Интересно...

защо клубът е като пустиня..не се ли чете вече поезия, не се ли пишат вече стихове?
Аз признавам, че отдавна не съм писала нищо...ноо сега ще пробвам...

Звезда! Надежда една!
Сама е, но свети в нощта
и светлина навред раздава
а в нашите нежни сърца
топлина и уют създава.
Звезда! Искрица сякаш палува
далечна е и пак е сама
но тя сетивата вълнува.
и дори и тъмната черна нощ
е на колене пред нейната мощ!

Ми ми миии..толкова... просто си представих звезда!... : ))

ето още...

В ъгъла, ей там стои
Дете с разплакани очи
Болка свива му сърцето
Студ обхванал е телцето.
Коледа е! Навън е светлина
Усмивки, радост, топлина
А детето свело е очи..
Стиска устни и мълчи!
Само, сред студ и глад
Без мама, татко и без брат
обзема го бавно тъмнината
полита в свобода душата…
и Бог при себе си прибра…
Дете, уморено от света…
И там в ъгъла стои
Дете, но с пресъхнали очи
Няма вече болка, глад, сълзи…
Смъртта отнесе всичките беди…
А навън е Коледа! Веселба и светлина
Усмивки, изобилие и топлина
Но дали под Коледната звезда
Е нужно да умират днес деца?
Гладни, жадни и в самота!!!!


Това е от жестоката страна на живота...