Продънване под две колони

Колеги, ще съм много благодарен, ако споделите опит или литература, които да помогнат за следния казус:

Имам безгредова плоча която се подпира на две колони със светло разстояние между колоните 2d - (d е полезната височина). Съгласно БДС EN 1992-1-1 периметърът на продънване се взима на разстояние 2d от ръба на колоната, т.е. двете колони трябва се разглеждат за някаква форма на блоково разрушение. Как обаче да се извърши изчислението като се има предвид, че колоните са с различни размери, моментите в плочата над колоните са различни, вертикалните сили са различни?

Theory is practical

Няма ли подходяща програма, с която да изчислиш, вместо да се мъчиш "на ръка". Сметки по еврокод "на ръка" - дали е разумно изобщо?

Има, по принцип с Punching Expert на Проектсофт смятам продънване. Но не е толкова просто да се определи коефициента на неравномерност при такава сложна ситуация.

Theory is practical

Дявол знае защо са ти потрябвали две толкова близко разположени колони.
Ако са от един порядък и са разположени в средата на плочата, най-добре
да ги смяташ като стена с колоните в двата края.
Коефициентът за неравномерност можеш да получиш, като въведеш разликата
в моментите в плочата над двете колони относно перпендикулярната на
стената ос в Punching Expert.
Ако колоните/силите в тях са от различен порядък или са в края на плочата
ти трябва по-сложна обосновка. Консервативно, в най-лошия случай по-голямата
от тях трябва да понесе общото срязване като крайна - с "половината" си периметър
и бета 1,4.
Конструктивно, ако колоните са в края и запъват плочата, бих подсигурил
срязването между тях със щурц.

ql^2/8

Според мен тук би ти било полезно да го сметнеш с тауър продънването, като използваш "продънваща сила", а не "N сила", в този случай, програмата работи с напрежения в плочата. Само не забравяй като правиш модел да сгъстиш крайните елементи при колоните, иначе сметката ще е неточна. Другото, което съм забелязал при тауър, че за да ти излезне правилната сметката за бетона, трябва да въвъдеш B35, за да ти е вярна сметката, иначе програмата работи много в полза на сигурността.

Не използваме Tower, само SAP и програмите на Проектсофт.

Theory is practical

И в Сап става...вместо да взимаш максималната N сила и да смяташ с нея. Пускаш напреженията, те би трябвало да се преразпределят...и с тях смяташ, еврокод дава възможност. Само не забравяй да сгъстиш крайните елементи в тази зона.

Много интересен въпрос. Такъв случай действително може да е меродавен - общ критичен периметър около двете колони. Коментар за това е направен в ръководството на Pad Expert. Има два варианта:

Първият вариант е да ги въведеш като общо сечение и да редуцираш силите към центъра на тежестта на общото сечение:
Vtot = V1 + V2
Mtot = M1 + M2 - V1*x1 + V2*x2
Знакът минус е защото едната колона е отляво, а другата отдясно.
Другият вариант е да въведеш всяка една колона поотделно като крайна с ръб на плоча, разположен на разстояние 2d от съответната страна. Така ще сметнеш всяка колона с нейното си натоварване и с нейната си половина от критичния периметър.

Според мен моментите също трябва да са с различен знак.
В продънването трябва да участва само неуравновесената част
от момента. Иначе може да получим чудеса.

ql^2/8

Според мен е разумно да си представиш колоните като свързани т.е. стена, а Бета-та да я определич както се определя Бета при при продънване на шайба във фундамментна плоча-чрез напреженията в плочата.
Не знам дали ql2v8 e нямал точно това предвид, съжелявам ако се повтарям.

Аз мисля, че моментите не се уравновесяват взаимно. Дори и да има два срещуположни и равни момента, всеки момент си огъва неговата си колона и не се унищожават. Трябва да се има в предвид, че все пак реално колоните не са обединени и огъването ще мине пак през плочата.

С оглед на усложненията по въвеждането и редуцирането, може би по-чистия и по-лесен вариант е да се въведат поотделно като крайни колони - подобно на методиката за край на шайба или стена.

Интересна теза.
Текстът в Еврокод е:

"6.4.3 (3) Когато опорната реакция е приложена нецентрично на критичния периметър..."
Според мен уравновесените моменти не изместват опорната реакция. Изместването
може да се дължи на различни опорни реакции и неуравновесената част на моментите.

ql^2/8

Според мен уравновесените моменти не изместват опорната реакция. Изместването
може да се дължи на различни опорни реакции и неуравновесената част на моментите.


Мерси много, ql2v8
И аз стигнах до подобен извод, респективно реших задачата с редуциране на системата сили за центъра на тежестта на критичния периметър. Проверката логично излезе с много (плочата е метър и двайсет дебела), следващият път обаче може да не е такава случката и трябва да се знае КАК.

Theory is practical

Така и така сме на вълна продънване, и май е интересно за повечето колеги:

Когато бях студент (още смятахме по национални норми) преподавателите по масивни конструкции препоръчваха дори и да излизат проверките на продънване само с бетон да се слагат конструктивно по 2-3 кобилици в двете направления.

С новата тенденция да се слагат стремена или дюбели срещу продънване (по-скъпи или по-пипкави за връзване) явно не е най-доброто решение да слагаме конструктивна напречна армировка на всяка колона.

Каква е вашата практика/виждане/чувство? Трябва ли да се слага конструктивна армировка против продънване и кога? Аз лично слагам, когато проверката само с бетона излиза с над 90%, но се замислям дали не бъда занапред по-консервативен и да мина на 80-85%.

Theory is practical

Този текст е написан при предпоставката, че има една колона и един периметър. Не бива механично да се пренася върху нашия случай. Когато колоните са на такова голямо растояние 2d и са отделни сечения, има опасност реакцията на всяка от тях да формира собствена зона с концентрация от нейната си страна. В по-старите издания на Еврокод имаше препоръки за накъсване на критичния периметър при по-дълги колони, дори и когато са цели.

Това отпадна от основния текст, но продължава да се използва, най-вече при шайби и ядра и е залегнало в почти всички програми. Ако погледнеш разпределението на реакцията от плочата в линейна опора, ще видиш, че се формират две отделни натискови зони в краищата, а в средата има дори повдигане. Напреженията от продънване се концентрират срещу срещуположните краища на колоната.

Тъй като тук и двете колони не са свързани помежду си, освен, чрез плочата, те могат да се огънат независимо една от друга, всяка във своята си посока. Трябва да се има в предвид, че тези моменти вече трябва да са се получили при анализа именно при тази статическа схема и си съществуват в конструкцията.

Затова е по-резонно да оставим редукцията настрана и да разгледаме двете колони поотделно, всяка със своето си парче от общия критичен периметър, както правим при дълги колони и стени.

Слагам по 2 кобилици N12 в двете посоки.
Наскоро имах проект за безгредова плоча, по еврокодовете, с кобилици, който го провериха в Германия. Нямаше забележки. Само две препоръки късаещи по-скоро авторския надзор.

П.П. Друг въпрос е, че същият проект проверен от БГ надзорник имаше 7 забележки и всички те почваха с фразата:
"Не е достатъчно ясно..."

На мен не ми стана ясно, на кого не му е достатъчно ясно?!

Експериментирах: За пред надзора допълних с чертежи и пояснителни схеми, които на обекта не ги дадох. Строителят си свърши работата.

Извод: На надзорника не му е ясно!

Аз също се чудя защо така неистово колегията низвергна добрата стара кобилица от как бетона започна да се продънва под 26 градуса за една вечер... Ясно е, че при тънки плочи не работи добре, ама на мен в последно време с тия "гъвкави обемно планировъчни решения" на архитектите, дето трудно намирам място да пусна 5 колони от долу до горе в кооперацията, трудно ми се случва плоча по-тънка от 16-18cm, където кобилиците си заспиват...
Та въпроса ми е, защо всички се натискат на тия пипкави стремена, столчета и т.н. в стандарни плочи. Когато усилията са големи и кобилиците издишат, добре, и на мен са ми се налагали дюбели, ама... не ставаме ли по светци и от папата...

На мен лично кобилиците не ми допадат защото се явяват допълнителна горна армировка над колоната. Там обикновено заради големите моменти има достатъчно гъсто наредени железа (през 7-10) см, че като се сложат и кобилиците и съвсем става трудно за бетониране. В масовия случай, който ти споменаваш, именно бетонът носи по-голямата част от срязването и предпочитам добро изпълнение (полагане и уплътняване).

Theory is practical

Имах навремето подобин случай - колони в безгредова плоча 20 см на 2,30 м една от друга по протежение на един коридор. Просто сложих една скрита греда с бигли и приключих въпроса.
Естествено при по-тънки плочи няма да стане и за мен оправията е или греда или стоманен капител.
Кобилиците не са лошо нещо, но вечно ги забравят или не ги монтират точно по схемата. Столчетата и куките са доста по-лесни за монтаж и по-лесно се коригират.

Няма невъзможни неща, но каква е цената ???

Плочата между колоните не би могла да се продъни. Тук бих определил продънващия периметър на всяка колона както се определя в "глава" на шайба т.е. с "П" форма.