Любовта

Любов е когато тя стане да си мие зъбите, па вземе и неговите, да не става и той.


Кой ще каже какво е любов?
Кой ще каже какво е?

Темата е за забавление, музика, кеф и разнообразие.
Вие сте

Все повече стигам до извода, че голяма част от любовта си е чист егоизъм - желание да притежаваш някого или нещо, да получаваш любов, наслада, да утоляваш страсти, да имаш морално или физическо удовлетворение, или и двете за себе си. Може и да обичаш абстрактно, но тогава не материализираш желанията си, просто си въобразяваш любов. Човек отдава, за да получи удовлетворение за себе си, дори и да не е насочено пряко и двупосочно. Приятно е усещането да бъдеш удовлетворен, почти като магично ни се струва. Дано не ви звуча черногледо, ама като се замисля, сега до този извод стигам. Може би е моментно.

Ети, ти ли си това?
Кви зъби изкуствени ве Тва за да си в унисон с клубните теми ли?
Теб те е прихванало нещо любовно, мен ме тресат битовизми с подобна на любовта неописуема сила
[линк]

На това мило обръщение как да отвърна, освен с - аз съм
Почти невъзможно е да се познаваме, но и да е така, и да не е, здрасти
Нищо против клубните теми! Боже опази!
Малко разведряване не вреди.
Прочетох вица, разсмя ме и го споделих. Представих си бабетката как се надига от стола, надява чехлите, поглежда изпод диоптъра дедето, похъркващо и припуфтяващо, задрямало срещу телевизора. И тръгва към банята с две чашки в ръка.

Де да ме е прихванали нещо любовно, е хеее
А твоите трЕски са хубави. Какво им е?
И неостаряващото момче Род Стюарт си го бива още

"Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване… Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги…

Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано… Когато се случи, ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз – знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия…"

[линк]

Дано да е моментно
Ако не, сменяй обекта

А иначе, бих искала да съм в отпуска и да съм на този плаж. Мисля, че е подходящ за любовни изпълнения.

Това е само грижа. И обич. Майка към дете. Дете към баба. Брат към сестра.

Любов е да искаш да го хванеш за гъза докато е без зъбите

Не искам да го сменям. Искам да нямам никакви грижи, да сме здрави, да имаме много време и много пари, за да се глезим.

Тя е състояние и без нея животът няма смисъл

Красиво

[линк]

Не е егоизъм, нито е само плътско. Виж, че тук жените от клуба се избиват с манекенките да забият някой клошар по пътищата, а мъжете налитат на хипопотами, не ги интересува ни цица, ни нищо, само душата. Възвишено чувство е.

Разбира се

Или
[линк]

Обект има, плаж има, взимай отпуската само

Няма време, задачите ме чакат... Ще изчакам и другите да наизлизат в отпуска, за да намалее работата и тогава, няма как сега. То с любов само не става. Плюс това и детето е още на училище и й предстои приключване на годината до 1 месец.

Възможно е ако сте остаряли заедно, защото сте си същите, както преди)))))

Според мен хората често губят престава къде е разликата. Рядко хора с 30 год. брак се обичат с любов - обичат се с грижа, с внимание, с обич, което е ужасно ценно.

Любовта (мъж-жена) е друго. То не носи зъби, а ти завира кръвта. В мозъка си обичаш човека, но никой не е само мозък, уви.

Любовите на 50 или 60 не са непознати. Хората не се заобичват да си носят зъбите. На 70 - не знам

не, просто не мога... каквото щеш си мисли за мен, обаче като прочетох: "В мозъка си обичаш човека, но никой не е само мозък, уви." - веднага ми изскочи асоциация: "...А после му викам: „Ти барем душата ми обичаш ли? Душата ми, обичаш ли я?“ А той все се друса и чернее: „Със сърцето си — да, със сърцето си обичам твоята душа, но с душата си — не, не я обичам!!“
И някак диво, като в опера, са изкиска, сграбчи ме, строши ми черепа и замина за Владимир на Клязма. Защо замина? При коя замина? Недоумението ми се споделяше от цяла Европа. А баба ми, глухонямата, се обажда от одъра: „Видя ли докъде я докара, Дашенка, в търсенето на собственото си «аз»?“"

ъ пък едни мои бегли познати се пенсионирали.
и като се пенсионирали - продали къща, сичко, купили лодка, доста големичка, но не прекалено и запрашили... - щях да напиша, но как така ще "запрашиш" по море. то не се "запрашва", а се... отбълбуква ли се, там, не знам.
както и да е, срещнах мъжа в пристанището в пирея.
имаше грамадански рошав котак с вид на будоарен глезльо, на който тоолкова не му беше мястото да се разхожда по опънато въже насам-натам между това валчестото нещо, за което се завръзват морските съдове за пристанището и палубата, че нямаше как да не го забележа :)
и се спрях да го позяпам "маци, маци, пис", а стопанинът му излезе от вътрешността на яхтата ухилен и взе да ме кани на чай.
аз пък отидох, щото що пък не.
пихме чай, навсякъде имаше снимки, също като в хол, сухоземен хол :)
разказа ми, че с жена му току що се били пенсионирали по-миналата година и тъй като и децата вече големи, няма грижи, решили да пообиколят Света и да поразвеят коси.
ама сега бил заседнал в гърция, защото майката на жена му се обадила, че ще се жени и жената набързо отлетяла в щатите, за да бъде шаферка на майка си.
чакал жена си да се насватбува, че да се върне и да си продължат.
тъй че - ето - да знаеш - има любов и на бая над 80, ако питаш тях :))

me

Аз наистина, наистина не виждам къде е драмата като хората са спрели да изпитват любов и изпитват обич и грижа. Това е нормално и се случва често, да не кажа е почти задължително.

И току интервю "Ние сме влюбени от 30-40 години и все така". Бе все така - друг път, айде... Твоите хора са изключение. Огледай се сред комшиите и роднините. Зъби в бурканчета - бол - даже любовно си ги менкат грижите по лъскането на зъбната фасада при нужда, разходка с лодка - няма. Грижата и любовта на годините над 40 имат една граница - в която е безразсъдството, глупостта, меракът (сори, ако го има на 80 е баси изключението) и т.н. неща, които меко казано не са навик на хората на възраст.

И не, няма лошо да си имаш другарче, дето да се обичате и да се грижите един за друг. Любовта обаче обикновено е била. Не трае доживот, а се трансформира. Лодки няма, а зъби.

да бе, не споря.
просто и историите с лодките понякога се случват наистина и са готини :)
а иначе любовта е - грижа, обич.
както ти каза.

me