монашество

9 отговора 0 прегледа
#1

монашество

И още един въпрос, касаещ монашеството.

Възможно и законно ли е, според църковните устави, човек да живее по послушание към определен духовник в дадена епархия и с благословение на съответния владика, но извън манастир?
/поради ред причини, не може да се направи избор на манастир/

Отговор
в отговор на sos stop #2

Re: монашество

Изглежда, не разбираш какво представлява монашеството - а чрез църквата силно се съмнявам някога да разбереш.

Отговор
в отговор на sos stop #3

Re: монашество

В днешните условия и практика е възможно. Друг въпрос е до каква степен този вид на монашество ще бъде ефикасен за същинско духовно усъвършенстване. Латинците казвали, че облеклото не прави монаха.

Древният замисъл на монашеството е бил откъснат от неутолимите грижи на света, в самота и крайно ограничение. Целта била човек да опознае себе си, недостатъците си и чрез молитва и въздържание да постигне някакво ниво на духовно съвършенство.

От личен опит зная, че в манастирите за момента няма никакъв духовен живот, а в света усъвършенстването е сложна работа, макар и да предлага повече изпитания за това.

В крайна сметка, монашеството е вътрешен настрой и непрестанна борба със себе си.

Отговор
в отговор на Prokimen #4

Re: монашество

Благодаря.

Да, в единомислие съм с Вас. Да се учи човек на послушание, да пречупва собствената си воля, с цел да се смирява и да опознае себе си и недостатъците си, да се учи на молитва, на въздържание и т.н., с помощта и под ръководството на духовник, може и в света.
Ако знаете някакви примери от житията на подобен начин на живот и от миналото, бихте ли ми препоръчали?
Ако има призвание за монашество, Сам Бог в даден момент ще даде и манастир, колкото и безнадеждно да е положението днес...Все пак, домът на монаха е в манастира.

Отговор
в отговор на sos stop #5

Re: монашество

Твърде често се злоупотребява с въпроса за послушанието и смирението, за да не кажа, че днешните представи в българската реалност са извратени.

За монаха е от изключителна важност т.н. "старец". Не говоря за духовния ръководител, а за човека, който формално ще води кандидата за монах под своята мантия. Старецът трябва да е духовен баща на новоначалния, а не зла мащеха мъжки истерик, както най-често се наблюдава.

Би трябвало самият духовен старец да е човек духоносен и изпитал себе си, а не да изпитва ината и каприза си върху чуждия гръб. Такава игра на шикалки няма да спаси никого, нито пък ще въздигне духовно.

През последните две години съм силно и положително впечатлен от трима млади български монаха. Хронологично - от отец Яков, който се подвизава в манастира "Свв Йоаким и Анна" край с. Бистица, Софийско, отец Василий, бивш игумен на Чипровския манастир и сегашен брат на Троянския манастир и от архимандрит Герасим, секретар на Св. Синод.

Убеден съм, че несъмнено има и други добри млади духовници, но аз не ги познавам.

Понякога човек може да се запознае с жив светец и двата характера да не си допаднат. Послушанието е ползотворно когато младият послушник и новоначален монах се смирява пред духовник, който е авторитет за него. Така си мисля аз. Дори и тогава може да сгреши.

Като литература, склонен съм да мисля, че най-ползотворни са творенията на светителя Игнатий Брянчанинов. Той сякаш хваща човека за ръка и го води по стълбите към Господ. Много руски манастири се спасяват по творенията на Теофан Затворник (Говоров), но аз го намирам за висш пилотаж. Не че Игнатий Брянчанинов не е също висш духовен пилотаж, но той е най-благородният и мек в суровостта.

От българските автори е задължително човек да изчете книгите на архимандрит Серафим Алексиев.

След архим. Серафим и Игнатий Брянчанинов, човек би могъл да се преначита на всякакви автори, но според мен, началото е съдбоносно важно. Началният духовен настрой трябва да е правилен за да не отведе още от първите стъпки в духовни тресавища.

Моят братски съвет и настоятелна препоръка е да не се бърза с никакво монашество и никакъв прибързан ангажимент с кандидат старци. Наложете си поне една година да оглеждате и проучвате хората както и местата. Едва след една година дръзвайте да пристъпите към следваща крачка на обмислен ангажимент. Бързайте бавно! няма никаква гаранция, че монашеството е най-благоприятната форма човек да бъде полезен, да постигне някакво духовно ниво (нещо за което никой не мисли днес) и в крайна сметка душеспасение. Не правете живота си играчка - плачка!

Отговор
в отговор на sos stop #6

Добре де.

Че не зная отговора на въпроса, не го зная.

Защо трябва да бъде намесван владика и нещата да бъдат формализирани? Може и без официален обет за послушание.

Google like person
Отговор
в отговор на wiseacre #7

Re: Добре де.

Ако ми позволите намесата, интерпретирах началния текст дали човекът може да си има своя духовен старец някъде и другаде, в друга епархия да служи извън манастир, ако местният владика благоизволи такова служение без манастир.





Отговор
в отговор на Prokimen #8

Re: Добре де.

Духовния старец не е гаранция за монашеството.

Отговор
в отговор на sos stop #9

Re: Изповедта на бивша послушница



Това не е послушницата, направила публична изповед за нейните разочарования и кошмарни преживявания. Това е образът на една от 10-те най-влиятелните жени в Руската църква - Игумения Николая Илина. Тя е първата носителка на ордена "Света Елисавета", връчен й от Вл. Путин. Тя е и едва ли не най-зловещият герой в ИЗПОВЕДТА НА БИВШАТА ПОСЛУШНИЦА - Мария Кикоть

Желаещите могат да поизповядат послушницата със своите си въпроси

Редактирано от Prokimen на

Отговор
в отговор на Prokimen #10

Re: Изповедта на бивша послушница

Твърде интересна дискусия се е получила в блога на Мария Кикоть, която е и автор, и самата автентична послушница, публикувала своята изповед за преживения терор и трагичното положение на стотици и хиляди руски жени и девойки, които слепешката изпълняват искания на техните НЕдуховни старци и постъпват в манастири не за духовно усъвършенстване, а за робски труд до смърт, каквито смърти са цитирани за Пюхтицкия манастир при Игуменията на цяла Русия Варвара, както и за честото затваряне в психиатрични заведения на сестри от Дивеевския манастир, чиято игумения има невероятно благороден вид, а и самата тя е с човек с медицинско образование.

В дискусията са изказали свои мисли свещеници и алтернативният епископ Григорий Лурье. Особено впечатление прави споделеното и също публична изповед на видния руски богослов дякон Андрей Белоус, който споделя, че неговата бивша съпруга се омъжила не толкова от съпружески чувства към него, колкото заради това, че така я благословил нейният духовен старец.


НА ТАЗИ СТРАНИЦА

Целият текст на ИЗПОВЕДТА на бившата послушница Мария Кикоть в РDF - което улеснява прочита

Отговор