Облог на Паскал

Според Блез Паскал, в своя живот човек е принуден да "заложи" в следния "облог" - "Има ли Бог или не?". Отговорът е "По-добре е да заложи, че има", като разсъжденията изчерпват четирите варианта
а) Бог или има, или няма
б) човек или залага, че има, или залага, че няма.

Като изключим философския въпрос с принудата - какво доказва всъщност Паскал? Съществуването на Бога или полезността на вярата? Питам защото тези разсъждения като че ли се приемат като доказателство за съществуване, а според мен е втория вариант.

Google like person

Всичко се крие в смисъла на залагането.

Според мен, залагането на "Има Бог" по-скоро преследва някакъв математически опит да максимизираме облаги след смъртта. Което, от своя страна, е някаква форма на проява на егоизъм, опит за мошеничество (залагаме но не от вяра, опитваме да надхитрим Бог, ако го има), която не се адмирира според християнската вяра, т.е. която би трябвало да намали шансовете, които се опитват да се максимизират.

Ако "Бог няма", всички "печелят" еднакво. Реално тогава този вариант трябва да отпадне от залагането, и то се изпразва от съдържаие...

Но да игнорираме този вариант. Независимо какво е залагането, имаме шанс за смислен живот, който не зависи от целта на залагането. Пък ако този живот е изживян нормално, а все пак после се окаже, че "Бог има", това само би увеличило някакви шансове след смъртта Така че според мен е по-добре да се живее смислено с презумпцията "Бог няма", имането ще даде само допълнителен бонус. Според мен Паскал се опитва математически да излъже Бог. Но ако Него го има, Той такива неща не прощава.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Според Блез Паскал, в своя живот човек е принуден да "заложи" в следния "облог" - "Има ли Бог или не?". Отговорът е "По-добре е да заложи, че има", като разсъжденията изчерпват четирите варианта
а) Бог или има, или няма
б) човек или залага, че има, или залага, че няма.

Като изключим философския въпрос с принудата - какво доказва всъщност Паскал? Съществуването на Бога или полезността на вярата? Питам защото тези разсъждения като че ли се приемат като доказателство за съществуване, а според мен е втория вариант.

Принудата идва от нуждата за социално общуване (обмен на абстрактна информация). Изразяване мнение, посредством символи. И, най-вече, изразяване на страх пред неизвестното - неуправляемото, независещото от субект... Създаваме си абстрактен "обект" (Бог - вън и независим от нашето съзнание) с намерения, от които, евентуално, да зависи поведението ни и на околните. Стремеж към "общи" правила за поведение.
Между другото - същото е и с математиката - въвежда се символ за "нула", за да можем да си изчисляваме равновесието (знаем, че го няма на практика, ама с добро приближение, казваме "нещо е равно на друго нещо", и си въвеждаме правила, които и други да следват)
Има обективна нужда да се вярва, но съвсем не е "вяра в неизвестното", което ще въведе ред - става утопия!. Правилната Вяра е ... в науката.
Затова маса неграмотен народ хем вярва в Бог, хем ... чака извънземните - да ни оправят бакиите!
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

... повече ме интересува
... - какво доказва всъщност Паскал? Съществуването на Бога или полезността на вярата?

Google like person

Паскал доказва, че ако ползата от вяра в Бог е безкрайна (ако той съществува), а ползата от невярване в Бог крайна (ако той не съществува), то по-печеливш е сценарият при който се вярва в Бог.

Облогът обаче не дава никаква информация за това дали наистина трябва да се вярва в Бог. Първо, допускането за безкрайна печалба е недоказуемо. Второ по времето на Паскал знанието за безкрайно малки числа още е било в зачатък и той не е знаел, че произведението на безкрайно малко с безкрайно голямо число може да е крайно число. Демек реалния резултат от облога зависи от това колко малка е вероятността Бог да съществува.

Облогът сам по себе си нищо не доказва. При така формулираната задача вероятността за съществуване на Бог е 1/2 и то по условие. Паскал се опитва да максимизира някакви ползи при допълнителни условия, които не са уговорени в самата задача.

А, croesus ме е изпреварил :)

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

... това е математически форум, явно съм сбъркал.

Google like person

"Парадокса с камъка" доказва, че бог НЕ съществува! Е, щом НЕ съществува как да вярвам? Може ако има религия, в която няма бог или сила, която да е всемогъща. Съществува ли такава религия?

Аз пък се чудя от кога в математически форум се обсъждат теолеогични въпроси!

... де. Чудим се за едно и също.

Google like person

Нали ти започна темата, защо се чудиш?

... знам, че на къде ще тръгнат нещата. Не съм се мяркал насам от години. Повдигнах математическа тема но не предполагах, ще се завърже "теологически" разговор.

Само croesus отговори по същество (първия абзац).

Както и да е, отклонихме се твърде много.

Google like person

Да бе, да, математическа.

Мда, тва си е теологичен аргумент.

Иначе, може да се формулира и математически, но тва естествено не значи че извода е теологично верен.

Но, да речем имаш някаква формална конструкция, която си систематизирал логически - символно, била тя семантична и основана на езика(само с думи и определени граматични правила) била тя кванторна(като група от символи с конкретни, по специфични правила на дефиниране) била тя модулна( с предикати и оператори) и тем подобни, и всички те - вътрешно следват някъв общ ред от първи или втори порядък.С други думи - тези конструкции са крайни или безкрайни, доказауеми или не, истина или лъжа и прочие дуалности....


Облога на Паскал е общо "дефиниран" и поради тази причина търпи множество интерпретации и допълнения.

Ако решиш да речем да ползваш някаква формална логика може да разгледаш облога от гледна точка на теория на вероятностите и по конкретно да речем както предложи друг участник да ползваш закона за големите числа или теория на множествата и по конкретно аксиома на избора, или може да разгледаш облога от гледна точка на статистиката и прочие.И не е задължително, математичния анализ чрез различни техники да води до един и същ резултат, докато облога не е строго дефиниран.(ако е дефиниран - би трябвало да води до и един и същ резултат в рамките на това доказателство)

Иначе, това което може да докаже самият облог е верността на твърденията, чрез аксиоматичен метод(система от аксиоми) и дедуктивна логика(като заключение) чрез анализа който ползваш(ако няма грешки).


Съвсем на страна, облога не доказва или показва съществуването на Бог.Той само се опитва да даде вероятностен(базиран някакви аксиоматични допускания) опит за обяснения, че вярващия би имал по-голям шанс за облага, отколкото невярващия, дори вероятността за съществуване на Бог да е изключително малка. Иначе, до колко вярата е полезна и колко по-голям би бил шанса му за облага, зависи от дефиницията на самата вяра и дефиниция за Бог.Но при облога, акцента е, че по-добре самата вяра да съществува - отколкото - да не съществува.С други думи, по добре да имаш чадър, макар и вероятността да завали да е малка и да не го ползваш, отколкото да нямаш чадър и да завали.

От теологична гледна точка обаче нещата стоят по сложно..Там освен да си купиш чадър, трябва да се презастраховаш че работи, да си го подържаш читав, да си го носиш постояно със себе си - при излизане навън; грубо казано да знаеш как, кога и за какво да го ползваш.

\" смятам всичко за измет, само Христос да придобия \"