Остаряхме

Остаряхме старите клубари. Вече клубовете са за нови. Няма какво да научим повече, да мечтаем или да искаме да се срещаме или да сме приятели. След определена възраст човек трябва да не мечтае прекалено, да не иска да общува с другите и да знае какъв е света. Трябва да не иска да общува вече с другите и да не си мисли, че жените ще го харесат. Защото е остарял и станал по-грозен.

Кой както я нареди.

Единственото, което трябва е да дадеш на душата си каквото й е нужно

____________________

Кураж, скъпо сърце!

- Пух? - каза Прасчо.
- Да! - отговори Пух.
- Нищо... - каза Прасчо, хващайки го за лапичката. - Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...

Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

Колкото повече, толкова повече!

С каквито се събереш - с такива се събираш.

Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя.

Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.

Прасчо:
- Знаеш ли, Пух. Мислех си…
- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.

Какво трябва да... трябва?

По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?...

- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!

Прасчо пита Мечо Пух:
- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не Прасчо, пак не разбра - ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

- Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.

Никът ми да не е Виталите, ако не съм права. А той е - значи съм права.

LuciferMorningStar

Така е, вече съм си запазила гробно място и чакам катафалката.
Блъдчоо, блъдчо... няма да се оправиш...

Радвам се да те видя

и помъдряхме!... : ))))
и сега?

[линк]

Абсолютно

И аз :)

Лелее... ти това преди 10 дни си го писала.

Остаряхме.

И сега кво?
Аз не се чувствам, нито изглеждам стара на 38, пък ти се чувствай както искаш...

Така е, одъртяхме!

Едно време ги почнах тия Клубове на дир.бг в клуб 10-15, сега съм за 60-160.

[линк]

Като одъртее човек и после ще трябва и да умре.

Тази неизбежност следва още раждането

[линк]

Знаеш ли, че страхотно приличаш на Марвин - параноидния андроид от "Пътеводител на галактическия стопаджия". Трябва да се гордееш, че има литературен герой с твоя образ.
И аз по едно време се вайках за тия неща, дето и ти. Ама няма смисъл, да ти кажа. Трябва да си живеем живота, докато можем.

Е, то и автора на Галактическият стопаджия е имал Алцхаймер и е забравял като мен.

Това пък кой ти го каза? Но е имал невероятно чувство за хумор, от което ти нямаш и една хилядна, за съжаление. Хайде върви да боядисваш яйца и погледни малко по-ведро на живота най-накрая...