Детското в мен

Пазите ли детското в себе си?
Грижите ли се за него?
Насърчавате ли го?
Радвате ли му се?
Избива ли ви на щуротии?

Ето такова дете ставам от време на време аз

[линк]

вероятно, да.
вероятно всички го пазим и вадим в определени ситуации.
дъщеря ми чат- пат ме пита кога ще порасна. вярно, че с нея заедно си раснахме, но все пак се надявам да не сме си объркали ролите...
всеки път, когато включим погледа на начинаещият, то детето в нас се обажда за да погледне ситуацията необременено...
супер е захарният памук все още. и гондолите, и люлките, и, и...
абе докато има живец и радост, има и дете

Духовното блондинство удължава физическото брюнетство!
Ruja Karamfilova

Абсолютно Балдрейн:)

Наблюдавам курсистките си по декупаж как се държат, много са сладки:)
Големи жени, хора на възраст, някои от тях с много сериозни професии и титли, идвайки да се забавляват с ръчната работа стават едни такива от сериозни и поуморени - седят и чакат леко притеснени, усмихнати, записват по точки, плезят езичета понякога като държат четките и действат и много са ми мило смешни като вдигат ръка за да питат нещо:))) Казвам им, абе не така де, може и по-фамилиарно, а те: "А неее, ние сме в първи клас тук по ръчен труд и Вие сте "моля другарката"

Това е явно,защото попадат в изненадващ труд, виждат нещата за първи път, интересно им е как става "магията"...и са ентусиазирани като деца. Мажат, цапат се, бършат се в престилките, възкликват ненадейно нещо като им се получи или обратното...абе детска му работа:)

То това си е и вид терапия, да изключиш от външният свят и да попаднеш отново в една детско-забавна трудова еуфория
Е за тия мигове си струва всичко!

В гримът са по-стегнати, щото там е по-стряскащо и отговорно и работата е в/у живи хора, та им е по в шише и там са сериозни, хич не им се проявява детското:)))

е, стига бе, надали си пъхаш в гащите жаби, за да ги пренесеш като в чанта :)
впрочем - като видях клипа преди седмица се засмях също като теб, защото си спомних и аз какви съм ги правила като малка; тази госпожица направо ми беше позната
всъщност детето е постъпило съвсем логично: иска да пренесе шест големи жаби наведнъж, но ръцете му са малки. тъй че си е намерило съд за носене, проявило е изобретателност и комбинативност.
те, разбира се, изглеждат като глупост, или "мила глупост" на възрастните - за какво пък й е на малката естествоизпитателка да влачи жаби от тук до там и за това ли са памперсите - да бъдат пълнени с жаби?!
но детето се развива и това е възхитителна (поне за мен) част от растежа му.
предполагам, че не носиш жаби в гащите си, но ако си запазила това детско у себе си - да мислиш извън рамките - това е чудесно.
рамките - набираме ги напрао от дървото на порастването.
те не са лошо нещо в известен смисъл, но пък са лошо нещо в друг известен смисъл.
"набралите" повече рамки стават по-добри изпълнители. по-спокойно е човек да бъде в рамки. и бездруго му се натрупват толкова неща на главата... по-лесно е да се справя с тях, ако са рамкирани.
тъй че - нищо чудно, че децата... ами, порастват.
и нищо чудно, че повечето възрастни се шокират, ако забележат, че друг възрастен се държи "детински" в този смисъл.

Темата е много хубава.

Предполагам - всеки опазва и погубва по нещо от детското у себе си.

И все пак, мисля, че повечето от нас биха признали сами пред себе си, че с времето губим все повече и успяваме да запазим все по-малко.

Спомням си като сега.

Бях някъде 8 годишен. На лозе имахме втора врата по северната ограда. Ползвахме я общо със съседите. Държахме я закатанчена. С времето май дори загубихме ключа. Стана част от оградата. Лозето е на баир. Стръмнината почва току от началото. Под тази врата оставаше аралък, колкото да се провра с пълзене. Не помня кога, но после го запълнихме. Тогава обаче се чудех и маех - защо възрастните не минават отдолу? И не като мястото да не бе достатъчно. Да се провре и пропълзи човек стигаше. Стига да му дойдеше на ума да се престори на змия... Абе глупави бяха тези хора! Как не ги мързеше всеки път - да ходят до бараката за ключа??

А аз слагах една презряла тиква в средата на нищото под вратата и я целех със стрели от черешовия лък дето сам си бях направил. С тетива от манила. Тя пък - от едно корабно въже, което татко ми бе донесъл, а майка, когато й свършеха лозарските връзки, цепеше с брадвата сякаш беше басмяна рокля.

И на баща си се чудех. Защо й го бе донесъл, като всеки път щом майка ни водеше да връзваме лозето й викаше: - Бе какво ще се занимаваме. Да не е заек да избяга?

Стрелите ми пък бяха от лозови пръчки. Не ги острех, само лястовича опашка им правех. И като пропуснех целта няколко пъти. се престорвах на змия, същи Чингачгук, ама аз му виках тогава Чинк-напук. Пролазвах под вратата и си ги прибирах в колчана. Истински от плат. Него майка ми го беше ушила.


А първата ми асоциация като ти се зачетох в темата беше за един разказ на Селянина. Ей за този.

И за един разказ на Радичков се сетих. Пак за детското в нас. Мисля, че го няма в нета, но е кратък. Имам го в томовете, ако някой пожелае - ще го препиша в тази тема.

Това е на прима виста. А съм имал случаи дет съм ставал за смях. Когато детското е проговаряло в мен, на стари години... Ама тях няма да ги разкажа.

прав или изправян

да, даже моето дечко ми каза, че се радвам като дете на всичко и именно заради това съм любимка на всички, които ме познават

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Чак жаби в гащите, не :)
Разбира се, че би изглеждал инфантилно един възрастен на нейно място.
Засмя ме тая скица с непринудеността си.
Помислих си, че все по-рядко ми се случва да отпуша.
:))

детето в нас се обажда за да погледне ситуацията необременено

Да :)
Да му даваме думата по-често :)

все по-рядко ми се случва да отпуша.

да, това е наистина една мъничка, тъжна мисъл, която тайничко подсмърча в мъничка кърпичка :)
както беше казал тери пратчет във връзка с друго.
но щом се радваш на детето и на детството - добре си, добре си :)
има хора, които биха обърнали погнусено нос.
или биха напляскали своето дете, ако направи "така".
ама как може такива неща; няма ли си това дете родители; и тази стои, снима го и му се радва, вместо да прекрати това безобразие... - и разни такива неща :)

Губим и още как. Улисани в бита и мераците си.

Благодаря за споделеното. :) И за препратката към Момчето на Селянина ... дано са се видели ...

ако го можем, значи сме запазили детското

като си взема куче, ще кажа

даа...
замислял ли си се, всъщност не е само детско това чудене - "защо ... не минават отдолу? И не като мястото да не бе (е) достатъчно. Да се провре и пропълзи човек стига..."
защо дядо ми си забравя бастуна, оставя го къде ли не, ходи без опора, това е опасно за него и дразнещо за мен... защо не се къпе всеки ден като стане от сън, или вечер, преди сън, а трябва дни да минат и едва ли не чака да го подсети майка ми, а тя не се ли дразни, защо повтаря една и съща история по двеста пъти, а тези са истории даже не отпреди аз да съм се родила, ами и отпреди майка ми да се е родила и всички действащи лица в тях са отдавна умрели, а всички детайли - обезличени, всички ситуации - изтлели... защо ми задава тъпи въпроси, защо не вниква в отговорите, защо твърди несъществени неща и се дразни, когато му бъде изтъкната тяхната несъщественост и нерядко и необективност... защо все аз отварям външната врата, когато се позвъни?! ... ами защото са ти по-бързи краката, по-ясна, бърза, нова и страстна мисълта, по-ловки ръцете и по-ясни очите, мое дете. затова :)
междупоколенско е. не е само детско.

Жаби - не.
Но риба съм носил така, в шортите.

Ако приемем, че липсата на чувство за отговорност е детска проява, аз все повече се вдетинявам. Напоследък за доста неща се чувствам като тийнейджър и е голям кеф. Тийнейджърите деца ли са или изроди? И да, умея да се радвам. Що ли пиша като нямам време да се разгърна, ама ей тъй на, да съм си казала.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ох, абе объркано емоционално ми е днес и не ми идва дар слово да обясня точно.

От оня ден, да ме питаш защо, ми се върти в главата една сцена от филма Вчера.
Даскала дето им казва:
- Ах, как искам да порастнете бързо! И да ви мммачка, мммачка, мачка Живота!
А те го гледат с насмешка, едва ли не - аре, бе, ти ше кажеш.
От друга страна, голямото ми момиче е абсолвентка след месец-два. И се размислих снощи, аз колко съм порастнала :)
И като я видях тая скица с жабеното дупе сутринта
Спиш, спиш, караш я на автопилот, търчиш, гледаш, правиш, струваш и догде се обърнеш ...

А иначе се радвам и на децата, и на детството, както казваш - добре съм, добре съм

а моят приятел панчо - гупи, сръбнал ги
свил ги от аквариума на свой конкурент-акварист като били и двамата на по 12 години и така си ги занесъл в своя аквариум - в пълни бузи с аквариумна вода

и на мен, като прочетох, ми трепна отвътре за твоето дете :)
успех и попътен вятър за нея!

разкажи сега една шантава история от твоето, може и от нейното детство :)
това със сигурност ще те накара да се усмихнеш още по-широко, а ще усмихне и читателите ти :)

Обещаваш!

А, сега ме сещаш, че веднъж на стъклото на пералнята ми се опули гущер.
Голямата, и до сега си е природолюбителка, го прибрала в джобчето на късите гащи. После те отишли за пране и аз като мразя да пребърквам джобове, изпран гущер :)

Омг - малкия племенник е същия!
Вода му дай!
Другите дечулига бягат по пързалки и катерушки, той рови в една бетонна саксия пълна с вода от последния дъжд.