Самовлюбеност

Според вас това наистина ли е форма на любов към себе си? Хубаво е да се обичаш, да се приемаш с уважение, да се обгрижваш...и все пак там където е намесено егото, къде е любовта?

Онази, която е смирена и споделяща...

Ако не даваш любов на света, а само на себе си, защо имаш претенцията светът да дава любов на теб и да тропаш с крак, когато светът не ти я поднася на тепсия?

Ако не даваш любов на света, а само на себе си, защо имаш претенцията светът да дава любов на теб и да тропаш с крак, когато светът не ти я поднася на тепсия? Това има 2 тълкувания:
а - или е театър с цел нещо си, или
б - човека е толкова елементарен и инфантилен, че надали знае какво е любов. Дори и към себе си.

Quod licet Iovi, non licet bovi

Обаче самовлюбеният не си е самодостатъчен.

Самодостатъчният е направил един избор, от който му е добре. Той не е зависим в някаква патологична, истерична степен от това дали е сам или в двойка. Е, хубаво е да е в двойка, но ако не е - здраве да е, все някога ще стане.

Докато самовлюбеният не може сам. Той изисква обожание. Той очаква другите да го отразяват в измислено перфектната му светлина. И ако не си вземе дозата "обожание" -страда. Жалък. И пак не е любов.

Ехх този нарцисизъм. На теб не ти ли се е случвало да бъдеш такава? Ако не да знаеш много е гадно поставяш себе си, като център и започва да ти липсва интроспекция за качествата на заобикалящия те свят.

Хм, "самовлюбеност" ми звучи повече като "сам" и "влюбен"... но в кого?

LuciferMorningStar

духът ми се рее из интернет като привидение, аз обичам себе си повече обичам Бог. Именно от там идва любовта ми към собствената ми личност и идентичност, Бог е любов. Който не е познал болката той не е познал любовта, любовта е страдание.

В отговор на:

---

Ехх този нарцисизъм. На теб не ти ли се е случвало да бъдеш такава? Ако не да знаеш много е гадно поставяш себе си, като център и започва да ти липсва интроспекция за качествата на заобикалящия те свят.

---

не е нарцизъм а е истина! Това което ни се случва е според това което сме. Всеки един човек е една Вселена!

Ми не е честно, ако първо не си тренирал върху себе си, да правиш експеримента върху другите.

Обичай само в краен случай, кога не можеш да се спреш.

Мене ме мързи, прозява ми се от любов.

Според вас това наистина ли е форма на любов към себе си
ми не е, това е най-сигурният начин за самоунищожение...
мое мнение.. : )

[линк]

Който не може да обича себе си, няма да може да обича и другите. Така мисля аз.

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

ми добре. Приемам мнението ти, но не го споделям. Самовлюбеният човек вижда само себе си, той дори и не забелязва другите, как да ги обича? Моето внимание е насочено към хората, а не към мен. И в коприна и диаманти и в дрипи пак съм си аз, единственото нещо което се променя е отношението на хората към мен, но предпочитам тези които ме забелязват в дрипи..те са ми ценните, защото оценяват по други критерии.
Всичко е въпрос на избор и гледна точка, Стренджи..: ) и на светоусещане.. : )

[линк]

не, нарцисизма не е любов

____________________

Кураж, скъпо сърце!

Съжалявам, че съм разбран погрешно... изобщо нямах в предвид нито самовлюбеност, нито нарцистичност, нито самодостатъчност. Хора, четете какво съм написал, не търсете скрит смисъл в думите ми, не четете и между редовете, защото там няма нищо.
Според мен, не е нормално човек да обича някой друг повече от себе си. Можем да обичаме много хора, но трябва да обичаме и себе си.

Прочетете още веднъж горния ми пост и ако сметнете за нужно, пак коментирайте.

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

ее стига де...говорим си!.. : )))
аз говорех за самовлюбеност, такава е и темата...
а какво да коментираме, всеки си има свое мнение и свое светоусещане..нали това написах и си го казва..: )

Хубава и усмихната седмица пожелавам.. : )

[линк]

Така е,права си.
Особенно за последното изречение.

Тежеста на един човек като човек,е в делата му!