Набуко

Днес, седми януари, от 19:55 часа, в Мол София, в един от киносалоните ще бъде прожектирана операта Набуко, директно от Метрополитен опера в Ню-Йорк, на живо.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Нищо не е !
Навремето гледахме руска телевизия всеки Петък!
Пък и нямам време, гледам класики по БТ
[линк]

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

На картата излиза Варна, не София. :)
[линк]

Ето още един линк; може да ви хареса нещо:
[линк]
в София

Помислих, че за газопровод иде реч

А аз пък си помислих, дано тоя път да е Верди, а не Путин

Ти интелектуалец, ма аз нали прос, верди-мерди ги не знам

нЕ сЪм от умните и аз
НадАм се, умните като говорят, аз да слушам и да се уча.
Ма писнАло ми е Путин/мутин ... Щеше ми се малко друго :)

А, не! То ва си е опера на кино! Камерите в близък план убиват приказната визия на декора, който се старае
да ни върне 5 века преди Хр., грима на актьорите е гротестен, а звука, усилените до макс усилватели ,довършват фиаското - това не е опера, а метъл)))
На живо гласовете са истински, музиката, за която си отишъл, е Музиката-наслада,Абгейл те пренася и визуално в библейска древност! Жалко, че си пропуснал на 29.11 страхотен спектакъл на Набуко в НДК, с трима гастролиращи , но и само наши да бяха - пак по-добре!)

А-а-а гледах тази опера на живо до Ал. Невски през лятото... Обичам опери под отрито небе, като мечтата ми е да попадна на опера под звездите в Италия някъде а ако е някъде в Тоскана - мед ще ми капе на душата.

Вероятно е замислено като рекламен трик, шанс за допълнителна печалба и начин да се ограничи пиратството. Хората, които посещават прожекциите, биха предпочели, разб. се, да посетят самото събитие на живо, ако имат тази възможност. Права си, че оставя леко неудовлетворение, "ех, що не съм там", но ако човек отиде без прекалени очаквания, а просто с нагласата за нещо различно, това е чудесен вариант.

Много по-добра реклама би било да излъчват записи на представленията, защо не дори по ютюб, ама кой ни пита. :(

Моят личен опит с подобни представления е, че са били в много отношения по-качествени от оригинала, като чист звук, в смисъл няма шушкането или покашлянето от зрителите на място, камерата показва изгледи които са отвъд полезрението на повечето места в залата, и прочие. А има и събития, за които просто няма достъп за обикновен зрител освен видео-предаването, като примерно все-университетски церемоний по завършване (където всички завършващи преминават на парад, водени от професурата) - които само студентите могат да видят, от своята ограничена перспектива, но родителите на тези студенти - не.

Сега, ако просташко управление надъни говорителите, разреши / насърчи потребление на храна по време на прожекцията (пуканките бидейки най-"озвучаващи" от простащините), и внесе още други интелектуалщини - да, оригиналът е по-качествен. Но да повторя, аз за сега, и в Тексас, и в съседните САЩ, не съм видял видео прожекция да е некачествена или даже да е по-лоша от оригинала.

Горното казано, когато мога да отида на оригинала - отивам. Но това е не заради представлението, а заради човешкия фактор.

Гроздето ли кисело, що ли?

Ако не ти отвърна, значи съм съгласен с теб, а не съм. Гледам да не пропускам предствление. Винаги съм оставал много доволен. Музика, гласове, игра - нямат равни. Изключително удоволствие!

Ако не са тези представления, ще видиш опера в Метрополитен през крив макарон.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Който иска и търси, намира начин да намери.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Тези прожекции ги има навсякъде по белия свят.

У нас са от сравнително скоро. В Москва като инсталираха такова кино, една-две години след това инсталираха и у нас.
Както винаги, за такива неща, ние и братския съветски съюз сме на опашката. Сетихме се след като 160 други държави вече го имаха. Дори Лима, Перу, тази бедна държава, го имаха преди нас и Русия. Срам и позор.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Абе вие и двамата с Модесто-то в случая сте напълно отровени от американския оперен Макдоналд'с, т.е. масовият американски вкус!

Спунк-а имаше предвид, че и най-добрият вариант на "предаване на живо" не може и няма как да е равностоен на истинското "представление на живо".

Все едно да гледаш и слушаш Виенската филхармония на Нова година по ТВ-то или на кино, вместо да си в залата на Виенската опера, или в операта в Милано и прочее. За Метрополитен не ща да говоря, защото каквото и да е там, не може да се сравнява с автентичната атмосфера на известните европейски оперни сцени. Това, чистота на звука, липса на човешки покашляния, 3Д и прочее високотехнологични измишльотини нямат нищо общо именно с тази европейска оперна автентичност. И дума не може да става за сравнение, двете неща са несравними и съвсем различни, само че ти и Модесто просто сте загубили вкус и усет за тази автентичност и сте готови да храносмилате всякакви културни сурогати, които ви се предлагат.

Специално за теб съм сигурна още от момента, в който ти беше все едно дали крепостта на Цари Мали град е автентична или бутафорна, стига да има там нещо за гледане и то да е направено като "архитектурен комикс" и да ти напомня на американските архитектурни шедьоври-бутафории.

а иначе, аз не съм напълно против идеята за "предаванията на живо" на Метрополитен опера по кината на МОЛовете, щото по-добре това, отколкото разни крещящо гротескни, промиващи мозъците, американски касови филми.

Каквото наричаш "оперна автентичност" влиза в категорията "човешки фактор" - защото това са възприятия на странични звуци (от зрители, сцена, декор), миризми, и прочие - които липсват от видео-камера прожекцията.

Аз лично мога да мина БЕЗ оперната автентичност от гледане на човешка фигурка някъде на сцената (оперните бинокълчета, какво удобство да гледаш през бинокъл вместо през видео камерата в нормален образ!) или да се намествам с колена на една и после на друга страна - защото оперната зала, проектирана в дните преди микрофони, е с "пристегната" дълбочина на редовете. Между впрочем, "модерните" опери с микрофони не винаги са изпипани в усилвателно отношение (справка моя опит с посещаване на опери в Сеаттле и Лос Анжелес). Отиването на опера "на живо" е най-вече ритуал с - да повторя - човешки фактор, и е приятен по всякакви параметри с ИЗКЛЮЧЕНИЕ на зрителни и звукови.

Да не забравяме, че сър Оптимистът и аз имаме... завишени... изисквания към живото оперно представление защото в Тексас (Хоустон и Галвестон оперите) един ЕВТИН билет бута Д100 / човек, отделно стреса по отиването през трафика (това най-вече за Хоустонската Опера), паркиране, цена на местни хруски и напитки (миналия месец платихме Д10 / чашка (пластмасова!) за шампанско в Хоустонската Опера; в Галвестонската не вярвам цената да е по-ниска). Оперните билети по САЩ са практически същите както в Тексас, а на много места са и по-скъпи - защото в Тексас разноските по изнасяне на оперните представления биват тежко субсидирани от нефтохимически корпораций - за обществен облик.

Да не споменаваме за интелектуалщините на разни зрители мърлячи, тъкмо дошли от почивката, и буквално 5 минути от започване на новото действие - трябва да излизат за тоалетна... Едни интелектуалци така ни вдигаха на крака няколко пъти - защото бяха група и се редеха да излизат и влизат - през бая скъпичък мюзикъл на живо на Широкия Път в Нови Йорк (това този Ноември); всеки път когато ставахме за мърлячите да минават, и си мислех за високо-скоростна динамика на мало-масни тела, и разни легални тънкости на оръжейния контрол.

Така че всеки съди по личния си опит - и си харчи парите съответно.

За Метрополитен не ща да говоря, защото каквото и да е там, не може да се сравнява с автентичната атмосфера на известните европейски оперни сцени.
Така де, идея си нямаш за американските оперни сцени, но не могат да се сравняват с известните (известни на кого) европейски такива. Нали така каза?

За да имаш идея и да не говориш празни приказки, ето малко снимки от хюстънската опера.
[линк]

Ето и малко снимки от чикагската опера.
[линк]

Миланската скала по размер е горе-долу на половината на хюстънската опера. Акустика и удобства също не могат да се сравняват...ако това си искала да кажеш.

Връзка към снимките ми на двете американски опери са както за теб да добиеш идея, така и за който друг се интересува от тия неща.

Давам си сметка, че с теб говорим различни езици и комуникацията между нас е безсмислена.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

В някои от снимките от Хоустон се виждат обявителните / благодарствените плакати на фирми и личности които финансират оперните представления. Ако бе фокусирал върху тях, ей тъй, за образователна цел...

Личи си че снимките са от, вече 11+, години. Лиондел, с най-добре фотографирания плакат, са вече Лиондел - Базел. Аз работих по разширяване на тяхна рафинерия в Тяло Христово.

Не знаех че Хоустонската Опера е двойно размера на Ла Скала! Лос Анжелес операта в Тустин (май там се води на адрес сградата) ми изглеждаше да по-голяма от Хоустонската, до гротески размер, като примерно акустиката поразбита от огромните площи със седалки до там че и с модерно звук-усилване пак има места със застъргващо озвучаване. Но поне седалките бяха удобни, в смисъл като седнеш не си притискаш коленете към гърба на предния ред.

Галвестонската Опера, ако си бил там, е строена преди да се е знаело що е микрофон, и акустиката е замислена изцяло за природен глас. Заради което всички зрители са събрани доста близо до сцената, подовете са много стръмни, балконите още повече, и ако си долу - все едно балконите да ти паднат на главата; ако си горе, все едно да паднеш върху седалките долу. Но пък сцената от всякъде е близка, и се вижда добре (дори без прожекция от видео камера ). Мисля че Галвестонската Опера е по-малка от Софийската.

Театърът в който интелектуалците ни вдигаха на почивки за да минават към / от тоалетната беше Нови Амстердам, на 42 Улица в Нови Йорк, строен - ако си спомням правилно - в 1912. Има акустика за природен глас, но си личи че е бил планиран за употреба на микрофони, защото не е "стегнат" както Галвестонската "Велика" (така е името на операта там).

Обратно към Хоустонската Велика Опера: всичко си е още както по снимките от 2005 (с изключение на цените). Най-скорошно бяхме там за "Елексира на Любовта" през Ноември 2016. Не знам на мен ли ми се привиждаше, но забелязах изненадващо голям дял от посетителите да са европейци, със солидна бройка руско-говорящи (аз не знам руския до там че да разпознавам руснаци от белоруси от украинци от сибирци от ...). А самата опера е доста блудкава, с недо-оформена основна ария, та не вярвам всички тези евро-тексасци да са наприиждали специфично за представлението; предполагам просто това е изява на демографско развитие.

Уауууууууууууу!!!!!!!!!!!!!!!!!

Това не е за изпускане!

Най-най-добрите!