Ревнивци

ли сте?
Мили мои бели гълъби!
Хайде малко да понищим темата за ревността.
Какви са нейните проявления, според вас? Вдигане на скандали? Не, елементарно е.
На мода е да те изпратят на тридневен семинар с пакет презервативи "защото всичко става".
И трябва да убеждаваш ответната страна, че нямаш сестра. За да чуеш накрая "шегичка, миличка".
Щото неее, ние не сме ревниви, "такива малки отклонения не могат да попречат на връзката ни".
Що тогава го правим на въпрос? М?

На мен темата за "ревността" ми се вижда много смешна....

Кой ревнува, кога ревнува?????

Аз съм споделяла на мъжа ми как отявлено са ме сваляли някъде, и после се хилим заедно.

Аз съм виждала как го свалят и също се подхилквам...

Това, че партьора е забелязван и харесван от други ме прави щастлива!

Та не знам къд е етази ревност... и около мен не я виждам(в приятелския кръг)

Но, иначе, разбрах, че искаш да се похвалиш!

Далеч съм от мисълта да се хваля, напротив - оплаквам се.
Мразя това с ревностите, а ми се случва. Значи нещо не е наред. Има си хора ревнивци, а има и такива, които провокират ревности.
Аз, мисля, не съм от горните две категории.

не съм ревнувала, та едва ли ще ти помогна. Според мен ревнуват хора, които нямат вяра в себе си и способностите си или пък възприемат другия човек като своя собственост.
Твоите наблюдения какви са ?

Различно е.
Имаше един мъж /светла му памет/, който обичах безумно много, скъсвах се да му изневерявам и не го ревнувах.
По принцип не съм ревнива. Но. На сегашното си гадже бях спретнала страшен скандал заради една жена, с която си призна, че е имал връзка преди 20 години.
Не знам защо го направих. Много се впрегнах.

Абе баш хвалба си беше.Няма лошо, да те "ревнуват" на една зряла възраст.

друг казус ми е по интересен!

Обясни мола как така се получава тази работа:

Имаше един мъж /светла му памет/, който обичах безумно много, скъсвах се да му изневерявам

Виж сега, аз съм си парче в очите на наборите.
Ставам за ебанье отвсякъде. Ама, хайде няма нужда. Имам гадже като слънце, ще ходя да ощастливявам разни нещастници. Това не е моят филм.

Беше женен, а аз бях свободна.
Това е разковничето.
И след като не ми дава целия секс на света, аз си го набявах от други.

Намерих един пост на Втаса по темата от преди години, харесва ми.

Втасахме_я (Е, и ?!)
Публикувано 13.09.10 13:33


Като се взреш в чуството и себе си, кво виждаш ? Ревнуваш ли някой, който не представлява особена ценност за теб ? Не. Тогава къде е корена на ревността и обяснението и в ниската самооценка ли е ? По-скоро усета ми е, че ревнуваш в зависимост от степента, с която започваш да зависиш емоционално от някого.
Не само зависиш, а влагаш доста, пак емоционални, инвестиции. При това положение, най-нормалната човешка реакция е да започне да звънка онова неприятно чуство, че си застрашен, че е застрашен света, в който пребитаваш с другия/другата. Също като ревността на малкото дете, в чието семейство ще идва братче или сестриче. Страх, че ще се промени обичта към него и статуквото му. Тук няма егоизъм, просто инстинкт.Не е свързано и с ниска самооценка, защото умния човек знае, че не е задължително да се намери по-хубав, по-умен, по-интересен, по-качествен обект, за да се отклони вниманието на ревнувания, просто трябва да е различно. Как тогава самооценката ще повлияе на събитията и на вътрешния ти усет, че някой друг става толкова значим или е достатъчно категоричен фактор в живота на другия. Само за сравнение, погледни към някой, който е излязал от живота ти и не те интересува. А е бил достатъчно важен преди. Къде отива ревността или собствената самооценка ?! Повишила си я или вече ти е все едно ?
Питаш дали сама трябва да се справиш или да потърсиш помощта на партньора. Какво би било, ако имаше усета или ти даваха такъв, че вашия свят не се клати и трети не може да влезе в него ? ...Преди време, един много умен човек ми беше казал ( скорпион при това )...Вътрешния глас никога не лъже. Ако той ме кара да се доверявам, дори и в ситуация, когато видя жена си седнала в краката на някой, ще реша, че така и е удобно, но ако имам усет, че нещо не е докрай с мен и да ми повтаря по 20 пъти на ден, че ме обича ще изпитвам съпротива.
Как се справяш с това ? Късаш и хвърляш този/тази/това, коети ди дава усета, че си на счупен сал. Теорията и практиката доказват, че мярката е драстична, но единствено вярна. Защото не може някой да те обича и да иска да те мъчи...недай Боже умишлено.
А ти, защото си интелигентна жена, не би си позволила да изразиш създаденият ти дискомфорт или както се казва ревност. А ако не ти го разсеят, ако не зависи от теб и твоята „патология”, докога издържаш така и защо трябва да си там ?
Докато се убедиш, че зад всичко това има нещо много по-голямо. Нехайството и безхаберието на човека, който не би следвало да те държи в такава ситуация.
Естествено, всичко това е валидно, само за случаите когато не си болен извратеняк, който седи с джипиеса зад теб. И такива сме ги виждАли.

Абе аз знам, че си парче!

Ама все пак...смешно е да си говорим за ревност, особено след определана възраст.

Ревнива съм, да. По-лошото е, че винаги, когато съм ревнувала, се е оказвало, че има защо. Просто имам отвратителна интуиция. Без това бих живяла доста по-добре. И да, съгласна съм, че ревнуваш, когато ти пука за някого. Ако просто правя секс с някого, не че хич не ревнувам, но ми е почти през малката Хубавка.

Най обичам да чета, ама не мога.

Аз пък си мисля, че трябва да има доверие.
Не се измъчвам с въображаеми неща, щом никой не ми е дал повод.

Аз съм много по-ревнива към приятелите си.

Аз съм.

Интуитивно улавям знаците и се старая да не им обръщам внимание, което не ме прави неревнив. Всъщност мисля, че ревността е ценно усещане, което мери стойността на близостта.

Външни проявления, като скандали и тъпа ехидност са излишни. Ревността е строго интимен и личен усет и обичайно е насочен в грешна посока. Затова е добре да се изживява тихо. Вадейки си го на ближните, най-вероятно ще ги накараш да те лъжат, не и да ги промени.

По-лошия вариант е да те ревнуват. Изпада се в тъпата ситуация да си курва с маска на мадона, защото дефакто, надали има човек, който да не е създал повод да бъде ревнуван. В такива моменти е по-добре да си 'признаеш' всичко. Даже и повече да си признаеш, ако ще и да няма какво ..

Probably Me

Според мен човек изневерява на самия себе си, а не на някой друг.

Твърде дълбокомислено, аз съм проста.

Какво да призная, Боре?
Да си развихря въображението? То ще стане по-зле.

да сте били заедно в минал живот. Без майтап.
Много ми беше смешно, когато бившият ми шеф ми държеше сметка как съм се облякла или други подобни безумия. Оказа се, че сме били семейство в минал живот. Мъжът ми никога не си е позволявал да ми дава тон в живота за каквото и да било. Или имаш доверие в един човек или не разбирам защо си заедно с него.

С кого да сме имали връзка в минал живот?