Мисионерството днес

Интересна и донякъде противоречива статия в pravoslavie.bg от Пламен Иванов

Мисионерството днес – благовестие или осъждане

" Проповедта не може да бъде монотонна, архаична, наивна, не може да бъде просто назоваване на факти и събития, „за да се каже нещо“. Нейната цел е да промени живота на човека, да го накара да се замисли, да преосмисли живота си, да се покае, да върви и да постоянства в пътя на спасението. В нея трябва да звучи любов, съчувствие, разбиране, пастирско напътствие, а не заплахи и закани. Тя трябва да бъде съобразена с времето, с аудиторията, да бъде поднесена ясно, грамотно, с отношение към слушателите, без излишна театралност. Няма да забравя как в един столичен храм присъствах на проповед, произнесена от певеца, който преправяше гласа си, за да замаскира сричането си, четеше проповедта си от намачкани листове, а съдържанието ѝ беше несъгласувано идейно, преливаше от тема в тема, граматически неиздържано (без съгласуване на род и число, с абсолютно хаотична употреба на глаголните времена). Този човек беше допуснат да проповядва пред повече от 150 човека и ако у по-възрастните от тях това подобие на проповед може да събуди някакво умиление, то при повечето събуждаше единствено съжаление."

Подбраният от Вас цитат е много интересен.

Напълно съм съгласен с първите две изречения от съжденията на автора. Забелязал съм, че всяка енория има своето си духовно ниво и потребност от проповед.

С др. думи казано, ако една проповед е интересна и полезна в един енорийски храм, тя може да бъде скучна и безполезна в друг или да изглежда във втория енорийски храм една формалност.

Това за гласовите особености е също важно. Видинският митрополит Дометиан е един от най-добрите, ако ли за момента не е и най-добрият проповедник. Той всякога умее да трогне сърцето. Уверен съм обаче, че дори и да би си позволил несвойствената за него формалност, гласът му би й придал смисъл и пак би докоснал сърцата.

Спомням си една свещеническа конференция в Русе. Някога, когато даваха свещеническите заплати, свикваха всички свещеници в митрополията и имаше своеобразни беседи на богословска тема, четени от различни свещеници. Това беше онова време, когато нямаше свещеници и от всевъзможни свинари и неграмотни хора се опитваха да изфабрикуват един поп да размахва кадилницата и да обайва хлябовете.

Един такъв герой, който никога не бе учил за поп, получи честта да прочете готово написан доклад. Горкият никога не бе чувал как се чете такова нещо и в нищетата си, с детска наивност започна да чете доклада напевно както се чете евангелието. Най-траги-комичното беше, че започна с обръщението "Братя и сестри".

Покойният архимандрит Севастиян Петров се провикна в неговия шегаджийски стил, поправяйки лектора-певец, че няма сестри, а само брадати попове.Никога в живота си не съм се смял така със сълзи, както в онзи незабравим миг. Възниква въпрос какви проповеди ще да е казвал въпросният поп и дали ще да ги е пял като евангелски текст.

Не съм чел цялата статия с нужното внимание за да огласявам свое виждане. Но въпросът с мисионерството става смешен и излишен, знаейки, че кръстените не са грамотни и че членството в Църквата на редовните богомолци се изчерпва с тяхния физически престой на богослуженията. Осъзнатите християни не могат да участват в живота на Църквата.

След като членовете си намерят мястото в Църквата и станат реални нейни членове и участници в пълнотата на мисията й, тогава можем да засънуваме за мисионерство или благовест на навярващите.

Засега малко са онези, които са християни по живот и затова животът на масово кръстените не може да бъде никаква мисия.

В интерес на истината, последният православен мисионер е покойният Кипърски архиепископ Макариос. Когато англичаните го заточили в Африка, той благовестил на африканците Христа и кръстил много народ, създавайки и реалните чернокожи православна общини на Александрийската патриаршия.