Провисване

При изчисляването на провисване на пълностенни, дървени и стоманени греди, редуцирате ли максималния огъващ момент със среден коефициент на натоварване? Каква стойност ползвате за този коефициент? Ако се намали по този начин макс. огъващ момент и оттук провисването, това означава ли ,че така по точно се отразява реалното поведение на гредата при провисване?

Вероятно под максимален момент се разбира момент от изчислителна комбинация
и говорим за привеждане към някаква експлоатационна комбинация чрез обобщен
коефициент?
Специално при стомана и дърво, където собственото тегло е с по-малък
принос, аз задължително си правя и експлоатационна комбинация, за да получа
правилни стойности, а не се опитвам да налучквам обобщен коефициент.

ql^2/8

Значи Вашият подход, доколкото разбирам, е да се отрази максимално реалистично една експлоатационна комбинация, без да се прибягва до обобщени коефициенти.

Общо взето софтуерът ни води към подобен стандарт на работа.
Да се въвеждат характеристични (нормативни) стойности на товарите,
а коефициентите да се добавят при комбинирането.
В този смисъл експлоатационната комбинация, особено по българските
норми се получава най-лесно.

ql^2/8

Благодаря за отговорите. Повод за поставеният въпрос е, че на една страница от моите ксерографирани справочни материали, касаещи проектирането на дървени конструкции фигурира следната, познатата формула за определяне на провисването на проста греда натоварена с равномерно разпределен товар: f=5.Mx.l2/48.E.Ix.n , n=1.25 (среден коефициент на натоварване). И ми се стори намаляване то на провисването по този начин за малко пресилено. ################## И един въпрос малко встрани от заглавието на темата: В нормите за проектиране на ст. конструкции при елементите подложени на огъване при оразмеряване на якост се иска и проверка на тангенциалните напрежения. Направих си труда да проиграя различни модели на натоварване при ст. и дървена проста пълностенна греда и не можах да създам случай, при който тангенциалните напрежения са меродавни за определяне на напречното сечение. Винаги определящи бяха главните напрежения или при двойно "т" ст. греди- изискването за обща устойчивост. Та ми е любопитно (ако не греша нещо), кога тангенциалните напрежения са определящи при избора на сечение?

Ако търсиш елементи с меродавно срязване,
пробвай къса стоманена конзола, например подкранова,
или пък дървена греда, симетрично натоварена с концентрирани
сили близо до опорите.

ql^2/8

Благодаря за напътствието- с концентрирана сила близо до опората се получи. ######## Изчисляването на тангенциалните напрежения иска статичен инерционен момент. Знам, че се намира като се раздели сечението на въображаеми четириъгълници и на всеки се намира лицето и полученото се умножава по разстоянието от центъра на тежестта до желаната ос. После резултатите от всеки четириъгълник се сумират. За да улесня нещата се опитвам да намеря този параметър в готови таблици , ама не знам изобщо как се означава, може би с S. Например тук:[линк] или тук [линк]

Ще трябва да се определиш дали решаваш задача по съпромат
или инженерни задачи. В таблиците за намиране на тангенциални
напрежения е дадена площта Av - площ за срязване.
Просто делим напречната сила на тази площ за да получим
напреженията, приблизително, но достатъчно точно!

ql^2/8