретно, т.е. частично, като дискрет, порция, частица.

Имаме понятие за смъртта изобщо - точно както в случая говорим за нея. Ние сега, макар че говорим за нашето лично и персонално мнение, усещане, отношение към смъртта, все пак сме ограничени в някакво общо, цялостно, всеприето понятие за нея.

Съвсем различно е, когато имаме лична среща или преживяване със смъртта. Тогава в един много кратък и в същото разтеглен като на забавен кадър, миг осъзнаваме нашата лична и персонална смърт, както и прозираме какво е смъртта изобщо като явление. Но доколкото говоренето за смъртта не е съвсем същото като преживяването й, а дори не е и приблизително до това преживяване, ние никога не можем да сме сигурни какво точно реално ще изпитваме по време на смъртта си. В този смисъл не можем да знаем дали ще изпитваме или не страх или дори, че точно страхът ще е най-важното чувство или емоция, което ще изпитваме. Затова е някакси некоректно да заявяваме дали ни е страх или не от нея. Това, което в момента ще кажем по този въпрос, няма нищо общо с истинското преживяване на смъртта. И това е част от мистиката, с която е обгърната смъртта.

[линк]


[линк]

Не ме е страх. Може би ще ме хване страх в последния момент.

А някои хора съм чул съвсем сериозно да казват: "оная с ... косачката". По-съвременно звучи някак.

~~~
Посетих и други две цивилизации, защото и там самсарата ни беше отвела.
Lucky Eva

Обикновено не ме е страх от смъртта, но човек често усеща кога идва краят на живота ми и тогава като на филм преминава целият му живот.

страх ме е
ужасно се страхувам, всеки ден от месеци насам мисля за това
страх ме е, че ще ме боли
страх ме е, че утре няма да видя изгрева
страх ме е, че утре няма да видя облаците
страх ме е, че няма да видя внучетата си как растат - това трябваше да е на първо място, но... не знам защо не е, може би защото те ще си растат и без мен :), но АЗ няма да видя изгрева, а за тях е все едно...дали съм го видяла или не...

страхът от смъртта е безпочвен, защото когато ние сме живи смъртта не съществува, а когато смъртта настъпи, ние не съществуваме. смъртта не представлява нищо за нас, защото тялото, когато се разпада на своите елементи, е безчувствено. а онова, което е безчувствено, не значи нищо за нас.
страхът от смъртта е не това, че човек ще умре, а в очакването й.

епикур
(чрез диоген лаерций, животът на философите)

Изпреварването на магаретата не носи слава. Marcus Valerius Martialis

Не мисля, че трябва да се говори много за Нея и не бива да се предизвиква. Не мога да бъда категорична за нищо...

Страх ме е, да. И ми се живее, освен в редките случаи, когато не ми се живее, но тогава бързо се сещам за един чифт сини очи и една русокоса главица, чийто притежател си търси мамата сутрин и вечер и моля Оня горе да ми прости тъпанарските мисли.
Нямам идея кога на човек му омръзва животът. Може би, когато станеш ненужен.
Що се отнася до неуредиците, аз съм си малко неуредена по принцип, ама все някак ще се оправят и след мен. Живи и здрави да са, умни и добри деца са, ще се разберат.

Най обичам да чета, ама не мога.

Лайк.

БВП млн лв:
1980 = 25 791
2015 = 88 571