r.i.p.
28 отговора
0 прегледа
Re: r.i.p.
"Значи сега ще кажа нещо. Изпитвам нужда да го кажа. Някой приятели ми казват; - защо ги пишеш тези неща във ФБ? Четат те хора, които не познаваш, а и те теб...........................Дреме ми.
Почти не ми останаха вече живи роднини. Искам да се изприкажа. Какво пък толкова. Какво има да губи човек в сегашните лайняни времена.
Преди 7 години припаднах на улицата. Бях в Пирогов. Откриха ми тотално скапан чер дроб и панкреас. Стегнах се. Спрях да пия и да пуша. Така. Гадно беше. Винаги съм фиркал и пушил. Както и да е.
На кой да го кажа????????????????
Вършех си работата. Пътувах - у нас и в чужбина. Давах всичко от себе си. Парите никога не достигаха.
Доживях до унижения. Милости и помощи.......Както и да е. Това си е моя дувар. Ше си пиша каквото си искам.
Мама е единствения ми жив роднина. Тя иска да съм тачен, богат и успешен. Опитвам се да се правя на такъв.
Коства ми небивали усилия. Всъщност е съвсем друго.
Майната му.
После си счупих крак. Правиха ми операция. 3000 лева. Намерих ги. Пътувахме с Ицко Финци. В Германия. В Америка. Аз - с патерици.
В стрес.
В паника.
Правихме концерти. Парите пак не стигаха.
Опитвах се да се правя на успешен. С много зор.
Задлъжнях в сметки и борчове. Добри приятели ми помагаха, доколкото могат. Навикваха ни разни мутри по заведения. Искаха да ни трошат пианото по главите.
Крепях се. Бачках. Не виждам защо да не го кажа. Пука ми.........После настана безработица. За всички хора от гилдията. Седиш. Чудиш се какво да правиш. Някакви хора ти пишат - вземи се в ръце. Ми как??????????????
Като няма...............Почнах пак да си попийвам. Да олекне.
Мама ми е помагала с пари. От мизерната си пенсия. Дотам стигнахме. Леко ли е? Обиждали са ни. Унижавали. Всичко боли. Ръцете се схващат. Гърба. Кръста. Бичиме някак си. Не се оплаквам. Колкото - толкова.
Както и да е..........Апартамента ми ще остане за сина ми Петър. Той е чудесно момче.
Изпитвах нужда да ги кажа тези неща. Защо? Защото вече нямам живи роднини. Почти. Утре ще дойде мама. Да ми помогне да почистим. Тя е на 85. Крепи се и действа. Аз съм на 220. Не се крепя.
Убиха ни. Или пък ние се убихме, щото не сме Калев, Радков или Трифонов.......
Пак ще ме питат - защо ги споделяш тези неща? А защо не. Това си е моята стена. Квот ми кеф - това ще правя."
тук
Изпреварването на магаретата не носи слава. Marcus Valerius Martialis
Почти не ми останаха вече живи роднини. Искам да се изприкажа. Какво пък толкова. Какво има да губи човек в сегашните лайняни времена.
Преди 7 години припаднах на улицата. Бях в Пирогов. Откриха ми тотално скапан чер дроб и панкреас. Стегнах се. Спрях да пия и да пуша. Така. Гадно беше. Винаги съм фиркал и пушил. Както и да е.
На кой да го кажа????????????????
Вършех си работата. Пътувах - у нас и в чужбина. Давах всичко от себе си. Парите никога не достигаха.
Доживях до унижения. Милости и помощи.......Както и да е. Това си е моя дувар. Ше си пиша каквото си искам.
Мама е единствения ми жив роднина. Тя иска да съм тачен, богат и успешен. Опитвам се да се правя на такъв.
Коства ми небивали усилия. Всъщност е съвсем друго.
Майната му.
После си счупих крак. Правиха ми операция. 3000 лева. Намерих ги. Пътувахме с Ицко Финци. В Германия. В Америка. Аз - с патерици.
В стрес.
В паника.
Правихме концерти. Парите пак не стигаха.
Опитвах се да се правя на успешен. С много зор.
Задлъжнях в сметки и борчове. Добри приятели ми помагаха, доколкото могат. Навикваха ни разни мутри по заведения. Искаха да ни трошат пианото по главите.
Крепях се. Бачках. Не виждам защо да не го кажа. Пука ми.........После настана безработица. За всички хора от гилдията. Седиш. Чудиш се какво да правиш. Някакви хора ти пишат - вземи се в ръце. Ми как??????????????
Като няма...............Почнах пак да си попийвам. Да олекне.
Мама ми е помагала с пари. От мизерната си пенсия. Дотам стигнахме. Леко ли е? Обиждали са ни. Унижавали. Всичко боли. Ръцете се схващат. Гърба. Кръста. Бичиме някак си. Не се оплаквам. Колкото - толкова.
Както и да е..........Апартамента ми ще остане за сина ми Петър. Той е чудесно момче.
Изпитвах нужда да ги кажа тези неща. Защо? Защото вече нямам живи роднини. Почти. Утре ще дойде мама. Да ми помогне да почистим. Тя е на 85. Крепи се и действа. Аз съм на 220. Не се крепя.
Убиха ни. Или пък ние се убихме, щото не сме Калев, Радков или Трифонов.......
Пак ще ме питат - защо ги споделяш тези неща? А защо не. Това си е моята стена. Квот ми кеф - това ще правя."
тук
Изпреварването на магаретата не носи слава. Marcus Valerius Martialis
Re: r.i.p.
то не остана кой да свири джаз пиано в българия.
васил спасов, тони дончев, ангел заберски (наско гунов, но той не свири, композира).
но по скромното ми, може би предубедено мнение (изключая спасов) никой от класата на починалите румен тосков и васко пармаков.
с кого ще свирят джаз трио не знам. освен ако не са излезли отнякъде млади дарования.
въпреки че ако за пармаков няма работа, за тях съвсем няма да има. свирене по ресторантите? трагедия.
ще ми е приятно да бъда поправена. че примерно пропускам някого.
другите, за които се сещам, са в чужбина.
васил спасов, тони дончев, ангел заберски (наско гунов, но той не свири, композира).
но по скромното ми, може би предубедено мнение (изключая спасов) никой от класата на починалите румен тосков и васко пармаков.
с кого ще свирят джаз трио не знам. освен ако не са излезли отнякъде млади дарования.
въпреки че ако за пармаков няма работа, за тях съвсем няма да има. свирене по ресторантите? трагедия.
ще ми е приятно да бъда поправена. че примерно пропускам някого.
другите, за които се сещам, са в чужбина.
Редактирано от whatever48O59 на
Re: r.i.p.
Владо Радулов - години наред води джаз-предаването в БНР, полусляп джаз-изпълнител от по-старото поколение
Живко Петров е от по-младите (1970) заедно със споменатия от теб Ангел Заберски от миналата година работят по авторски проект заедно с още двама класически пианисти The Four Pianists
Ангел Николов - млад обещаващ джаз-пианист
Царина Маринкова не може да не си я чувала - живее и работи в Холандия, но идва да свири в България на джаз-феста в Банско
има и други доста млади, начинаещи, които тепърва ще се чуват все повече...
Живко Петров е от по-младите (1970) заедно със споменатия от теб Ангел Заберски от миналата година работят по авторски проект заедно с още двама класически пианисти The Four Pianists
Ангел Николов - млад обещаващ джаз-пианист
Царина Маринкова не може да не си я чувала - живее и работи в Холандия, но идва да свири в България на джаз-феста в Банско
има и други доста млади, начинаещи, които тепърва ще се чуват все повече...
Re: r.i.p.
Млад си е тръгнал... неочаквано
Слушах преди 2-3 години в Пловдив, по време на септемврийската Дзазнощ, Пармаков трио - свириха на стълбите пред храм "Света Богородица" - невероятен концерт, почти до полунощ продължи
ZONE C - Пармаков/Янкулов/Веселинов често свирят, все не мога да напиша в минало време, в "Петното на Роршах" - през март също, било е изключително музициране, по думите на приятели
Слушах преди 2-3 години в Пловдив, по време на септемврийската Дзазнощ, Пармаков трио - свириха на стълбите пред храм "Света Богородица" - невероятен концерт, почти до полунощ продължи
ZONE C - Пармаков/Янкулов/Веселинов често свирят, все не мога да напиша в минало време, в "Петното на Роршах" - през март също, било е изключително музициране, по думите на приятели
Re: r.i.p.
владо радулов го познавам, но за мен той е повече радиоводещ някак си.
ангел николов не го знаех, мерси.
ангел николов не го знаех, мерси.