Въпроси разни странни

Здравейте!
Винаги съм се чудил следните неща ако имате мнение по някой от въпросите споделете моля, може пък да стане интересна дискусия:
1. Какво се случва ако примерно вземем едно ригелно хале което трябва да е със ставна връзка при базите, обаче му направим корава такава, и не оразмерим фундаментите за поемането на моменти от корава връзка ами все едно са ставни?
Сиреч какво се получава ако приемем става долу, оразмерим нагоре всичко останало да може да работи при условие, че я има тази става и после при реализацията връзката е корава? Пада ли цялото хале, фундаментите се отлепват много, ок, хубаво и в крайна сметка не се ли получава ставата под тях и какво от това?

2. Случай Приемаме дадена база, че е ставна прибираме болтовете в средата на сечението като нямат рамо, е добре но ако тези болтове все пак предположим, че носят опън и се опитват да направят кораво запъване те биха се скъсали заради това им малко рамо, защо не се късат на практика?
Ето и 3ти случай, производен на случай 1 и 2, смятаме дадена база за ставна обаче понеже искаме да е по здраво или пък някой майстор го решава, и слага яки шпилки 10.9. И воалла имаме едни много яки болтове които дори и при малкото рамо пак биха направили кораво стъпването в някои случаи?
3. На какво се смятат укрепващи връзки по долен пояс на ферма, приема ли ли им се минимална стройност?
4. Ако решим дадена стоманена кутия да я замонолитим в подколонник за да се хване кораво, може ли удачно ли е и как аджеба да се изчисли колко трябва да се забие въпросната кутия.

Скромното ми мнение по част от въпросите:

2. Коравината на съединенията зависи от рамото и коравините на отделните основни части - виж EN 1993-1-8. Колкото и яки шпилки да сложи мастера на обекта, като няма рамо и коравина не може да формира пълно запъване, а само частично. Както и като сложиш два болта много близо пак не е чиста става а еластично запъване.

1. Системата ще застане в равновесно положение - може малко да се отлепи, може и да не се (все пак смятаме за товарни комбинации с ветрове и снегове, които не се случват всеки ден). Ако се отлепи от постоянни товари, в изчислителна ситуация може да тръгне да се преобръща или да загуби устойчивост почвата заради малката контактна площ. Когато смятаме по норми все пак даваме запаси, защото имаме донякъде момент (виж т.1).

4. Защо да не е удачно щом замонолитваме стоманобетонни колони в чашки. За стоманени колони мисля е аналогично.

Theory is practical

1. Закоравявайки базата, а отслабвайки фундамента, ти изместваш мястото за образуване на ставата - тя отива във фундамента. Това не е особено желателно, защото ще ти потроши настилката и ще предизвика страх/недоволство у собственика. Пластифицирана на фланцева базова плоча на практика е невидимо.
2. При добре конструирано фланцево съединение пластифицират фланцевите плочи, т.е. недей да правиш излишно дебели/яки фланцеви плочи и няма страшно ако направиш по-яки болтове.
3. Обикновено участват в поемането на вятъра и сеизмиката. Съгласно Еврокод нямат изискване за стройност, но съгласно българските норми имат гранична стройност 200-250.
4. Кутия бих замонолитил директно само ако е за някаква маловажна конструкция. Иначе спокойно могат да се замонолитват винкели, уайзени и 2Т профили. При важна конструкция и нужда от замонолитване на кутия (тръба), ще мисля как да я напълня и вътре с бетон.

__________
Първо се запознай с Manual.
structures-steel-seismic.blogspot.com

Тя идеята е кутията да я потопят в бетоновата смес отгоре надолу и по този начин да се замонлити и вътре.
Щом като участват в поемането на вятъра противоветровите колони (перпендикулярно на фермите) за каде да ги захвана за горен пояс или за долен или и за и двата?

Хващаш ги за пояса, в който имаш противоветрови връзки, като ако стъпва извън възела на противоветровите връзки, трябва да смяташ и пояса на огъване (в посоката на действие на огъващия момент) и осова сила.

Винаги съм се чудил, как някой иска акъл - а не дава кьорав чертеж на това което прави

Еми по 2 причини щот питам неща дето са по принцип, ако не си виждал ферми или бази мога да изложа нагледно ама не мисля, че въпросите които питам имат нужда от онагледяване:
и второ , ако си един възложител и си видиш чертежите в такъв форум би ли се изкефил особено?

тука нема възложители - всички сме изпълнители
ама нали ти беше ригелно хале - откъде изкочи тая ферма

по принцип, беше ама стана....

Това "потапяне" няма как да стане. Трябва тази долна част на колоната да се отвесира, да се укрепи и към нея да има заварени разни армировки против измъкване.

Колоните по калканите ги хващаш където ти е по-удобно и където имаш хоризонтални връзки, поемащи (и предаващи) вятъра. Тези колони може горе с фермите да образуват N-апарат, а долу да стъпят ставно и така да се спестят големи фундаменти под тях. При всички случаи крайната ферма (на калкана) е добре да е същото сечение като останалите.

__________
Първо се запознай с Manual.
structures-steel-seismic.blogspot.com

Имаш ли впечатления кога е по-изгодно като цяло (калканни колони + фундаменти):

- с N апарат в горния край - малки колони носещи само огъване, по-сериозни фундаменти (заради отлепянето)
- калканни колони поемащи вертикални товари - по-големи колони заради нецентричния натиск, но затежени фундаменти

Theory is practical

1. Нищо няма да се случи. Запъването във фундамента,
както и това ригел-колона винаги е еластично.Като добавим
сигурността, с която надуваме товарите, едва ли ще успеем
да предизвикаме очакваните деформации. Особено, когато увеличаваме
степента на неопределеност.
Какво се случва, когато една проста стоманобетонова греда вземем,
та я запънем леко в крайните колони, щото нормите ни задължават?

2. Базата на колоната не е само болтове. Както колегата Гергов спомена,
пластифицирането се очаква първо в базовата плоча, а може и натиснатият
бетон да поддаде.

3. Връзките по долен пояс винаги ги приемам със стройност 150-200. Нищо, че не е
задължително. Обикновено усилията са незначителни. Както се казва, има елементи,
които вършат работа не защото поемат усилия, а просто защото ги има.

4. Замонолитването на стомана в бетон - колона във фундамент или греда в
колона са интересна тема, доста по-голяма.
В сглобяемия стоманобетон закотвянето се приема от 1.2 до 1.5 пъти
по-големия размер на колоната, но не по-малко от закотвящата дължина
на вложената армировка. Това правилоне може автоматично да се приложи
за стоманени сечения. В момента нямам време да се поровя в записките си
за повече...

ql^2/8

ако са X връзките изкълчвателната дължина с коефициенти 0,5 и 0,7 в равнината на връзката и перпендикулярно ли я взимаш за да ограничиш стройността под 200 или директно цялата дължина?

Въпросът е интересен, но отговорът е много дълъг и зависи от много неща.
1. Вариант с калканни колони, носещи N
Конструкцията става по-лека, но ще трябва да правиш различна ферма (или ригел) и типизацията отива на кино. Фундаментите се увеличават като брой, евентуално намаляват като размери, появяват се още детайли. Лишаваш Инвеститора от евентуално просто и евтино бъдещо развитие (удължаване) на халето.
2. Вариант с калканни колони само на огъване
Типизираш всички ферми (ригели), конструкцията ти става по-тежка. Стъпваш с калканните колони върху някаква малка цокълна греда, свързана с настилката и забравяш да смяташ фундаменти. Инвеститорът запазва възможност за просто (евтино) разширение.
3. Вариант с калканни колони носещи N, но калканната ферма (ригел) не е намалена
Това повече се доближава до вариант 2, защото колоните поемат сравнително малка N-сила, заради голямата коравина на фермата (ригела) и малката товарна площ.

__________
Първо се запознай с Manual.
structures-steel-seismic.blogspot.com

и таз хубава - нищо нема да се случи - ама що правим тогава статика изобщо ?
Нормите казват - трябва съответствие между изчислителна и конструктивна схема

Хората очакват когато се допусне една неточност в проекта или изпълнението,
веднага да се прояви дефект. Инженерите би трябвало да знаем, че не е така.
Тука сме се нагледали на снимки на какви ли не изпълнения, които все още
не са паднали, нали?

Нормите казват, че трябва да се отчита реалната коравина на възлите.
В твоята статика как отчиташ коравината на възела ригел-колона?

ql^2/8

при такава космическа разлика която допускаш между конструктивна и изчислителна схема -

да тръгнем да търсим корав ли е или полукорав възела - колко ще мръдне М - 10% !
моите възли са само 2 вида - ставни и корави - средно положение нема

Конструкцията, в крайна сметка, работи така, както е изчислена. А ако е конструирана в запас, спрямо изчислението, то значи има резерв за преразпределяне. В твоят случай - нищо драматично няма да се случи

Ами зависи как го погледнеш. Щото ако изчислим конструкцията долу със стави, и закоравим тази връзка реално ние придаваме допълнителен запас чрез ограничаване степените на свобода. Сега вярно фундаментите няма да обезпечат този запас на 100 % но на 10% ще го, и в крайна сметка излиза, че понеже те имат способност да работят 10 % примерно като корави фундаменти на запънати колони тези 10 % са един вид бонус. Това е положителния поглед. Негативния е: ОМГ фундаментите не издържат тези моменти всичко туш. Въпроса е коя от двете гледни точки е по-близо до истината. Ако е първата гледна точка то извода ще бъде, еми дайте да правим конструкцията решена ставно долу пък за всеки случай да си слагаме коравата база примерно за едно на ум щото не вреди. Ако е втория вариант вече, ще трябва да се отказваме от авторски права например когато видим на обекта корава база а пък сме смятали ставна, щот нали фундаментите не са предвидени за такова нещо. А че конструкцията работи както сме я изчислили смятам, че по скоро ни се иска отколкото е факт или поне не винаги.
Лично аз изпитвам следния проблем когато правя ставни бази: Момента долу го получавам само от срязване, е добре ама той не е кой знае какъв голям. Осова сила от хале кой знае каква няма. И то излиза че фундаменти трябват колкото да не са без хич / размера определям от изискванията за отлепване и допустими напрежения/. Добре ама някак си не ми харесва идеята голямо хале и изведнъж фундаменти метър на метър щот е става над тях и излизат напреженията от долу. И тогава ги слагам по чувство колкото да не малеят съвсем.

Да попитам само - фундамента като е с размери, изчислени предимно за поемане на вертикален товар, дали ще заработи изобщо на огъване? И дали "ставата" в базата (по сметки), няма просто да отиде на друго място (на практика)? Само питам?