Baci

Харесва ми.

Пък и Venerdi(Friday) е денят на Венера.

LuciferMorningStar

О, за религии много обичам да говоря.
Но пък си имам моя религия що се отнася до вярата в Бог.
Под "вярвания" нямам предвид религиозната принадлежност, а просто убедеността в нещо.

LuciferMorningStar

Точно за тоя район е по-подходящ летния сезон. Но пак си е забавно.

LuciferMorningStar

Знаеш ли - наскоро установих нещо: човек колкото по-се "разкрепостява" в съзнанието си, толкова по-ясно, бързо и лесно вижда "стените" си. И съответно по-бързо може да си ги прости и види новите възможности. Така че - съгласна съм - отвори ли се сърцето за любовта(не само онази от която дланите се потят) - май няма невъзможни неща.

LuciferMorningStar

Еее... да! Да речем, че се случва нещо спонтанно и непринудено - обаче, малко по-късно едно гласче вътре в теб почва да говори - че не бива, че това не е прието, че онова не е редно, ама колко е странен и какво ли общо има с теб... едни съмнения те обхващат ще ли го направиш тоя човек щастлив или е по-добре да го пуснеш да срещне друг... и току вземеш, че не проявиш усилие да му кажеш "Изчезни"(на гласчето) и монологът му се превръща в диалог а ла Шекспирова трагедия.

LuciferMorningStar

Може и така да е, не помня как беше в тийнейджърската
Сега е друго, без усилия и напъване,без борби и апокалипсиси.Само с наслаждение. Не се учи любовта, отдаваш и се без страх, тя е като дишането.единствения урок е да и се отдадеш, без страх и сметки, честно и страстно.Но без усилия и напъване, манипулации и лъжи.И без кражби

Любовта няма етикет с цена. Продава се като на източен пазар.

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

мдаа, няма как да се избяга от дуалността в този свят:)

____________________

Кураж, скъпо сърце!

ок, но когато "любовта" си отиде за пореден път, спомни си този разговор

____________________

Кураж, скъпо сърце!

... за пореден път? Звучи зловещо, чудя се защо? Тя идва,когато си готова за нея, преди това са упражнения,но не любов. А иначе се чудя защо ме плашиш, не се говори така, дори и да не ти харесва, бива да приемаш чуждата гледна точка. Аз се радвам винаги,когато някой срещне любовта и без хистерии и Е наслаждава.

сладурана, не те плаша, провокирам те, за да осъзнаеш, че просто потвърждаваш думите ми
Забелязваш ли как сама ми показа пътя и наученото от теб от тинейджърските години насам и в същото време пламенно ме убеждаваш, че Любовта не се учи
Щеше ми се сама да видиш това, без моето акцентиране
нищо и това време ще дойде
Светлина по пътя, мир и Любов ти желая

____________________

Кураж, скъпо сърце!

Ти явно говориш за онази любов, която са познали само 1% от населението. Тва светци и други.
Учи се, разбира се, но не съзнателно. Ей сега да река "почвам да изучавам предмета любов" и ...запецвам. Как се учи- с много "бой", с много поражения. Кога егото ти е нула, нищо да си станала- чак тогава имаш някакво понятие за любовта. Щом даваш оценки- не ти е егото на кота нула и да се произнася знаещо не бива. Нито ти, нито тя знаете тя колко знае. Може да е много по-напред в материала от теб самата. Това, че не го е облякла в думи, знанието си, не значи нищо. Има кой да я оценява и това не си ти.

А хитростта е ума на глупака.

[линк]

Изобщо не вдявам за какво ми се напъваш, Кафе
И Не, не говоря за онази любов
Абе що не земеш, като се успокоиш пак да ми го кажеш това

____________________

Кураж, скъпо сърце!

... ок, учи се сигурно, учи се и си повтаряме уроците, докато се научим...но това е Пътя и ние го вървим, защото искаме да обичаме...не полагаме усилия да направим любов... макар че познавам много хора полагащи съзнателни усилия, да направят любов, които успяват накрая... но това отново не е любов, а нещо друго...аз се съпротивлявам на думата усилия... но на любовта не мога

аз се съпротивлявам на думата усилия... но на любовта не мога

Евала, Сладунке!

Въпросът е нужно ли е любовта да полага "усилия" - и напразни ли са те, за да се случват и получат нещата. Приемаме, че тя така или иначе съществува и е налична. Но се сблъсква с препятствия и казуси разни.

LuciferMorningStar

А как я познаваш?

LuciferMorningStar

...незнам... усилия полагаме заради егото си, да го лъснем, да го нахраним, да се сравним и да спечелим... да победим мама или татко в борбата "кой е по-хубав"/желан/силен,съответно силна... любовта си е обаче наша, само наше преживяване...и там само трябва да сме ние, да и се отдадем, без очаквания, усилия и страх... и когато останем сами, да продължаваме да обичаме, прощаваме...

Дори не знам как я определям, за да я потърся или позная. Май никак. Не знам дали това ме ограничава или ми дава повече възможности.
Ти как я познаваш?

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Познавам я от пръв поглед - четири пъти ми се е случвало. Като последният път не си/й повярвах и тя си продължи по пътя.
Вече почвам да мисля, че това е самоограничение или някаква защитна реакция - да разчитам на познаването й само от пръв поглед.

LuciferMorningStar