тема за

история, разбира се :-)

имам един спомен като студент. с мой приятел учим за изпита по нова и най-нова българска история.
в някакъв момент, в който си почиваме пристига неговата баба - доста възрастна - посяда при нас, поглежда разхвърляните книги и ни пита по какво учим.
ние отговаряме и тя пак: - а докъде сте стигнали? ние: - до стамболийски.

тя ни поглежда небрежно и вика: - ааа, спомням си като дете, когато той ни беше на гости вкъщи. жена му, да ме прости господ, малко кривогледичка беше.


направо ни разби тогава мама Ленче (така я наричахме бабата на този мой приятел). това, което учехме, придоби друг смисъл.
тя отдавна не е между нас, живите, но този спомен ме замисли какво аз бих могъл да кажа на моите внуци и техните приятели (още неродени) след примерно четвърт век (живот и здраве).
ще учат примерно за най-новата българска история, аз ще ги питам докъде са стигнали и те ще кажат: - до 12 конгрес на бкп.
а сега, де - закъсал съм го.
не съм познавал лично тодар христов, нито ми е бил на гости с мара малеева.

добре де, а защо - "това, което учехме, придоби друг смисъл."
какъв друг смисъл? :)

историята е... курва, Беше каза някой...


и в контекста, който вероятно влагаш.... историята през погледа на една жена
не казвам, че баба Ленче няма усет към историята, напротив ... тя знае неща, които мъжете не знаят

а и... историята е ... кривогледа

ама коя съм аз, че да говоря за история

това, което учехме, стана някак по-близко. очовечи се, така да се каже.

така е
жълтото винаги се пласира най-лесно :)

добре де, ти какво си спомняш от 12 конгрес на бкп. аз не си спомням нищо друго, освен, че бяха боядисани сградите около ндк и витошка беше ремонтирана.

става въпрос за историята, каквато не можеш да я прочетеш в учебниците.

и да добавиш: да ме прости господ, ама малко кривокракичка беше...
:)

случка с мен (може и да съм я разказвал).
по тоталитарно време с приятели историци минаваме през с. говедарци.
гледаме една от къщите се отличава от другите - бяла, спретната, абе поддържана. на фасадата мраморна плоча с надпис: тук от 194х до 194у година живя д-р мара малеева - била е значи докторката на селото.
бре, викаме си, и това село носи все още глупавото име говедарци? вместо да са го преименували на... например село 'доктор мармалеево' или нещо подобно.

стигаме до селската кръчма, там - дежурните три-четири пияндета. заговаряме ги. от дума на дума стигаме до докторката - каква беше що беше. а, добра жена беше викат. ами онзи нейния идваше ли насам питаме. а те - хи-хи-хи... ами... прескачаше от време на време. хващаха полето, ама там какво са правили... хи-хи... бе, не ни е работа да знаем :)

да, това е важно :)
на първо място за да му се събуди любопитството на човека, който чете.
образът се материализира и престава да е само елемент от низ от логично свързани едно с друго неща на хартия.
дори и обективната информация, която може да послужи за нещо - "жена му беше кривогледичка" - да е ~0.

Интересен въпрос. На внуците ще им е много трудно да избират кого да слушат*, а източниците на истории ще са много, противоречиви и в различна степен привлекателни. Историята като текст - чрез дневници, мемоари, учебници, сериали, компютърни игри, симулации/виртуална реалност, художествени произведения, музеи, сигурно пропускам нещо, чия история?

* "Нека го кажем така: кой притежава най-добрите мелодии?"

12 конгрес, 1981..., април, дата не помня

помня лични неща, преди това

започнах работа 1980, поради лична простотия не станах студентка веднага след като завърших средното си образование, Математическа гимназия... ама бях вироглава

та, започнах работа в производството... и от юни 1980 докъм пролетта на 81 станах шести разряд в производството.... абе просто си бачках, с кеф..., първа смяна..от 5 сабале...ми то 5 кво толко, ама втора до 22..ми до 22, кво толкова...и така, и покривах нормативи... и есента на 1980 се заговори за конгреса... и... един ден ме повика партийният секретар... и нещо ме заразпитва... нещо не помня.... но вечерта се прибрах и споделих с мама....

и тогава разбрах нещо, което бях чувала у дома, но не разбирах.... защо моят дядо, най-добрият човек когото познавах, е бил в затвора, Белене...

и дълъг разговор, от който разбрах, много неща
а скоро след това разбрах, че щях да съм най-младият, или поне един от най-младите кандидат-комунисти, присъстващи на конгреса


е, имала съм късмет, не бях "късметлията"

и още помня, ама защо да го споделям тук?

тц, няма жълто в този разказ.
казано е с почитание и извинение.

Не знам дали това е истина, но ето какво намерих за Мара Малеева:

[линк]

А и да вдигна темата.

а скоро след това разбрах, че щях да съм най-младият, или поне един от най-младите кандидат-комунисти, присъстващи на конгреса


е, имала съм късмет, не бях "късметлията"

и още помня, ама защо да го споделям ту

а членство от партията получи ли, въпреки всичко?

беше също така странно, защото аз за стамболийски сигурно една добра дума не мога да кажа. имам си изградена представа, която освен исторична е и лична. но не лична по начина, по който я направи мама ленче.
стамболийски е национализирал голяма част от родовите земи.

браво! :)
били са други жени, тези баби, други хора, расли в други условия. отлично го знам.

Малка съм била тогава, но ето запис от 12тия конгрес в ютюб:

[линк]!

това, което учехме, придоби друг смисъл.

Хм... на мен един път също историята ми придоби друг смисъл.... Имахме един семеен приятел (на родителите ми) - бай Георги. Той веднъж разказа, че навремето е крил един другар - академик (впоследствие) Тодор Павлов. Ятак му бил, в някаква квартира го прикривал и живота му спасил по тоз начин. След светлата дата 9 септември, ама доста години след това, на дребничкия бай Георги (нито член на БКП беше, нито "активен борец" се беше написал) му потрябвала някаква дребна услуга. Е тогава, като почукал на вратата на въпросният виден деец на БКП - онзи го изгонил и казал, че изобщо не го познава...

Беше по времето на соца. ЗАТОВА казах, че историята ми е придобила друг смисъл... бях още бодро пионерче.

\"Кажи ми кои са приятелите ти - да ти кажа КОЙ СИ.\"

хващали полето дръжки.
омразният хамелеон и кръвопииец живков, който е главен участник в терора след
9 септември като началник на милицята и съветски агент.
кой щеше да го избере за партиен и държавен глава ако не беше послушен човек на москва?
мразя всичко в тъпата хартиена биография на този човек.

хаха!
ятаци, партизани... всичко е измислено като жълта книжка с червена обложка.

ужас!
парад на безжизнени восъчни маски с ордени и няколко млади каки с
неподвижни очи сякаш умътрвени от присъствието на необичан съпруг.