Раздумка №104

Време е за нова "стая".



Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Добър ден от мен. Пак заваля сняг в софийското поле.
Да е топло и уютно където и да сте.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

И в Монтана заваля. Искам вече да е пролет!

Привет и от мен! Може да вали сняг и е студено, но важното е в душите ни да е топло! Илияна, не знаех, че има хора от Монтана в клуба. Аз също съм в Монтана. Колко е малък светът...

Всеки изживян ден е една малка победа!

Важното е на ушите да ни е топло!

~~~
С този късмет, тъкмо ще пуснат масова Тесла в движение и у нас ще бликне нефт.
Munyta

Мамитка,когато си свободна,може да пием кафе, ако имаш възможност-от Монтана съм.

Още много совалки до Пл. ми предстоят.За печат на
Телк - решението, за делото с колегите на Вальо Топлото , още кой знае какво.Дано се пооправи втемето ,че толкова трудно вървя ,идея си нямате.Повечето време си седя горе в апартамента като Рапунцел и излизам в мн.краен случай.

Вчера успях да падна ,на хубавите плочки на площада (Лиди ги знае ).Те се пързалят даже при дъжд и са през една - една се пързаля ,другата - не.И тъкмо прескачах и броях - пързаля се ,не ср пързаля...и сбърках.За щастие без последствия.

Става. Аз работя в Социално подпомагане. Ще се радвам да се запознаем. Хубав ден на всички!

Всеки изживян ден е една малка победа!

И в ПЛОВДИВ Е СНЕЖНО И КРАСИВО.ДОБРЕ,ЧЕ СПРЯ ДА ВАЛИ,ПЪТЕЧКАТА ДО ЦЕНТРАЛНАТА УЛИЦА МИ Е ИЗЧИСТЕНА...ХВЪРЛЯМ ПО ПЪТЕКАТА ДЪРВЕНА ПЕПЕЛ И ДОСЕГА НЕ СЪМ СЕ ПЛЪЗНАЛА. А ДО КВАРТАЛНИЯ МАГАЗИН ХОДЯ С ЕДНИ ЧОРАПИ ВЪРХУ ОБУВКИТЕ,СМЕШНО Е НО ХИЧ НЕ МИ ПУКА - ВАЖНОТО Е ДА НЕ ПАДНА.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

ооо, абсолютно си права Тия, този площад е инфарктната зона и зиме и лято
а в снежните дни най-много ме е страх от пешеходните зебри на пътя - използваха за направата им една боя- ужас..., на която всичките пешеходци се подхлъзват като на пързалка... и става една игръъъ - дали ще успееш или не да попаднеш под колелетата на колите, ето още една идея за комп.игра

Котки слагат някои...А бе кой ще се смее ,за всички е опасно.

В нашия квартал вдигнаха нова скъпарска кооперация, връх на новобогаташкия кич. Това, как да е, просто не я гледам. Туриха си и собствени плочки на тротоара. Естествено с любимия на новобогаташите "топъл цвят", нещо средно между патешки дрисък и пушена сьомга. Това, как да е, просто не ги гледам.
Обаче са от някакъв феноменален материал, който при мокро време или заледяване плочките стават страшно хлъзгави и ни сол, ни пясък, ни луга, ни някое от модерните противохлъзгави препарати помага, колкото и усърдно портиерът да ръси от тях. (б.а. те си имат портиер)
И аз слизам на уличното платно да се конкурирам с колите, докато заобиколя тази отсечка, защото другият тротоар е плътно запълнен с паркирани коли.

~~~
С този късмет, тъкмо ще пуснат масова Тесла в движение и у нас ще бликне нефт.
Munyta

Тиа, пак успя да ме разсмееш, макар да не е смешно, че си паднала!

И аз паднах вчера. Докато говоря по телефона и всички ръце са ми заети. Обаче много професионално паднах и после пак така станах. Като брейкаджийка

Междувременно имам притеснения с една болка в дясно подребрие. Личната ми изкара акъла, че е силно увеличен черния дроб. На ехото не се вижда никакъв проблем. Чернодробните ми са в норма. Само дето още не се знае болката от къде идва. Предположението е, че е междуребрена невралгия. Но по-вероятно съм разтегнала нещо във фитнеса. Та днес пропуснах.

И без друго щях да ходя на ПЕТ скоро. Тъй като не правя химия при маркер 200, то трябва да се проследява за образ. Все пак да последните 2 месеца не мръдна маркерът, при положение, че преди това се движеше със средно 30 ед. в месец - всичко е до психика!

Цунки!

Моето последно падане беше преди повече от 30 години! Имам предвид истинско, пълноценно падане, с изразена летежна фаза, високо размахани крака и комично изблещени очи. А не просто да тупнеш от табуретката на мекия килим, докато подреждаш горния рафт на библиотеката и някое от домашните животни те разсейва като ти дудне, че трябва да направиш нещо по-важно, а в същото време изпускаш любимия си сериал.

Значи, точно такава гадна зима беше и аз тичах да хвана твърде редкия рейс 72 на последната му спирка на Плиска. Тогава гоненето на градски транспорт беше смислено, тъй като не се знаеше кога ще е следващата кола, може и никога.
Подхлъзнах се и така се пльоснах по гръб в разкашкания мръсен сняг. Натъртих се и после ми излезе огромна синина, отделно подгизнал и омърлян до ушите. На всичкото отгоре наоколо се разнесоха откровени смехове, защото явно съм бил много забавна гледка в процеса на падане. Повече не съм гонил така рейсове.

~~~
С този късмет, тъкмо ще пуснат масова Тесла в движение и у нас ще бликне нефт.
Munyta

Сега ни е смешно ,Филипе ,но тогава...
Аз имам и малко смях от коридорите на ТЕЛК.В Плевен той е в бивш стол,малка сграда с тесни коридорчета.Та едно момче бута количката с баба си ,за да преминат по едно такова коридорче и да отидат в по - голямо помещение ,където слънцето се прокрадва през няколко прозореца.
-Сеги накъдя ? - интересува се бабата
- Към светлината ! То...всички сме за натам.

Катенце ,дано да е по - малкото зло ! Всички тук те мислим и се молим ....
Помоли се и ти ,но искането ти трябва да е опосредствено...чрез мисъл за другите. Примерно
Дай ми здраве ,за да се погрижа за родителите си ,да помогна на съпруга си ,да зададвам жените от старческия дом с подарък ( нали ходеше там).Не е необходимо да е велико дело ,може да е малка стъпчицаб,но винаги да е с мисъл за другите ! Това е важно ,тъй като Азът отстъпва ,измества се ....в по - благоприятна, по - достойна област.Оф разбирам го ,но не го обяснявам добре.

ДОБРО УТРО МИЛИЧКИ! ЕЙ НЕ СЕ НАВАЛЯ ТОЗИ СНЯГ.СЕГА ПАК ВАЛИ ПРИН И ТО НА ПАРЦАЛИ.НО ВРЕМЕТО Е МЕКО И ОТДОЛУ СНЕГА СЕ ТОПИ И ПРЕЗ НОЩТА НЕ МИ СЕ МИСЛИ КАКВА ПЪРЗАЛКА ЩЕ Е. А ЗА ПАДАНИЯТА И АЗ ПРЕДИ ГОДИНИ ИМАХ ЕДНО ПО ТАКОВА ВРЕМЕ.ИЗЛИЗАМ ОТ ПОЛИКЛИНИКАТА И НА СТЪРБИТЕ ВЪНШНИ КАТО СЕ ПОДХЛЪЗНАХ...ДЕСЕТТЕ СТЪПАЛА ДО ЗЕМЯТА ГИ ВЗЕХ НА ГРЪБ ПЪРЗАЛКА.ПОСЛЕ МЕСЕЦИ ХОДИХ КАТО НАСРАНА Ц ЗАЩОТО ОПАШКАТА МИ СИЛНО СЕ НАТЪРТИ И НЕ МОЖЕХ И ДА СИ СЕДНА НА ЗАДНИКА. ОТТОГАВА ДЕЦАТА МИ НЕ МИ ДАВАТ ДА ИЗЛИЗАМ ОТ КЪЩИ В ТАКОВА ВРЕМЕ. НО ВИЕ ,КОИТО СТЕ НА РАБОТА ВНИМАВАЙТЕ,КУПЕТЕ СИ ТЕЗИ "КОТКИ" СЛАГАЙТЕ ГИ НА ОБУВКИТЕ И СЕ ПАЗЕТЕ. СУТРИНТА КОМШИЙКАТА ИЗЛЕЗНА ОТ ДВОРА С КОЛАТА СИ ДВА ЧАСА ПРЕДИ РАБОТНОТО СИ ВРЕМЕ.ЗАЩОТО ПКАРА С 40 КМ. В РЧАС И СЕ ДВИЖИ КАТО КОСТЕНУРКА.ТАКИВА ЗИМИ БЯХА ЕЖЕГОДИЕ В МОЕТО ДЕТСТВО.НО СЕГА ОТВИКНАХМЕ И НИ Е ТЕРСЕНЕ. А ДЕЦАТА С ШЕЙНИТЕ ПРЕЗ ВАКАНЦИЯТА - КЕФ- ПЪРЗАЛЯХА СЕ НА ХЪЛМА РАДОСТ ГОЛЯМА.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!

Флорче ,на падане като твоето днес ср казва ,,да се хлъзнеш по клинична пътека "

Хайде добър ден в новата седмица! Затрупани в сняг, мъгла, скреж и студ, почнах вече да забравям какво е да ги няма всичките тези зимни усещания. Така ден след ден един и същи черно-бял пейзаж Затова януари е месец на празниците, да си отпусне човек душичката, да не мисли какво е навън, а да се повесели вътре на топличко с приятели.Помня баба ми как разправяше, че като падне снега така си остава до пролетта без да се стопи, вали нов сняг отгоре и затрупва стария. И тогава, казваше тя, идваше времето на седенките, вяка вечер в различна къща се ходеше. Домакинята се подготвя - баница, пуканки, вино, каквото има. Отиват първо жените и момичетата, после идват мъжете. Пеят се песни, закачки, смях. Та така е било на времето през зимата, никой не е смятал снега за бедствие, а за благословение - дебел сняг - дебел комат.
През януари има много именни дни, включително моя и на сина ми,всепразници,аосвен това аз съм и рожденичка. Та попразнувахме преди два дена както си му е реда, е не както са били седенките, ама съвременна седянка стана