Меси синдром

Меси синдром или къде е границата между просто отклонение и патология?

Провокирано от съседната тема

Били ли сте в контакт с такива хора?
Как бихте постъпили, ако човекът ви е близък?

Имайки предвид, че нещата стават видими и сериозни постепенно, не е с първоначални остри симптоми. Когато на човек му засвети червената лампичка значи вече е късно.
Късате и хвърляте или търсите начин?

Според мен, съвместен живот с подобно поведение би бил изключително тежък.
Освен, ако и двамата не си приличат.

Имам приятелка, която полага зверски усилия, за да поддържа поне половината жилищно пространство в относителен ред и чистота. Останалото е точно като на картинките, че и по-зле.
Става дума за сравнително интелигентен, външно погледнато, 50-годишен мъж, с добра работа, сравнително грижовен към децата си, "силно" привързан към родителите си. Това на пръв поглед. Какво е вътре в двойката и в дома им обаче, малцина знаят.
Не съм чувала за успех в лечение или кой знае какви практики за преодоляване. Особено пък в България.

Темата е деликатна, свързана с т.нар. срамни семейни тайни, които не сме свикнали да споделяме спокойно и да гледаме на тях като на решим проблем.
Така, че и да няма участие ще разбера.
Това не значи, че този проблем не съществува.

Меси синдром. Меси не е човек.

И не правильно думать, что есть чьим-то богом обещанный рай...

грешката е вярна, благодаря

Били ли сте в контакт с такива хора?

да. Баща ми е нещо от рода. Постоянно зарива апартамента с какви ли не боклуци. Ходя периодично и чистя. Аз изхвърлям, той плаче.
Онзи пожарникаря, последното ми гаже беше същия. Вилата в Саранци зарита от непотребни вещи, които "можели да потрябват"! Ужас, абсурд и кочина!
Преди него имах друго гадже от пъпа на София площад Гарибалди. Къщата му от защитените архитектурни паметници на столицата, освободена от данъци за това, но само фасадата. Вътре - плюшкинова мизерия. Натурии и непотребни вещи навред.
Та донякъде това беше една от причините да си развалим отношенията. Ако питаш тях ще ти изтъкнат други причини. Естествено.

Пратих линк към Меси синдрома на дъщеря ми, без нищо да коментирам. Само в полето "Относно" в мейла написах "Нещо за прочитане и размисъл".

Отговорът:

- Неподреденост, проблеми с хигиената (нечистоплътност, силна миризма и др.)
- Събиране на безполезни, износени и овехтели предмети, дрехи и др.
- Хронични проблеми с разпределянето на времето и спазването на срокове
- Неизпълняването (пропускане, отлагане) на нормални дейности (напр.: неотваряне на пощата дълго време)
- Ограничени социални контакти (причинени напр. от неподреденото жилище)

В кой от тези симптоми по-точно ме припозна?

Ясно е, че в твоите очи съм пълен и тотален пропадляк. Мерси.

Какво бихте си помислили, ако вашето единствено дете ви напише подобна реплика?

Мисля, че е време да се видите и да си поговорите; представа нямам нито защо си пратила мейла, нито защо щерката се е впрегнала, но звучи гневно и обидено. Все пак отговаря, значи, има шанс (и желание) за комуникация.

На мен тази тема пък ми напомня на другата, за отслабването и хранителните разстройства. Много е лесно да се обвинява, трудно е да се помогне на такива хора.

Пратих мейла, защото у тях е заринато с вещи, дрехи, играчки, обувки, чинии, чаши. Защото у тях расте дете, което ще свикне с хаоса и няма да му прави впечатление. Говорила съм много пъти, ходила съм да чистя и подреждам, но всуе.

Желание за комуникация с мен никога не е имала. Мрази ме и ми е мъчно за това. Напоследък много мисля защо така се случи с единственото ми дете - да сме чужди и далечни. Вината е у мен, разбира се, но е късно да се поправя каквото и да било. Минахме фазата със сълзите и обясненията, минахме и фазата с подкупването, но бързо разбрах, че няма да купя близостта й и обичта й с купуване и с пари, минахме и фазата на враждебността.
Много ми е мъчно, че затрих детето си - емоционално, морално, физически.
Бъдете добри майки. Радвайте се да видите децата си.

Ами много правилно ти е отговорила. Това си е нейният живот и ти нямаш право да се месиш където е личното пространство. Все пак това е пълнолетен човек.

Момичето е реагирало дори внимателно. Няма значение, че ти е единствено дете. Когато засягаш особеностите и чувствата на хората си носиш и последствията.

Ако искаш да помогнеш, това НЕ е начинът. Съжалявам. Първо се образовай относно този синдром, ако въобще тя го има и после действай наставнически.
По Дискавъри имаше филми за хора сподобни уклони, там действаха психолози и то по съвсем различен начин от грубия метод, който си избрала.

Мое мнение.

Може да е поради липса на създадени в детството навици ("Остави детето; като порасне, ще се научи"), което не означава мързел, а по-скоро избягване на задължения, които не са интересни, приятни или престижни (някой друг ще го свърши). Нещо такова имаше при мен преди време, но бързо се научих кон боб яде ли, и сега съм в другата крайност.

По-кофти е, когато е депресия, и това струпване да е начин за самозащита, компенсация, протест, знам ли какво още. Страшно много хора имат този проблем. Най-трудното е да си признаеш, че има проблем.

Съвместен живот сподобни хора еневъзможен, освен ако и партньорът е е от същия сой:)

Имаше наскоро дори документална филмов апоредица по Дискавъри за хор ас тези наклонности.

Не познавам лично такива хора и по-добре:) Няма да се разберем, определено, предпочитам хигиенични и подредени места.

Торба, това, че с ани родни деца не означава, че трябва да се разбираме и да сме в перфектни взаимотношения. Просто я приеми такава, каквато е! Ако искаш да си запазите връзката, колкото и да са ти странни и неприятни неща свързани с нея. Тя е отделен индивид...спомни си онази мъдра приказка за това, че нашите деца не са наши деца и т.н.

Като видях подхода ти с мейла напълно си обяснявам защо не се е получило м/у вас, съжалявам. Между мен и майка ми е сходна ситуацията-не понасям обсебващи персони, такива дето все те са прави, наставляват авторитарно и не можеш да ги надприказваш...но при моята Госпожа Министершата е обяснимо-даскал цял живот и още по-лошо-зодия РАК и то от черните/юнските раци...смотан рак, така да се каже

Има начин. Прави се така.
Всеки има мазе, таван или неизползван гараж. Той се привежда във вид и му се слага врата, ключ от която има само Месианецът. На вратата има заключено прозорче, ключове за него имат всички останали. За определеност да наречем това помещение Сакрално, а нормалните обитатели не-Месианци. През прозорчето могат да се вкарват вещи в Сакралното помещение, но очевидно почти нищо не може да се вземе от там.

Значи, виждаме в къщата непотребен (според не-Месианците) и вероятно потребен (според Месианецът) предмет. Задаваме въпрос:

- Това трябва ли ти?
Имаме два възможни отговора от Месианеца:

Не! - това е по-добрият (за не-Месианците) и тогава предметът заминава директно в кофата.
Да! - тогава не-Месианец бързичко отива до Сакралното помещение, отключва прозорчето на вратата и мята предмета вътре.
Във втория случай Месианецът може да се опита да хитрува: "ОК, дай ми го, аз ще си го занеса сам в Сакралното по-късно." Обаче не-Месианците не трябва да му се връзват, а да кажат "Не бе, гледай си спокойно мача! Ние ще ти го занесем!" и готово.

Така Месианецът знае, че всичко му е на едно място и няма как да се загуби. Не се притеснявайте, всяко средностатистическо Сакрално помещение може да побере много повече вещи, отколкото си представяте. Хайде честито и да почерпите за идеята.

~~~~
”Нужни са модерни технологии за контрол на потоците враждуващи футболни фенове!”

Разбирам те и ти съчувствам. Ужасно е един дом да е заринат от ненужни и вехти вещи.
Обаче останалото което прочетох ме разтрои и разплака. Припомни ми конфликтите с моите три деца. Припомни ми конфликтите с майка ми.
Няма рецепта, торбе.
За себе си намерих правата по която да се движа без да преча.
Опитай и ти

Какво бихте си помислили, ако вашето единствено дете ви напише подобна реплика?

Моите, както знаеш, са две. И съвсем наскоро изпаднах в подобна ситуация.
Реших да ги възпитавам на "дърти" години (35 и 32).

Писах във вайбъра-писах, та се отплеснах. А те мълчат и НИЩО. Накрая голямата отоваря нещо в стила на твоята щерка.

Ясно, значи в твоите очи сме кокошки?!

а аз : ами, нещо такова, правилно сте ме разбрали, обаче сте МОИТЕ кокошки :)


А ти, какво й отговори?

Щастието идва при веселите!

Че то си е кристално ясно що "Желание за комуникация с мен никога не е имала. Мрази ме "

Да ти се обаждат само, за да ти отправят поредното обвинение, си е повод за омраза.

С гаджетата е лесно. Приключваш и да се оправя.
Баща си не можеш да зачеркнеш.
Какво правиш с човек, с който живееш двайсетина-тридесет години и патологията градира до прояви на агресия?
Не е така лесно и да зачеркнеш толкова много години общ живот. Това са всякакви обвързаности.

Недей, ти си ... Добър Човек.
Благодаря, че сподели нещо толкова лично и болезнено.
Хубаво би било да има едно вълшебно копче Рестарт. Когато омажем яко да можем да почнем отначало.
Особено в отношенията ни с децата.
Но няма.
И рецептурници няма.
Аз какво бих направила?
Въпреки, че е най- трудно бих започнала от себе си.
И съм го правила. И мисля, че никога не е късно.
Най- трудно ми беше да осъзная, че децата ми са доста по-различни от Моята представа за тях.
Искала съм им и прошка.
Виж в другата тема Сноуи е написала пет изречения за границите.
Защо все ни трябва по половин живот, за да стигнем до тях по трудния наччин.?

Не те мрази.
И никога не е късно.

Да, винаги е по-трудно да се помогне.
Особено ако не срещаш разбиране, съдействие и за "тези" неща обикновено не се говори много-много.

Абе, ти си построила хармоничния и съвършен свят.
При вас лъвовете е така, който ви вреди на лукса и кефа - аут от клетката.
Да влиза следващият придворен.
Нали най-малкото у дома е лъвица.