Благодарна съм, че съм жена...

...защото мога да си позволя да пускам такива теми /леко чувствени и сълзливи/, щото мъж да пусне такава, абе не върви някак си май, но де да знам...може пък да може

Та попадна ми това парче тази вечер и се отнесох сдухано в ред сълзи, ред сополи, както е приказката. Е, така принципно за Живота ми стана едно такова смотано-омотано:) За любовта, за самотата, за срещите и разделите, за надеждите, за преминаването през нещата, за смисъла, за радостта в очите и за умората...за преходността...абе за к'вото се сетите за всичко ме напъна. Едно че клипчето е добре организирано и подбрано с подходящи снимки на минали и преминаващи по пътя си... то Даяна, То Лиз Тейлър и Ричард Бъртън, то Робърт Редфорд и Барбара Стрейзънд, Одри Хепбърн и т.н....тежката артилерия е песента, прекрасно изпълнена от певеца. Гледам и доволно гледано е в тубата.

The way you look tonight-Michael Bublе
[линк]

Ок, споко, така като натраках темата, съм по файн. А ВИЕ КАК СТЕ?

За разчупване на пейзажа, що пък мъж да не може да пусне такава тема, ето и специалистите съветват:

"..защото мога да си позволя да пускам такива теми /леко чувствени и сълзливи/, щото мъж да пусне такава, абе не върви някак си май, но де да знам...може пък да може"




То за темата същото както и в живота...жени ще се намерят да се сополивите заедно, но не е сигурно дали ще се намери мъж да ви обърне внимание...

освен мен...

Но, нали знаеш предпазвам се от стрес чрез сарказъм...







Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Мъж да плаче - ужасТТТТТ!

Защо ми трябваше...

По повод снимката - смятай че съм ревнал..

Откак възмъжах, жени не ме интересуват.Сега осъзнавам, че преди съм бил лигльо, и си мъйе срам разбира се.

Значи станало ти е тъжно за тебе си, доколкото разбирам това за любовта, самотата и кво беше.

Не че не ми се е случвало, и мъжете сме егоисти. Но в последните доста години най-често ми става тъжно за други хора, а още по-често за животни. Имаше едно кученце, което го бяха запалили някакви садисти и събираха дарения, за да му присаждат кожа или не помня какво. Много тъжно ми стана. И онова, дето един идиот го беше влачил след колата си, докато останал само кървав труп от него, и за него ми беше жал. За хора по-рядко, когато са добри хора (рядкост), които си отиват по особено тъжен начин, познавам няколко такива.

По моите наблюдения жените са доста по-жилави от мъжете, напр. много рядко мъж да се грижи за дементирали или тежко болни родители, което е и мъчителна, и тъжна и тежка работа. И мед. сестри по-често са жени по същата причина според мен, и фелдшерки и т.н. Естествено няма как да се докаже, защото обществата са патриархални и има полова дискриминация към жените (напр. рядко се случва жената да носи основния доход на домакинството, а мъжът да е "домакиня" или "stay at home dad"). Но все пак мисля, че съм прав :) Също на болка мисля, че издържат повече жените и не са толкова страхливи, поне според зъболекарката ми

Знам...но понякога и той се изчерпва, сарказмът...или?

Темата е обширна...не е само за сълзи...

Абе...знаех си , че няма да стане тема от т'ва...

Изслушай пак песента и пак ще говорим...

Не, не си разбрал...писах за Животът изобщо, Животът на кой да е от нас...комплексно е. Понякога чувстваш Животът в цялост, този, който е на всички....

да те разбере някой, който не го е преживял.

Всеки живее и преживява това, което му е отредено. Всеки сам си знае и прави равносметките, анализите...затова е музиката, да запълва пространството там, където липсват думи...и това стига понякога

Мож да излъжеш себе си, без да имаш нищо; бщо с себе си.Ние не сме това кото сме били, а отделно, че винаги се чудим кои сме.

Аз - за да спечеля спора.

за Живота ми стана едно такова смотано-омотано:) За любовта, за самотата, за срещите и разделите, за надеждите, за преминаването през нещата, за смисъла, за радостта в очите и за умората...за преходността...

признавам си, че след любовта, самотата, разделите и надеждите видях само "преминаването през нещата" и спрях да чета натам :) Та съм пропуснал преходността, което предполагам значи смъртта.

ти си знаеш най-добре за какво пишеш, аз споделих вече как е при мен... за Живота и за преминаването през нещата не ми е било тъжно, не знам дали защото мъж.

Вземи сега обясни по-накратко и ясно, като за инженери!


Защо ми трябваше...

Е, няма нищо за обясняване:)))
Няма драма, всичко е наред, просто от време на време потъване в нещата не е излишно...нали сме творчески натури, малко зарядно не е излишно

Просто като героят от "Ах, този джаз" сутринта се приготви пред огледалото, усмихна се и каза:
"It's showtime!"

Let's Go

Жив и здрав и всичко онова там, което трябва...

"Знам...но понякога и той се изчерпва, сарказмът...или?"

Когато го насоча и към себе си, ми помага да не плача много.
А това че ти харесва да си жена е хубаво..

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!