Whatever

Господине или Госпожо, имате уважението ми.

Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...

А „лично заинтересования нагуал“... какво е това животно, Силвъре?

това е нагуал, който има само и единствено личен интерес да помага на някого.
напр. - търси си чирак, с точни характеристики, после среща него, обаче той е в ужасно състояние.
плесва му един по гърба, после го вкарва в повишено съзнание, разкрива му правилото и после - знаеш какво става.
ако обаче болния или умиращия човек е само човек, който умира , просто гледа как търкалящата се сила му отваря процепа , гледа, защото знае със сигурност, че няма случайни срещи и случайни уроци.
всичко ,застанало на пътя ни е урок .
как ще тълкуваме това, вече е въпрос на това, колко сме пораснали.

та така.


та така.
дори нашата среща е урок .


"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

не ме ли виждаш като мрънкащ, заядлив старец, който се опитва да дава мнооооо важни съвети на младежта ?
цц
и аз не се виждам такъв.



"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Жак Фреско - Лекция в Стокхолм

[линк]

Ето това е основната ни грешка...Дълго време и аз я правих - тълкувах ситуациите, тълкувах прочетеното... та ако щете тълкувах и библията. Истината е, че трябва да се стремим да „виждаме“ нещата, а виждането е сигурност, точност... и не зависи от това „колко сме пораснали“. То е директно знание...без тълкуване!!! Приятелю...нагуала никога, НИКОГА, няма личен интерес!, да прави каквото и да е... Той следва знаците и ги приема като заповеди. Така се получи и при мен - без да искам, даже без да мисля за това и дори му се противопоставях... Духът ме запрати при ученика ми и неоспорвано ме задължи да помагам... на човек, който е чувал за толтек ...никога през живота си и Кастанеда за него беше...развратник!!! Три пъти се опитах да се измъкна - е, резултата беше, че сега помагам не само на ученика си...а и на себе си - предизвикателство е да прилагам на практика наученото от мен. И никак не е лесно - всичко е нещо ново, нови ситуации. Но какво пък - творя моята си легенда...чудничко...
ДХ казва на Кастанеда, че му е дошло времето да си търси ученик... забележи - той казва, че му е дошло времето, а не, че има личен интерес. Разбираш ли...дошло му е времето за изпит - да приложи наученото на практика. Едва тогава той, мага, нагуала, разбира дали е маг, нагуал. Когато се изправи пред ученика си и успее да го направи воин, толтек. А повярвай ми, от личен опит го зная, това хич, ама ХИЧ не е лесно...

Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...