Разведох се!

Най-накрая вчера всичко приключи.

След година и половина дивотии, този брак приключи!!!

Не мога да повярвам. Мислех че ще крещя от удоволствие и, че ще получа инфаркт от вълнение. Не! Никаква емоция. Дали защото от 1 г. живеем разделени и свикнах, дали всичките отрицателни емоции ме отровиха, не знам. В момента ми е все едно.

Да доволен съм много, но няма еуфория.

Даже в началото на поста си дори леко се опитвах да се надъхвам да изглеждам ентусиазиран, но истината е че настроението ми е равно.

Суетата - любимият ми грях!

Честито, да сте живи и здрави всичките и напред само добро да ви чака.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Благодаря.
Да, наистина вярвам в доброто бъдеще.Само живот и здраве да е.

Суетата - любимият ми грях!

Пропуснах да дам някаква информация как приключи делото.
По взеимно съгласие в крайна сметка, щото до последно не беше сигурно. Още на предишното дело трябваше да приключи така, но тогава отсрещната страна направи чудеса от глупости, та не стана. Саго беше "кротка".

Родителските права са за мен и детето ще живее при мен.

По отношение на имотите й отстъпих да ползва малкия апартамент, което тя нямаше да получи при развод по исков ред. Не, не го заслужава, но някои само вземат други само дават, така е устроен света. Майната й!

Друго няма май.

Суетата - любимият ми грях!

Честито , като се ожениш втори път ще имаш еуфория

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

нормално

И развода е нещо тривиално като брака.Емоциите са в забранените неща.

Втори брак няма да има!

Оня ден приключих окончателно с браковете. За нищо на света това вече няма да си го причиня!

Суетата - любимият ми грях!

Явно, много забранени неща направих.

Суетата - любимият ми грях!

Преди една година и полонвина мислех, че ще съм на седмото небе от щастие, когато разводът приключи. Толкова ми беше писнало, много негативни емоции бях събрал, толкова горчилка, че свободата ми се превърна във фикс идея.

В началото се радвах на всеки миг свобода, усмихвах се без причина, само защото нямаше дразнители.

И какво? За една година всичко се уталожи... свикнах ли?

Неблагодарници към съдбата сме това хората, не оценяме малките неща.

Суетата - любимият ми грях!

След още една година, ще си пречистен от отровата и ще можеш да си щастлив!
Честито, Луци! Не се умира, нали? Свиква се и даже се заживява по добре, тъжното е само, че някой трябва да ни принуди по този начин да намерим пътя към щастието си, ако зависеше от нас, щяхме да си живеем с отровните си половинки во веки... Кажи си мислено, благодаря ти, бивша жено, че направи това първа!

Ръка, която дава, не обеднява!

Тя не обеднява, ама не е вечна...

Суетата - любимият ми грях!

"...ако зависеше от нас, щяхме да си живеем с отровните си половинки во веки..." За вас не знам, но за мен това важи 100 %!

И не мислено, съвсем гласно и ясно го казах! Не само на себе си, не само на вас, но и на НЕЯ!!!

Суетата - любимият ми грях!

Всички казват така, почакай ще видиш

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Виждаш ли, Луци, колко правилен избор си направил преди години като си се женил ,човеко... представяш ли си, ако беше отровна и настояваше да остане с тебе... щеше да ти опропасти живота, но... ти още не го разбираш това... след година или две ще си говорим пак...

...е, аз не съм в твоята позиция, аз сама се разведох, но много дълго вземах това решение... и после като се разведох се чувствах виновна заради детето, все едно съм изгонила баща му... и даже му позволих да се връща много пъти... аз си мислех, че му давам шанс, той си купуваше чувството за вина... и така отровихме детето... но... сега виждам, че отдавна е трябвало да го направя... и тези отровни години са напълно излишни и загубени... бившия подобно на тебе твърдеше, че никога не би се развел, ако аз не съм го направила първа... с тази разлика, че той като твоята бивша, не участваше в семейството, но формално се ползваше от всичките му облаги...

Ооо, аз вече видях!

Суетата - любимият ми грях!

Откакто започна процесът, преди година и половина, съм се стремил към най-бързото му приключване. Бавенето беше от бившата (ама как звучи, а - бивша!!!?). Когато успях да я изгоня от къщи преди около 1 година, се мирна и аз и детето!

Никакви шансове не съм давал, тя ту се махаше, ту се връщаше, но за мен не е имало колебание какво искам - развод! За около 1/2 година успях да я убедя, че номерата са безсмислени и, че единственият й изход е входната врата!

Суетата - любимият ми грях!

... да и ние така се мирнахме... аз се успокоих, детето се усмихна и почувства сигурно... почувствахме се свободни да изказваме мнение, можехме да седим в хола... видяхме къщата чиста и подредена... никой не ни гледаше високомерно...и честно, ако не бяха крушчиците дето изгаряха на различни места в къщата... едни такива малки крушчици, та ако не бяха те и няколкото недоизкусурени неща, нямаше и да се сещам...