Тема за развод.

Колко безпомощна може да се чувства една жена на 50, отдала 26 години от живота си на съпруг и семейство и в един момент се оказва излишна и непотребна.
За образуване на характера на едно човешко същество са важни първите 7 години, нали?
Предположих, че за брака важи същото. Реализирах го. Първите 7 години от брака ни бях на самоиздръжка на мен и първородната дъщеря. Доказах му се един вид. Имах високи цели за успех на съпруга ми в кариерата и пестях всяка негова драхма и го насърчавах да се дообразова и издигне в йерархията.
Всичко се случваше по план и успеха е налице. Той стана шеф механик. Сдобих го с всичко за което е мечтал като дете от бедно семейство. За 50-годишнината му подарих Порше.
Единствено не предвидих, че може да остарея, надебелея, сбръчкам и да не отговарям на претенциите му за стандарта, който му създадох.
Това се случи, защото, както самия той се изрази "колко ни остава още да живеем?". И аз пестя всеки евроцент за да имаме за старини. Правех и планове за връщане в Гърция защото здравеопазването е на по-високо ниво, а той харчи с широка ръка за проститутки и случайно забити селяндурки които го заговорят и му завъртят очи.
Криза на средната възраст? Как се преодолява?
Трябва ли да си мълча и трая още? И колко?
Аз поисках развод.
Ще му дам всичко и после ще се гръмна.

Не разбрах само защо ще се гръмнеш.
Останалото е стандартно - ако преценяваш - траеш, ако не - развеждаш се.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ама дарлиг, ти ли си това??????

лелелеее, не съм очаквала подобно излияние и ситуация.

Освен това много добре знам, че нито ис стара, нито грозна.

Не съм била в подобна ситуаци....според мен, ако не е някаква сериозна връзка, асамо случайни жени, по-добре го изчакай....няма да винаги "полова шпага".

Абе много кофти!!!!!!!!!!!!

Опита на майка ми с 4 брака и аз жертва на първия й брак след 17- годишен съвместен живот с баща ми, и преживяла и другите 3 брака с "чичовците" ми е красноречив пример. Не искам да е така и търпя всичко в името на семейството. предпочитам да умра отколкото да се подложа на 50-годишна възраст на нови запознанства и връзки.

Не трябва да мълчиш, а да му кажеш, че ще му струва скъпо развода. И въобще да го нацелиш по слабото място - парите.
Ти като си на 50, той да не е на 25? Ако угрозата, че ще остане гол като пушка, какъвто е бил, е реална, мисловната дейност ще го промени.
И хайде сега да няма - ама щом няма любов...

Шокът е ужасен!

Мога само да ти кажа едно - КУРАЖ!

Знам, че в момента не ти е възможно да мислиш трезво, но опитай, напъни се! Това е единственото спасение. Не бързай с кардиналните решения. Може и да се размине развода. Знам ли, може и да не можеш да го понесеш, но не бързай!

Остави го да осъзнае какво е натворил. Може и да се завърне, не във физическия смисъл, а да се осъзнае.

Ако си чела тук, аз миналата година бях в същото положение. Чувствах се обиден, предаден, смазан! Времето ми помогна много. В началото не виждах никаква переспектива, бях смазан, не ядях, не спях... лоша работа. Малко по малко си стъпих на краката.

Знаеш ли, какво ме спаси? Злобата! ... а не съм злобен, просто не се предавам, никога, боря се до дупка! Липсата на отчаяние и желанието за битка! На метър кожа и на литър кръв!

Стискам ти палци.

Суетата - любимият ми грях!

Стегни се!
Ако ще се развеждаш - вземи му всичко!
Ти така и така си свикнала сама да се оправяш!

Защо ми трябваше...

Кой те кара да се жениш пак?
Ти самата, не си ли имала други връзки по време на брака? Ако не - приеми, че не всички са като теб, ако -да - значи ти е ясно.
Щом семейството ти е важно - къде си тръгнала да се развеждаш?
Пак не ми е ясно защо ще умираш.
Успокой се първо, виж си приоритетите. Ама бил изневерил - чудо голямо, след толкова години брак и ако е спокойно вкъщи - какво толкова, някакви си пристанищни к...
Нали не е една, че да се плашиш, а то няма и от какво.
Той какво казва?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Думата "безпомощна" тук няма място.
Колко ще си безпомощна? Тези мисли минават на всеки, статуквото се руши трудно, но... пашата обича смелите.
Както казва Лира, ние на 50-55 сме на мода.

Вярвай на старите кримки тук. А от времето на майките ни, много вода е изтекло. Сега бракът не оцелява и на пазара има доста повече свестни мъже отколкото преди 25 години.

Да, сигурна ще мине година, две преди да се осефериш. Но животът предстои.

И аз и викам да се стегне.

Ама от страни, лесно се дава акъл...децата и още са малки....

А иначе тя без мъжко внимание съм дълбоко убедена, че няма да остане.

Колко малки, бе?
Моето, като се разведох първия път беше на 5.

Тинейджъри са и децата май, или около 18.
И в този период имат нужда от баща.

Има само едно по-лошо нещо от развод на 50 г. - развод на 60.

13 и 15, голямата е на 25.

Защо ми трябваше...

Остаряла, надебеляла, ех ти ли това, да не повярваш

Разводът на всички възрасти е решение на проблем.
Няма човек, няма проблем.

...Гърки, не се вживявай толкова... криза на средната възраст не минава лесно, трае с години и завършва драматично, щото повлича и останалите с него... дали ще си траеш и търпиш, зависи от това какво се случва и до какви драми ще доведе кризата му... познати мои бяха в подобна ситуация...тя се беше отдала на семейството, беше го направила "човек", той от бедно семейство ... подобна история... мина 40-така и реши, че е млад и красив и че достатъчно се е грижил за семейство и деца и сега ще живее... разпродаде всичко, доведе ги до финансов колапс, но не му пукаше... инвестираше всеки цент в любовницата си... тя се усети много късно, разведе се, стъпи си на краката, рева за децата, че им трябвал баща... но като разбра, че техния се е бъгнал, просто си продължи напред , почвайки от нулата и се справи прекрасно, докато мъжът с кризата ходи като клошар, немил-недраг... любовтицата го изостави като свърши парите, той я преследваше, щото му разбила живота... от работа го изхвърлиха ...абе пълна смешка...

Заби ми много и различни въпроси и ти благодаря. Този клуб оправда очакванията ми.
След като си отговорих на въпросите, мога да го направя и тук.
Ако представлява интерес ще отговоря. Най-малкото имам нужда от съвет от хора, преминали през това. Моят единствен горчив опит е този на дете на разведени родители. Чувствам, че губя почвата под краката си. Нещо, което съм градила 26 години се оказва паянтова барака, която и лекия ветрец е способен да отвее.

Ако можеше и другата страна да се включи щеше да е супер. Обаче отказва категорично да научи български език и това е пречка във всички посоки.

Кофтито е, че го прави тук, в малкото време на суша и с мои познати.
И ако не ги познавам ми ги натриса. Последната е една пловдивска мърла само с една година по-млада от мен, която бърше старчески задници в Гърция. Запознал се с нея в самолета Атина-София и ми я натресе в колата да я закарам до Пловдив. Да сме си разменили телефоните, за да сме си правели компания когато тя е в Пловдив или ние в Атина. В аналитичната справка се оказва, че си джиткат СМС в един часа през нощта. И признание от негова страна, че той я свалял, а не тя него, което е още по-лошо!

Защо бе нещастник? Тези 26 години нищо ли не значат за теб?

Значиии- заплатата да му влиза по сметка, която само ти стопанисваш и му отпускаш някаква дребна сума за джобни.
Да видим без пари и да сваля мацки, коя ще му върже на тази възраст...

Защо ми трябваше...