сомбреро
283 отговора
0 прегледа
Заключена
сомбреро
[линк]
This galaxy is notable for its dominant nuclear bulge , composed primarily of mature stars, and its nearly edge-on disk composed of stars, gas, and intricately structured dust. The complexity of this dust, and the high resolution of this image, is most apparent directly in front of the bright nucleus, but is also very evident as dark absorbing lanes throughout the disk.
там си пише, има газ и прах. тоест атмосфера.
This galaxy is notable for its dominant nuclear bulge , composed primarily of mature stars, and its nearly edge-on disk composed of stars, gas, and intricately structured dust. The complexity of this dust, and the high resolution of this image, is most apparent directly in front of the bright nucleus, but is also very evident as dark absorbing lanes throughout the disk.
там си пише, има газ и прах. тоест атмосфера.
в отговор на min4o praznikov
#2
Re: сомбреро
там си пише, има газ и прах. тоест атмосфера
Не, не пише това - никъде не забелязвам фразата "тоест атмосфера".
Явно познанията ти по английски са на нивото на познанията ти за галактиките.
Първото, което се забелязва, е че на тази снимка далеч не се вижда лесно това, което ти в предишния си пост нарече "атмосфера" - то, между другото, си има име - потърси малко и като понаучиш кое как се казва, ще ти е по-лесно с малко търсене да се опиташ да разбереш евентуално и кое какво представлява.
Второто е, че дори бегло не си разбрал какво се твърди в изречението и къде точно според това твърдение се забелязва то - там го пише доста ясно, както и пише как точно се забелязва. Помоли някой първокласник да ти преведе тези две изречения и ще забележиш безмислицата, която си написал.
Не на последно място - не всеки газ и прах се наричат "атмосфера". Думата си има дефиниця, намирането на която не би трябвало да представлява проблем дори за хора с известни затруднения в протичането на менталните процеси. Дефиницята, освен че е достъпна, е и лесно разбираема.
Да не говорим, че на мен ми е много трудно да си представя как една снимка може да опровергае ТО - наличието на прах и газ, тук и там из галактиките, а и не само, несъмнено е било известно на Айнщайн, както и на повечето хора след него. Тезата, че ти, по една-две снимки от Интернет можеш да прозреш това, останало незабелязано за цялата научна общност в продължение на стотина години, сама по себе си е достатъчна квалификация за качеството на това, което ти вероятно определяш като твои разсъждения, а всъщност и за него има психиатрична терминология, която също ти е непозната.
Вярвай ми - от няколко столетия поне няма никакъв начин да ти хрумне нищо значимо и авангардно просто зяпайки нещо друго. В момента минимума, който се изисква за да се опиташ да разбереш нещо, е способност да знаеш да четеш, абстрактно мислене, подходящо образование, достатъчно време и способност да се концентрираш. Това са само предпоставки за опит за разбиране на това, което вече е известно на човечеството в някаква област.
За пълно разбиране и някаква надежда да направиш пробив, като опровергаеш някаква фундаментална теория, се изисква способността да формулираш нова такава. За съжаление няма рецепта как точно може да бъде придобита такава способност, нито дори разбиране дали подобни възможности са вродени или е възможно да бъдат развити. Единственото сигурно е, че са необходими поне две десетилетия солидно образование и пълно отдаване на познанието - този срок не изглежда да е лесно да бъде съкратен значително.
Така че не се мъчи - няма да стане.
Не, не пише това - никъде не забелязвам фразата "тоест атмосфера".
Явно познанията ти по английски са на нивото на познанията ти за галактиките.
Първото, което се забелязва, е че на тази снимка далеч не се вижда лесно това, което ти в предишния си пост нарече "атмосфера" - то, между другото, си има име - потърси малко и като понаучиш кое как се казва, ще ти е по-лесно с малко търсене да се опиташ да разбереш евентуално и кое какво представлява.
Второто е, че дори бегло не си разбрал какво се твърди в изречението и къде точно според това твърдение се забелязва то - там го пише доста ясно, както и пише как точно се забелязва. Помоли някой първокласник да ти преведе тези две изречения и ще забележиш безмислицата, която си написал.
Не на последно място - не всеки газ и прах се наричат "атмосфера". Думата си има дефиниця, намирането на която не би трябвало да представлява проблем дори за хора с известни затруднения в протичането на менталните процеси. Дефиницята, освен че е достъпна, е и лесно разбираема.
Да не говорим, че на мен ми е много трудно да си представя как една снимка може да опровергае ТО - наличието на прах и газ, тук и там из галактиките, а и не само, несъмнено е било известно на Айнщайн, както и на повечето хора след него. Тезата, че ти, по една-две снимки от Интернет можеш да прозреш това, останало незабелязано за цялата научна общност в продължение на стотина години, сама по себе си е достатъчна квалификация за качеството на това, което ти вероятно определяш като твои разсъждения, а всъщност и за него има психиатрична терминология, която също ти е непозната.
Вярвай ми - от няколко столетия поне няма никакъв начин да ти хрумне нищо значимо и авангардно просто зяпайки нещо друго. В момента минимума, който се изисква за да се опиташ да разбереш нещо, е способност да знаеш да четеш, абстрактно мислене, подходящо образование, достатъчно време и способност да се концентрираш. Това са само предпоставки за опит за разбиране на това, което вече е известно на човечеството в някаква област.
За пълно разбиране и някаква надежда да направиш пробив, като опровергаеш някаква фундаментална теория, се изисква способността да формулираш нова такава. За съжаление няма рецепта как точно може да бъде придобита такава способност, нито дори разбиране дали подобни възможности са вродени или е възможно да бъдат развити. Единственото сигурно е, че са необходими поне две десетилетия солидно образование и пълно отдаване на познанието - този срок не изглежда да е лесно да бъде съкратен значително.
Така че не се мъчи - няма да стане.
Re: сомбреро
наличието на прах и газ, тук и там из галактиките, а и не само, несъмнено е било известно на Айнщайн, както и на повечето хора след него. Тезата, че ти, по една-две снимки от Интернет можеш да прозреш това, останало незабелязано за цялата научна общност в продължение на стотина години, сама по себе си е достатъчна квалификация за качеството на това, което ти вероятно определяш като твои разсъждения, а всъщност и за него има психиатрична терминология, която също ти е непозната.
Тц, точно тук не позна, и по това си личи безхаберието ти по познаване на историята на физиката и астрономията и пишеш неистово пищящ и пропагандиращ глупостите на теорията на айнщайн и нейните невъзможни следствия като гравитационни лещи и т.н. Ще те светна че по времето на Айнщайн не е имало мощни телескопи със които недвусмисленно да се виждат ясно атмосферата и прахът на небесните тела Айнщайн не е знаел изобщо че има атмосфера около звездите
(и нека да пребъде во веки веков само истината)
Тц, точно тук не позна, и по това си личи безхаберието ти по познаване на историята на физиката и астрономията и пишеш неистово пищящ и пропагандиращ глупостите на теорията на айнщайн и нейните невъзможни следствия като гравитационни лещи и т.н. Ще те светна че по времето на Айнщайн не е имало мощни телескопи със които недвусмисленно да се виждат ясно атмосферата и прахът на небесните тела Айнщайн не е знаел изобщо че има атмосфера около звездите
(и нека да пребъде во веки веков само истината)
в отговор на [email protected]
#4
Re: сомбреро
Chronology of Discoveries about the Sun
В превод за теб, щото знам че английския ти е мътен колкото физиката, просто щото не може да ти е по-мътен, статията се казва: "Хронология на откритията свързани със Слънцето".
Не мога да ти я преведа цялата, но все пак обърни внимание на следните факти:
1. През 1715 година Халей, наблюдавайки Слънчево затъмнение, предполага, че или Слънцето или Луната трябва да имат атмосфера.
2. През 1806 година Jose Joaquin de Ferrer, наблюдавайки пак Слънчево затъмнение, предполага на базата на някои изчисления за размера и, че атмосферата трябва да е на Слънцето, а не на Луната.
Или накратко, като за теб - повече от сто години преди ТО е било ясно, че звездите имат атмосфера, а по времето на Айнщайн структурата на Слънцето е била сравнително добре изучена - много по-добре отколкото капацитети като теб са способни някога да асимилират.
Но най-важното - науката не е някаква дейност, в която някакви овчари седят и наблюдават директно нещо, че да го разберат. Човешкият интелект - това е нещо, което е трудно да се обяни на индивиди, които са лишени от него, е способен да открива причинно-следствени връзки дори там, къде животните, например, не могат. За някои неща се е изисквало малко начетеност, малко логика, малко математика и малко факти, като е можело да се направят доста точни обоснавани предположения.
Знам, че няма да ме разбереш, така че приеми го на доверие - науката отдавна не е, ако някога е била, занимание за идиоти, които директно да гледат и да пипат нещо без дори да се опитват да мислят, в опит да прозрат какво евентуално е то.
Не на последно място - никой човек не притежава цялото познание за всичко, но ако дори в една единствена област мисленето му е сравнимо с това на идиот, то е много вероятно във всички области на познанието мисленето му да е като това на идиот. Ерго няма голяма смисъл да се напъва въобще, а е по-добре да изпробва други възможности - възможно е дори пълен олигофрен да притежава известни артистични заложби или пък да може да извършва някаква елементарна физическа работа, неизискваща наличието на твърде последователни мисловни процеси.
В превод за теб, щото знам че английския ти е мътен колкото физиката, просто щото не може да ти е по-мътен, статията се казва: "Хронология на откритията свързани със Слънцето".
Не мога да ти я преведа цялата, но все пак обърни внимание на следните факти:
1. През 1715 година Халей, наблюдавайки Слънчево затъмнение, предполага, че или Слънцето или Луната трябва да имат атмосфера.
2. През 1806 година Jose Joaquin de Ferrer, наблюдавайки пак Слънчево затъмнение, предполага на базата на някои изчисления за размера и, че атмосферата трябва да е на Слънцето, а не на Луната.
Или накратко, като за теб - повече от сто години преди ТО е било ясно, че звездите имат атмосфера, а по времето на Айнщайн структурата на Слънцето е била сравнително добре изучена - много по-добре отколкото капацитети като теб са способни някога да асимилират.
Но най-важното - науката не е някаква дейност, в която някакви овчари седят и наблюдават директно нещо, че да го разберат. Човешкият интелект - това е нещо, което е трудно да се обяни на индивиди, които са лишени от него, е способен да открива причинно-следствени връзки дори там, къде животните, например, не могат. За някои неща се е изисквало малко начетеност, малко логика, малко математика и малко факти, като е можело да се направят доста точни обоснавани предположения.
Знам, че няма да ме разбереш, така че приеми го на доверие - науката отдавна не е, ако някога е била, занимание за идиоти, които директно да гледат и да пипат нещо без дори да се опитват да мислят, в опит да прозрат какво евентуално е то.
Не на последно място - никой човек не притежава цялото познание за всичко, но ако дори в една единствена област мисленето му е сравнимо с това на идиот, то е много вероятно във всички области на познанието мисленето му да е като това на идиот. Ерго няма голяма смисъл да се напъва въобще, а е по-добре да изпробва други възможности - възможно е дори пълен олигофрен да притежава известни артистични заложби или пък да може да извършва някаква елементарна физическа работа, неизискваща наличието на твърде последователни мисловни процеси.
Re: сомбреро
В превод за теб, щото знам че английския ти е мътен колкото физиката,
Ти и от английски толкова разбираш колкото и от физика, научил нашият словоблудник няколко думи от английският, и си мисли че знаел английски. Пък и тук не е форум за изучаване и популяризация на английският език, за да ми излизаш с претенции по английски.
Не мога да ти я преведа цялата, но все пак обърни внимание на следните факти:
Защо, защото е ясно че сам ще се компрометираш ако я преведеш, то за превода може и с гугъл, пак се разбира основният контекст, на написаното.
1. През 1715 година Халей, наблюдавайки Слънчево затъмнение, предполага, че или Слънцето или Луната трябва да имат атмосфера.
2. През 1806 година Jose Joaquin de Ferrer, наблюдавайки пак Слънчево затъмнение, предполага на базата на някои изчисления за размера и, че атмосферата трябва да е на Слънцето, а не на Луната.
Или накратко, като за теб - повече от сто години преди ТО е било ясно, че звездите имат атмосфера, а по времето на Айнщайн структурата на Слънцето е била сравнително добре изучена - много по-добре отколкото капацитети като теб са способни някога да асимилират.
Нищо не е било изучено по времето на Айнщайн бе духач, само се е предполагало, едва по късно към 50-те години на 20 век, астрономията започва своят устрем, когато се впрягат да наблюдават със мощни телескопи, до тогава не е имало снимки които по ясен и категоричен начин да изобразяват космическа атмосфера и плазма, те и засега почти нищо не знаят за структурата на Слънцето камоли по времето на Айнщайн. Разбираш ли колко си бос въобще.
Но най-важното - науката не е някаква дейност, в която някакви овчари седят и наблюдават директно нещо, че да го разберат. Човешкият интелект - това е нещо, което е трудно да се обяни на индивиди, които са лишени от него,
Ти си точно от тези индивиди
(и нека да пребъде во веки веков само истината)
Ти и от английски толкова разбираш колкото и от физика, научил нашият словоблудник няколко думи от английският, и си мисли че знаел английски. Пък и тук не е форум за изучаване и популяризация на английският език, за да ми излизаш с претенции по английски.
Не мога да ти я преведа цялата, но все пак обърни внимание на следните факти:
Защо, защото е ясно че сам ще се компрометираш ако я преведеш, то за превода може и с гугъл, пак се разбира основният контекст, на написаното.
1. През 1715 година Халей, наблюдавайки Слънчево затъмнение, предполага, че или Слънцето или Луната трябва да имат атмосфера.
2. През 1806 година Jose Joaquin de Ferrer, наблюдавайки пак Слънчево затъмнение, предполага на базата на някои изчисления за размера и, че атмосферата трябва да е на Слънцето, а не на Луната.
Или накратко, като за теб - повече от сто години преди ТО е било ясно, че звездите имат атмосфера, а по времето на Айнщайн структурата на Слънцето е била сравнително добре изучена - много по-добре отколкото капацитети като теб са способни някога да асимилират.
Нищо не е било изучено по времето на Айнщайн бе духач, само се е предполагало, едва по късно към 50-те години на 20 век, астрономията започва своят устрем, когато се впрягат да наблюдават със мощни телескопи, до тогава не е имало снимки които по ясен и категоричен начин да изобразяват космическа атмосфера и плазма, те и засега почти нищо не знаят за структурата на Слънцето камоли по времето на Айнщайн. Разбираш ли колко си бос въобще.
Но най-важното - науката не е някаква дейност, в която някакви овчари седят и наблюдават директно нещо, че да го разберат. Човешкият интелект - това е нещо, което е трудно да се обяни на индивиди, които са лишени от него,
Ти си точно от тези индивиди
(и нека да пребъде во веки веков само истината)
в отговор на [email protected]
#8
Re: сомбреро
Спестил си на здравната каса за диагноза. И ти газ пропика, а?
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
в отговор на [email protected]
#10
Re: сомбреро
Бъди много полезен, ти за мене не се коси, аз и така съм по-добре от тебе Нали знаеш, има една прослойка над робите, която може и с нищо друго не е полезна
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
Нали знаеш, има една прослойка над робите, която може и с нищо друго не е полезна Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
Re: сомбреро
поредния всезнаещ богоподобен релативист.
децата в трети клас ще се сетят повече от теб. гнус ме е да ти отговарям, но ще го направя заради другите които заблуждаваш.
естествено че наличието на газ и прах означава атмосфера, даже баба пена сама без чужда помощ се досети преди теб.
естествено че наличието на атмосфера означава наличие на атмосферна лупа, също както около земята, юпитер, слънцето и т.н.
естествено че това е добре известно от векове.
според айнщайн, пространството е празно, в него няма нищо. в теорията на относителността никъде не се споменава атмосфера и атмосферна лупа.
естествено че тази негова заблуда е била посочвана много пъти, след обявлението на едингтън, включително и от олег акимов.
естествено че има нови теории за това, една от тях е на групата thunderbolts.
[линк]
обаче релативистите не приемат критики, защото са божествени и безгрешни. затова си продължават произволно с техните фантастики. браво на тях.
Cold Gas Halos
[линк]
.Да не говорим, че на мен ми е много трудно да си представя как една снимка може да опровергае ТО
да не говорим, че на мен ми е много трудно да си представя как една снимка може да докаже то, тази на едингтън. смешна работа.
децата в трети клас ще се сетят повече от теб. гнус ме е да ти отговарям, но ще го направя заради другите които заблуждаваш.
естествено че наличието на газ и прах означава атмосфера, даже баба пена сама без чужда помощ се досети преди теб.
естествено че наличието на атмосфера означава наличие на атмосферна лупа, също както около земята, юпитер, слънцето и т.н.
естествено че това е добре известно от векове.
според айнщайн, пространството е празно, в него няма нищо. в теорията на относителността никъде не се споменава атмосфера и атмосферна лупа.
естествено че тази негова заблуда е била посочвана много пъти, след обявлението на едингтън, включително и от олег акимов.
естествено че има нови теории за това, една от тях е на групата thunderbolts.
[линк]
обаче релативистите не приемат критики, защото са божествени и безгрешни. затова си продължават произволно с техните фантастики. браво на тях.
Cold Gas Halos
[линк]
.Да не говорим, че на мен ми е много трудно да си представя как една снимка може да опровергае ТО
да не говорим, че на мен ми е много трудно да си представя как една снимка може да докаже то, тази на едингтън. смешна работа.
Редактирано от min4o praznikov на
в отговор на min4o praznikov
#12
Re: сомбреро
Минчо, и да ме убиеш, не мога да схвана как човек може толкова да е кон с капаци. Ами посмятай малко, да видим що за атмосфери са нужни?
Трудно е да се намерят данни за коефициента на пречупване на газове при малки налягания, затова ще си ги изчислим. На първо време малко теория. Дърпаш този материал, в него се обсъжда теоретично как коефициента на пречупване на газ зависи от такива характеристики като налягане и температура. Направо поглеждаш формула (4):
Тази формула свързва коефициента на пречупване с т.н. поляризуемост на газа а, налягането и температурата. Поляризуемостта зависи допълнително и от честотата на светлината която се пречупва, както се вижда от обсъждането по-нататък от формула (4).
После хвърляш поглед ТУК, и по-специално ни е нужна следната информация: при налягане 1 атмосфера и при 0 градуса Целзии (273 Келвина) имаме коефициенти на пречупване:
Хелий: 1.000036
водород: 1.000132
Разглеждаме тези газове, защото слънчевата атмосфера, доколкото я има, се състои основно от тях.
Всичко това ни е нужно, за да оценим константата а във формулата по-горе - имаме даден коефициент на пречупване, налягане и температура, търси се една константа. Нейното знание ще ни даде възможност да смятаме коефициента на пречупване на съответните газове и за други температури и налягания. Всъщност за упростяване на сметките ни трябва да оценим отношението a/k от формулата. И така, за споменатите газове имаме (смятаме направо в атмосфери и келвини):
хелий: n^2=1+0.01966.(P/T)
водород: n^2=1+0.0721.(P/T)
Тези формули не са точни при ниски температури, свързани с фазови процеси, но ние няма да оценяваме в тая област.
Така, aйде, да вземем за пример Слънцето и предсказаната от Айнщайн (и измерена после) стойност.
Имаме измерено отклонение на лъчите около 1"75. Една ъглова секунда и 75 стотни. Да го превърнем в градуси:
1"75/3600=0.000486
Нека сега разгледаме опростен модел на пречупвне. Нека около слънцето имаме сфера със слънчевата атмосфера, и извън тая сфера чист вакуум. Това го правим за да си спестим оценки с промениво налягане и променлив коефициент на пречупване, които няма да доведат го голямо отклонение. Така, нека сега светлината от даечната звезда атакува тази сфера под някакъв ъгъл, за определеност 45 градуса (реално ъгълът няма голямо значение, крайният резултат се променя сравнително слабо, а и този ъгъл е доста разумен, като си нарисуваш хода на лъча на листче). За избора на този ъгъл пояснявам допълнително към края. Така, всичкото това правим за да сметнем: какъв е коефициента на пречупване на тази слънчева атмосфера, че да получим такова отклонение от гравитационната леща 1"75?
По закона на Снелиус имаме:
n/1=sin(45+0.000486)/sin(45) = 1.00000848
където n е търсеният коефициент на пречупване, а 1 е коефициентът за вакуум.
Всички сме съгласни, че най-голямата атмосферна област до слънчевата повърхност е слънчевата корона, този воал около слънцето, който те е хипнотизирал и който безпаметно ни сочиш по снимките Чудесно, там наистина има газове за атмосфера, само че има един малък проблем. Температурата в тая корона е доста големшка, оценяват я някъде над милион градуса. Ами добре, нека да вземем тази долна стойност и да сметнем какво трябва да е налягането, за да се получи нужният по-горе коефициент на пречупване. По формулите за водорода и хелия по-горе получаваме следните налягания (ако атмосферата беше само от един газ):
хелий: 862 атмосфери
водород: 235 атмосфери
Ако вземем температура на короната 2 милиона градуса, тези налягания трябва да са двойно по-големи.
Само че имаме проблем. Какъвто и състав на слънчевата атмосфера да си харесаш, такова налягане в нея няма. Плътността на газа във фотосферата се оценява като тази в земната стратосфера. А короната е външен слой и е много поряддъци по-рядка, съответно и налягането е съвсем мижаво. А и няма как другояче да бъде, за да може да се реализират там потоците от слънччев вятър със скорост 400-800 км/с. С прости думи казано: да, имаме атмосфера на слънцето, но не, тя не може да обясни величината на отклонението на звездните лъчи край слънчевият диск, изобщо не е достатъчна.
Играта с ъгълът на пречупване само би влошила нещата. Можем да го намаляваме, демек да атакуваме почти перпендикулярно слънчевата атмосфера, което ще изисква увеличаване на нужният коефициент на пречупване, за да реализираме отклонението 1"75. Можем да го увеличаваме ъгъла, тогава ще ни е нужен по-малък коефициент на пречупване, но геометрично почваме да се пускаме тангенциално на слънчевата атмосфера, което не е нашата задача - светлината от наблюдаваните звезди пресича смело короната, и 45 градуса е доста разумна оценка :)
И забележи, оценките ни за коефициента на пречупване на двата газа са доста преувеличени и по друга причина. При такива високи температури като в короната газът е под формата на плазма. В тази форма поляризационната способност а силно намалява - основната и съставка е поведението на електроните от електронният слой, зарядите в ядрата дават много малко, а при плазма електроните почват да напускат слоя. Тоест при по-малка а за да се получи нужният коефициент на пречупване по-горе, налягането на газа трябва да е още порядъци по-голямо. Забрави.
За гравитационните лещи на галактиките може да се направят сходни оценки. Няма как налягането на междузвездният газ да го докараш атмосфери, нали? Пък и странно, толкова много галактики не успяват да докарат никаква леща. :)
Поуката, Минчо е следната: физиката е количествена наука. При нея не е достатъчно нещо да го има, а то трябва и да е достатъчно. Та така със атмосферите
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
Трудно е да се намерят данни за коефициента на пречупване на газове при малки налягания, затова ще си ги изчислим. На първо време малко теория. Дърпаш този материал, в него се обсъжда теоретично как коефициента на пречупване на газ зависи от такива характеристики като налягане и температура. Направо поглеждаш формула (4):
Тази формула свързва коефициента на пречупване с т.н. поляризуемост на газа а, налягането и температурата. Поляризуемостта зависи допълнително и от честотата на светлината която се пречупва, както се вижда от обсъждането по-нататък от формула (4).
После хвърляш поглед ТУК, и по-специално ни е нужна следната информация: при налягане 1 атмосфера и при 0 градуса Целзии (273 Келвина) имаме коефициенти на пречупване:
Хелий: 1.000036
водород: 1.000132
Разглеждаме тези газове, защото слънчевата атмосфера, доколкото я има, се състои основно от тях.
Всичко това ни е нужно, за да оценим константата а във формулата по-горе - имаме даден коефициент на пречупване, налягане и температура, търси се една константа. Нейното знание ще ни даде възможност да смятаме коефициента на пречупване на съответните газове и за други температури и налягания. Всъщност за упростяване на сметките ни трябва да оценим отношението a/k от формулата. И така, за споменатите газове имаме (смятаме направо в атмосфери и келвини):
хелий: n^2=1+0.01966.(P/T)
водород: n^2=1+0.0721.(P/T)
Тези формули не са точни при ниски температури, свързани с фазови процеси, но ние няма да оценяваме в тая област.
Така, aйде, да вземем за пример Слънцето и предсказаната от Айнщайн (и измерена после) стойност.
Имаме измерено отклонение на лъчите около 1"75. Една ъглова секунда и 75 стотни. Да го превърнем в градуси:
1"75/3600=0.000486
Нека сега разгледаме опростен модел на пречупвне. Нека около слънцето имаме сфера със слънчевата атмосфера, и извън тая сфера чист вакуум. Това го правим за да си спестим оценки с промениво налягане и променлив коефициент на пречупване, които няма да доведат го голямо отклонение. Така, нека сега светлината от даечната звезда атакува тази сфера под някакъв ъгъл, за определеност 45 градуса (реално ъгълът няма голямо значение, крайният резултат се променя сравнително слабо, а и този ъгъл е доста разумен, като си нарисуваш хода на лъча на листче). За избора на този ъгъл пояснявам допълнително към края. Така, всичкото това правим за да сметнем: какъв е коефициента на пречупване на тази слънчева атмосфера, че да получим такова отклонение от гравитационната леща 1"75?
По закона на Снелиус имаме:
n/1=sin(45+0.000486)/sin(45) = 1.00000848
където n е търсеният коефициент на пречупване, а 1 е коефициентът за вакуум.
Всички сме съгласни, че най-голямата атмосферна област до слънчевата повърхност е слънчевата корона, този воал около слънцето, който те е хипнотизирал и който безпаметно ни сочиш по снимките
Чудесно, там наистина има газове за атмосфера, само че има един малък проблем. Температурата в тая корона е доста големшка, оценяват я някъде над милион градуса. Ами добре, нека да вземем тази долна стойност и да сметнем какво трябва да е налягането, за да се получи нужният по-горе коефициент на пречупване. По формулите за водорода и хелия по-горе получаваме следните налягания (ако атмосферата беше само от един газ):
хелий: 862 атмосфери
водород: 235 атмосфери
Ако вземем температура на короната 2 милиона градуса, тези налягания трябва да са двойно по-големи.
Само че имаме проблем. Какъвто и състав на слънчевата атмосфера да си харесаш, такова налягане в нея няма. Плътността на газа във фотосферата се оценява като тази в земната стратосфера. А короната е външен слой и е много поряддъци по-рядка, съответно и налягането е съвсем мижаво. А и няма как другояче да бъде, за да може да се реализират там потоците от слънччев вятър със скорост 400-800 км/с. С прости думи казано: да, имаме атмосфера на слънцето, но не, тя не може да обясни величината на отклонението на звездните лъчи край слънчевият диск, изобщо не е достатъчна.
Играта с ъгълът на пречупване само би влошила нещата. Можем да го намаляваме, демек да атакуваме почти перпендикулярно слънчевата атмосфера, което ще изисква увеличаване на нужният коефициент на пречупване, за да реализираме отклонението 1"75. Можем да го увеличаваме ъгъла, тогава ще ни е нужен по-малък коефициент на пречупване, но геометрично почваме да се пускаме тангенциално на слънчевата атмосфера, което не е нашата задача - светлината от наблюдаваните звезди пресича смело короната, и 45 градуса е доста разумна оценка :)
И забележи, оценките ни за коефициента на пречупване на двата газа са доста преувеличени и по друга причина. При такива високи температури като в короната газът е под формата на плазма. В тази форма поляризационната способност а силно намалява - основната и съставка е поведението на електроните от електронният слой, зарядите в ядрата дават много малко, а при плазма електроните почват да напускат слоя. Тоест при по-малка а за да се получи нужният коефициент на пречупване по-горе, налягането на газа трябва да е още порядъци по-голямо. Забрави.
За гравитационните лещи на галактиките може да се направят сходни оценки. Няма как налягането на междузвездният газ да го докараш атмосфери, нали?
Пък и странно, толкова много галактики не успяват да докарат никаква леща. :)
Поуката, Минчо е следната: физиката е количествена наука. При нея не е достатъчно нещо да го има, а то трябва и да е достатъчно. Та така със атмосферите
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
в отговор на min4o praznikov
#13
Re: сомбреро
"...според айнщайн, пространството е празно, в него няма нищо. "
Ъъъъъъъъ?!?! Според Айнщайн няма звезди, галактитки, няма Земя, Луна и Слънце?!?! Ти не си идиот, ти си топ идиот.
"в теорията на относителността никъде не се споменава атмосфера и атмосферна лупа."
В теорията на относителността никъде не се споменват и клубовете на dir.bg, например, нито дори Интернет. Как от това следва, че тя е невярна?!?! Ти даже не си топ идиот - ти си съвършен идиот.
Напълно, абсолютно, изцяло имунизиран за всякаква логика си, приятелю. Не се мъчи, няма смисъл.
П.П. А относно "... да не говорим, че на мен ми е много трудно да си представя как една снимка може да докаже то ..." - не може една снимка да докаже никоя теория. Но може да бъде според предвижданията на теорията или да не бъде според тях. Т.е. една снимка или какъвто и да е друг наблюдаем факт може да се съгласува с една теория или не. Просто не ти е ясно как работи човешкото познание като цяло и науката в частност.
Ъъъъъъъъ?!?! Според Айнщайн няма звезди, галактитки, няма Земя, Луна и Слънце?!?! Ти не си идиот, ти си топ идиот.
"в теорията на относителността никъде не се споменава атмосфера и атмосферна лупа."
В теорията на относителността никъде не се споменват и клубовете на dir.bg, например, нито дори Интернет. Как от това следва, че тя е невярна?!?! Ти даже не си топ идиот - ти си съвършен идиот.
Напълно, абсолютно, изцяло имунизиран за всякаква логика си, приятелю. Не се мъчи, няма смисъл.
П.П. А относно "... да не говорим, че на мен ми е много трудно да си представя как една снимка може да докаже то ..." - не може една снимка да докаже никоя теория. Но може да бъде според предвижданията на теорията или да не бъде според тях. Т.е. една снимка или какъвто и да е друг наблюдаем факт може да се съгласува с една теория или не. Просто не ти е ясно как работи човешкото познание като цяло и науката в частност.
Редактирано от Alenadrow на
в отговор на [email protected]
#14
Re: сомбреро
... Нищо не е било изучено по времето на Айнщайн ...
Схващал ли каква е разликата между идиотите, чиито достоен представител си ти, и нормалните хора, скромно представлявани от мен за нуждите на тази полемика? Аз ти представих списък с най-общата хронология на откритията свързани със Слънцето, а ти продължаваш да настояваш, че нищо не било изучено. Вие сте перфектни забавни тъпаци - ти, Неокукумил, Минчо, при това не, защото не разбирате нищо - хората не са длъжни да разбират нещо - а просто защото дори когато нещо ви се покаже, така че дори животно да може да го схване, в напълно ясна, прегледна и проверима форма, то вие си продължавате да си баете някакви мантри, надявайки се сякаш, че ако баете достатъчно дълго тъпотиите ви ще станат, някак магически, истини, а вие от завършени лумпени, неспособни на елементарни мисловни асимилации, ще се превърнете в уважавани мислители. Ще ти издам една тайна - това никога няма да стане. Има хора, които винаги ще принадлежат към групата на непотребната сган, при това не защото някой или нещо ги е поставило там, а защото те самите настоятелно и упорито се задържат с всички сили в тази група.
Схващал ли каква е разликата между идиотите, чиито достоен представител си ти, и нормалните хора, скромно представлявани от мен за нуждите на тази полемика? Аз ти представих списък с най-общата хронология на откритията свързани със Слънцето, а ти продължаваш да настояваш, че нищо не било изучено. Вие сте перфектни забавни тъпаци - ти, Неокукумил, Минчо, при това не, защото не разбирате нищо - хората не са длъжни да разбират нещо - а просто защото дори когато нещо ви се покаже, така че дори животно да може да го схване, в напълно ясна, прегледна и проверима форма, то вие си продължавате да си баете някакви мантри, надявайки се сякаш, че ако баете достатъчно дълго тъпотиите ви ще станат, някак магически, истини, а вие от завършени лумпени, неспособни на елементарни мисловни асимилации, ще се превърнете в уважавани мислители. Ще ти издам една тайна - това никога няма да стане. Има хора, които винаги ще принадлежат към групата на непотребната сган, при това не защото някой или нещо ги е поставило там, а защото те самите настоятелно и упорито се задържат с всички сили в тази група.
Re: сомбреро
Мразя да рисуввам картинки когато трябва да се обяснява нещо кристално ясно, но за случая ще дам едно пояснение.
Ето картинка на модела на пречупване, на база на който направих оценките в предишният постинг. :
Имаме обект с радиус отсечката r=OR, и около обекта атмосфера с дебелина отсечката h=RP. Извън тази атмосфера е вакуум. Имаме лъч светлина S, който атакува атмосферата в точка P под ъгъл delta спрямо нормалата NP (по закона на Снелиус ъглите се мерят спрямо нормалата). Лъчът S се пречупва в точка Р и навлиза в атмосферата под ъгъл beta спрямо нормалата. Така съм подбрал нещата, че така пречупеният лъч да се плъзга по повърхността на обекта в точка K. Е, ъгълът delta е спорният ъгъл от 45 градуса с който правя оценките в предишният пост. При разумни съотношения на радиус на обекта и дебелина на атмосферата този ъгъл е в границите на стойност, за която отклоненията от 45 градуса не внасят практически никаква промяна в оценките които направих. Разликата delta-beta е ъгълът на отклонеението, при което се наблюдава лъчът S, прословутите 1"75 градуса предсказани от Айнщайн в разгледаният пример.
Сега ще направя и оценка доколко този модел с така избраната рязка граница на атмосферата е жизнеспособен. Ще го приложа за земната атмосфера. Там знаем една величина: рефракцията на светлината от слънцето, когато тя се плъзга хоризонтално (при изгрев/залез) и обозначена на чертежа с delta-beta е около 30 ъглови минути. На тази база ще опитаме да оценим дебелината на земната атмосфера по този модел, т.е. дебелината на равномерен слой въздух с налягане 1 атмосфера и температура 0 градуса (и да видим до колко променливият коефициент на пречупване за лъча на различна височина в реалната ситуация се компенсира от този модел)..
За земята имаме известен радиус r=6400 км, височина на атмосферата която ще оценяваме h. За ъгълът beta имаме оценката:
sin(beta)=r/(h+r)=1(1+k)
където k=h/r e един малък параметър.
За ъгълът delta имаме delta=beta+30' = beta+0.0087 (в radiani).
По закона на Снелиус трябва да имаме
sin(delta)/sin(beta)=n (коефициента на пречупване на въздуха)
и за този коефициент вземаме стойността от справочният линк величината 1.000293 при налягане 1 атмосфера и температура 273 келвина.
sin(beta)=1(1+k)
sin(delta)=sin(beta+0.0087)
Закона на Снелиус:
sin((beta+0.0087)/sin(beta) ~= 1.000293
От тука имаме beta=1.533 (радиана), съответно
k=0.00071
h=k.r=0.00071*6400=4.57 km
Резултатът ни показва, че ако цялата променлива по качества атмосфера съберем в един слой с дебелина около 5 километра, налягане 1 атмосфера и температура 0 градуса, можем доста добре да опишем отклонението на слънчевите лъчи в земната атмосфера. Тоест разредените газове на големи височини имат много по-малък принос, отколкото основното тяло на атмосферата при малки височини. Демек един такъв модел работи прилично.
Тъй като земната атмосфера е доста тънка, тук не можем да работим с оценката на ъгъла на атакуване 45 градуса (тук той се оказа 88 градуса). Но слънчевата атмосфера (короната) е доста голяма, тя се простира зад земната орбита даже. Така че там тази оценка е оправдана. А и не е критична в доста голям диапазон.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
Ето картинка на модела на пречупване, на база на който направих оценките в предишният постинг. :
Имаме обект с радиус отсечката r=OR, и около обекта атмосфера с дебелина отсечката h=RP. Извън тази атмосфера е вакуум. Имаме лъч светлина S, който атакува атмосферата в точка P под ъгъл delta спрямо нормалата NP (по закона на Снелиус ъглите се мерят спрямо нормалата). Лъчът S се пречупва в точка Р и навлиза в атмосферата под ъгъл beta спрямо нормалата. Така съм подбрал нещата, че така пречупеният лъч да се плъзга по повърхността на обекта в точка K. Е, ъгълът delta е спорният ъгъл от 45 градуса с който правя оценките в предишният пост. При разумни съотношения на радиус на обекта и дебелина на атмосферата този ъгъл е в границите на стойност, за която отклоненията от 45 градуса не внасят практически никаква промяна в оценките които направих. Разликата delta-beta е ъгълът на отклонеението, при което се наблюдава лъчът S, прословутите 1"75 градуса предсказани от Айнщайн в разгледаният пример.
Сега ще направя и оценка доколко този модел с така избраната рязка граница на атмосферата е жизнеспособен. Ще го приложа за земната атмосфера. Там знаем една величина: рефракцията на светлината от слънцето, когато тя се плъзга хоризонтално (при изгрев/залез) и обозначена на чертежа с delta-beta е около 30 ъглови минути. На тази база ще опитаме да оценим дебелината на земната атмосфера по този модел, т.е. дебелината на равномерен слой въздух с налягане 1 атмосфера и температура 0 градуса (и да видим до колко променливият коефициент на пречупване за лъча на различна височина в реалната ситуация се компенсира от този модел)..
За земята имаме известен радиус r=6400 км, височина на атмосферата която ще оценяваме h. За ъгълът beta имаме оценката:
sin(beta)=r/(h+r)=1(1+k)
където k=h/r e един малък параметър.
За ъгълът delta имаме delta=beta+30' = beta+0.0087 (в radiani).
По закона на Снелиус трябва да имаме
sin(delta)/sin(beta)=n (коефициента на пречупване на въздуха)
и за този коефициент вземаме стойността от справочният линк величината 1.000293 при налягане 1 атмосфера и температура 273 келвина.
sin(beta)=1(1+k)
sin(delta)=sin(beta+0.0087)
Закона на Снелиус:
sin((beta+0.0087)/sin(beta) ~= 1.000293
От тука имаме beta=1.533 (радиана), съответно
k=0.00071
h=k.r=0.00071*6400=4.57 km
Резултатът ни показва, че ако цялата променлива по качества атмосфера съберем в един слой с дебелина около 5 километра, налягане 1 атмосфера и температура 0 градуса, можем доста добре да опишем отклонението на слънчевите лъчи в земната атмосфера. Тоест разредените газове на големи височини имат много по-малък принос, отколкото основното тяло на атмосферата при малки височини. Демек един такъв модел работи прилично.
Тъй като земната атмосфера е доста тънка, тук не можем да работим с оценката на ъгъла на атакуване 45 градуса (тук той се оказа 88 градуса). Но слънчевата атмосфера (короната) е доста голяма, тя се простира зад земната орбита даже. Така че там тази оценка е оправдана. А и не е критична в доста голям диапазон.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
Re: сомбреро
Ако вземем температура на короната 2 милиона градуса, тези налягания трябва да са двойно по-големи. ………………
Глупости, пак баламосваш. Това не е температура на короната на слънцето а е енергия на излъчване на съответните атоми (ядра, частици). (Този спектър отговарящ на 2 милиона градуса не трябва да се възприема буквално като температура, пак подхвърляш корфишеци, или не знаеш елементарни неща )
От там и налягания и температури (скорост на атомите изграждащи короната ) изобщо не ти се съгласуват.
(Все едно да кажеш, че парче плутоний тъй като излъчва рентгенови и гама лъчи е горещо милиони градуси, не е толкова горещо и можеш да го пипнеш с ръка без да се опари но се пази от радиацията тя е опасна.)
А знаеш ли защо короната излъчва в спектъра (2 miliona), при положение, че повърхността на слънцето е 6000 градуса?
Глупости, пак баламосваш. Това не е температура на короната на слънцето а е енергия на излъчване на съответните атоми (ядра, частици). (Този спектър отговарящ на 2 милиона градуса не трябва да се възприема буквално като температура, пак подхвърляш корфишеци, или не знаеш елементарни неща )
От там и налягания и температури (скорост на атомите изграждащи короната ) изобщо не ти се съгласуват.
(Все едно да кажеш, че парче плутоний тъй като излъчва рентгенови и гама лъчи е горещо милиони градуси, не е толкова горещо и можеш да го пипнеш с ръка без да се опари но се пази от радиацията тя е опасна.)
А знаеш ли защо короната излъчва в спектъра (2 miliona), при положение, че повърхността на слънцето е 6000 градуса?
Редактирано от polu на
Re: сомбреро
Какво значи подчертаното:
"Този спектър отговарящ на 2 милиона градуса не трябва да се възприема буквално като температура"
То не от добро спектъра отговаря на някаква температура Че и по такъв спектър си има уреди, които мерят дистанционно температура. Доказано работещи коректно.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
"Този спектър отговарящ на 2 милиона градуса не трябва да се възприема буквално като температура"
То не от добро спектъра отговаря на някаква температура
Че и по такъв спектър си има уреди, които мерят дистанционно температура. Доказано работещи коректно.Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!