Предсъборните документи
24 отговора
0 прегледа
в отговор на furnadzhiev-110571
#2
"Благовестие" по БНР
Смисълът на Всеправославния събор + аудио
Каква е предисторията на Всеправославния събор и неговото свикване и дали е знак за завръщане към съборността след десетилетия на разделения и спорове? Възможно ли е Православната църква да заговори в един глас в днешния секуларен глас?
Кои са темите, които няма да бъдат обсъждани на Събора, но които от години вълнуват всички Православни църкви? Къде се намира Българската православна църква в споровете между Москва и Константинопол?
Разговор с Момчил Методиев, проф. Калин Янакиев, Тони Николов и доц. Дилян Николчев. Поводът е проведената конференция „Всеправославният събор: между геополитиката и църковността“, организирана в средата на февруари от Богословския факултет на Софийския университет и екипа на списание „Християнство и култура“.
Каква е предисторията на Всеправославния събор и неговото свикване и дали е знак за завръщане към съборността след десетилетия на разделения и спорове? Възможно ли е Православната църква да заговори в един глас в днешния секуларен глас?
Кои са темите, които няма да бъдат обсъждани на Събора, но които от години вълнуват всички Православни църкви? Къде се намира Българската православна църква в споровете между Москва и Константинопол?
Разговор с Момчил Методиев, проф. Калин Янакиев, Тони Николов и доц. Дилян Николчев. Поводът е проведената конференция „Всеправославният събор: между геополитиката и църковността“, организирана в средата на февруари от Богословския факултет на Софийския университет и екипа на списание „Християнство и култура“.
Редактирано от nabludatell42 на
в отговор на furnadzhiev-110571
#3
Re: Предсъборните документи
А Вие къде прочетохте текстовете на български език? В официалния синодален (синоден, както в "Двери" се казва) сайт са публикувани заглавията, но аз не намерих самите текстове в български превод.
ПРЕДСЪБОРНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА РУСКИ ЕЗИК
ПРЕДСЪБОРНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА РУСКИ ЕЗИК
Редактирано от Prokimen на
в отговор на Exaybachay
#5
Re: Предсъборните документи
Благодаря ти за вниманието. 
Засрами ме, че като неутрален на църковността човек си по-добре осведомен от мен "голямата претенция" 
Да се надявам, че бившите клубни участници ще се завърнат да коментираме текстовете с "комсомолски" пламък за вечна слава на партията любима "Свети Синод", който иска да води стадото напред към по-светли бъднини.
Засрами ме, че като неутрален на църковността човек си по-добре осведомен от мен "голямата претенция"
Да се надявам, че бившите клубни участници ще се завърнат да коментираме текстовете с "комсомолски" пламък за вечна слава на партията любима "Свети Синод", който иска да води стадото напред към по-светли бъднини.
в отговор на furnadzhiev-110571
#6
За поста и брака
Видеозапис на мартенската дискусия от поредицата “Православие и съвремие” със заглавие „Теми на Всеправославния събор: за Поста и за Брака“, провела се в столичната ателие-книжарница „Къща за птици“. С участието на богословите доц. д-р Мариян Стоядинов, доц. д-р Павел Павлов и д-р Смилен Марков.
video
video
Re: Предсъборните документи
А - аз щото се зачудих какво толкова ще решават на този събор, та ги потърсих Документите, хвърлих им едно око на бързо и то същото, като за петицията: до какъв и дали изобщо би довел до някакъв резултат въпросния събор.
Но разбира се - ние сме живи свидетели на големи събития с епохален характер, ето и за петицията казват "прецедент", браво, колко велико и солидно звучи, може би дори ще бъде записано в историята, съгласни сме и на дребен шрифт, щото нали все пак сме и смирени.
Но разбира се - ние сме живи свидетели на големи събития с епохален характер, ето и за петицията казват "прецедент", браво, колко велико и солидно звучи, може би дори ще бъде записано в историята, съгласни сме и на дребен шрифт, щото нали все пак сме и смирени.
в отговор на nabludatell42
#8
Re: За поста и брака
Благодаря Ви за предоставеното видео. Сега вече имаме както текстовете на документите, така и мнението на специалистите богослови, което ни задължава да обмисляме съжденията си.
Изгледах видеото от повече от 2 часа до 42-та минута. След това реших да погледна текстовете на двата документа в български превод.
Видеото беше и интересно, и малко скучновато заради акането на говорещите. Горките присъстващи в залата! Така или иначе, научих интересни нещица от казаното от двамата университетски преподаватели - Павел Павлов и Мариан Стоядинов.
Останах с впечатление, че и двамата се опитваха да правят апология на предстоящия събор и нито една критична дума.
Мнозина православни изразяват мнение, че свикването на събор е неоправдано.
Моето прескромно мнение е, че ако изповядваме Една свята и СЪБОРНА църква, то съборите са наложителни защото колкото и да осъждаме църковния национализъм, Православието само себе си отдавна е загубило своята универсалност и за съжаление, няма иерарх авторитет, който да говори от името на Църквата и на Църквата подобно на римския папа. Загрижеността на всяка поместна църква е чисто национална.
Възниква обаче въпросът дали Православието е готово в този момент за свикването на ползотворен събор.
Боя се, че в своята фолклоричност и християнска неграмотност на милионите православни езичници, Православието като цяло не е готово за ползотворен събор.
Съборът едва ли ще ни обедини. Не може да има съмнение, че свиканият за месец юни събор ще стане причина за много смут и разделения.
Павел Павлов прави кратък обзор на 3-те поколения предсъборни съвещания и акцентът, че видите ли, трима патриарси - Цариградският, Московският и Българският били в миналото председатели на поместните църковни комисии, участвали в предсъборните съвещания не означава абсолютно нищо. Този аргумент не е свидетелство за богословска зрялост и пастирско чувство на отговорност.
Ако патриарх Неофит беше добрият пастир и богослов, да би проявил загриженост за катехизацията на православните българи.
Освен бесослужението му с тамплиерите в шамански мантии, патриарх Неофит не показа никаква пастирска загриженост или свидетелство на богословска грамотност. Не случайно един русенски свещеник в свое време се пошегувал с митрополит Неофит, че всички осветени от него банки фалирали. Дали същото не би се случило и с Русенска митрополия? Митрополит Наум доказа, че и по-страшни от фалит неща са ставали при дядо Неофит. Ако не беше енергичността на отец Стефан Маринов да организира няколко богословски срещи, дядото щеше да си чеше брадата по цял ден и така до скончание века.
Не можем да говорим за душеспасителна мисия на Българската църква, изродила се в един долнопробен супермаркет за ограбване на широките народни псевдохристиянски маси.
БПЦ може да се гордее единствено с килограмите изгорени свещи и многобройните си треби, макар на цял град Русе и епархия да има един отец Стефан Маринов, в София два енорийски центра и тук таме някаква хуманна проява. Птичка пролет не прави!
Скандално е днес все още да се говори и пише, че комунистите били виновни за националната ни недуховност. Това е чудовищно позорно след толкова години свобода и демокрация.
Какво духовно е сторила патриаршията за годините след победата й над митрополит Инокентий? За какво служи прословутият културно-просветен синодален отдел? Къде го някогашното Синодално издателство? Защо някогашният вестник "Църковен вестник" не е никаква референция в наши дни? Коя митрополия може да се похвали с някаква катехизаторска програма?
В светлината на горните ми риторични въпроси, лично за мен, БПЦ в този си опошлен и изроден вид не може да има нищо общо с Христа и Църквата Христова. Тази църковна видимост без никакво духовно съдържание не може да има авторитетен съборен глас.
По същество за двата документа - за поста и брака.
Лично аз не виждам някаква логика да се разглежда съборно въпросът за поста.
Какво ново ще каже съборът по този въпрос? Според доц. Павлов от видеото, текстът днес е далеч по-строг от предишните предсъборни съвещания. И какво от това?!
То в България грамотните християни се броят на пръсти, те седнали да им говорят на богословски език за поста. Хората не могат правилно да се прекръстят, не знаят в какво точно вярват, а Съборът ще им говори за поста и ще цитира библейски текстове на хора, които никога не са чели не само Библията, но поне едно от 4-те Евангелия.
Мариан Стоядинов споменава нещо интересно, слагайки акцент на църковната дисциплина за поста. Не бивало християните да си позволяват да постят като него някога си, когато Църквата не е определила пост. Частично и свръх компромисно бих могъл да се съглася със Стоядинов. Погледнато духовно и по евангелски на този въпрос, който е необясним проблем за Стоядинов, нещата стоят малко по-различно от богословската суховатост и законничество. Господ не е ограничавал времето и броя на постите, казвайки. че онзи род се изгонва с ПОСТ и молитва. Да не би Христос да е спазвал някакви синагогални правила когато е отишъл в пустинята да пости?
В древност, монасите са постили и в понеделник заради ангелския чин, но днес те не постят. В другите църкви монасите не ядат месо. В БПЦ монасите ядат и месо.
Ако се вземе под внимание всеобщата неграмотност и недуховност на свещенство и народ, то законничеството може да сработи. Ако въпросът се разгледа с душегрижие, то защо трябва да се налагат ограничения за поста при масово непостещи?
Напълно споделям виждането на Стоядинов, че при болни не бива да се налагат пастирски бремена за пост. Това е излишно да се говори защото е предвидено в досегашните църковни правила и практика. Умиращ се причестява без никакъв пост и дори да е ял.
Струва ми се, че в изключителни случаи не би било грях, ако някой християнин пости в извън постен период. Няма нужда да се свиква цял събор за да избръщолеви нещо познато. Проблемност е енорийският живот. Енорийските свещеници не всякога познават добре своите енорияши. Ако енорийският свещеник познава своите си, то не виждам никакви проблеми за поста в постно или извън постно време.
Ако след Пасха ми предстои тежка операция, да речем, защо да не попостя и се причастя?! Ако ми предстои дълго и рискувано пътуване, защо да не предвидя няколко дни за подготовка за евентуална среща с Христа?
Защо никой богослов и духовник не говори и не скърби за "напрасна -та смърт", казано по църковно-славянски или казано на съвременен български език - за смъртта на стотици без подготовка?
Преди години, по време на богоявленското зрелище беше се провалил мост някъде в Южна България и мнозина намериха смъртта си. За почти всички тези зяпачи на богоявленското зрелище може да се каже, че макар и да са участвали на живо в спектакъла, са умрели не като християни, а от "напрасна смърт". Това може да се каже и за болшинството загинали при самолетни катастрофи. Ето защо, склонен съм да мисля, че при особени случаи, не е никак грешно, а наложително човек да попости и се приготви за среща с Господа във вечността.
Съборът в многословието си да би вменил в пастирски дълг на свещенството да припомня за постните периоди и да приканва по-често към Чашата.
Скандально странно изглежда, че предстоящият събор не обмисля дисциплина за свещенството в трите й степени, а визира най-вече народа.
=====================
Колкото до брака, отново много приказки в предсъборните документи за едно голямо нищо.
Павел Павлов хвърля интересна светлина върху някои детайли за несъгласие с документа като това на Грузинската църква. Но отново риторичният въпрос какво в действителност променя новият събор? НИЩО! Тогава защо се губи време за стерилни разисквания?
Стоядинов гледа на въпроса за брака не толкова от православна гледна точка, колкото от християнска, но в прикрита икуменическа форма.
Напълно съм съгласен с риторичния въпрос на Стоядинов, който е смъртен грях за българската иерархия да профанира тайнството брак, венчавайки невярващи в Христа хора.
Питам се обаче, къде е християнската добросъвестност на Стоядинов да изобличи тази пошлост в църковната ни действителност и да укори както незаинтересованите владици, така и меркантилните попове, които за пари и на самия дявол ще се поклонят. Кой задължава поповете да венчават кръстени езичници и същински безбожници, поругавайки се с благодатта?
Вместо да се говори и пише на вятъра за брака, струва ми се, че би било далеч по-полезно да се обърне внимание на попове и владици да прекратят бизнеса със светинята. Докато не го сторят и не засвидетелстват пастирско душегрижие, да не си играят на съборни пътешествия.
Указвайки на факта, че в България се венчават невярващи, Стоядинов много лукаво или убедено икуменистически поставя риторичния въпрос защо да не се предпочете бракът с един вярващ християнин, кръстен извън Православието.
Много сладко звучи и същевременно е смъртен грях за лукавия богослов, който в тази си словесен онанизъм, плюе на догмата за ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА!
Модераторът изказа една чужда на православната практика мисъл, която искрено приветствам. Той упомена за предбрачна катехизация. Добре, г-н Модератор от видеото, но ако кръщаващите не са катехизирани и цял живот не разбират нищо от Евангелието и вярват в Христа, то как за няколко часа или дни ще осмислите брака на кръстените езичници? Катехизацията е нужна и за кръщаващите се и за венчаващите се. Това е практика в римо-католическата църква и при това не може да се каже, че римо-католиците са процентно повече християни от православните.
Защо богословите не поставят въпрос да се възроди исконната православна или древна християнска практика - всички тайнства да бъдат свързани с Евхаристията?
Като цяло, предстоящият събор има за поставена цел да съгреши срещу догмата за ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА! Само заради това той не е приемлив и не би трябвало да се приема.
Всички останали документи са пропити точно от този грях срещу цитирания от мен православен догмат. За онези, които не разбират догмата, ще поясня, че съборът ще провъзгласи всички ереси за църква и Православието за част от сектите. Грубо казано това е.
Изгледах видеото от повече от 2 часа до 42-та минута. След това реших да погледна текстовете на двата документа в български превод.
Видеото беше и интересно, и малко скучновато заради акането на говорещите. Горките присъстващи в залата! Така или иначе, научих интересни нещица от казаното от двамата университетски преподаватели - Павел Павлов и Мариан Стоядинов.
Останах с впечатление, че и двамата се опитваха да правят апология на предстоящия събор и нито една критична дума.
Мнозина православни изразяват мнение, че свикването на събор е неоправдано.
Моето прескромно мнение е, че ако изповядваме Една свята и СЪБОРНА църква, то съборите са наложителни защото колкото и да осъждаме църковния национализъм, Православието само себе си отдавна е загубило своята универсалност и за съжаление, няма иерарх авторитет, който да говори от името на Църквата и на Църквата подобно на римския папа. Загрижеността на всяка поместна църква е чисто национална.
Възниква обаче въпросът дали Православието е готово в този момент за свикването на ползотворен събор.
Боя се, че в своята фолклоричност и християнска неграмотност на милионите православни езичници, Православието като цяло не е готово за ползотворен събор.
Съборът едва ли ще ни обедини. Не може да има съмнение, че свиканият за месец юни събор ще стане причина за много смут и разделения.
Павел Павлов прави кратък обзор на 3-те поколения предсъборни съвещания и акцентът, че видите ли, трима патриарси - Цариградският, Московският и Българският били в миналото председатели на поместните църковни комисии, участвали в предсъборните съвещания не означава абсолютно нищо. Този аргумент не е свидетелство за богословска зрялост и пастирско чувство на отговорност.
Ако патриарх Неофит беше добрият пастир и богослов, да би проявил загриженост за катехизацията на православните българи.
Освен бесослужението му с тамплиерите в шамански мантии, патриарх Неофит не показа никаква пастирска загриженост или свидетелство на богословска грамотност. Не случайно един русенски свещеник в свое време се пошегувал с митрополит Неофит, че всички осветени от него банки фалирали. Дали същото не би се случило и с Русенска митрополия? Митрополит Наум доказа, че и по-страшни от фалит неща са ставали при дядо Неофит. Ако не беше енергичността на отец Стефан Маринов да организира няколко богословски срещи, дядото щеше да си чеше брадата по цял ден и така до скончание века.
Не можем да говорим за душеспасителна мисия на Българската църква, изродила се в един долнопробен супермаркет за ограбване на широките народни псевдохристиянски маси.
БПЦ може да се гордее единствено с килограмите изгорени свещи и многобройните си треби, макар на цял град Русе и епархия да има един отец Стефан Маринов, в София два енорийски центра и тук таме някаква хуманна проява. Птичка пролет не прави!
Скандално е днес все още да се говори и пише, че комунистите били виновни за националната ни недуховност. Това е чудовищно позорно след толкова години свобода и демокрация.
Какво духовно е сторила патриаршията за годините след победата й над митрополит Инокентий? За какво служи прословутият културно-просветен синодален отдел? Къде го някогашното Синодално издателство? Защо някогашният вестник "Църковен вестник" не е никаква референция в наши дни? Коя митрополия може да се похвали с някаква катехизаторска програма?
В светлината на горните ми риторични въпроси, лично за мен, БПЦ в този си опошлен и изроден вид не може да има нищо общо с Христа и Църквата Христова. Тази църковна видимост без никакво духовно съдържание не може да има авторитетен съборен глас.
По същество за двата документа - за поста и брака.
Лично аз не виждам някаква логика да се разглежда съборно въпросът за поста.
Какво ново ще каже съборът по този въпрос? Според доц. Павлов от видеото, текстът днес е далеч по-строг от предишните предсъборни съвещания. И какво от това?!
То в България грамотните християни се броят на пръсти, те седнали да им говорят на богословски език за поста. Хората не могат правилно да се прекръстят, не знаят в какво точно вярват, а Съборът ще им говори за поста и ще цитира библейски текстове на хора, които никога не са чели не само Библията, но поне едно от 4-те Евангелия.
Мариан Стоядинов споменава нещо интересно, слагайки акцент на църковната дисциплина за поста. Не бивало християните да си позволяват да постят като него някога си, когато Църквата не е определила пост. Частично и свръх компромисно бих могъл да се съглася със Стоядинов. Погледнато духовно и по евангелски на този въпрос, който е необясним проблем за Стоядинов, нещата стоят малко по-различно от богословската суховатост и законничество. Господ не е ограничавал времето и броя на постите, казвайки. че онзи род се изгонва с ПОСТ и молитва. Да не би Христос да е спазвал някакви синагогални правила когато е отишъл в пустинята да пости?
В древност, монасите са постили и в понеделник заради ангелския чин, но днес те не постят. В другите църкви монасите не ядат месо. В БПЦ монасите ядат и месо.
Ако се вземе под внимание всеобщата неграмотност и недуховност на свещенство и народ, то законничеството може да сработи. Ако въпросът се разгледа с душегрижие, то защо трябва да се налагат ограничения за поста при масово непостещи?
Напълно споделям виждането на Стоядинов, че при болни не бива да се налагат пастирски бремена за пост. Това е излишно да се говори защото е предвидено в досегашните църковни правила и практика. Умиращ се причестява без никакъв пост и дори да е ял.
Струва ми се, че в изключителни случаи не би било грях, ако някой християнин пости в извън постен период. Няма нужда да се свиква цял събор за да избръщолеви нещо познато. Проблемност е енорийският живот. Енорийските свещеници не всякога познават добре своите енорияши. Ако енорийският свещеник познава своите си, то не виждам никакви проблеми за поста в постно или извън постно време.
Ако след Пасха ми предстои тежка операция, да речем, защо да не попостя и се причастя?! Ако ми предстои дълго и рискувано пътуване, защо да не предвидя няколко дни за подготовка за евентуална среща с Христа?
Защо никой богослов и духовник не говори и не скърби за "напрасна -та смърт", казано по църковно-славянски или казано на съвременен български език - за смъртта на стотици без подготовка?
Преди години, по време на богоявленското зрелище беше се провалил мост някъде в Южна България и мнозина намериха смъртта си. За почти всички тези зяпачи на богоявленското зрелище може да се каже, че макар и да са участвали на живо в спектакъла, са умрели не като християни, а от "напрасна смърт". Това може да се каже и за болшинството загинали при самолетни катастрофи. Ето защо, склонен съм да мисля, че при особени случаи, не е никак грешно, а наложително човек да попости и се приготви за среща с Господа във вечността.
Съборът в многословието си да би вменил в пастирски дълг на свещенството да припомня за постните периоди и да приканва по-често към Чашата.
Скандально странно изглежда, че предстоящият събор не обмисля дисциплина за свещенството в трите й степени, а визира най-вече народа.
=====================
Колкото до брака, отново много приказки в предсъборните документи за едно голямо нищо.
Павел Павлов хвърля интересна светлина върху някои детайли за несъгласие с документа като това на Грузинската църква. Но отново риторичният въпрос какво в действителност променя новият събор? НИЩО! Тогава защо се губи време за стерилни разисквания?
Стоядинов гледа на въпроса за брака не толкова от православна гледна точка, колкото от християнска, но в прикрита икуменическа форма.
Напълно съм съгласен с риторичния въпрос на Стоядинов, който е смъртен грях за българската иерархия да профанира тайнството брак, венчавайки невярващи в Христа хора.
Питам се обаче, къде е християнската добросъвестност на Стоядинов да изобличи тази пошлост в църковната ни действителност и да укори както незаинтересованите владици, така и меркантилните попове, които за пари и на самия дявол ще се поклонят. Кой задължава поповете да венчават кръстени езичници и същински безбожници, поругавайки се с благодатта?
Вместо да се говори и пише на вятъра за брака, струва ми се, че би било далеч по-полезно да се обърне внимание на попове и владици да прекратят бизнеса със светинята. Докато не го сторят и не засвидетелстват пастирско душегрижие, да не си играят на съборни пътешествия.
Указвайки на факта, че в България се венчават невярващи, Стоядинов много лукаво или убедено икуменистически поставя риторичния въпрос защо да не се предпочете бракът с един вярващ християнин, кръстен извън Православието.
Много сладко звучи и същевременно е смъртен грях за лукавия богослов, който в тази си словесен онанизъм, плюе на догмата за ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА!
Модераторът изказа една чужда на православната практика мисъл, която искрено приветствам. Той упомена за предбрачна катехизация. Добре, г-н Модератор от видеото, но ако кръщаващите не са катехизирани и цял живот не разбират нищо от Евангелието и вярват в Христа, то как за няколко часа или дни ще осмислите брака на кръстените езичници? Катехизацията е нужна и за кръщаващите се и за венчаващите се. Това е практика в римо-католическата църква и при това не може да се каже, че римо-католиците са процентно повече християни от православните.
Защо богословите не поставят въпрос да се възроди исконната православна или древна християнска практика - всички тайнства да бъдат свързани с Евхаристията?
Като цяло, предстоящият събор има за поставена цел да съгреши срещу догмата за ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА! Само заради това той не е приемлив и не би трябвало да се приема.
Всички останали документи са пропити точно от този грях срещу цитирания от мен православен догмат. За онези, които не разбират догмата, ще поясня, че съборът ще провъзгласи всички ереси за църква и Православието за част от сектите. Грубо казано това е.
Редактирано от Prokimen на
Възожен ли е бракът с инославни християни?
ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е БРАКЪТ С ИНОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ
моят отговор по статията на отеца и господата университетски преподаватели в портала "Православие.бг"
=========
Погледнато през призмата на православната догматика и каноничното право, такъв смесен брак НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ ВЪЗМОЖЕН.
Ако Църквата толерира такива аномалии, то е единствено по силата на т.н. "икономия". От единичните нарушения не би трябвало богословите да агитират и настройват площада за всеобща практика на смесените бракове. Такива бракове са по-скоро проява на несериозна църковност или непознаване същността на праотеческото ни вероучение или пък на богословска неграмотност.
Ако тази ненормалност в църковния живот стане всеобща практика, това ще рече, че Православието не е Църквата Христова, а една от многобройните християнски секти. Ерудираните универскитетски богослови, работещи срещу устоите на Църквата го знаят прекрасно и затова буди недоумение тяхната демагогична тенденциозност в тези текстове.
Не разбирам логиката и дързостта както на отец доктора на богословските науки Добромир Димитров, изразени в тази статия, така и на канониста д-р Дилян Николчев в статията му " По повод на решението на епархийския съвет на Сливенска епархия за смесените бракове".
Провокационната публикация в портала "Двери" не би могла да изненада някого, но изненадваща е позицията на портала "Православие Бг" да рекламира подкопаващи устоите на Църквата статийки.
Богословието е живот и ако университетските богослови живееха православието, не биха се силили по такъв непристоен начин да свеждат Църквата до равенство с една християнска секта.
Позволявам си да споделя свое виждане едва сега, защото не бях забелязал, че реакциите по отношение на принципната позиция на Сливенския епархийски съвет и набиращата строгост по въпроса в свето-Пловдивска епархия разпалва духовете на площада и подхранва журналистическата сензационност. Ако журналистите са професионални оръдия на зрелищата, то богословската начетеност на университетските преподаватели предполага християнска добросъвестност, която не се забелязва в манипулационните им текстове, които не са лишени и от коварство.
Струва ми се, че всеки богослов с посредствена дори грамотност би трябвало да осъзнае дълга на епархийския архиерей да бди за спазването на каноничната и вероизповедна дисциплина.
Фактът, че университетски преподаватели, които са призвани да ограмотяват във вярата, които за момента готвят и бъдещи клирици на БПЦ заемат една вероотстъпническа позиция и увличат най-тенденциозно широките маси за публично осмиване на архипастирската ревност с медийните си изяви, доказва наложителността щото Синодът на БПЦ да прекрати да ръкополага своите клирици изсред студентите в светските безбожни университети.
Доколкото университетските богослови се разграничават от Църквата с нейното канонично право и догматическо богословие, то и Църквата не би трябвало да има някаква нужда от такива свои врагове, чиято преподавателска дейност може единствено да подготви некачествено обучен клир.
Доколкото въпросът за смесените бракове е в дневния ред на предстоящия Всеправославен събор, той заслужава особено внимание и всяка архипастирска строгост може да бъде единствено похвална и достойна за подражание, защото тя не е толкова владишко своеволие, колкото припомняне на исконните православни канони.
Възможно най-кратко казано, ако изповядваме само Една Църква, то трябва безпрекословно да приемем, че смесените бракове по принцип са невъзможни.
Ако те съществуват и Църквата ги приема единствено по икономия, това никак не означава, че отсега нататък изключенията трябва да станат задължителна норма, защото така се харесва на един православен портал и неколцина богословстващи универисетски преподаватели, далечни от духа на Църквата и нейното канонично право.
Официална може да бъде единствено каноничната позиция, а университетските преподаватели, макар и с докторски титли не са способни да цитират нито един канон, озаконяващ смесените бракове. Вековните изключения не могат да бъдат грамотни доказателства за правилност.
Християнското разбиране за брака произтича от библейските думи "да бъдат една плът" (Бит. 2:24). Само по себе си бракосъчетанието между мъж и жена е възможно независимо от тяхното вероизповедание единствено по плътски причини. Ако бракът не е основан на духовна или верова идентичност, той е носител най-вече на акцента на плътската привързаност и затова не се съобразява с религиозните аспекти, без които е трудно да се гради семеен живот като "домашна църква".
Ако бракът е християнски, то той се извършва в Тайнството и при това в Тайнството на Тялото Христово. В Тайнството брак се създава и малката църква "домашна църква" (Рим. 16:4; Флм. 1:2), а Църквата е Тяло Христово (1 Кор,12:27). Ето защо същностното съдържание или сърцевината на Тайнството брак е причастието. Няма тяло без кръв, няма "една плът" Христова без Евхаристията.
Ако въпросните смесени бракове са в съгласие с православното вероучение, би трябвало да се предположи евхаристийно общуване. Ако евхаристийното общуване го няма, то и бракосъчетанието с всичката му църковна помпозност не може да бъде Тайнство.
Възниква резонният въпрос защо е нужно да се профанират Тайнствата, докато сключеното бракосъчетание пред гражданската власт би било напълно достатъчно. Защо трябва да се залъгваме с магично дейстиве на текстуалното православно последование.
Уговорката, че децата при въпросния плътски смесен брак ще се възпитават по православному е по-скоро кощунствена. Ако фиктивно православният родител е бил неспособен да се ограмоти във въпросите на вярата, то как ще съумее да възпита православно вярващи деца, на които не може да предаде нищо от православното вероучение?
Похвално би било, ако богословите агитираха епископата да не профанира Тайнството кръщение и с това да не осакатява целия български народ, кръщавайки го колкото да му се взамат парите, а да въведе задължителна катехизация. Днес Църквата кръщава езичници и насажда суеверието и требничарството, вместо да одухотворява и просвещава.
Ако имаше грамотни православни българи, щеше да има минимален брой смесени бракове и повече благочестиви богословстващи, за които богословието би било живот, а не професия.
В надпреварата как да се подцени архипастирската ревност на митрополитите Йоаникий Сливенски и Николай Пловдивски по отношение на смесените бракове, г-н С. Ангелов указва в своя блог на Моисей, който си взел за съпруга жена от Мадиамската земя и не разрешил въпроса "по сливенски".
Ако ще разсъждаваме по библейски, нека бъдем откровени и погледнем по-внимателно в текстовете, без да спекулираме с единичните случаи. Истината е, че с цел да се опази религиозната чистота, юдаизмът се е стремял да възпрепятства смесването на израилтяните с езичниците, въпреки някои редки изключения в библейския период. Особено внимание е обърнато щото израилтяните да не се сродяват с езическото население на Палестина.
Авраам, идвайки в Палестина, не намирал за възможно да ожени сина си Исаак с дъщеря на хананейци (Бит. 24:3). Яков също не трябвало да си взима за съпруга от ханаанските жени (Бит 28:1-2).
По-късно, когато израилтяните в качеството си на завоеватели проникнали в Палестина, многократно им се повтаряла забраната да се сродяват с ханаанските племена (Изх. 34:16; Втор. 7:3; 1Цар. 11:2).
Забраната е продиктувана от вероятността при евентуалните смесени бракове израилтяните да премат езическите вярвания. Според свидетелството на Библията (Втор. 23:4) се забранявало на амонитяните и моавитяните даже до 10-то коляно да влизат в израилския наорд. Смисълът е, че даже до 10-то поколение от времето когато е провъзгласен законът, забраната остава в сила.
В този контекст, макар и да сме в модернизираният 21 век, църковният канон, забраняващ смесени бракове си е в сила и няма нито един канон, който да разрешава противното.
Книгата Рут ни разказва как евреят Бооз се оженва за моавитянката Рут (Рут 1:16; 2:12), но след като последната се приобщила към Бога на Израил.
Смесените бракове сред израилския народ стават чести след завръщането му от изгнание при Ездра.
Без преувеличение може да се каже, че тези именно смесени бракове били една от главните причини да се разрушат устоите на ветхозавения народ, да го склонят към духовна топлохладност и верово падение.
Колкото до Новия Завет, апостолското послание до Коринтските жители (1 Кор. 7:12-16) предполага, че смесените бракове ще да са били актуалност. От послението към Ефесяните (Ефес. 5:25, 29, 32) става ясно, че на брака се гледа не като на обикновено съжителство между мъж и жена, а като на духовен съюз, имащ за образец Христа и Църквата. Духовният съюз, благословен от Бога стои значително по-високо от физическия брак, свойствен за езичниците и невярващите в Бога. Християнството поставя пред мъжа и жената значително по-възвишени, духовни цели. Иначе, брачният съюз сам по себе си не бил християнски брак.
Нека си спомним думите на Спасителя към жената самарянка: "добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж" (Иоан. 4,17-18). Това ще рече, че от духовна гледна точка, не всеки брак е християнски брак. Той става християнски тогава, когато се сключва за определени, установени от Бога цели.
Ето защо ми се струва, че би било несравнимо по-конструктивно, ако богословите бяха проявили християнска добросъвестност и изобличат фиктивните православни бракове на двама кръстени езичници, които заради пастирското безгрижие за душеспасение, остават без нужната духовна грамотност и одуховтореност, а Тайнството в еднаква степен профанирано.
Във видео материала от богословското събеседване в "Къща-та за птици" г-н Стоядинов се впуска в сладникава риторика, пропагандирайки с особена изтънченост и едва доловимо икуменическия смесен брак между двама вярващи в Христа, но и той не показва загриженост за същинското ограмотяване и одуховторяване на православните българи или с други думи казано - свидетелство на здраво негово разбиране за Едната Църква Христова.
Нека изоставим самоличните реклами и игра на интересни, запитвайки се доколко ще е успешен или реално християнски един смесен брак на двама ограмотени християни от различни конфесии. Що за домашна църква и тяло Христово може да е това, че всеки си има своите религиозни празници, различни храмове за молитва и причастие?
За г-н Стоядинов и двамата бракосъчетаващи се могат да са християни, но християнството без Църквата е немислимо и невъзможно. Затова и в семейно отношение същинското съпружеско единство е възможно единствено в едната свята, съборна и апостолска Църква и в условията на общата им неразделна вяра, при молитва с "една уста и едно сърце".
Същинският християнски брак не се ограничава с тържествената венчаква в храма и пищната трапеза. Ако и двамата съпрузи са реални християни, то неминуемо трудностите ще ги споходят след църковното тържество без никакво съдържание. В Православието има и дълги пости. Сигурно те ще са ненужни за фиктивно венчаните псевдохристияни, при които плътското привличане доминира над вероизповедната дисциплина. А децата? Кой и как ще ги възпитава?
Да допуснем, че по някакво чудо на чудесата, двамата съпрузи са реални християни и спазват църковната дисциплина. Православието има своето отношение към поста, а римо-католицизмът съвършено друго разбиране и практика. Православният християнин се причестява при определни изисквания, докато римо-католикът или протестантът нямат кой знае какви строги дисциплинарни правила.
Заради един плътски съюз, богословите искат да изнасилят Църквата да озакони една аномалия и никой не иска да поеме отговорност за последствията от видимостта на църковен брак без християнско съдържание.
Не срещнах у ерудитите разрешение на евентуалния бракоразводен проблем. Възможно е да е мой пропуск, но не забелязах икой от претенциозните богослови да поставя критичен въпрос за възраждане на църковното съдопроизводство, нито пък от Олимпа на своята грамотност да обяснят на скудоумните как ще се произнасят брачните разводи от Църквата за да се стегне второ църковно венчание и трапеза с някой иноверец или иноверка.
Когато архиереите се позовават на исконните православни канони, водени не толкова от зилотски подбуди, колкото от чувство за отговорност към поверените им от Бога души и благоговение към благодатността на Тайнствата, тогава те стават обект на дръзки одумвания и нехристянска критика.
Какви позорни времена за Църквата, когато богословието не е живот, а своеобразен отрасъл от бизнес сферата.
Църковната икономия или снизхождение към ненормалността на смесения брак се оправдава с апостолските думи в 1 Кор. 12-14.
Ако уважаемите доктори на богословските науки са християни и скъпят исконното църковно вероучение и канонична дисциплина, да биха се съобразили с древната практика, че всички църковни тайнства са били неразделни от Евхаристията. Затова в първите векове, когато все още не е съществувало съвременното понятие за Тайнството брак и днешната форма на последованието за венчание, било достатъчно съпрузите да засвидетелстват своя брак в храма при причастие.
Понеже г-н Николчев обвинява упълномощените с църковна власт среди в БПЦ-БП да демонстрират некомпетентност поради факта, че за провеждането на Трулския събор е упомената погрешно годината 678, а не 691-692, да разбирам ли, че отец Добромир е най-неграмотният и некомпетентен сред университетските преподаватели и доктори на богословските науки, тъй като той също указва годината 678?!
И смешно и тъжно. Годината ли е толкова важна или смисълът на канона?
моят отговор по статията на отеца и господата университетски преподаватели в портала "Православие.бг"
=========
Погледнато през призмата на православната догматика и каноничното право, такъв смесен брак НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ ВЪЗМОЖЕН.
Ако Църквата толерира такива аномалии, то е единствено по силата на т.н. "икономия". От единичните нарушения не би трябвало богословите да агитират и настройват площада за всеобща практика на смесените бракове. Такива бракове са по-скоро проява на несериозна църковност или непознаване същността на праотеческото ни вероучение или пък на богословска неграмотност.
Ако тази ненормалност в църковния живот стане всеобща практика, това ще рече, че Православието не е Църквата Христова, а една от многобройните християнски секти. Ерудираните универскитетски богослови, работещи срещу устоите на Църквата го знаят прекрасно и затова буди недоумение тяхната демагогична тенденциозност в тези текстове.
Не разбирам логиката и дързостта както на отец доктора на богословските науки Добромир Димитров, изразени в тази статия, така и на канониста д-р Дилян Николчев в статията му " По повод на решението на епархийския съвет на Сливенска епархия за смесените бракове".
Провокационната публикация в портала "Двери" не би могла да изненада някого, но изненадваща е позицията на портала "Православие Бг" да рекламира подкопаващи устоите на Църквата статийки.
Богословието е живот и ако университетските богослови живееха православието, не биха се силили по такъв непристоен начин да свеждат Църквата до равенство с една християнска секта.
Позволявам си да споделя свое виждане едва сега, защото не бях забелязал, че реакциите по отношение на принципната позиция на Сливенския епархийски съвет и набиращата строгост по въпроса в свето-Пловдивска епархия разпалва духовете на площада и подхранва журналистическата сензационност. Ако журналистите са професионални оръдия на зрелищата, то богословската начетеност на университетските преподаватели предполага християнска добросъвестност, която не се забелязва в манипулационните им текстове, които не са лишени и от коварство.
Струва ми се, че всеки богослов с посредствена дори грамотност би трябвало да осъзнае дълга на епархийския архиерей да бди за спазването на каноничната и вероизповедна дисциплина.
Фактът, че университетски преподаватели, които са призвани да ограмотяват във вярата, които за момента готвят и бъдещи клирици на БПЦ заемат една вероотстъпническа позиция и увличат най-тенденциозно широките маси за публично осмиване на архипастирската ревност с медийните си изяви, доказва наложителността щото Синодът на БПЦ да прекрати да ръкополага своите клирици изсред студентите в светските безбожни университети.
Доколкото университетските богослови се разграничават от Църквата с нейното канонично право и догматическо богословие, то и Църквата не би трябвало да има някаква нужда от такива свои врагове, чиято преподавателска дейност може единствено да подготви некачествено обучен клир.
Доколкото въпросът за смесените бракове е в дневния ред на предстоящия Всеправославен събор, той заслужава особено внимание и всяка архипастирска строгост може да бъде единствено похвална и достойна за подражание, защото тя не е толкова владишко своеволие, колкото припомняне на исконните православни канони.
Възможно най-кратко казано, ако изповядваме само Една Църква, то трябва безпрекословно да приемем, че смесените бракове по принцип са невъзможни.
Ако те съществуват и Църквата ги приема единствено по икономия, това никак не означава, че отсега нататък изключенията трябва да станат задължителна норма, защото така се харесва на един православен портал и неколцина богословстващи универисетски преподаватели, далечни от духа на Църквата и нейното канонично право.
Официална може да бъде единствено каноничната позиция, а университетските преподаватели, макар и с докторски титли не са способни да цитират нито един канон, озаконяващ смесените бракове. Вековните изключения не могат да бъдат грамотни доказателства за правилност.
Християнското разбиране за брака произтича от библейските думи "да бъдат една плът" (Бит. 2:24). Само по себе си бракосъчетанието между мъж и жена е възможно независимо от тяхното вероизповедание единствено по плътски причини. Ако бракът не е основан на духовна или верова идентичност, той е носител най-вече на акцента на плътската привързаност и затова не се съобразява с религиозните аспекти, без които е трудно да се гради семеен живот като "домашна църква".
Ако бракът е християнски, то той се извършва в Тайнството и при това в Тайнството на Тялото Христово. В Тайнството брак се създава и малката църква "домашна църква" (Рим. 16:4; Флм. 1:2), а Църквата е Тяло Христово (1 Кор,12:27). Ето защо същностното съдържание или сърцевината на Тайнството брак е причастието. Няма тяло без кръв, няма "една плът" Христова без Евхаристията.
Ако въпросните смесени бракове са в съгласие с православното вероучение, би трябвало да се предположи евхаристийно общуване. Ако евхаристийното общуване го няма, то и бракосъчетанието с всичката му църковна помпозност не може да бъде Тайнство.
Възниква резонният въпрос защо е нужно да се профанират Тайнствата, докато сключеното бракосъчетание пред гражданската власт би било напълно достатъчно. Защо трябва да се залъгваме с магично дейстиве на текстуалното православно последование.
Уговорката, че децата при въпросния плътски смесен брак ще се възпитават по православному е по-скоро кощунствена. Ако фиктивно православният родител е бил неспособен да се ограмоти във въпросите на вярата, то как ще съумее да възпита православно вярващи деца, на които не може да предаде нищо от православното вероучение?
Похвално би било, ако богословите агитираха епископата да не профанира Тайнството кръщение и с това да не осакатява целия български народ, кръщавайки го колкото да му се взамат парите, а да въведе задължителна катехизация. Днес Църквата кръщава езичници и насажда суеверието и требничарството, вместо да одухотворява и просвещава.
Ако имаше грамотни православни българи, щеше да има минимален брой смесени бракове и повече благочестиви богословстващи, за които богословието би било живот, а не професия.
В надпреварата как да се подцени архипастирската ревност на митрополитите Йоаникий Сливенски и Николай Пловдивски по отношение на смесените бракове, г-н С. Ангелов указва в своя блог на Моисей, който си взел за съпруга жена от Мадиамската земя и не разрешил въпроса "по сливенски".
Ако ще разсъждаваме по библейски, нека бъдем откровени и погледнем по-внимателно в текстовете, без да спекулираме с единичните случаи. Истината е, че с цел да се опази религиозната чистота, юдаизмът се е стремял да възпрепятства смесването на израилтяните с езичниците, въпреки някои редки изключения в библейския период. Особено внимание е обърнато щото израилтяните да не се сродяват с езическото население на Палестина.
Авраам, идвайки в Палестина, не намирал за възможно да ожени сина си Исаак с дъщеря на хананейци (Бит. 24:3). Яков също не трябвало да си взима за съпруга от ханаанските жени (Бит 28:1-2).
По-късно, когато израилтяните в качеството си на завоеватели проникнали в Палестина, многократно им се повтаряла забраната да се сродяват с ханаанските племена (Изх. 34:16; Втор. 7:3; 1Цар. 11:2).
Забраната е продиктувана от вероятността при евентуалните смесени бракове израилтяните да премат езическите вярвания. Според свидетелството на Библията (Втор. 23:4) се забранявало на амонитяните и моавитяните даже до 10-то коляно да влизат в израилския наорд. Смисълът е, че даже до 10-то поколение от времето когато е провъзгласен законът, забраната остава в сила.
В този контекст, макар и да сме в модернизираният 21 век, църковният канон, забраняващ смесени бракове си е в сила и няма нито един канон, който да разрешава противното.
Книгата Рут ни разказва как евреят Бооз се оженва за моавитянката Рут (Рут 1:16; 2:12), но след като последната се приобщила към Бога на Израил.
Смесените бракове сред израилския народ стават чести след завръщането му от изгнание при Ездра.
Без преувеличение може да се каже, че тези именно смесени бракове били една от главните причини да се разрушат устоите на ветхозавения народ, да го склонят към духовна топлохладност и верово падение.
Колкото до Новия Завет, апостолското послание до Коринтските жители (1 Кор. 7:12-16) предполага, че смесените бракове ще да са били актуалност. От послението към Ефесяните (Ефес. 5:25, 29, 32) става ясно, че на брака се гледа не като на обикновено съжителство между мъж и жена, а като на духовен съюз, имащ за образец Христа и Църквата. Духовният съюз, благословен от Бога стои значително по-високо от физическия брак, свойствен за езичниците и невярващите в Бога. Християнството поставя пред мъжа и жената значително по-възвишени, духовни цели. Иначе, брачният съюз сам по себе си не бил християнски брак.
Нека си спомним думите на Спасителя към жената самарянка: "добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж" (Иоан. 4,17-18). Това ще рече, че от духовна гледна точка, не всеки брак е християнски брак. Той става християнски тогава, когато се сключва за определени, установени от Бога цели.
Ето защо ми се струва, че би било несравнимо по-конструктивно, ако богословите бяха проявили християнска добросъвестност и изобличат фиктивните православни бракове на двама кръстени езичници, които заради пастирското безгрижие за душеспасение, остават без нужната духовна грамотност и одуховтореност, а Тайнството в еднаква степен профанирано.
Във видео материала от богословското събеседване в "Къща-та за птици" г-н Стоядинов се впуска в сладникава риторика, пропагандирайки с особена изтънченост и едва доловимо икуменическия смесен брак между двама вярващи в Христа, но и той не показва загриженост за същинското ограмотяване и одуховторяване на православните българи или с други думи казано - свидетелство на здраво негово разбиране за Едната Църква Христова.
Нека изоставим самоличните реклами и игра на интересни, запитвайки се доколко ще е успешен или реално християнски един смесен брак на двама ограмотени християни от различни конфесии. Що за домашна църква и тяло Христово може да е това, че всеки си има своите религиозни празници, различни храмове за молитва и причастие?
За г-н Стоядинов и двамата бракосъчетаващи се могат да са християни, но християнството без Църквата е немислимо и невъзможно. Затова и в семейно отношение същинското съпружеско единство е възможно единствено в едната свята, съборна и апостолска Църква и в условията на общата им неразделна вяра, при молитва с "една уста и едно сърце".
Същинският християнски брак не се ограничава с тържествената венчаква в храма и пищната трапеза. Ако и двамата съпрузи са реални християни, то неминуемо трудностите ще ги споходят след църковното тържество без никакво съдържание. В Православието има и дълги пости. Сигурно те ще са ненужни за фиктивно венчаните псевдохристияни, при които плътското привличане доминира над вероизповедната дисциплина. А децата? Кой и как ще ги възпитава?
Да допуснем, че по някакво чудо на чудесата, двамата съпрузи са реални християни и спазват църковната дисциплина. Православието има своето отношение към поста, а римо-католицизмът съвършено друго разбиране и практика. Православният християнин се причестява при определни изисквания, докато римо-католикът или протестантът нямат кой знае какви строги дисциплинарни правила.
Заради един плътски съюз, богословите искат да изнасилят Църквата да озакони една аномалия и никой не иска да поеме отговорност за последствията от видимостта на църковен брак без християнско съдържание.
Не срещнах у ерудитите разрешение на евентуалния бракоразводен проблем. Възможно е да е мой пропуск, но не забелязах икой от претенциозните богослови да поставя критичен въпрос за възраждане на църковното съдопроизводство, нито пък от Олимпа на своята грамотност да обяснят на скудоумните как ще се произнасят брачните разводи от Църквата за да се стегне второ църковно венчание и трапеза с някой иноверец или иноверка.
Когато архиереите се позовават на исконните православни канони, водени не толкова от зилотски подбуди, колкото от чувство за отговорност към поверените им от Бога души и благоговение към благодатността на Тайнствата, тогава те стават обект на дръзки одумвания и нехристянска критика.
Какви позорни времена за Църквата, когато богословието не е живот, а своеобразен отрасъл от бизнес сферата.
Църковната икономия или снизхождение към ненормалността на смесения брак се оправдава с апостолските думи в 1 Кор. 12-14.
Ако уважаемите доктори на богословските науки са християни и скъпят исконното църковно вероучение и канонична дисциплина, да биха се съобразили с древната практика, че всички църковни тайнства са били неразделни от Евхаристията. Затова в първите векове, когато все още не е съществувало съвременното понятие за Тайнството брак и днешната форма на последованието за венчание, било достатъчно съпрузите да засвидетелстват своя брак в храма при причастие.
Понеже г-н Николчев обвинява упълномощените с църковна власт среди в БПЦ-БП да демонстрират некомпетентност поради факта, че за провеждането на Трулския събор е упомената погрешно годината 678, а не 691-692, да разбирам ли, че отец Добромир е най-неграмотният и некомпетентен сред университетските преподаватели и доктори на богословските науки, тъй като той също указва годината 678?!
И смешно и тъжно. Годината ли е толкова важна или смисълът на канона?
Редактирано от Prokimen на
Re: Възожен ли е бракът с инославни християни?
Има по- високо от домата и канона Прокимене - повярвай, че ще ти е особено трудно да докажеш, как такива смесени бракове, задължително и всякога са единствено и само по плът, а във взаимоотношенията им няма нищо духовно.
И по мое мнение - не се опирай на религия, която е подчертано етноцентрична, защото тъкмо тази й затвореност, създаде куп безсмислени и ненужни никому проблеми на народа, който я изповядва. (пък и не само)
И по мое мнение - не се опирай на религия, която е подчертано етноцентрична, защото тъкмо тази й затвореност, създаде куп безсмислени и ненужни никому проблеми на народа, който я изповядва. (пък и не само)
в отговор на furnadzhiev-110571
#11
Re: Предсъборните документи
Колко смутни времена предстоят за Църквата Христова!
Откровено казано, не очаквах подобна реакция от Синода на БПЦ-БП. Положително съм изненадан и от двете последни значими синодални решения, представени възможно най-авторитетно -
1) забраната за клирици на БПЦ-БП да участват в телевизионното предаване и
2) СИНОДАЛНОТО РЕШЕНИЕ по отношение на проикуменическия предсъборен документ.
Синодът на БПЦ-БП, обвиняван в мудност, показа образцова организираност и авторитетност по два твърде важни въпроса. Колкото до предстоящия събор, формулировката, че това синодално решение е неотменно, може само да радва. Остава да видим доколко българската съборна делегация ще отстои своята позиция, тъй като за момента само Синодът на БПЦ-БП от официалното православие намери твърдост да разгледа с нужната сериозност немаловажния съборен въпрос и да даде великолепен урок на двете огромни поместни църкви, претендиращи да са "Втори Рим".
На срещата в Шамбези Московският и на цяла Русия патриарх Кирил наложи мнение, че предстоящият събор ще приеме един документ, ако всички поместни православни църкви са съгласни. С др. думи казано, ако само една единствена БПЦ-БП отстои синодалното си решение, то документът не би трябвало да се приема и това ще е колосален удар за икуменистите, които задкулисно готвят да провъзгласят обединението с Ватикана.
От проведени разговори тези дни констатирам с особена тревога, че една огромна част от българската църковност изявява желание за обединение с римо-католицизма. За съжаление, това не са площадни приказки на този и онзи, а авторитетни духовници извисяват глас за безпринципно вероотстъпническо обединение и дори порталът "Двери" полага подчертани усилия да възкресява вероотстъпнически "богословски" съждения на мастит български протопрезвитер по въпроса.
Дано администрацията на портала "Православие Бг" се засрами от наименованието и не се изсили да приглася на портала "Двери" в тази вероотстъпническа кампания, целяща да разклати устоите на Църквата Христова, която от догматична гледна точка е ЕДНА не толкова по силата на административното си единство, колкото по силата на неувреденото вероучение.
Лично аз се утешавам единствено с думите на Московския Светител Фиралет Дроздов, който казва, че колкото разстоянието между Православието и римо-католицизма се скъсява, толкова стената на разделението става по-висока и непреодолима.
С това не искам да кажа, че не бих приветствал евентуалността към сближение, но то трябва да е ПРИНЦИПНО и с нищо да не увреди вероучението на ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА.
Братската ми препоръка към партизаните за безпринципно обединение е да не забравяме урока на историята. Някога, при нашествитео на турците, Константинопол заради териториалната си цялост загуби главата си. Точно такова нещо очаква бъдещето на видимата църковност без благодатта на Св. Дух.
Незнайно защо агитаторите, че разделението не е догматично а по силата на човешки капризи, не упоменават всеизвестното видение на огнения стълб, издигнал се от Константинопол към небесните висини при подписването на унията.
Да се надяваме, че решението на Синода на БПЦ-БП ако не възпре всеобщото отстъпление от истинското Православие, то поне ще го позабави с десетилетия за да имаме време за покаяние.
Смутните за вярата времена и последствията от тях са неизбежни. Светът лежи в зло и не иска да се изправи за да служи на Бог в дух и истина.
Откровено казано, не очаквах подобна реакция от Синода на БПЦ-БП. Положително съм изненадан и от двете последни значими синодални решения, представени възможно най-авторитетно -
1) забраната за клирици на БПЦ-БП да участват в телевизионното предаване и
2) СИНОДАЛНОТО РЕШЕНИЕ по отношение на проикуменическия предсъборен документ.
Синодът на БПЦ-БП, обвиняван в мудност, показа образцова организираност и авторитетност по два твърде важни въпроса. Колкото до предстоящия събор, формулировката, че това синодално решение е неотменно, може само да радва. Остава да видим доколко българската съборна делегация ще отстои своята позиция, тъй като за момента само Синодът на БПЦ-БП от официалното православие намери твърдост да разгледа с нужната сериозност немаловажния съборен въпрос и да даде великолепен урок на двете огромни поместни църкви, претендиращи да са "Втори Рим".
На срещата в Шамбези Московският и на цяла Русия патриарх Кирил наложи мнение, че предстоящият събор ще приеме един документ, ако всички поместни православни църкви са съгласни. С др. думи казано, ако само една единствена БПЦ-БП отстои синодалното си решение, то документът не би трябвало да се приема и това ще е колосален удар за икуменистите, които задкулисно готвят да провъзгласят обединението с Ватикана.
От проведени разговори тези дни констатирам с особена тревога, че една огромна част от българската църковност изявява желание за обединение с римо-католицизма. За съжаление, това не са площадни приказки на този и онзи, а авторитетни духовници извисяват глас за безпринципно вероотстъпническо обединение и дори порталът "Двери" полага подчертани усилия да възкресява вероотстъпнически "богословски" съждения на мастит български протопрезвитер по въпроса.
Дано администрацията на портала "Православие Бг" се засрами от наименованието и не се изсили да приглася на портала "Двери" в тази вероотстъпническа кампания, целяща да разклати устоите на Църквата Христова, която от догматична гледна точка е ЕДНА не толкова по силата на административното си единство, колкото по силата на неувреденото вероучение.
Лично аз се утешавам единствено с думите на Московския Светител Фиралет Дроздов, който казва, че колкото разстоянието между Православието и римо-католицизма се скъсява, толкова стената на разделението става по-висока и непреодолима.
С това не искам да кажа, че не бих приветствал евентуалността към сближение, но то трябва да е ПРИНЦИПНО и с нищо да не увреди вероучението на ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА.
Братската ми препоръка към партизаните за безпринципно обединение е да не забравяме урока на историята. Някога, при нашествитео на турците, Константинопол заради териториалната си цялост загуби главата си. Точно такова нещо очаква бъдещето на видимата църковност без благодатта на Св. Дух.
Незнайно защо агитаторите, че разделението не е догматично а по силата на човешки капризи, не упоменават всеизвестното видение на огнения стълб, издигнал се от Константинопол към небесните висини при подписването на унията.
Да се надяваме, че решението на Синода на БПЦ-БП ако не възпре всеобщото отстъпление от истинското Православие, то поне ще го позабави с десетилетия за да имаме време за покаяние.
Смутните за вярата времена и последствията от тях са неизбежни. Светът лежи в зло и не иска да се изправи за да служи на Бог в дух и истина.
Редактирано от Prokimen на
Помните ли какво каза дядо Максим на Йоан Павел
Помните ли какво каза дядо Максим на Йоан Павел при посещението му в България ?
Точно това се молих да чуя.
". . . Наред с тържеството на днешния празник обаче не можем да отминем тъжния факт от средата на 11 век, когато Западът се отдели от Изтока. Въпреки това ние сме убедени, че жертвената любов на Христа е силна и дълготърпелива и очаква всички да достигнат до познание на истината, съхранена и проповядвана в светата Православна църква. Вдъхновени от тази божествена любов, ние се стараем да я оделотворяваме в живота.
Съзнавайки нашия дълг като носители на Христовата светлина, ние непрестанно полагаме усилия за утвърждаване на истината и справедливостта, за опазване ценностите на човешката култура и цивилизация, за утвърждаване на мира в света и добрата воля между човеците. Отправяме призив към всички да следват този богоначертан спасителен път
Съзнавайки нашия дълг като носители на Христовата светлина, ние непрестанно полагаме усилия за утвърждаване на истината и справедливостта, за опазване ценностите на човешката култура и цивилизация, за утвърждаване на мира в света и добрата воля между човеците. Отправяме призив към всички да следват този богоначертан спасителен път."
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
[линк]
http://[линк]
Точно това се молих да чуя.
". . . Наред с тържеството на днешния празник обаче не можем да отминем тъжния факт от средата на 11 век, когато Западът се отдели от Изтока. Въпреки това ние сме убедени, че жертвената любов на Христа е силна и дълготърпелива и очаква всички да достигнат до познание на истината, съхранена и проповядвана в светата Православна църква. Вдъхновени от тази божествена любов, ние се стараем да я оделотворяваме в живота.
Съзнавайки нашия дълг като носители на Христовата светлина, ние непрестанно полагаме усилия за утвърждаване на истината и справедливостта, за опазване ценностите на човешката култура и цивилизация, за утвърждаване на мира в света и добрата воля между човеците. Отправяме призив към всички да следват този богоначертан спасителен път
Съзнавайки нашия дълг като носители на Христовата светлина, ние непрестанно полагаме усилия за утвърждаване на истината и справедливостта, за опазване ценностите на човешката култура и цивилизация, за утвърждаване на мира в света и добрата воля между човеците. Отправяме призив към всички да следват този богоначертан спасителен път."
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
[линк]
http://[линк]
Редактирано от tri-9084 на
в отговор на furnadzhiev-110571
#15
Re: Предсъборните документи
КРАТКИЙ АНАЛИЗ ТРЕХ ВЕРСИЙ ДОКУМЕНТА ОТНОШЕНИЯ ПРАВОСЛАВНОЙ ЦЕРКВИ С ОСТАЛЬНЫМ ХРИСТИАНСКИМ МИРОМ НА РУССКОМ, ФРАНЦУЗСКОМ И ГРЕЧЕСКОМ ЯЗЫКЕ -Огородник Е. А. к. филол. н., ст. преподаватель кафедры теории и практики перевода факультета РГФ Одесского Государственного Университета имени И. И. Мечникова
=========
Даже поверхностный анализ трех версий документа «Отношения Православной Церкви с остальным христианским миром» на тех языках, которые утверждены как официальные языки грядущего Всеправославного Собора, а именно на греческом, французском и русском языке, показывает, что данные версии содержат ряд существенных отличий.
=========
Даже поверхностный анализ трех версий документа «Отношения Православной Церкви с остальным христианским миром» на тех языках, которые утверждены как официальные языки грядущего Всеправославного Собора, а именно на греческом, французском и русском языке, показывает, что данные версии содержат ряд существенных отличий.
Редактирано от Prokimen на
в отговор на nabludatell42
#16
Светският дух срещу Съборността
Оказа се, че не само имаме достойни владици, но и достойни богослови - браво на Георги Тодоров.
[линк]
В малка България стават големи чудеса
[линк]
[линк]
В малка България стават големи чудеса
[линк]
Re: Предсъборните новини
Синод Элладской Церкви не разрешил митрополиту из Македонии участвовать во Всеправославном Соборе в составе Константинопольской делегации
АФИНЫ. Постоянный Священный Синод Элладской Православной Церкви обсудил приглашение, направленное Патриархом Константинопольским Варфоломеем митрополиту Эдесскому, Пелльскому и Алмопийскому Иоилю (Франгакосу), сообщило греческое информационное агентство «Ромфея».
Одному из старейших иерархов Элладской Православной Церкви, епархия которого в числе других, расположенных на т.н. «новых землях», формально относится к юрисдикции Константинопольского Патриархата, было предложено участвовать в предстоящем Святом и Великом Соборе Православной Церкви в качестве члена Патриаршей делегации Константинопольской Церкви.
Однако Синод Элладской Православной Церкви возразил Константинопольской Патриархии, заявив, что Закон о Патриаршестве от 1928 г. не содержит никаких соответствующих положений, который предусматривали бы участие иерарха из Греции в работе делегации Фанара.
Синод постановил, что митрополит Эдессы, Пеллы и Алмопиип Иоиль не полномочен принять приглашение Священного Синода Константинопольского Патриархата для участия в качестве члена Патриаршего делегации во Всеправославном Соборе. Синод счел нецелесообразным участие одного иерарха в синодальных структурах двух Поместных Церквей.
В синодальном решении относительно вопроса об участии митрополита Иоиля в Соборе в составе Константинопольской делегации говорится, что оно принято на основании доклада, подготовленного митрополитом Илейским Германом, рекомендации которого были единогласно одобрены митрополитами — членами Постоянного Синода. В то же время они постановили, что данное решение должно быть доведено до сведения Архиерейского Собора Элладской Православной Церкви, который будет созван 24 — 25 мая и примет решение об окончательном утверждении синодального определения.
Иоиль (в миру – Панайот Франгакос), митрополит Эдесский, Пелльский и Алмопийский, ипертим и экзарх Центральной Македонии (Элладская Православная Церковь - Новые Земли), родился в 1949 году в Никее Пирейской. Там же получил среднее образование. В 1972 году окончил Богословскую школу Афинского университета. В 1975 году был рукоположен во диакона, в 1979 году - во пресвитера. С января 1976 года служил проповедником Эдесской митрополии, впоследствии также был епархиальным миссионером, катехизатором и духовником. Позднее определен директором духовной семинарии Эдесской митрополии. Автор многочисленных научных статьей (преимущественно в области гимнографии), составитель песнопений, утвержденных Священным Синодом Элладской Православной Церкви. В 2002 году был избран и рукоположен во епископа с возведением в сан митрополита Эдесского, Пелльского и Алмопийского.
Седмица.RU
в отговор на furnadzhiev-110571
#18
Re: Предсъборните документи
РЕШЕНИЯ на ГРУЗИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА и на ГРЪЦКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ - във връзка с "Отношенията на Православната Църква ..." и "Тайнството брак ..."
в отговор на furnadzhiev-110571
#19
Като че ли ...
... най-голям "отпор" изобщо има срещу текста за отношенията на църквата с останалия свят. Специално в решението на нашия Св Синод е написано:
"Горното решение на Св. Синод да бъде представено, заявено и отстоявано като окончателна, официална и неизменна позиция на БПЦ–БП"
С други думи нашата делегация няма право да се "отметне" от решението на Св Синод когато отиде на място.
"Горното решение на Св. Синод да бъде представено, заявено и отстоявано като окончателна, официална и неизменна позиция на БПЦ–БП"
С други думи нашата делегация няма право да се "отметне" от решението на Св Синод когато отиде на място.
в отговор на furnadzhiev-110571
#20
Re: Предсъборните документи
Някой споделя ли подетата интрига, че днешното решение на Синода на БПЦ-БП е повлияно от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил?
С всчиката ми критичност, аз не го допускам за истина. Искрено се радвам за себе си, че Синодът показа на лукавия грък Вартоломей къде зимуват раците. Той хулигански унижи както БПЦ, така и целия народ. Браво на Синода! Никога не бих допуснал, че митрополитите могат да дадат такъв завиден урок на Вартоломей.
С всчиката ми критичност, аз не го допускам за истина. Искрено се радвам за себе си, че Синодът показа на лукавия грък Вартоломей къде зимуват раците. Той хулигански унижи както БПЦ, така и целия народ. Браво на Синода! Никога не бих допуснал, че митрополитите могат да дадат такъв завиден урок на Вартоломей.