Йоханес Брамс
4 отговора
0 прегледа
Йоханес Брамс
Споделям спонтанно мисли за този голям немски композитор, а не изнасям лекции.
Струва ми се, че той е слушаем, тоест може да се слуша по всяко време. Има дълбока лирика/поезия/ в музиката му. Особено ценна е неговата музика за пиано ,неговите произведения за хор. Брамс е писал във всички жанрове, освен опери. Всичко е много одухотворено и гениално. Не случайно наричат неговата първа симфония и "десетата симфония на Бетовен". Той продължава традицията на немския симфонизъм. Съвсем любителски бих казал, че докато симфониите на Шуман са проникнати от силно романтично чувство, то тези на Брамс съчетават романтизма на Шуман, например и философията на Бетовен.
Навремето много ценях втория му концерт за пиано и оркестър, който е необичаен и е една своеобразна симфония с пиано. Съдържа четири части. Няма да забравя когато го чух, може би за първи път на живо в зала "Света София", по онова време зала "България" бе в ремонт и солистка бе една сръбска пианистка. Не си спомням името й, но ме възхити фактът, че при едно такова трудно произведение солистка е една жена. Съвсем не подценявам жените, моля. Сега ценя и първия му концерт за пиано и оркестър и тук го свързвам с незабравимия Антон Диков.
Чух от един наш известен музиколог, че руснаците били добри изпълнители на Брамс. За сравнение, те са и добри интерпретатори на произведения на Шекспир.
Например филмът "Хамлет" с Инокентий Смоктуновски в главната роля и гениалната музика на Шостакович!
За мен голям интерпретатор на Брамс е Херберт фон Караян.
Струва ми се, че изказах малка част от това, което може да се каже за Йоханес Брамс.
Струва ми се, че той е слушаем, тоест може да се слуша по всяко време. Има дълбока лирика/поезия/ в музиката му. Особено ценна е неговата музика за пиано ,неговите произведения за хор. Брамс е писал във всички жанрове, освен опери. Всичко е много одухотворено и гениално. Не случайно наричат неговата първа симфония и "десетата симфония на Бетовен". Той продължава традицията на немския симфонизъм. Съвсем любителски бих казал, че докато симфониите на Шуман са проникнати от силно романтично чувство, то тези на Брамс съчетават романтизма на Шуман, например и философията на Бетовен.
Навремето много ценях втория му концерт за пиано и оркестър, който е необичаен и е една своеобразна симфония с пиано. Съдържа четири части. Няма да забравя когато го чух, може би за първи път на живо в зала "Света София", по онова време зала "България" бе в ремонт и солистка бе една сръбска пианистка. Не си спомням името й, но ме възхити фактът, че при едно такова трудно произведение солистка е една жена. Съвсем не подценявам жените, моля. Сега ценя и първия му концерт за пиано и оркестър и тук го свързвам с незабравимия Антон Диков.
Чух от един наш известен музиколог, че руснаците били добри изпълнители на Брамс. За сравнение, те са и добри интерпретатори на произведения на Шекспир.
Например филмът "Хамлет" с Инокентий Смоктуновски в главната роля и гениалната музика на Шостакович!
За мен голям интерпретатор на Брамс е Херберт фон Караян.
Струва ми се, че изказах малка част от това, което може да се каже за Йоханес Брамс.
Re: Йоханес Брамс-анекдоти
Организаторите на един голям светски прием много искали да поканят Брамс. Те решили да бъдат внимателни и предоставили списък на всички поканени и предложили да зачертае неугодните му лица. Брамс се замислил за минута и зачеркнал само своето име.
Веднъж жената на Йохан Щраус-син, кралят на валсовете" помолила Брамс да напише нещо в семейния им албум. Брамс ценял много музиката на Щраус и написал в албума първите тактове на валса"На тихия син Дунав" и след това добавил: " За съжаление, музиката не е моя. Й. Брамс".
Веднъж Брамс акомпанирал на един посредствен виолончелист и нарочно свирел силно за да заглуши лошото свирене. След изпълнението виолончелистът бил много недоволен и заявил, че не е могъл да чува себе си. Брамс въздъхнал: "Щастливец"!
Веднъж жената на Йохан Щраус-син, кралят на валсовете" помолила Брамс да напише нещо в семейния им албум. Брамс ценял много музиката на Щраус и написал в албума първите тактове на валса"На тихия син Дунав" и след това добавил: " За съжаление, музиката не е моя. Й. Брамс".
Веднъж Брамс акомпанирал на един посредствен виолончелист и нарочно свирел силно за да заглуши лошото свирене. След изпълнението виолончелистът бил много недоволен и заявил, че не е могъл да чува себе си. Брамс въздъхнал: "Щастливец"!