7 аргумента за Живота/Бог

Аргументацията би трябвало да се розглежда първо по-скоро за самия Живот, а едва след това за мястото на Бог в космологията.

[линк]


нахвърляни на бързо бележки и коментари:

В своето Пето размишление Декарт пише, че концепцията за съвършено същество, на което му липсва съществуване, е като да си представиш триъгълник, сборът от чийто вътрешни ъгли не е 180 градуса (той е държал много на схващането за вродените идеи, пример за които са законите на математиката). И тъй, понеже имаме идеята за върховно съвършено същество, трябва да заключим, че то съществува. За Декарт съществуването на Бога е също толкова логично и саморазбиращо се, както повечето математически истини.
Забележка: Неевклидовата геометрия позволява триъгълник, чиито сбор е повече от 180 градуса. Достатъчно е да го нарисуваме върху кръгла повърхност.

Дарвин сякаш е погребалният звън на аргумента за дизайна, поне що се отнася до животинското царство. Знаем, че човешкото око - в цялата му сложност и очевидна цел - не е продукт на един "часовникар", а по-скоро труден резултат на вариация и подбор.
Но аргументът за дизайна все още не е напълно мъртъв. Сложната и фина настройка на "биофилната Вселена" е довела някои автори до заключението, че всъщност тук работи по-висш интелект.
Интересното е, че именно Еволюционната теория все повече ме навежда на мисълта за логическата причинност на естествения подбор. Дарвинизмът трябваше да ме убеди в "случен" резултат на вариация и подбор, но взаимосвързаността, причината и следствието ми се струват все по-неслучайни и в известен смисъл интелектуално свързани.

Все още нямаме работеща теория на съзнанието, което води до прословутия Hard Problem. Действително, субективното съзнание и субективното възприятие, или т.нар. "квалия", е съвсем различно от всичко, което срещаме в нашата иначе материална Вселена.
Отнесено към предходния цитат, намирам обработването на информацията от околната среда и последствията за самата околна среда и еволюционното развитие за изначален ефект, свойство на самата Веселена. Съзнанието ка качество или продукт на Вселената? Свойство или случаен резултат? Съзнанието/Еволюцията на Разума поставя глобални въпроси, на които все още не можем да намерим задоволителен за всички страни в обсъждането отговор.

Ако Хипотезата за симулацията е вярна и ние сме продукт на постчовешки предци (или някъв неизвестен субект), нямаме друг избор, освен да ги възприемем като богове. Те ръководят представлението и са способни да наблюдават - или даже да контролират - нашето колективно (или дори индивидуално) поведение. Можем да си представим тези богове хакери като някогашните езически богове - мощни субекти, които правят, каквото им скимне, без да мислят за нашите интереси.
Определено "не" по този въпрос. Ако съзнателният процес е свойство на Вселената, той има еднакви характеристики за всяка цивилизационна точка. Изобщо животът има обща характеристика и тя се състои в захранването от енергийни източници. Самото захранване предполага подобна за всяка планета с живот еволюционна схема на Съзнанието. Външната, материалната среда ще е различна, но принципите на обработка на информацията от средата ще се припокриват, целите на живите организми също ще са индентични (освен ако не открием "неевклидова геометрия" за функцията на самия живот). Това прави ненужни "хакерите", но навежда на мисълта за общи еволюционни цели, в които "смисълът на съществуването на разумни индивиди" с някаква необходима за Вселената причина има своето място за дискусия и философски разсъждения.

Все още не сме направили контакт с извънземен разум, но това не означава, че те не са "някъде там". Едно възможно решение на Парадокса на Ферми е схващанито за насочена панспермия - идеята, че извънземните разпръскват живот на други планети, и после си тръгват или наблюдават процеса тайно. По дефиниция, следователно, те да биха били като богове за нас.
Далеч съм от подобна елементарно "обяснение за началото", защото всички извънземни плод на материално-духовен еволюционен процес също трябва да имат своето "неителигентно" начало. Съответно дори да "вършат подобни работи" стигаме до същите въпроси и за тях, които задаваме за собствената си поява от микроорганизмите. Предвид началото на самата Вселена, трябва да се търси нещо преди самата нея или нещо, което я характеризира като способна да поражда живот. И т.н. забележки/вметки.


Приятно четене и коментиране.

Всъщност нещата са по-прости когато има предание (това, което е получено от своя
първоизточник и се предава по-нататък) и реална обоснованост в усещания и вяра.

Трудно ми е да го кажа ясно без да изпадам в прекалена критичност, но умозрителните
научно-философски разсъждения в тази област са доста съмнителни.
Това е сякаш някой да разсъждава за нещо, което не познава фактически,
не го е изпитвал. Тогава всичките му аргументи за или против ще бъдат в известна
степен безпочвени.

Добре познавам научния подход, основан на опитна проверяемост, непротиворечиви
теории, доказателства. Това е подходът на точността и критичността.
Но все пак, за да се подхожда критично към нещо, то първо трябва да го има.
Например, преди да се докаже някаква теория, тя първо се създава.
А това създаване е било резултат от нещо друго, първична инвенция.

Това е сякаш някой да разсъждава за нещо, което не познава фактически,
не го е изпитвал.

Даже бих пропуснала предпазливото "сякаш". Буквално разсъждаваме върху нещо, което не познаваме фактически.

Но все пак, за да се подхожда критично към нещо, то първо трябва да го има.
Тук сме на основното ястие. Имаме индикации, че го има на база субективните и колективните интерпретации. Интересното в случая идва от избирателната способност на вниманието. Тези, които вярваме, че има нещо повече, че има глобален смисъл и цел, сме много по склонни да отчитаме съвпаденията, случайностите като неслучайности, вкл. синхроничността в различните ѝ прояви. Ние, обръщаме внимание на т.нар. прояви на взаимовръзка в събитията, които при достатъчно постоянство в наблюденията по-скоро ни говорят за нещо повече от видимото с просто око. Ставаме по-чувствителни и по-аналитични що се касае до понятия като "късмет", "шанс" и подобните. С времето се наблюдава все повече убеденост към това, за което става дума в основната тема.
Липсата на рационални обяснения е част от веригата доводи за-против.

Естествено е, безпочвените неща да са почва на безпочвени философии.

Но, цитирам:

Например, преди да се докаже някаква теория, тя първо се създава.
А това създаване е било резултат от нещо друго, първична инвенция.

Въпреки контрааргументите, тя само се адаптира и развива в различни версии, на пук на контрааргументите. Дали е само плод на инвенция? Или самата първична инвенция е своего рода прозрение, предходило времето си?

Е, ако за теб "извънземните са нашите богове" и "живеем в компютърна симулация управлявана от богове хакери" е адаптиране и развитие ......

Опасявам се, че това е адресирано до някой друг юзер наоколо, въпреки че не виждам такъв.
Още в началния мнение съм изразила становището си относно изказаното в статията положение на "извънземните" и отношението си към "божествената" им роля.

ПС. Наклоненият текст е цитат от статията дадена с линк.
Следва моето лично мнение-коментар към нея написано с нормален шрифт.
Хубаво е преди да дискутираме да вникваме в техническия маниер ползван от ответния юзер.

Лек ден.

Е Платон, Декарт и св. Анселм, за какво развитие и адаптиране, на кое - такива хора са именно пионерите да ги наречем, на една крачка от Исус и Мойсей. Изброените в статията аргументи са стари - както се казва - колкото света. Единствената новост, която понякога се случва последните десетилетия е да си признавате, че всъщност се опитвате да докажете съществуването на нещо, което фактически не знаете дали съществува - отделно вече, че вие/ ние простосмъртните с малките умове, трябва да доказваме съществуването на свръхинтелекта, който е ... нали, НАЙ ...... защото няма време или нещо такова, да се докаже т.е. достатъчно е просто да се покаже, сам.

Това е нещо подобно, като да гласуваш за президент на страната, за човек, който изобщо никога не си и виждал, не си чувал, не знаеш как изглежда и единствената информация, която имаш за него е от трети- пети- десети лица - като на изборите у нас, казват на циганчето "ще гласуваш за три" и толкоз, щото ако му кажеш да гласува за име или партия, ще му стане сложно за разбиране и ще вземе да се обърка, а така само три трябва да запомни.

п.п. е разбира се и тези с летящите духове из космоса, и компютърните симулации, също са някаква новост, ала някак трудно бих ги поставил редом до Декарт и св. Анселм ..... инак не, че не мога техническия маниер. :Д

Единствената новост, която понякога се случва последните десетилетия е да си признавате, че всъщност се опитвате да докажете съществуването на нещо, което фактически не знаете дали съществува

Важно: Но подозираме, че съществува.

В което се припокриваме с учените от други сфери, защото и при тях повечето открития са се породили именно от подозрения и предположения.

Проблемът е по-скоро в подхода. Определено не е научен
и може би точно в това се състои основната пречка в изясняването на казуса един път за винаги.

Неща, които могат да се отбележат:

1. Че сме създадени по подобие (защото няма друго основание да бъдем създадени).
2. Че смъртта няма такова съществено значение за това, което ни е създало (защото иначе не би ни оставило да умираме по такъв начин).
3. Това че в природата има хищни животни е по-скоро за поддържане на здрава популация на останалите животни.
4. Това, че има зло сред хората е по-скоро за да могат други хора да утвърдят положителни качества пред него.
5. Като цяло една оптимистична визия за съществуването.
6. Сега в момента хората се оказват почти на границата на възможността за дизайн и модифициране на живота.
7. Това ни намеква дали винаги нещо от "началото" (на вселената или на съзнателността) не е било на границата на създаването, така че и ние откриваме себе си точно на такава граница (по качествено подобие на "неговата" същност).

"Аргументацията би трябвало да се розглежда първо по-скоро за самия Живот, а едва след това за мястото на Бог в космологията. "

Бог няма място в космологията. Може бе в космогнията. Иначе, аргументите са слаби.

Бог няма място в космологията.

А, твърде силно казано. Сред учените няма единно мнение по въпроса Има вярващи, като Дон Пейдж ("За Бог и космологията"). Има с по-особено мнение, като Мичио Каку, според когото "да слушаме музиката в струните на 11-мерна Вселена означава да четем мислите на Бог" ( малко негови разсъждения тук) И естествено, има учени-атеисти.

Е, аз написах, че Бог няма място в космологията, а не в мирогледа на космолозите.

А според мен дали има место или не зависи от това до колко е вярно описанието за "бог" (кавичките в случая са задължителни).

До този извод стигнах след като тези дни ми се наложи да "пренапиша" Еволюцията за 5 годишни.

"Ако Хипотезата за симулацията е вярна и ние сме продукт на постчовешки предци (или някъв неизвестен субект), нямаме друг избор, освен да ги възприемем като богове."

Знаеш ли каква е разликата между Бог и господар?

"Бог няма място в космологията."

Защо ? аргумент(и) ?

Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?

Трябва да се аргументира нуждата от Бог за космологията. Ненужността му е по стандартно подразбиране за една наука, а космоЛогията все пак е наука.

така че другят лагер трябва да дава аргументи.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Клуб философия да не се е преместил тук?

А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.