моногамия vs. полигамия

Продължавам офтопик от друга тема тук :)

За моногамия или за полигамия сте?

Също така вярвате ли в парнтьора за цял живот или по-скоро не вярвате (това независимо от дали сте имали 0, 1, 2, 3 или повече разводи). А ако не вярвате - някога вярвали ли сте?

Също така мъжете като обувките ли са? Също така жените като значки в колекцията ли са?

Също така кои връзки са "по-качествени" според вас - стартиращите виртуално или стартиращите в реалния живот?

В този клуб често слушаме един тип гледна точка по тези въпроси. Сигурен съм, че има и друга - така че ако искате, кажете какво мислите :)

пс. не приемайте темата непременно като покана да разкажете 1/2та си биография - питам за мнения, ако личен опит е релевантен и искате да споделите - ОК, ама не се чувствайте притиснати в стената непременно, според мен можем спокойно да си водим този разговор и без да си казваме и майчиното мляко

---

Човекът е от полигамните видове. Моногамията е осъзнат избор.
Иначе на кой както му е добре. Себе си определям по-скоро като осъзнато моногамна. Осъзнатото е свързано с чувства, а не с подпис и регламент.

Вярвам, че има късметлии, които имат любов с един партньор цял живот.

Не са.

За старт броя първа среща в реал.

Посочи ми коафьора си, за да ти кажа какъв си!

Криле, ти много се газираш излишно. Принципно съм на твоето мнение, но дай възможност на хората да бъдат РАЗЛИЧНИ и да говорят за разбиранията си на свобода. Без значение дали ти харесва персонално на теб, или не.

Послеее.... ако ги нямаше ТЯХ - как щеше да се разбере къде са истинските ценности?

Човекът е от полигамните видове.

Доказателство?

Да, аз за осъзнато питам, не за подпис, за мен подписът е просто формалност някаква, която ти облекчава бюрократично нещата откъм завещания, припознавания и т.н. административни въпроси. Изобщо не ми пука с брак или без брак - въпросът е дали 1 (правилният/правилната) за цял живот или много и неангажиращо :)

за "не са" не съм сигурен за кое се отнася, защото доста неща питах ;)

за старта - ясно, мерси :) все пак кое ти дава по-добър старт в реал - виртуален произход на познанството или реален (чрез контакти,ситуации и т.н.)

---

Ми аз съм моногамен.

Иначе - не съм ни за Левски, ни за цска.

Не се газирам - точно това, което казваш, искам - хората да са различни, да говорят свободно за разбиранията си, искам да чувам различни гласове.

Не искам по цял ден да слушам едно и също, едно и също, дори да е това. А какво пък остава ако е това.

Искам да чета по тези въпроси тук, но нека има разнообразие.

Иначе мерси за съвета - както казах продължавам дискусия, която така или иначе си тече без мое особено усилие, изобщо не съм се газирал, спок

Ако искаш кажи нещо по темата, ако не - ще си говорим за Радев в другата :)

---

основното доказателство е, че се налага цяла божа заповед, която да промени хода на човешката еволюция. справка-Рим напр. интересни феномени се наблюдават при доста племена и днес. съвсем оборващи природната моногамия

допълних, че е огромна благодат да имаш любов за цял живот, на която да не видиш сметката...
вече нюансите са, ако не можеш да обичаш цял, поне да не мразиш, да не омаскаряваш любовта си, макар и минала.
аз съм старомодна. връзките ми не са много. за съжаление не устоях на вечната любов, макар и продължила с брак и без 18 години.

не са обувки.

вероятно виртуалните произходи дават някакви основни нюанси и не започващ съвсем от нула в реала. дали е добре или зле това само по себе си...зависи...
но изрично подчертавам, че под виртуален произход даващ някаква идея за минимална представа броя форум, клуб, тоест нещо различно от сайт за запознанства...
все пак залагам на реал.

Посочи ми коафьора си, за да ти кажа какъв си!

Такива разговори ги водех, когато бях на 20 и няколко години.
И с гаджета, и с колеги. Тогава ми беше интересно, не бях омъжена, очевидно съм търсела за себе си правилния път в любовта и обвързването.
По онова време беше излязла една доста скандална за соц.времето книга, "Бъдещето на брака" от Вилмош Силаги, унгарец, където се анализираше отворения брак и въобще как биха изглеждали връзките на бъдещето. (Гледам даже още е вървежна в антикварните сайтове




Та се скъсвахме от спорове - кое е редно, допустимо, морално и т.н и кое не. С колко партьора, едновременно ли, последователно ли.
Сега, на тези ми години (50+), не е моята тема, сори .

П.П. Това обаче, което съм разбрала със сигурност е, че дори и да намериш голямата си любов и точния човек, това е една постоянна битка за запазването и, за развитието на отношенията, учейки се в движение и всъщност в това развитие откриваш себе си, способността си да се радваш на другия, да прощаваш, да бъдеш великодушен, да се научиш да обичаш някого повече и от себе си. В много (все едно последователни или едновременни връзки), няма как да стигнеш до тази дълбочина.

Също така вярвате ли в парнтьора за цял живот или по-скоро не вярвате (това независимо от дали сте имали 0, 1, 2, 3 или повече разводи). А ако не вярвате - някога вярвали ли сте?

В нищо не вярваме вече.
Аз дори и на себе си вяра нямам.

Не знам за Силаги, не съм го чел, но фантастите много експериментират по тея теми :) Урсула Ле Гуин е една от водещите (малко на стари години почва да ги пише, ама тогава се е поотпуснала явно). Но на мен са ми любими брачните системи описани в "Луната е наставница сурова" на Хайнлайн :)

Иначе това кое е морално, кое неморално е само един аспект на нещата. Друг е как би бил щастлив човек, как не би, трети е как да стигне до това, което иска и т.н. Много любопитно, че като бях на 20 и няколко години пък изобщо не съм водил такива спорове :) Разни завоевания се обсъждаха тогава и както с много неща - последните станаха първи - тихите води, неуспешните любовчии си намериха половинка, народиха си дечица, организираха си живота като кариера, изобщо изглеждат доста щастливи във фейсбук (с консервативен критерий, щото във фейсбук всички изглеждат щастливи). други пък, на които много им връзваше като бяха на 20, сякаш не са толкова успешни сега в житейски и любовен план. Макар че всичко е много относително, разбира се, трудно е да се прецени какво точно иска всеки човек, но съдейки и от разговори, в общи линии май има подобна закономерност.

---

В нищо не вярваме вече.
Аз дори и на себе си вяра нямам.

И защо така?

Къде си загуби вярата?

---

Много любопитно, че като бях на 20 и няколко години пък изобщо не съм водил такива спорове

Ти си друго поколение. По мое време това бяха 80-те. Сигурно има значение.
Едно обаче е най-важно - всеки да намери за себе си това, което най-добре му пасва на него. Въпросът е обаче, като си много млад, откъде да знаеш, кое ти пасва? Водиш от възпитание, вменени някакви обществени норми, мнението на другите...сам не знаеш, какво искаш.

трудно ми е да го приема това доказателство с божата заповед ;) там са си имали някакви социални съображения предполагам, не съм се интересувал какви точно. виж примерно при арабите е била по-различна божията заповед, пак с някакви социални съображения вероятно.

защо пък малкото връзки да са нещо старомодно? според мен няма значение броят на връзките, а тяхното качество. ОК де, ако ще оценяваме, сигурно трябва да е брой Х качество, но така или иначе много некачествени могат да струват по-малко от една качествена (независимо дали за цял живот или за друг период).

ок, мерси за уточнението, сайт за запознанства е много специфично, предполагам че много зависи какъв точно е. иначе форум, клуб, фейсбук (модерната виртуална платформа за свалки), едно време мирк, ай си кю, разни джава чатове бяха популярни (вече не са) - това си е нормална среда за общуване. единствено не съм убеден, че това, с което започваш в реала след виртуален контакт, е правилното за едно начало.

---

Избор между красотата на дълбочината и пъстротата на ширините?

"Колекцията" се получава, като се обърнеш назад. Не мога да си представя целенасочено да я събира някой, това би било игра, а the real thing е много повече от която и да било игра.
За финал, аз съм антика и нямам опит как възникват връзки виртуално. Навремето, до началото на 90-те, нямаше технологии за такива контакти. Звучи парадоксално, но преди тях бях полигамен, а с тях - моногамен. Съвпадение във времето.

Дори и като ученичка не съм вярвала в единствения партньор за цял живот.
Някак си ми беше размита картинката, но не си представях и с най-пламенната си любов заедно до гроб.
И въпреки това съм имала доста дългогодишни бракове и връзки /паралелни/. Не се мисля за нискоморален човек, но пък може би критериите ми са различни.
От висината на сегашната ми възраст и гледна точка вече не се страхувам, че мога да остана с някого за цял живот /то пък колко ли остана/, особено ако ми е на сърце.
И ми е бил на сърце същият още преди 25 години /реален случай/.
И те така.

Сигурно има да. По мое време бяхме много разюздани, нищо не се обсъждаше, само кой колко е*ал, кого, как и т.н. 80те години сте си слушали Битълс и сте си се сваляли културно с интелектуални разговори, без трева, каси с метилов алкохол и т.н. Най много някое бадемово аперативче да се разлее в умерени количества?

Това е много добър въпрос откъде да знаеш кое ти пасва. Според мен си има личностови характеристики, които са трайни и не подлежат на промяна особено независимо дали си стар или не. Като екстраверсията примерно. И въпреки че тя може да бъде измерена безкрайно лесно, хората не знаят, не мерят, не се приемат такива каквито са, напъват се да бъдат каквито не са - най-често интроверти се мъчат да са екстраверти (защото екстравертите са по-популярни, по-желани събеседници и приятели и т.н.). Ама човек няма как да е истински щастлив докато се мъчи да прави нещо, което хич не му е в природата...

---

Така се е случило с технологиите просто :) Развили са се след като си си намерил половинката. Имало е и тогава обяви във вестника сигурно, ама те са тъжна работа малко, не са като сегашните сайтове за запознанства.

Под че си бил полигамен предполагам нямаш предвид, че си танцувал с повече от една дама на вечеринката? ;) А че понеделник си в сламата със Сали, във вторник с Наталия, в сряда пак със Сали, нали така?


пс. за избора - разбирам ти идеята, ама при конкретната формулировка някакси "красотата" ми изглежда доста по-привлекателна от "пъстротата". Ама пък за някой друг може да е обратното ;) Шегуваш се, ама в шегата има доза истина, особено в днешно време когато пъстротата често се бърка за красота.

---

Какво значи вярвам? На мен моногамията ми харесва. Не се чувствам добре с повече от един мъж. И да, вярвам в партньора за цял живот, обаче в тоя идиотски свят, в който живеем, където всеки умира от страх да не се мине, ако не отебе всичко живо тая работа не се получава много. Не вярвам, че човек може да има истински дълбоки отношения, ако сменя партньорите си като носни кърпи. И това, дето му викат "доверие" в такива връзки си е просто "не ми пука за теб".
Не мисля, че има някакво значение как е започнала връзката. Реално, виртуално, нали все в един момент си виждате очите. Поне моят опит с връзките, започнали виртуално, си е съвсем положителен.

Най обичам да чета, ама не мога.

Много въпроси
1. За моногамията
2. Вярвам в партньор за цял живот
3.нито съм съгласна за мъжете, нито за жените
4. И вюстартиращите във виртуала и тези стартиращи в реала имат своите предимства и недостатъци. Аз съм за реала защото участват повече усещания и нещата се развиват по- бързо.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

А как си я представяше най-пламенната любов, ако не до гроб? :) Яко секс и айде, чао, ще се чуваме? :)

Моралните критерии са разтегливи. По православно християнския сигурно всички или почти всички тук сме нискоморални, по мюсюлманския не ми се мисли дори По мултикулти критериите сигурно никой не е неморален (като изключим изнасилвачите). Все пак има някакви универсални ценности - под паралелни връзки имаш предвид едновременно поддържаш връзка (сексуална, интимна, романтична?) с повече от 1 партньор? Виждаше ли ти се съвсем редно това тогава? Предполагам, че си криела от двамата за другата паралелна връзка?

---