Къде е този Господ? 2

Споделям с удоволствие с вас едно интервю на любимия ми Учител по тази тема.
Теми като физика, Бог, прекия път към Бога, църквата, исляма, нуждата от нова християнизация, катарзиса и откровението - през очите на един Физик, Човек и Учител.

Тео

много ти благодаря

Умрял един софиянец... Отишъл на небето и дядо Господ му казал:
- Дошъл си в Рая, мога да ти изпълня едно желание.
Шопът казал:
- Господи, има един град в България, Пловдив се казва. Искам да го затриеш от лицето на земята.
Дядо Господ му отвърнал:
- Ааа, не става МАЙНА, кажи нещо друго!

Защо ми трябваше...

Няма защо.

Единица мярка за зло - дявол за секунда
Уникален е. И гениален.
Сега чакам къщата, човечета и животни около мен да утихнат и ще чета и препрочитам на тихо, че един път не ми стига

Благодаря, изчетох наистина с удоволствие.



…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Аз си избрах:

"За да направи човек нещо голямо в живота си има нужда от необходим минимум неблагоприятни условия."

Аха, поздравления, че даде друга насока на съседната, просташки поставената тема за Бог:-))

Хубаво е, че имаме на българска почва хора, като Тео, а също и като Боян Петров - алпиниста, който излиза от кома, слава Богу и който беше не случайно подгласник на Учителя Тео през 2014 за Мъж на годината. Той също е едно живо доказателство за действието на тази вселенска сила, за която говори Тео - борейки се с онкологично заболяване, диабет, изкачва осемхилядници, възстановява се от убийствена катастрофа - уникален дух и тяло...

По този повод да напомня за един действителен случай, превърнал се в анекдот в света на науката...

Физици от екипа, обслужващ телескопа Хабъл, при - не помня какво откритие, закачват табела с текст - перефразирам: "Господи, прости ни невежеството и съмнението в твоето съществуване и не изливай гнева си върху самонадеяните ни глави..."

И още една мисъл на Йордан Радичков, която винаги си повтарям, когато срещам необясними от гледна точка на нашия ограничен човешки ум, неща, както и агресивни атеистични подмятания и "доказателства":
"Има ли, няма ли, трудно ще мога да ви отговоря. Знам само това, че трябва да работим и живеем така, че все едно го има, останалото е работа на Бога!

Какъв би бил един свят в който физиката е религия?

99.999% от сериозните физици са религиозни.
Рано или късно стават

И сериозните филисофи, колкото и да е компрометирано у нас прозвището "философ".

Пример: Кант.

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Така е- съвсем сериозен аргумент на Айнщайн, повтарян и преповтарян многократно чак до наши дни, против квантовата теория е че "Бог не си играе на зарове" Относно- нали се сещаш - принципа на неопределеността, как наблюдателя влия на експеримента и подобните.
И заради този именно аргумент има 30, не ами 60 годишни усилия да се обори пустата теория. Накрая може да успеят (със Суперсиметрията), но да не се отвличаме. Физиците са вярващи

Компроментирано, защото у нас философ е равно на дървен философ.
Или на нещо друго, но то не е за тая тема :)

А за да станеш философ, е необходимо преди това да си поусвоил поне основите на редица природни науки.

Днес мен ей тия младежи са на път да ме направят религиозна
Айде, ще си ги пусна още веднъж

Благодаря, удоволствие беше, проспала съм го първия път. Сефте.

Но слушането на това ми присети за друго.

Аз съм учила в пловдивската "английска", оная от филма "Вчера", със задължителния пансион и всички останали атрибути.

Нейсе, не за това е думата.

В моя клас от 25 души 24 свирехме на инструмент(и) и пеехме като ангели просто - на колкото гласа поискаме. Един от нас, обаче, пееше по-силно и НАЙ-вдъхновено от всички останали, винаги, но гласът му през това време мутираше и да не ти обяснявам какъв беше ефектът.

Той завърши право, но и досега пее в хор "Йоан Кукузел".

А аз, във втори курс имах занятия в една зала, гледаща към аулата, където "Йоан Кукузел" репетираха. Нямах търпение да ги видя, защото те се изявяваха главно в чужбина.

В тоталитарно време те бяха елитарно културно събитие, предназначено основно за външна употреба.

За разлика отсега - когато вече не са това, но пък нямат и публика у нас, тя е толкоз малцинствена и пренебрежимо малка, че все едно я няма.

И все едно нямаме "Йоан Кукузел"... което е вече много лошо, Седларов.

Извинявам се, госпожо Седларов, но ние сме голямо и все по-нарастващо семейство, нали.


…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

Стивън Хокинг в главата си "Играе ли Бог на зарове" от книгата му "Вселената в орехова черупка", сравнява създаването на живота и света с игра на хвърлянето на зарове в Казино. Общия смисъл е, че когато става въпрос за голям брой залагания, печалбите могат да се прогнозират и собствениците могат да направят така, че те да да се избягнат, затова и стремежът им е да има, колкото може повече залагания, за да могат да прогнозират попаденията с печалба и да ги манипулират. На този принцип са създадени и работят казината. По същия начин Хокинг (а преди това и Айнщайн) разсъждава, че Бог има толкова много възможности в ръцете си, че не му трябва да хвърля зарове и да си играе на случайности... От друга страна, Хокинг изказва хипотезата, защо пък Бог да не се позабавлява и да не си хвърля зарове и да си играе на случайно създаване на светове...

В подкрепа на странната и анекдотична теория за "играта на зарове" е един изключителен, но дълго пренебрегван труд на Алън Тюрин, в който той разработва "идеята за самоорганизиращата се материя" (процес наречен в биологията морфогенеза), разглеждан в "Новият разум на царя" на Айнщайна в математиката - Роджър Пенроуз и във филма за Тюринг "Тайният живот на хаоса", който поставя на научни основи разглеждането на хипотезата, че животът е предмет на чиста случайност... т.е. ако перефразираме с горното, животът е възникнал чисто случайно, докато "Бог си е играл на зарове"

Извън научните хипотези, двама автори са ми направили особено впечатление с "фантасмагочирните" си от гледна точка на сериозната наука и литература изказани и описани, макар и по различен начин, но общи близки идеи.

Единият е моделът за "световете на вселената като люспи на лук" на Дон Хуан, представен от Кастанеда и който между другото много прилича на "n-бранната" или "струнната" теория представени от Хокинг в книгата "Черни дупки и бебета вселени".

Другият е моделът за "пространството на варианти" на Вадим Зеланд, който пък е квантов физик:-))) Да, ама то пък кой ли приема сериозно квантовата физика и квантовите физици... обаче, е много изкусителна представата, че животът, всъщност има безкраен набор от варианти, но от нас (или някаква неведома тайна сила, която ако успеем да уловим) зависи точно кой вариант ще изберем и че именно, поради непознаване на тази "тайна сила" ние в преобладаващото си мнозинство, всъщност се влачим по не особено удачните варианти...

Давам, моля, заповядай

Физик в смисъл учител по предмета Физика, нали?
Защото въпреки гениалността му като педагог, въпросният корифей в неговата област, няма нищо общо с науката. Т.е. той не се занимава с наука, а с преподаването и.

пропуснати са дведесетина девятки.
Реалността обаче е малко по-различна. От рода на невярващите физици са значително повече от вярващите.

Е, можеш ли да преподаваш наука или изкуство и да не я/го познаваш и да нямаш нищо общо?
Всъщност вероятно може, но няма да имаш подобни резултати.
И да, този конкретно учител по физика не се занимава с чиста наука, разработки и изследвания в лабораторни условия, ако това имаш предвид.
Това, обаче не омаловажава това, което прави.
Просто споделих тук негови размишления по конкретна тема. От които всеки си взема каквото и колкото му хареса. Ако ...
Без да оспорвам качествата на автора

Но казваш допълнително физик. Разбира се, че не омаловажава това, което прави. Да цитирам себе си най-добре

"...гениалността му като педагог, въпросният корифей в неговата област, ..."

Т.е. един незапознат читател би изпаднал в заблуждение, че един учен физик е казал еди какво си. Аз бих използвал дори суперлативи, като моите по-горе. Най-добрият в света е да подготвя ученици за олимпиади. И е така вече над 30 години.